№ 129
гр. Ловеч, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20224300500179 по описа за 2022 година
Подадена е въззивна жалба № 1087/02.03.22 година от „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
*****, чрез пълномощника си Р.И. срещу съдебно решение № 20 от
04.02.2022 г. по гр.д. №848/2021 г. на Троянски районен съд. Посочва се
обжалваното решение е неправилно в частта, в която е отхвърлена
претенцията на дружеството за незаплатени парични задължения по договор
за потребителски кредит №300403644126, представляващи главница и
договорно възнаграждение. Заявява се, че ответникът е получил стандартен
европейски формуляр по повод искане за отпускане на потребителски кредит
и от него е видно, че дружеството-кредитор му е предоставило потребителски
кредит при уговорените параметри. Обсъжда се действието на договора като
съглашение между двете страни относно съществените елементи на
облигационната връзка. Изтъква, че кредитополучателят е получил
предоставената му в заем сума и се е съгласил с нейното връщане.
Жалбоподателят се позовава на писмените доказателства по делото и изтъква,
че се касае до индивидуално договаряне на конкретните условия по кредита,
подкрепено със стандартен европейски формуляр с преддоговорната
информация. Конкретизира формата на договора за потребителски кредит и
счита, че той е породил правни последици. Във въззивната жалба се обсъжда
методиката на формиране на годишния процент разходи и действието на член
11, ал. първа, т. 10 от ЗПК и член 19, ал. 4 от ЗПК. Подробно мотивира
доводи относно уговорения размер на годишния лихвен процент възлизащ на
1
41%. Обсъжда се по въззивната жалба действието на принципа за свободно
договаряне по член 9 от ЗЗД и съотношението му с добрите нрави, като
критерии на поведение на обществото. Изтъква се, че годишен лихвен
процент в размер на 48.04% не противоречи на добрите нрави и договорът в
тази част и действителен. Въззивникът пространно обсъжда начина на
формиране на възнаградителната лихва,която посочва, че е цената на
предоставената за ползване сума от кредитодателя. Изтъква се, че съгласно
член 19, ал.4 от ЗПКгодишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочените задължения в
левове и валута и към момента за плащане на вноските този размер е бил
50%. Посочва се, че в подадената от дружеството уточнителна молба явно и
непротиворечиво са описани и индивидуализирани всички вземания на
заявителя и доколкото дружеството не може да направи подробни изчисления
е следвало да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза по почин на
съда. Изтъква се, че съгласно член 26 от ЗЗД нищожността на отделни части
не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителните правила на закона. Въззивникът моли да бъде отменено като
неправилно обжалваното решение от 04.02. 2022 година по гражданско дело
№848 от 2021 година на Районен съд -Троян и вместо него да бъдат уважени
исковете по чл. 422 от ГПК за незаплатена главница в размер на 486 . 22 лева
и неизплатено договорно възнаграждение в размер на 179 .85 лева.
В законоустановения срок по делото не е постъпил отговор от
въззиваемия.
В съдебно заседание въззивникът ,редовно призован, не изпраща
представител.
Въззиваемият ,редовно призован пред въззивната инстанция не се явява
лично.
От представените писмени доказателства по гр.№848/21г. на Троянски
районен съд, от становището на представителя на въззивника по въззивната
жалба , преценени в тяхната взаимна връзка съдът приема за установено:
Съдебно решение № 20 от 04.02.2022 г. по гр.д. №848/2021 г. на
Троянски районен съд е произнесено, като са отхвърлени като неоснователни
и недоказани предявените от „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: ***** представлявано от Св.Н., Цв.Ст. и
Я.Ч. осъдителни искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ,
вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК да бъде осъден ХР. П. Х. , ЕГН **********, с
адрес: ***** да заплати на ищеца сумата 486,22 лева, представляваща
незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № 30040364126 от
31.10.2019 г., сумата 179,85 лева, представляваща договорно възнаграждение,
сумата 143,75 лева за закупена услуга „Фаст“, сумата 431,25 лева за закупена
услуга „Флекси“, лихва за забава в размер на 83,55 лева и законна лихва в
размер на 28,91 лева.
