Решение по дело №559/2019 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 223
Дата: 26 юни 2019 г. (в сила от 21 август 2019 г.)
Съдия: Михаил Георгиев Михайлов
Дело: 20195510200559
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

Казанлък,26.06.2019г.

                  

                   Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти състав, в публично заседание на деветнадесети юни хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                           

                                                          председател: Михаил Михайлов,   

при участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело №559/ 2019г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното: 

                   Обжалвано е наказателно постановление №19-0284-000357/05.03.2019г. на началник РУ към ОДМВР-Ст.Загора, РУ-Казанлък, с което на жалбоподателя Д.М.Н., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638,ал.3 от КЗ е наложено административно наказание- глоба в размер на 400 лева. Въззивникът останал недоволен от това и моли съда да отмени наказателното постановление. В с.з. не се явява и не изпраща свой процесуален представител.    

                   Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. и не изразява становище по жалбата.   

                   При издаване на горното НП началник РУ към ОДМВР-Ст.Загора, РУ-Казанлък, е приел, че Д.М.Н. на 22.02.2019г. в 06.30 часа в гр.К., на бул. „23-ти п. Ш. п.“, като ползвател на регистрирано и неспряно от движение МПС, е управлявал, в посока запад-изток,  лек автомобил „Мерцедес Е 250 Д“ с рег.№****, като по време на проверката не е имал активна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за 2019г. 

Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.638,ал.3 от Кодекса за застраховането. Актът е подписан от съставилия го полицейски служител, от свидетеля по акта и нарушението, както и от жалбоподателя, на когото е бил връчен препис от него. Жалбоподателят не е възразил срещу констатациите в АУАН нито към момента на неговото съставяне и връчване, нито по-късно в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН.

Административно-наказващият орган, след като е проверил акта с оглед неговите законосъобразност и правилност, преценил е събраните доказателства и е установил, че нарушителя е извършил деянието виновно, е издал обжалваното НП, в което е възпроизвел фактическата обстановка, описана в акта, и също е приел, че е нарушен чл.638,ал.3 от КЗ. Относно глобата в размер на 400лв. наказващият орган също е посочил, че се налага на основание чл.638,ал.3 от КЗ. Наказателното постановление е връчено на нарушителя Н. срещу подпис в съответствие с императивната норма на чл.58,ал.1 от ЗАНН.

                   При така установените факти съдът прави следните фактически и правни изводи:   

Жалбата е с правно основание чл.59,ал.1 от ЗАНН. Същата е подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентен съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима. В жалбата е обосновано становище за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения по административно- наказателното производство, че преди да издаде обжалваното НП наказващия орган не е извършил проверка на изложените в АУАН факти и не е изложил мотиви досежно прилагането на чл.28,б.„а“ от ЗАНН.  

След като се запозна подробно с материалите по делото съдът приема за безспорно доказано извършването на вмененото на жалбоподателя деяние.  

Чл.53 от ЗАНН задължава АНО, когато установи, че нарушител е извършил виновно деяние, да издава наказателно постановление. В член 57 от ЗАНН изчерпателно са изброени необходимите реквизити на наказателното постановление, за да бъде то законосъобразно. В конкретния случай наказващият орган е съобразил изцяло формата на наказателното постановление с изискуемата такава от цитираната нормативна разпоредба. В обжалваното наказателно постановление №19-0284-000357/ 05.03.2019г., издадено от началник РУ към ОДМВР-Ст.Загора, РУ-Казанлък, точно са записани името и длъжността на лицето, което го е изготвило, датата на издаването и номера на постановлението, датата на акта, въз основа на който се издава то и имената, длъжността и местоработата на актосъставителя, името на нарушителя и индивидуализиращите го признаци, точния му адрес, описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено то, обстоятелствата, при които е осъществено, както и на доказателствата, които го потвърждават, законната разпоредба, която е била нарушена виновно, както и вида и размера на наказанието.

В с.з. актосъставителят изцяло потвърди описаната от него в АУАН фактическа обстановка и настоящият съд кредитира показанията му,като последователни,непротиворечиви и логични. Няма установени обстоятелства, сочещи предубеденост у този свидетел, както и други основания за подлагане на критика на казаното от него. В този контекст съдът намира за безспорно установено, че на процесните дата и място жалбоподателя е управлявал незастраховано МПС.  

Според състава на съда правилно АНО е приложил материалния закон, приемайки, че въззивника Н. е допуснал нарушение на чл.638,ал.3 от КЗ, предвид приложеното към делото заверено копие на застрахователна полица, договора по която е бил сключен на датата на проверката-22.02.2019г., но в 16.55 часа.  

Съдът намира за неоснователно изявлението в жалбата на Д.М.Н. за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени процесуални нарушения. 

Жалбоподателят и процесуалният му представител не са ангажирали доказателства в подкрепа на твърдението си, че наказателното постановление страда от пороци,които да са довели до накърняване на правото на защита на въззивника. 

В случая не са налице и предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Разпоредбата е императивна и въвежда задължително поведение за водачите на МПС. От друга страна съдът намира, че фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност, особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение и счита, че прилагането на чл.28 от ЗАНН, няма да съответства на личната и генералната превенция и за да е налице „маловажен случай“ на административно нарушение, то следва извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В хода на производството обаче не се изтъкнаха доводи и не се ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение.

              По отношение на правилността на горепосоченото НП, съдът счита, че са налице всички предпоставки то да бъде потвърдено като такова. За да бъде наказателното постановление правилно, то наказанието, отразено в него, трябва да бъде основано на материално- правна норма, като се вземат предвид всички факти и доказателства, събрани в хода на производството по налагане на административни наказания. В същата посока е и хипотезата на чл.27 от ЗАНН, чрез която законодателя е очертал начина и метода за определяне на административното наказание. Относно наказанието, наложено на жалбоподателя, с обжалваното наказателно постановление, съдът счита, че изцяло е спазено нормативното изискване на член 27 от ЗАНН и определянето му е основано на точно посочена разпоредба на закона, а именно- чл.638,ал.3 от КЗ. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не се изисква настъпването на допълнителни вредни последици. Настъпването и липсата на такива последици подлежат на последваща преценка при индивидуализацията на наказанието и не са определящи сами по себе си за съставомерността на деянието. Нарушението е извършено виновно от дееца при наличието на пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер, т.е. знаел е, че не следва да управлява незастраховано МПС, но въпреки това го е сторил.

В обобщение изводите на наказващия орган за наличието на визираното в санкционния акт деяние са обосновани и достигнати в съответствие с ангажираните доказателствени източници. 

Предвид изложеното дотук и на основание чл.63,ал.1,предл.I от ЗАНН съдът

                                              

                                               Р   Е   Ш   И :

 

               ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-0284-000357/05.03.2019г. на началник РУ към ОДМВР-Ст.Загора, РУ-Казанлък, с което на жалбоподателя Д.М.Н. ***30, ЕГН **********, е  наложено административно наказание- глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева.  

              

               Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.

                                                                 

Районен съдия: