№ 280
гр. Пловдив, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20225001000121 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за същото e изходяща от Л. И.А., ЕГН**********, Б. Н. АТ.,
ЕГН **********, Т. Н. АТ., ЕГН **********, тримата от с. И., общ. П., ул.
„Д.“ №* и П. Н. ИЛ., ЕГН **********, гр. П., ул. „П. №** въззивна жалба
против постановеното по т. дело № 188/2020 г. по описа на Пз ОС решение №
260157 от 20.12.2021 г., с което са отхвърлени предявените от Л. И.А., ЕГН
**********, Б. Н. АТ., ЕГН **********, Т. Н. АТ., ЕГН **********, тримата
от с. И., общ. П., ул. „Д.“ №* и П. Н. ИЛ., ЕГН **********, гр. П., ул. „П.
№** от тяхно име и като субституиенти на „Б.“ ЕАД, ЕИК ***, гр. С., ул.
„М.“ №** искове против „Г.“ ЕАД, ЕИК ***, гр. С., бул. „Ц.“ №***, бл.*, ет.*
за осъждането му да заплати следните суми:
- 27 949, 24 лв. в полза на „Б.“ ЕАД, ЕИК ***, гр. С., ул. „М.“ №**
представляваща застрахователна сума по групова застраховка „Живот
свързана с банков кредит“ поради настъпил на 29.12.2017 г. застрахователен
риск „смърт“ на застрахования Н.Б. А. и покриваща остатъка от задължението
му като кредитополучател по Договор за кредит от 06.03.2017 г., сключен
между него и „Б.“ ЕАД, включващ главница, лихви и разноски.
1
- по 387, 69 лв. на всеки ищец, представляващи разлика между
застрахователната сума от 29 500 лв., дължима по групова застраховка
„Живот, свързана с банков кредит“ поради настъпил на 29.12.2017 г.
застрахователен риск „смърт“ на застрахования Н.Б. А. и остатъка от кредита
от 27 949, 24 лв., включващ главница, натрупана лихва и разноски към датата
на настъпване на застрахователното събитие.
Решението се обжалва и в частта, с която Л. И.А., ЕГН**********, Б. Н.
АТ., ЕГН **********, Т. Н. АТ., ЕГН **********, тримата от с. И., общ. П.,
ул. „Д.“ №* и П. Н. ИЛ., ЕГН **********, гр. П., ул. „П. №** са осъдени да
заплатят на „Г.“ ЕАД, ЕИК ***, гр. С., бул. „Ц.“ №***, бл.*, ет.* сумата от
670 лв. разноски за производството пред Пз ОС, от които 400 лв. депозит за
СМЕ, 70 лв. депозит за ССчЕ и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението иска се отмяната му и уважаване на
исковете.
Въззиваемата страна изразява становище за неоснователността й.
Участваща като съищец „Б.“ ЕАД, гр. С. не е изразила становище по
жалбата.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 03.12.2020 г.в П. окръжен съд е постъпила изходяща от Л. И.А., ЕГН
**********, Б. Н. АТ., ЕГН **********, Т. Н. АТ., ЕГН ********** и П. Н.
ИЛ., ЕГН ********** искова молба против „Г.“ ЕАД, ЕИК ***, гр. С..
В обстоятелствената част на същата е споменато, че ищците са
наследници по закон на починалият на 29.12.2017 г. Н.Б. А.. Споменава се, че
наследодателят им сключил на 06.03.2017 г. с „Б.“ ЕАД договор за кредит за
текущо потребление за сумата от 29 500 лв. със срок на издължаване 120
месеца от датата на усвояването му. Посочено е, че към момента на
подписване на договора кредитополучателят дал своето съгласие за
включване в групата на застрахованите лица по Групов договор за
застраховка „Живот свързана с банков кредит“ със застраховател ответното
дружество и застраховащ „Б.“ ЕАД. Причина за същото било това, че към
момента на сключване на договора за кредит предпоставка за ползване на
2
лихвената отстъпка по същия била кредитополучателят да даде съгласие за
включването му в групата на застрахованите за застраховка „Живот, свързана
с банков кредит“ за застрахователна сума от 29 500 лв.
Началната дата на застраховката видно от издадения във връзка със
същата сертификата е 06.03.2017 г., а срокът й бил равен на срока на кредита -
06.03.2027 г.
По- надолу в исковата молба е посочено, че съгласно застрахователната
полица, при настъпване на покрит риск „смърт“ на застрахования
кредитополучател, застрахователят изплаща на ползващите се лица
застрахователна сума, както следва:
- на застраховащия - сума в размер на остатъка от кредита, включващ
главница, натрупана лихви и разноски, към датата на смъртта на
застрахования, но не повече от застрахователната сума,
- на законните наследници на застрахования - по равно, сума в размер на
разликата между застрахователната сума и остатъка по кредита, включващ
главница, натрупана лихви и разноски, към датата на смъртта на
застрахования.
Ищците сочат, че до датата на смъртта, кредитът бил погасяван редовно
и в срок. Били заплатени общо 3 126, 82 лв., а остатъкът от главницата към
настъпване на същата бил 27 949, 24 лв.
Посочено, че от страна на банката не били предприети никакви
действия за упражняване на правата й по процесния договор.
Така след смъртта на наследодателя им, ищците подали заявление до
ответника за заплащане на застрахователно обезщетение. Получили отказ. В
него се сочело, че починалият страдал от артериална хипертония още от 2014
г., но при подписване на съгласието за включване към групата на
застрахованите през 2017 г. той декларирал, че не боледува от значими
заболявалия, като сърдечно-съдови, вкл. артериосклероза. Това и факта, че
причина за смъртта му била остра дихателна и сърдечно съдова
недостатъчност с мозъчен оток, която била в пряко причинно следствена
връзка с недекларираната артериална хипертония дали основание за извод, че
починалият съзнателно е премълчал съществено за риска обстоятелство. Така
на база клауза от Общите условия застрахователят достигнал до извод, че се е
освободил от задължението си по договора.
3
Във връзка с този отказ ищците сочат, че починалият приживе не е
страдал от сърдечно-съдова недостатъчност, а установеното към 2014 г.
повишено кръвно налягане било инцидентно. Причина за смъртта бил
мозъчен оток, до който се стигнало вследствие на интрапаренхимна
хеморагия с вентрикуларен пробив /инсулт/, което не било свързано с
артериална хипертония.
На база изложеното е направен извод, че в случая не са налице
предпоставките по чл. 449, ал.2 КЗ, вр. с чл. 448, ал.8 от КЗ за отказ от страна
на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение.
Посочено е, че разпоредбата на чл. 383 от КЗ предвижда, че при смърт
на застрахованото лице неговите наследници имат правата на застрахован. На
тази база е формиран извод, че за ищците е налице правен интерес да
предявят иск за осъждането на ответника да заплати на Банката 27 949, 24 лв.
равняващи се на непогасената част от кредита към момента на смъртта на
кредитополучателя, а на ищците общата сума от 1 550, 67 лв. /по 387, 69 лв.
на всеки/ представляващи разликата между застрахователната сума и
неплатената част от кредита.
На тази база е поискано осъждането на ответното дружество за плащане
на горните суми. В исковата молба за яснота е посочено и че неизпълнението
на задълженията от застрахователя наложило в един момент Л.А. и Т.А. да
сключат споразумение с банката от 08.11.2018 г., за заместване в дълг по
договора за кредит. С него би удължен срока за издължаване на заема. Това
обстоятелство според ищците не променяло правата ми породени от
настъпване на риска по договора за застраховка, за които стана реч по- горе.
След постъпване на ИМ съдът с определение от 08.12.2020 г. е
конституирал като съищец по делото и „Б.“. Разпредено е да й се изпрати
препис от ИМ и доказателствата за становище в 1 м. срок. Такова обаче не е
подадено.
В отговора „Г.“ ЕАД е изразил становище за недопустимост, евн.
неоснователност на исковете.
Доводите за недопустимост се аргументират с това, че разпоредбата на
чл. 456 от КЗ, изисквала освен качеството наследник и плащане на
задължението на наследодателя, а такова по казуса липсвало.
По същество на спора не е оспорено обстоятелството, че починалият е
4
включен в групата на застрахованите лица по групова застраховка „Живот,
свързана с банков кредит“. Споменато е обаче, че са налице предвидените чл.
12.4 от Общите условя предпоставки да се откаже изплащане на
застрахователната сума изразяващи се в съзнателно неточно обявено или
премълчано здравословно състояние, което е в причинно-следствена връзка с
настъпилата смърт. В подкрепа на това са изложени подробни съображения за
здравословното състояние на застрахования дало основание да се достигне до
такъв извод, като е направено и проседяване на събран от застрахователя
доказателствен материал във връзка със същото.
Наред с това е посочено, че ищците не са материално правно
легитимирани да претендират плащане на остатъка от кредита, тъй като това
право принадлежало само на банката. В тази връзка е посочено, че в случая не
била приложима хипотезата на чл. 134 от ЗЗД, тъй като ищците нямали
качество на кредитор на Б.Д. а са нейни длъжници и не могат да предявяват
искове от нейно име.
Съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора
доказателства е постановил и решението предмет на обжалване.
В него на база събрания доказателствен материал е направен извод, че
исковата молба е допустима, но неоснователна.
В подкрепа на последния извод е посочено, че застрахователят
правилно е отказал плащане, защото застрахователното събитие е настъпило
във връзка с премълчаното обстоятелство (заболяването „Артериална
хипертония“), което безспорно е оказало въздействие за смъртта на
кредитополучателя.
Недоволни от решението са останали ищците и са подали въззивна
жалба срещу същото.
В нея се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението. Те от една страна са свързани със съображения за
неравноправност на клаузата на чл. 12.4 от ОУ, която се свързва с поредно в
патримониума на застрахователя право да откаже изплащане на
застрахователната сума.
Нарез с това е направен подробен анализ на събрания по делото
доказателствен материал и нормативната уредба, приложима към процесния
казус и на тази база се прави довод за неправилност на изводите на съда, че в
5
патримониума на застрахователя не е възникнало задължение за плащане на
застрахователната сума, поради това, че починалият кредитополучател, който
е застрахован не е уведомил към момента на сключване на договора за
застраховка застрахователя за наличие на заболяването артериална
хипертония, което е във връзка с настъпване на смъртта.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
От изложеното по- горе съдържание на исковата молба е видно, че с нея
ищците търсят от една страна защита на чужди права /такива на „Б.“ АД/,
както и защита на свои собствени. Всички те са свързани с твърдения за
наличие на сключен с ответника договор за застраховка за обезпечение на
банков кредит, по който застраховащ и ползващо се лице е кредиторът на
наследодателя на ищците.
В тази връзка следва да се посочи, че в чл. 382, ал.1, изр. последно от
КЗ законодателят е предвидил, че по повод изплащането на обезщетение по
застраховка сключена в полза на кредитор, между застраховател и
6
застраховащ, който е кредитор на трето лице - длъжник, последният има
всички права на застрахован, освен правото да получи обезщетението до
размера на непогасената част от задължението.
В чл. 382, ал.3, изр. последно от КЗ е предвидено, че по повод
изплащането на обезщетение по застраховка от споменатия в предходното
изречение тип, наследниците на длъжника, както и неговите съдлъжници или
поръчители по кредита имат права на застрахован, освен правото да получат
обезщетението до размера на непогасената част от задължението.
В чл. 382, ал.3, изр.1 от КЗ пък е предвидено, че кредиторът е длъжен да
предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими действия
относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на
застрахователната сума по застрахователния договор.
Изложеното води до извод, че ищците в качеството си на застраховани
лица имат право да претендират изпълнение от страна на застрахователя на
задължението му за плащане на застрахователно обезщетение и да търсят
същото по съдебен ред. Във връзка с тази възможност и факта, че те според
казаното по- горе не са носители само на правото да ПОЛУЧАТ дължимото
обезщетение следва и извод, че по отношение на тях е налице възможност да
предявят иск, с който да търсят получаване на това обезщетение от кредитора
- бенефициент по процесния договор, който се явява и застраховащо лице.
Той пък при условията на чл. 26, ал. 4 от ГПК следва да бъде призоваван и да
вземе участие по делото като съищец, което е и сторено.
Не може да се говори за недопустимост и на претенцията на
наследниците на починалия длъжник да им бъде заплатено
застрахователното обезщетение равняващо се на погасената част от кредита.