Въззивната жалба въвежда въззивен контрол по съдебния акт от
2
04.02.2022 година на ТРС само в частта, в която са отхвърлени исковете по
чл. 422 от ГПК за незаплатена главница в размер на 486.22 лева и неизплатено
договорно възнаграждение в размер на 179.85 лева, а в останалата част не е
атакуван и е влязъл в законна сила. Съдът констатира, че съдебното решение
е валидно и допустимо, а след обсъждане на приложените в делото
доказателства и правилно.
Подадено е заявление № 1207/29.04.2021 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК
***** с адрес ***** за издаване на заповед за изпълнение против ХР. П. Х. за
сумата в общ размер 1353,53 лева, от които главница в размер на 486,22 лева,
договорно възнаграждение в размер на 179,85 лева, възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“ в размер на 143,75 лева, възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“ в размер на 431,25 лева, лихви за забава в размер на 83,55
лева, законна лихва в размер на 28 ,91 лева, дължима от 03.02.2021 г. - датата
на предсрочна изискуемост до 28.04.2021 г., представляващо неизплатено
задължение по Договор за потребителски кредит № 30040364126/31.10.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на регистриране на
заявлението и сторените разноски. Твърди се, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт№ 30040364126 за
сумата от 500 лева. –приложен в делото за срок от 24 месеца с месечни
вноски в размер на 55.86 лв./ в договора вноската е посочена 30.86 лева. VІ/ и
услуга fleksi – 450 лева и приоритетно разглеждане – услуга fast на стойност
150 лева. Позовава се на Общите условия,съобразно които длъжника дължи
предварително определено договорно по погасителен план. В цитираната
т.VІ на договора е видно, че общото задължение, вкл. със закупените
доп.услуги възлиза на 1340.81 лева при размер на вноската 55.86 лева.
Твърди, че неизплатеното договорно задължение по кредита е 1383.53
лева,вкл. Главница от 486.22 лева и неплатено договорно задължение 179.85
лева. Посочва се,че длъжникът Х. е направил една погасителна вноска и е
изпаднала в забава, поради което и съгласно ОУ към ДПК кредитът е обявен
за предсрочно изискуем от страна на заявителя на 03.02.2021 г., за което
длъжникът е уведомен, а предсрочната изискуемост е настъпила преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и клиентът бил
уведомен с надлежно писмо. Сумите договорени по пакетите допълнителни
услуги са посочени , за да се уточни начина на формиране на общата сума по
дълга, претендирана от заявителя.
Постановено е разпореждане №223/07.05.2021 г. по гр.д.ч.х. №352/21 г.
на TРС, с указания заявителя да отстрани констатирани нередовности – да
конкретизира размера на кредита, като се индивидуализират претендираните
вземания за главница, договорно възнаграждение, пакет от допълнителни
услуги и такси за извънсъдебно събиране, да се посочи основанието на
вземанията, защо се претендират за посочения период и как е формиран
претендирания размер за всяко едно от тях, да се посочат обстоятелства
относно направени плащания от длъжника, в какъв размер са същите и каква
3
част от главното и от акцесорните задължения са погасени с направените
вноски, кога е последната вноски, да се посочи поотделно каква част от
дължимото са погасени за главница, договорна лихва и лихва за забава от
направените вноски, без да се включват сумите за пакет допълнителни услуги
и такса разходи, да се посочи как и кога е връчено уведомлението.
Подадена е молба с вх. №1515/26.05.2021 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, за отстраняване на нередовността в заявлението, в която, е
посочено, че погасената част от 500 лева главница е 13.78 лева, оставащата
незаплатена сума 486, 22 лева. Посочва се че периода, за които се дължи
непогасената главница е от 10.01.2021 г.до 10.11.2021 г., като претендираната
сума се дължи в пълен размер, на основание предсрочна изискуемост от
03.02.2021 г. Твърди се, че договорното възнаграждение се начислява само
върху предоставената на длъжника главница. Начислените лихви за
забава,според заявителя, са в размер на 83.55 лева, от които заплатени 0.00
лева. Заявява се ,че поради изпадане на длъжника в забава е била начислена
законова лихва в размер на 28.91 лева. Към молбата е приложена обратна
разписка от изпратено уведомително писмо на длъжника по процесния
договор.
С Разпореждане,№273/01.06.21 г. по ч.гр.д. № 352/2021 г. по описа на
Районен съд - гр. Троян, се отхвърля в цялост заявлението на „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК против ХР. П. Х..Районният съд е дал указания за завеждане на
осъдителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от ГПК. Заповедният съд
пространно е обосновал позиция по приложение на чл. 10а от ЗПК.
Разпореждането е потвърдено с Определение № 522 от 23.08.2021 г. на
Окръжен Съд – Ловеч, по въззивно частно гражданско дело №
20214300500347 по описа за 2021 година.
Исковото производство е инициирано с искова молба №5104/13.10.2021
г. на заявителя, като тя е подадена в законоустановения срок, тъй като
съобщението с указанията по чл. 415 от ГПК е връчено на 15.09.2021 г.
Предмет на настоящето производство е произнасяне само по въведените
във въззивната жалба от 24.03.2022 г. част на съдебното решение № 20 от
04.02.2022 г. на ТРС искания за отмяна в частта по отношение на сумата
486,22 лв. - главница,сумата 179.85 лв. - договорно възнаграждение– ведно
със законната лихва от датата на подаването на заявлението.
На 31.10.2019 г. е сключен Договор за потребителски кредит №
30040364126, между, страните по силата на, които Профи кредит България"
предоставя на Х. кредит в размер на 500 лева, при срок на кредита 24 месеца
месечна вноска в размер на 30,86 лева, при годишен процент на разходите :
41,00 %, Лихвен процент на ден: 0.11 %, Общо дължима сума по кредита
кредита: 740,81 лева. Х.Х. е закупил и допълнителна услуги „Фаст“ на
стойност 150,00 лев и „Флекси“ за сумата от 450,00 лева. Общото задължение
на длъжника към кредитора е на стойност 1 340,81 лева, с общ размер на
4
вноска: 55,86 лева и дата на погасяване: 10-ти ден от месеца.
По делото не е поискано допускане от въззивника съдебно-счетоводна
експертиза и предвид вида на производството съдът неу може служебно да
допуска такава.
Ловешки окръжен съд счита, че въззивната жалба от 24.03.2022 г. на
„Профи кредит България“ЕООД – София е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Съдът е сезиран с обективно съединени положителни установителни
искове на кредитор с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК във връзка с чл.
422 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД относно сумата 486,22 лв. - главница,сумата
179.85 лв. - договорно възнаграждение– ведно със законната лихва от датата
на подаването на заявлението ,дължими от длъжка Х.Х.. Договорът за
потребителски кредит е реален, възмезден - за предоставената парична сума
кредитополучателя дължи възнаграждение, каузален за действителността му е
нужно основание и формален. Исковите претенции следва да възникнат от
действителна правна сделка, поради което ищецът- въззивник следва да
докаже сключването на договора за потребителски кредит и предоставяне на
паричните средства. В чл.3.7 от Общите условия към процесния договор е
уговорено, че кредиторът се задължава да плати на клиента догорените
парични средства по избраните от клиента начин. В настоящо дело е
представена разписка от 31.10.2019 г. за сума 500 лева с наредител „Профи
кредит България“ЕООД и получател Хр.Х., но в нея липсва каквото и да е
посочване на основанието за плащане, поради което тя не може да се обвърже
с договора за кредит. Кредиторът –въззивник е следвало в хода на
производството да представи доказателства относно размера на извършените
плащания, датата на плащане, тъй като те са свързани с размера на
просрочената главница към момента на произнасяне на съда. Още повече, че
с искане за отпускане на потребителски кредит от 31.10.2019 г. Хр.Х. е избрал
гъвкав погасителен план по смисъла на чл. 15,2 от ОУ на „Профи кредит
България“ЕООД-София. Предвид липсата на доказателства в такава насока,
както и неизслушване на съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира, че
исковата претенция за сумата 486,22 лв. – главница е неоснователна и не
доказана.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата 179.85 лева –
договорно възнаграждение съдът намира, че същото не се дължи. Касае се до
акцесорно задължение, което предвид отхвърляне на искането за присъждане
сумата 486.22 лева-главница не се следва да заплаща, тъй като произтича от
основателност на главното задължение.
С оглед изложените съображения съдебно решение № 20 от 04.02.2022
г. по гр.д. №848/2021 г. на Троянски районен съд е правилно и
законосъобразно,в атакуваната част и следва да бъде потвърдено.
Воден от горните мотиви съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно, съдебно решение
№ 20 от 04.02.2022 г. по гр.д. №848/2021 г. на Троянски районен съд, в
атакувана му част.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.
280,ал.2 от ГПК по цена на исковете.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6