Р Е Ш Е Н И Е
№ 1417
гр. Русе, 24.07.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XIIграждански състав в публично заседание на 02.07 през
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
При секретаря В.Ж. и в присъствието на прокурора...........като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. N 8203 по описа за 2012 г., за да се произнесе, съобрази:
Ищцата
Д.И.У. твърди, че първата ответница В.И.Д. е нейна майка, а втората ответница В.Ц.С. е нейна дъщеря. С
майка си били наследници на И. Д. Н.
-починал на 23.11.2010 година. След смъртта му с майка си станали съсобственици на недвижим имот, находящ
се в гр. Р., като първата ответница -
В.Д. станала собственик на 3/4
идеални части от процесния недвижим имот,
а ищцата собственик на 1/4 идеални
части от същия. Изнася данни, че майка
й извършила сделка, заменяйки
собствените си 3/4 идеални части на стойност 27 387.60 лева по данъчна
оценка за движима вещ – спалня на стойност 660.01 лева. Посочва, че на 13.09.2012
година направила опит да влезе в жилището, но й бил отказан достъп от
първата ответница, поради което се наложило
да вика полиция за съдействие. От разговора между майка й, дъщеря й и полицаите установила, че дъщеря й била придобила
собственост в този имот без нейно
знание. На следващия ден, след справка в Службата по вписванията Русе,
ищцата разбрала, че чрез замяна първата
ответница прехвърлила процесния имот на втората срещу посочената движима вещ – спалня, а ищцата не била уведомена за това. Счита, че първата
ответница се е разпоредила със своите идеални части, като ги е отчуждила в
полза на втората ответница, че са увредени
интересите й на съсобственик, който
има право да изкупи съсобствените идеални части, които се продават. Счита,
че сключената сделка с нотариален акт
за замяна № ., том ., дело № ., вх.рег. № . от 05.12.2011 година на Службата по вписванията е продажба, извършена
на цена по данъчната оценка на имота, по
която цена и условия ищцата, като съсобственик
имала право да закупи тези идеални части. Заявява, че сключената
сделка-замяна на идеални части от недвижим имот за заместима движима вещ
е нищожна и прикрива покупко-продажба между
ответниците на 3/4 идеални части от недвижимия имот, като
покупко-продажбата е валидна сделка и ищцата има право да иска да купи тези
идеални части за сумата от 27 387.60 лева. Моли да
се постанови решение, като ищцата да
изкупи 3/4 идеални части от процесния недвижим имот: жилище - апартамент с площ от 112.52 кв.м., находящ
се в гр. Р., общ. Р., обл. Р., на ул."Е. в." №., ет.., заедно
с прилежащите идеални части от таван, изба, гараж под дневната, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.4.156.1.2, намиращ се в сграда в
сграда №., разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.4.156 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-18/16.05.2007
година на Изпълнителния директор на АК,
брой нива на обекта - 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж - няма, под обекта -63427.4.156.1.1, над обекта - няма, като
замести купувача В.Ц.С. по действителната сделка-продажбата при цена на продаваните идеални части от 27 387.60 лева, платима по банков път на продавача- В.И.Д..
В отговора на исковата молба
ответниците В.И.Д. и В.Ц.С. считат иска за неоснователен.
След преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
С Нотариален
акт № ./ 31.03.1975 г. том ., нот. Дело № ./1975 г. по описа на Русенския нотариус наследодателят на ищцата / негова дъщеря/ и на първата ответница /негова съпруга/ И.
Д. Н., починал на 23.11.2010 г., бил
признат за собственик на процесния имот представляващ апартамент с площ от 112.52
кв.м., находящ се в гр. Р., общ. Р., обл. Р., на ул."Е. в." №.,
ет.., заедно с прилежащите идеални части от таван, изба, гараж под дневната. Според удостоверение на РОС от 02.04.1985 г. бракът между него и първата ответница ,
сключен на 08.11.1951 г. бил прекратен с развод, съгласно със Решение
№776/16.11.1979 г. по гр. д. № 1183/1979 г. на РОС. Съгласно удостоверение за
сключен граждански брак И. Д. Н. и
първата ответница на 15.11.2007 г. отново
сключили граждански брак в с. К., общ. П. Т..
С договор №54/02.06.1964 г. на И. Д. Н.
и Е. М. И. било отстъпено право на строеж на сградата, в която се намирал
процесния апартамент, със задължение да я изградят до 20.06.1966 г.
С договор за замяна на идеални части от недвижим имот с движима
вещ, предмет на Нотариален акт № ., том ., дело
№ ., вх. рег. № ./05.12.2011 г. по описа на СВ при РРС първата
ответница прехвърлила на втората, ¾
. ч. от процесния имот срещу
следната движима вещ- СК В. 164/190 вш 16, матрак Лео класик 164/190 едн., к-т
газов мех-фазер 164/190, закупени с фактура 3084/02.12.2011 г. от „Виденов
груп” ООД-Русе на стойност 660.01 лв., като за уравнение на заменяните вещи
втората ответница заплатила на първата сумата от 26727.59 лв.
Според
Удостоверение от 01.02.2013 г. на ІРУ”Полиция” в гр. Русе на 13.09.2012 г. в
14.09. ч. ищцата подала по телефона сигнал за възникнал скандал между нея и майка
и в гр. Р., ул. „Е. в.” №., като след посещение на адреса било установено, че
няма нарушение на обществения ред.