Това от една страна е така по причина, че с исковата молба се твърди
плащане и възникване на задължение за плащане на част от обезщетението на
наследниците, т.е. интересът от търсената защита по смисъла на чл. 456 КЗ е
налице, а дали ищците имат право да получат обезщетението или не е въпрос
по същество.
От друга страна сме изправени пред специалната хипотеза на чл. 382,
ал.1 и 3 от КЗ уреждаща правата на длъжника, респ. наследниците му при
договори за застраховка сключени в полза на кредитор, за които е
предвидено, че имат права на застраховани.
7
Изложеното сочи, че така предявените искове са допустими, т.е.
допустимо е и постановеното във връзка със същите решение.
Казаното от своя страна сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл.
271 от ГПК следва да реши спора по същество, като потвърди или измени
изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка
той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на
съдебното решение.
С исковата молба се претендира заплащане в полза на „Б.“ ЕАД на
сумата от 27 949, 24 лв. представляваща застрахователна сума по групова
застраховка „Живот свързана с банков кредит“ поради настъпил на 29.12.2017
г. застрахователен риск „смърт“ на застрахования Н.Б. А. и покриваща
остатъка от задължението му като кредитополучател по Договор за кредит от
06.03.2017 г., сключен между него и „Б.“ ЕАД, включващ главница, лихви и
разноски.
Претендира се и заплащане на сумата от 1550, 76 лв. или по 387, 69 лв.
на всеки ищец, представляваща разлика между застрахователната сума от 29
500 лв., дължима по групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“
поради настъпил на 29.12.2017 г. застрахователен риск „смърт“ на
застрахования Н.Б. А. и остатъка от кредита от 27 949, 24 лв., включващ
главница, натрупана лихва и разноски към датата на настъпване на
застрахователното събитие.
Правилното решаване на пренесения пред ПАС спор налага да се
посочат основните характеристики на договорите за застраховка „Живот“,
както и изискванията към застраховките за обезпечаване на заем или банков
кредит.
Съгласно чл. 438, ал.1 от КЗ договорите за застраховка „Живот“ се
сключват срещу събития, свързани с живота, здравето и телесната цялост на
физическо лице. Застрахователното плащане по тези договори представлява
застрахователната сума или пропорционална част от нея съгласно условията
на договора, а застраховано лице е физическо лице, чийто живот, здраве или
телесна цялост е предмет на застрахователния договор. Предвидено е и че
застрахованото лице може да е различно от застраховащия.
Според чл. 448, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователното
събитие или на определените в договора условия по застраховка „Живот“
8
застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума или частта от нея,
определена в застрахователния договор.
В ал. 8 на чл. 448 от КЗ съответно е посочено, че при предвиждане в
договора, че застрахователят може да откаже плащане или да извърши
плащане в намален размер, когато са налице болести, телесни увреждания
или заболявания с хроничен характер, които са оказали влияние на
увреждането или последиците от него, следващи застрахователното събитие,
застрахователят трябва да докаже основанието за отказа или намаленото
плащане.
Съдържание на тази разпоредба според ПАС изисква да се даде отговор
дали е възможно предвиждането за отказ или намаляване на плащането при
наличие на болести, телесни увреждания или заболявания с хроничен
характер, които са оказали влияние за настъпване на застрахователното
събитие да е включено в договора, без да е предшествано от спазване на
разпоредбите на чл. 362 -366 от КЗ.
С тях от страна на законодателя са уредени въпросите относно
обявяване на обстоятелства, свързани със застрахователния риск. В тази
връзка следва да се посочи, че за сключване на договори от типа посочен в
чл. 438 от КЗ от значение е преценката на риска. Тя логично се извършва чрез
поставяне на въпроси от страна на застрахователя към застраховащия, които
са от съществено значение във връзка с предмета на застраховане по
конкретния тип договор. При договорите за застраховка „Живот“ тези
въпроси е логично да са свързани с здравословното и физическо състояние на
застрахования. Отговорите на същите ще дадат основани да се прецени е или
не е налице интерес от сключване на договор от процесния тип, а и за
определяне на правата и задълженията на страните по него.
В разпоредбите на чл. 362-366 от КЗ логично от страна на законодателя
са предвидени последици за задаващия въпросите и за отговарящия. За ПАД
предвижданията на чл. 362 и сл. КЗ е единствения начин за оценка на риска и
само при спазването им може да се говори и за възможност за включване в
договор от процесния тип на предвиждане като това посочено в чл. 448, ал.8
от КЗ.
Това води до извод, че включването му в договора от страна на
застрахователя, без да е предшествано от въпроси по чл. 362 от КЗ поставя
9
съответния потребител на застрахователи услуги в неравноправно положение
по смисъла на чл. 143, ал.3, т.6 от ЗЗП. Това е така по простата причина, че
така се създават условия за застрахователя да се освободи от задълженията
си, като в тази връзка не е предвидена възможност на другата страна да се
освободи от своите ако е знаела.
На база изложеното следва да се направи заключение, че при договори
за застраховка „Живот“ съдържащи предвиждане за възможност за отказ от
плащане или намаляване на същото от страна на застрахователя когато са
налице болести, телесни увреждания или заболявания с хроничен характер,
които са оказали влияние на увреждането или последиците от него,
задължително следва да е била спазена процедурата по чл. 362 от КЗ.
По отношение на застраховките за обезпечаване на заеми и банкови
кредити следва да се посочи, че те могат да бъдат сключвани от кредитор,
респ. от длъжник.
Първите според чл. 382, ал.1 от КЗ се сключват между застраховател и
застраховащ, който е кредитор на трето лице - длъжник, като ползващо се
лице е самия кредитор/застраховащ/. С оглед на същите при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до
размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за
обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо
главница, лихвите и разноските към датата на настъпване на
застрахователното събитие, а ако дължимото обезщетение или
застрахователната сума съгласно условията на застрахователния договор
надхвърлят размера на непогасената част от задължението по изречение
първо и след като се извърши плащане на кредитора, остатъкът се заплаща на
длъжника или на неговите наследници.
Тези застрахователни договори според чл. 382, ал.2 от КЗ се сключват
само с изрично предварително писмено съгласие на длъжника и при общи
условия съгласно чл. 348 от КЗ. Съответно законодателят е предвидил, че при
несъответствие между застрахователния договор и общите условия се
прилагат уговорките, за които длъжникът е бил предварително писмено
уведомен.
Според чл. 382, ал.5 от КЗ кредиторът е длъжен да предостави на
длъжника предварително цялата информация във връзка със сключването и
10
изпълнението на застрахователния договор, в това число:
1. общите условия по застраховката и информация за застрахователя,
предмета на застраховката, застрахователната сума, срока на застраховката и
лица, които имат право да получат застрахователното обезщетение или
застрахователната сума,
2. въпросите, поставени от застрахователя по чл. 362 КЗ,
3. отговорите, дадени от кредитора.
С чл. 382, ал.6 от КЗ законодателят е задължил кредитора в срок до 15-о
число на месеца, следващ месеца на сключването на застрахователния
договор по ал. 1, да предостави на длъжника сертификат, съдържащ
информация за застрахователя, предмета на застраховката, застрахователната
сума, срока на застраховката и лица, които имат право да получат
застрахователното обезщетение или застрахователната сума.
От така изложеното следва извод, че сключването на договор от този
тип, респ. включването на длъжника към групата на застрахованите лица по
групова застраховка „Живот“ е факт при наличие на писмено съгласие по чл.
382, ал.2 от КЗ. Същото следва да бъде дадено след предоставяне на
длъжника на информацията по чл. 382, ал.5 от КЗ, т.е след запознаване от
негова страна с всичко посочено в т.1,2 и 3 на тази разпоредба. Тук според
ПАС с оглед вида на сключената застраховка за обезпечаване на кредита, т.е.
застраховка „Живот“ следва всички отправени от застрахователя до
застраховащия въпроси по чл. 362 от КЗ предварително да са сведени до
знанието на застрахованото лице, чието здравословно състояние е от
значение за оценка на риска и респ. на база предоставената от него
информация да са и отговорите на застраховащия. В съгласието по чл. 382,
ал.2 от КЗ пък следва да се съдържа изявление и за запознаване с
информацията по чл. 382, ал.5, т.1,2 и 3 от КЗ.
