№ 13754
гр. София, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20221110123149 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ФИРМА, с която
срещу ФИРМА е предявен иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът твърди, че на 03.09.2021 г. в гр. София на ... е настъпило ПТП с
участието на автомобил „Мерцедес“, модел „Ц 180“ с рег. № ..., управляван
от Х.Б.), и лек автомобил „Форд“, модел „Мустанг“ с рег. №..., при следния
механизъм: водачът на автомобил „Мерцедес“ поради неспазване на
достатъчна дистанция реализирал ПТП с движещия се пред него лек
автомобил „Форд“, в резултат на което на последния са нанесени щети. Сочи,
че мястото на ПТП било посетено от органи на МВР, като е изготвен
Протокол за ПТП № ... г. и на виновния водач е съставен АУАН.
Ищецът твърди, че в качеството на застраховател по договор за
имуществена застраховка „Каско+“ на МПС, за който е издадена
застрахователна полица №440121220002285, след подадено уведомление е
образувана щета №44012132126613, изготвени са опис на щетите, калкулация
и ликвидационен акт по щета и на автосервиза, извършил ремонта на
увредения автомобил е заплатена сума в размер на 2675,06 лв. Твърди, че
към момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на виновния
водач е била застрахована при ответника по силата на договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение се е суброгирал
в правата на застрахования срещу застрахователя по гражданската
отговорност до размера на изплатеното застрахователно обезщетение 2675,06
лв. и обичайните разноски за определянето му - 15 лв. или общо за сумата от
2690,06 лв.
Твърди, че е отправил към ответника регресна претенция, като от
страна на последния е била изплатена сумата от 1236,21 лв., като
неизплатеният остатък възлиза на сумата от 1453,85 лв. Моли съда да
1
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
1453,85 лв. - главница, представляваща неизплатен остатък от регресното
вземане, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира
разноски.
Ответникът с депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата
молба оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че е налице
надзастраховане. Оспорва размера на исковата претенция, както и вземането
за мораторна лихва по съображения относно акцесорния му характер. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Безспорно е между страните, а се потвърждава и от представената по
делото застрахователна полица №440121220002285/4.02.2021 г., че л. а.
„Форд Мустанг“ с рег. № СВ... е застрахован при ищеца по силата на
имуществена застраховка „Каско+“ със срок на валидност от 00:00 часа на
21.02.2021 г. до 24:00 часа на 20.02.2022 г.
От представения протокол за ПТП № 1782942 от 03.09.2021 г., съставен
от мл. Автоконтрольор при Пътна полиция СДВР, се установява, че на
03.09.2021г. около 13:40 ч. в гр. София, на бул. Рожен срещу бл. 32 е
настъпило ПТП с участието на автомобил „Мерцедес Ц 180“ с рег. №...
(участник 1) и л. а. „Форд Мустанг“ с рег. № СВ... (участник 2). Видно от
протокола за ПТП, в същия е посочено, че участник 1 при движение по
булеварда и паради неспазване на достатъчна дистанция удря движещия се
отпред участник 2.
С уведомление за щета от 08.09.2021 г. водачът на увреденото МПС
Крушкин е уведомил ищеца за настъпило застрахователно събитие,
посочвайки, че на 03.09.2021 г. около 13:40 часа МПС-1 се движи по бул.
Рожен от кв. „Илиенци“ към надлез „Надежда“ и срещу бл. 32 поради
недостатъчо разстояние реализира ПТП с МПС-2.
Съставен е опис на щета от 08.09.2021 г., както и калкулация по щета.
Представено е възлагателно писмо, съгласно което ищецът е възложил
на автосервиз „Ивал Ауто“ ООД да смени облицовка и броня на л.а. „Форд
Мустанг“. Представена е фактура № 25765/03.12.2021 г., изд. от „Ивал Ауто“
ООД с получател „ДЗИ Общо Застраховане“ за сумата от 2675,06 лв. за
ремонта на застрахования автомобил, сумата по която е изплатена от страна
на застрахователя с преводно нареждане, доказателство за което е прието по
делото.
Не се спори между страните, а се потвърждава и от представената по
делото справка чрез Гаранционен фонд, че към датата на ПТП гражданската
отговорност на водача на автомобил с рег. № ... е била застрахована при
ответника, до когото ищецът е отправил регресна покана за сумата от 2690,06
лв., от която: 2675,06 лв. изплатено застрахователно обезщетение и 15 лв.
ликвидационни разноски.
Ответникът е одобрил регрес в размер на 1236,21 лв., посочвайки, че
цената на задна броня е завишена. От платежно нареждане от 21.02.2022 г. се
2
установява, че сумата от 1236,21 лв. е изплатена от ответника на ищеца.
От заключението на АТЕ и допълнителната АТЕ, изготвено от вещото
лице Йорданов, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено,
се установява, че щетите по л.а. „Форд Мустанг“ се намират в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото на 03.09.2021 г. ПТП. Вещото
лице посочва още, че към датата на ПТП процесният автомобил е бил в
експлоатация 8 г., 6м. и 2 дни, в който случай и при липса на събития,
изключващи гаранционните условия, същият е бил в гаранция. Вещото лице
посочва, че цената на задна броня на процесното МПС към датата на ПТП по
цени на алтернативни доставчици е 1340,63 лв., като стойността за
възстановяване на процесния автомобил, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП е 2073,55 лв. при влагане на резервни части по цени
на алтернативни доставчици и 2787,28 лв. при влагане на оригинална броня.
При изслушването си пред съда вещото лице посочва, че винаги има разлика
между оригиналните и алтернативните части, като разликата не е визуална, но
качествена, тъй като качеството на детайла на оригиналните части е по-добро
отколкото на алтернативните.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По силата на разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск
на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице
/в т. ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение
по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл. 45, ал. 1
ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка
между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената
застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ между делинквента и ответника по спора – изисквания, които в
дадената хипотеза са налице.
Установи се от ангажираните по делото писмени доказателства –
протокол за ПТП, а и не се спори между страните, че процесното ПТП е
настъпило в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на
водача на автомобил „Мерцедес Ц 180“, който поради неспазване на
безопасна дистанция при движение зад автомобил „Форд Мустанг“ е
реализирал ПТП с процесния автомобил. От заключението по АТЕ се
установява, че в резултат на ПТП на автомобил „Форд Муустанг“ са нанесени
процесните щети.
3
Не се спори между страните, а се установява и от представената по
делото застрахователна полица, че към датата на ПТП увреденият автомобил
е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка
„Каско+“.
Установи се, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на сумата 2675,06 лв., съответстваща на сумата, за която е издадена
фактура за ремонта от „Ивал Ауто“ ООД
С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът се е суброгирал
в правата на застрахования срещу ответника в качеството на застраховател,
при когото към датата на ПТП е била застрахована гражданската отговорност
на делинквента.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, както и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.
Третото лице не може да бъде задължено да заплати на застрахователя
повече, отколкото дължи на застрахования. В този смисъл регресното право е
в размер, който е равен на по-малката сума между платеното застрахователно
обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
Установи се от заключението на АТЕ по делото, че стойността,
необходима за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени,
възлиза на сумата 2787,28 лв., а по цени на алтернативни доставчици –
2073,55 лв.
Собственикът на автомобила няма задължение да заменя увредените
части с такива, които не са оригинални за съответния автомобил, поради
което съдът намира, че действителната стойност на вредите се съизмерява със
стойността, необходима за възстановяване на автомобила, по средни пазарни
цени, която е в размер на 2787,28 лв.
Съдът намира за ирелевантно обстоятелството дали увреденият
автомобил е бил в гаранционен срок към датата на настъпване на
застрахователното събитие. Съгласно чл. 343, ал. 2 КЗ към застрахователните
договори се прилагат общите правила на ТЗ и ЗЗД, доколкото в КЗ не е
предвидено друго. В нормата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД е предвидено относително
действие на облигационното отношение (на договорните съглашения), което
се изразява в това, че договорът поражда действия между страните, а спрямо
трети лица – само в предвидените от закона случаи. При това положение
обстоятелството, че между застраховател и застрахован е уговорено
ремонтирането на застрахованото имущество леки автомобили, да се
извършва в оторизиран сервиз, е ирелевантно за третите лица, каквито се
явяват делинквентът, респ. застрахователят по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“. Когато застраховател предостави на
застрахования преференциални условия, т. е. такива, чрез които му осигурява
по-добро обслужване или поема по-големи от обичайните разноски, или се
задължава за повече, в този случай застрахователят носи риска за това, респ. -
не може да претендира суми, надвишаващи средната пазарна цена за
отстраняване на вредите. Следователно, застрахователят носи риска, че няма
да може да противопостави платените по преференциалните условия суми на
4
другите правни субекти. Този извод не се променя в случай, че автомобилът е
в гаранционен срок и че условие за бъдещо действие на гаранционната
отговорност е отремонтиране на застрахования автомобил в официален
сервиз. От друга страна – евентуалното загубване на правата по гаранцията не
е пряка и непосредствена последица от увреждането на автомобила при ПТП,
а представлява по-далечен причинен резултат, т. е. липсва пряка причинна
връзка (същият би бил пряк резултат не на увреждането, а на друго
обстоятелството – липсата на отремонтиране на автомобила в оторизиран
сервиз), като самото увреждане при произшествието нито е необходимо и
достатъчно условие за настъпване на загубата на гаранцията, нито тя е
типичен, закономерен и адекватен резултат на това увреждане, а случайна
последица, която при това не е настъпила. Поради тези правни доводи
делинквентът не дължи възмездяване на вредите при по-високите цени на
официален (оторизиран) сервиз, ако същият резултат би бил постигнат и чрез
ремонт в обикновен сервиз по средни пазарни цени.
Между страните няма спор относно размера на ликвидационните
разноски - сумата от 15 лв.
С оглед изложеното в полза на ищеца е възникнало регресно вземане
към ответника за сумата от общо 2802,28 лв. (2787,28 лв. + 15 лв.).
Ответникът е погасил чрез плащане задължението до размера на сумата
1236,21 лв., с оглед на което е налице неизплатен остатък в размер на сумата
1566,07 лв.
Доколкото ищецът претенцира по-нисък размер, а именно – сумата от
1453,85, искът се явява изцяло основателен
При забава в изпълнението на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение на кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото
задължение от деня на забавата, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а по силата на ал. 2 - когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. В случая ищецът претендира лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба и тази прененция следва да се уважи.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 761,27 лв. разноски по делото, съобразно изхода от
спора.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК ..., ДА ЗАПЛАТИ на ФИРМА, ЕИК ..., на
основание чл. 411 КЗ, сумата от 1453,85 лв., представляваща регресно
вземане по щета № 44012132126613 за изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски във връзка с ПТП, настъпило на
03.09.2021 г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 03.05.2022 г. до окончателното изплащане.
5
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК ..., ДА ЗАПЛАТИ на ФИРМА, ЕИК ..., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 761,27 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6