По конкретния казус между страните не се спори, че между „Б.“ ЕАД и
ответното дружество е била сключен групов договор за застраховка „Живот
свързана с банков кредит“.
Безспорно е и това, че наследодателят на ищците е сключил с горната
банка на 06.03.2017 г. договор за кредит за текущо потребление за сумата от
29 500 лв., която е усвоена.
11
На същата дата са му връчени Общите условия на ответното
застрахователно дружество по групова застраховка „Живот свързана с банков
кредит“и по същите е материализирано изявление, че той е съгласен в тях.
Пак на 06.03.2017 г. той е изразил писмено съгласие за включването му в
групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка „Живот
свързана с банков кредит“, както и му е връчен Сретификат
№****************** за застраховано лице по групов договор за
застраховка „Живот свързана с банков кредит“, който е подписан от Банката,
като застраховащ и агент на застрахователя и застрахованото лице.
В писменото съгласие изходящо от длъжника се съдържа информация
за кредита предмет на обезпечаване, изявление досежно покритите рискове,
периода на индивидуално застрахователно покритие, застрахователната
премия , ползващите се лица и т.н..
В същото се сдържа и декларативно изявление на длъжника относно
неговата възраст, относно обстоятелството, че не е боледувал от определена
група заболявания изброени в същата, че не планира операции и не очаква
резултати от медицински изследвания или не му престоят такива с изброяване
на определена група от същите и т.н.
В това съгласие се съдържа и изявление, че декларираното е пълно,
изчерпателно и вярно и че информацията от същото може да служи за оценка
на риска по застраховка „Живот свързана с банков кредит“.
Има и изявление за знание, че застрахователят не носи отговорност по
застраховка „Живот свързана с банков кредит“ ако в декларацията съзнателно
е обявено неточно или премълчано някое обстоятелство.
От изложеното следва и извод, че в случая наследодателят на ищците е
застраховано лице по по застраховка „Живот свързана с банков кредит“.
Безспорно е и обстоятелството, че това застраховано лице е починало на
29.12.2017 г. и оставило за наследници четиримата ищци/съпруга и три деца/.
След настъпване на застрахователното събитие само от тях са
предприети действия за изплащане на застрахователната сума по предвидения
в чл. 382, ал.1 начин, но ответното дружество е отказало с писмо от
16.05.2018 г.
В същото се цитират разпоредите на чл. 362, ал.1 и 2 от КЗ и се сочи, че
12
включването в групата на застрахованите лица съгласно действаща процедура
по застраховане на кредитополучателите на „Б.“ ЕАД ставало при даване на
изрично писмено съгласие, в което на обявяване подлежали и съществените
обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска. По този повод
е посочено, че в издаденото съобщение за смъртта на длъжника с № 566 от
29.12.2017 г. причината за смъртта се изразявала в интерпаренхимна
хеморагия с вентрикуларен пробив. Мозъчен оток. Артериална хипертония.
Посочено е, че хоспитализацията му пък станала на 23.12.2027 г. по спешност
след хипертонична криза.
В тази връзка и съобразно изисканите във връзка с искането за
изплащане на застрахователната сума документи се установявало, че още през
2014 г. наследодателят на ищците бил диагностициран с артериална
хипертония І-ІІ степен. Това не било от него от него в съгласието за
включване в групата на застрахованите, където бил декларирал, че не е
боледувал и в момента не боледува от сърдечно съдови заболявания, вкл.
артериосклероза.
В тази е направен извод за наличие на причинно следствена връзка
между недекларираното заболяване и мозъчно съдовия инцидент довел до
смъртта и че не са налице основание за извършване на плащане с оглед
предвижданията в ОУ.
По този повод е нужно да се спомене, че в т.11 на Раздел Трети от ОУ е
предвидено, че застрахователят се освобождава от задълженията си по
договора ако съществено за риска обстоятелство съзнателно е обявено за
неточно или е премълчано от застрахования и то е в причинно следствена
връзка с настъпване на покрития риск. В т.12.4 от същия раздел на ОУ е
предвидено, че отговорността на застрахователя по договора не включва
смърт или пълна трайна неработоспособност, когато те са в причинно
следствена връзка със съзнателно неточно обявено или премълчано от
застрахования в декларацията за здравословно състояние обстоятелство.
Тези разпоредби съотнесени с текста на чл. 448, ал.8 от КЗ би следвало
да водят до извод, че основателността на исковете е обусловена от това дали
по делото от страна на ответното дружество е доказана причинната връзка
между необявеното или премълчано обстоятелство и смъртта.
Това обаче ще е така ако тези разпоредби са действителни и пораждат
13
задължение между страните.
В случая обаче според ПАС не може да се говори за действителност на
същите. Това е така по простата причина, че видно от изложеното по- горе
възможността за включването им в договори за застраховка „Живот“ е налице
след изпълнение на процедура по оценка на риска по реда посочен в чл. 362 и
сл. от КЗ.
Тя предполага отправяне на въпроси от страна на застрахователя към
застраховащия, респ. застрахования. В случая обаче с оглед изложеното по-
горе за представените доказателства във връзка с включването на
наследодателя на ищците в групата на застрахованите е видно, че до него
въпроси от типа посочен в чл. 362 от КЗ изходящи от застрахователя не са
отправяни, респ. не са му представяни от застраховащия с оглед изискванията
на чл. 382, ал.5, т.3 от КЗ. Това изключва и възможността материализираните
в съгласието от страна на длъжника декларативни изявления за
здравословното му състояние да се приравнят на отговори от типа на тези по
чл. 362 и сл. от КЗ. В подкрепа на този извод на ПАС следва да се посочи, че
никъде в самото съгласие, а и в ОУ /дори т.19 на раздел ІV/ няма
предупреждение, че същото е такова по образец на застрахователя и
декларативните изявления в него следва да се считат за отговори на зададени
от него въпроси по чл. 362 от КЗ за оценка на риска.
Това води до извод, че споменатите клаузите материализирани в раздел
ІІІ, т.11 и т.12.4 от ОУ на „Г.“ ЕАД по групова застраховка „Живот свързана с
банков кредит“ са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал.3, т.6 от ЗЗП и на
основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП са нищожни.
За тази нищожност съдът съобразно текста чл. 7, ал.3 от ЗЗП съдът
следи служебно, като в случая ответното дружество е имало възможност да
вземе становище по този въпрос при условие, че доводи за неравноправността
им са направени с въззивната жалба
Нищожността на тези клаузи води до извод, че не са налице основания
за отказ на изплащане на застрахователна сума по начините посочени в чл.
382, ал.1 от КЗ с оглед на факта, че от страна на застрахования длъжник в
съгласието по чл. 382, ал.2 от КЗ е материализирано изявление за липса на
сърдечно съдови заболявания, което не отговаряло на истината. Това
изключва нуждата от извършване на преценка дали смъртта на това лице е в
14
причинно следствената връзка с артериалната хипертония, от която се твърди
да е страдал наследодателя на ищците към онзи момент.
От приетата по делото счетоводна експертиза е видно, че към датата на
смъртта на наследодателя на ищците непогасената част от кредита е 27 949,
24 лв. главница и не е имало натрупани неплатени лихва и разноски.
Погасената част от главницата пък е била 1550, 76 лв.
От разпоредбата на чл. 382, ал.1 от КЗ следва извод, че отговорността на
застрахователя към кредитора, респ. кредитополучателя е обусловена от
размера на непогасената, респ. погасената част от кредита към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Това води до извод, че
основателността на исковете е обусловена от размерите посочени по- горе, а
евентуални последващи промени в тези размери касаят отношенията между
кредитора и кредитополучателя, респ. наследниците му и не касаят
застрахователя.
Това води до извод, че от застрахователната сума от 29 500 лв. на
банката се дължат 27 949, 24 лв., а на ищците общо 1550, 76 лв. или по 387,
69 лв.
В този размер са исковете и те следва да бъдат уважени.
Не точно в този смисъл е решението на Пз ОС, което налага отмяната
му и постановяване на друго в посочения по- горе смисъл.
Съответно застрахователят следва да бъде осъден да заплати на ищците
направените пред Пз ОС разноски от 3375 лв., както и тези пред ПАС в
размер на 590 лв. или общата сума от 3965 лв.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 188/2020 г. по описа наП.
окръжен съд решение № 260157 от 20.12.2021 г. , с което са отхвърлени
предявените от Л. И.А., ЕГН**********, Б. Н. АТ., ЕГН **********, Т. Н.
АТ., ЕГН **********, тримата от с. И., общ. П., ул. „Д.“ №* и П. Н. ИЛ., ЕГН
**********, гр. П., ул. „П. №** от тяхно име и като субституиенти на „Б.“
ЕАД, ЕИК ***, гр. С., ул. „М.“ №** искове против „Г.“ ЕАД, ЕИК ***, гр. С.,
15
бул. „Ц.“ №***, бл.*, ет.* за осъждането му да заплати следните суми:
- 27 949, 24 лв. в полза на „Б.“ ЕАД представляваща застрахователна сума
по групова застраховка „Живот свързана с банков кредит“ поради настъпил
на 29.12.2017 г. застрахователен риск „смърт“ на застрахования Н.Б. А. и
покриваща остатъка от задължението му като кредитополучател по Договор
за кредит от 06.03.2017 г., сключен между него и „Б.“ ЕАД, включващ
главница, лихви и разноски.
- по 387, 69 лв. на всеки ищец, представляващи разлика между
застрахователната сума от 29 500 лв., дължима по групова застраховка
„Живот, свързана с банков кредит“ поради настъпил на 29.12.2017 г.
застрахователен риск „смърт“ на застрахования Н.Б. А. и остатъка от кредита
от 27 949, 24 лв., включващ главница, натрупана лихва и разноски към датата
на настъпване на застрахователното събитие и
Л. И.А., ЕГН**********, Б. Н. АТ., ЕГН **********, Т. Н. АТ., ЕГН
**********, тримата от с. И., общ. П., ул. „Д.“ №* и П. Н. ИЛ., ЕГН
**********, гр. П., ул. „П. №** са осъдени да заплатят на „Г.“ ЕАД, ЕИК ***,
гр. С., бул. „Ц.“ №***, бл.*, ет.* сумата от 670 лв. разноски за производството
пред Пз ОС, от които 400 лв. депозит за СМЕ, 70 лв. депозит за ССчЕ и 200
лв. юрисконсултско възнаграждение и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Г.“ ЕАД, ЕИК ***, гр. С., бул. „Ц.“ №***, бл.*, ет.* да
заплати на „Б.“ ЕАД, ЕИК ***, гр. С., ул. „М.“ №** сумата от 27 949, 24 лв. в
полза на „Б.“ ЕАД представляваща застрахователна сума по групова
застраховка „Живот свързана с банков кредит“ поради настъпил на 29.12.2017
г. застрахователен риск „смърт“ на застрахования Н.Б. А. и покриваща
остатъка от задължението му като кредитополучател по Договор за кредит от
06.03.2017 г., сключен между него и „Б.“ ЕАД.
ОСЪЖДА „Г.“ ЕАД, ЕИК ***, гр. С., бул. „Ц.“ №***, бл.*, ет.* да
заплати на Л. И.А., ЕГН**********, Б. Н. АТ., ЕГН **********, Т. Н. АТ.,
ЕГН **********, тримата от с. И., общ. П., ул. „Д.“ №* и П. Н. ИЛ., ЕГН
**********, гр. П., ул. „П. №** общата сума от 1550, 76 лв. или по 387, 69 лв.
на всеки ищец, представляващи разлика между застрахователната сума от 29
500 лв., дължима по групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“
поради настъпил на 29.12.2017 г. застрахователен риск „смърт“ на
16
застрахования Н.Б. А. и остатъка от кредита от 27 949, 24 лв.
ОСЪЖДА „Г.“ ЕАД, ЕИК ***, гр. С., бул. „Ц.“ №***, бл.*, ет.* да
заплати на Л. И.А., ЕГН**********, Б. Н. АТ., ЕГН **********, Т. Н. АТ.,
ЕГН **********, тримата от с. И., общ. П., ул. „Д.“ №* и П. Н. ИЛ., ЕГН
**********, гр. П., ул. „П. №** сумата от 3 965 лв. разноски за двете
инстанции, от които 3 375 лв. разноски за производството пред Пз ОС и 590
лв. такива за производството пред ПАС.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17