Видно
от Удостоверение от 14.06.2013 г. на
АВ-Русе, на 14.09.2012 г. ищцата подала заявление
за издаване на препис от № ., том ., дело
№ ., вх. рег.
№ ./05.12.2011 г. по описа на СВ при РРС, който бил получен лично от нея на същата дата.
Разпитания
по делото свидетел Б. Й. Б., познат на ищцата , изнася данни, че на 14.09.2012 г. я видял със съпругът й във фоайето на съда,
като ги упътил към Агенцията по вписванията, тъй като тя имала някакви съмнения
във връзка с къщата и, находяща се в района срещу Печатни платки. Същия ден му
показала получения препис на НА, с който полагащия и се дял бил прехвърлен
срещу спалня. В последствие случайно срещнал отново ищцата, с която отишъл до
магазин и видял модел на процесната спалня .
Свидетелят А. И. П., твърди, че в края на м. октомври
2012 г. със свидетеля Б. срещнали случайно ищцата и съпруг и и заедно посетили
магазин, в който предлагали спалня, идентични на тази, за каквато бил заменен
апартамента.
Св.
М. М. Б., приятелка на втората ответница, в съдебно заседание заявява, че от
нея разбрала през м.12.2011 г., че баба
и и била прехвърлила собствеността върху къщата, която имала в гр. Р. по ул. Е. в. №.. През лятото м.юни- м. юли 2012
г., две седмици преди да направи аборт, втората ответница и разказала, че с
ищцата имали скандал в тяхната къща, защото не можели да се разберат кой къде
ще живее, тъй като този имот бил в съсобственост, техните отношения никога не
били добри, и още повече се усложнили.
Свидетелят
И. В. Р., съсед, посочва, че през лятото , когато косил трева в градината си, чул
страните по делото да спорят, като първата ответница казала на ищцата, че била прехвърлила собствеността на процесната къща на втората
ответница. Свидетелят в периода м. април 2012 г. – м. октомври 2012 г.
почиствал порасналата трева, като при този скандал не видял да е идвала полиция,
тъй като останал в градината само 10-15 минути.
При така установената фактическа
обстановка , съдът преви следните правни изводи:
Според
чл.33, ал.1 ЗС съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на
трето лице само след като представи пред нотариус писменни доказателства, че е
предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и
декларира писменно пред него, че никой от тях не е приел това предложение.
Разпоредбата на алинея 2 на посочената норма установява, че ако декларацията по предходната алинея е
неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия,
уговорени във вреда на останалите съсобственици, заинтересуваният съсобственик
може да изкупи тази част при действително уговорените условия, като искът
трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.
В случая
не е спорно, че ищцата и първата ответница били съсобственици на процесния имот.
И. Д. Н. го
придобил по време на първия си брак с ответницата В.И.Д.. Липсват
доказателства, кога имота бил завършен в груб строеж, като съдът приема, че следва
да се приложи чл. 103 от ЗПР вр. чл. чл.
13, ал.1 от СК от 1968 г., като при развода им апартамента бил в режим на СИО и всеки от бившите съпрузи
придобил по ½ ид. ч. от него. След смъртта на И. Д. Н.в
, предвид повторно сключения брак през 2007 г. между него и първата ответница,
тя и ищцата придобили по ½ ид. ч. от частта на своя наследодател, т.е.
ищцата получила по наследство ¼ ид. ч. от имота, а първата ответница –
общо 3/4 ид. от него.
На 05.12.2011 г. първата ответница прехвърлила на
втората ¾ ид. ч. от процесния имот срещу движима вещ- спалня с матрак, закупена с
фактура 3084/02.12.2011 г. от „Виденов груп” ООД-Русе на стойност 660.01 лв.,
като за уравнение на заменяните вещи втората ответница заплатила на първата
сумата от 26727.59 лв.
Следва
да се посочи, че само когато за отчуждителя-съсобственик е безразлично на кого
ще прехвърли собствеността си, той следва да съблюдава предвидения в закона ред
за изкупуване от съсобственика. Сделките, които удовлетворяват това изискване, са
покупко-продажбата и замяна срещу родово
определени вещи. В този смисъл постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение
№ 413 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2636/2008 г., III г.
о., ГК
В случая
е сключен договор за замяна на недвижим имот срещу движима вещ. Спрямо него е
приложима разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС, тъй като дадените като насрещна
престация спалня и матрак са родово определени вещи- моделът и размерите им, чрез които са описани, са белези, които
макар и по - тясно, характеризират рода и биха могли да бъдат осигурени от
всеки друг приобретател на недвижимия имот. Освен това тяхната стойност е
значително по- малка от доплатената за уравнение сума.
Разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 от ЗС изисква от съсобственика на даден имот, при продажбата,
респективно замяната с родово определна вещ на неговата част на трето лице, да
представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите
съсобственици за купят тази част при същите условия и да декларира писмено пред
него, че същият не е приел това предложение. По делото е установено и страните
не спорят по факта, че такова писмено предложение-покана до ищцата, като съсобственик
на имота, по смисъла на горепосочената разпоредба, не е отправяно, при
извършване на замяната на тази част от съсобствения имот. При липсата на такава
покана, двумесечния преклузивен срок за предявяване на иска тече от момента на фактическото
узнаване от страна на съсобственика, като той носи доказателствената тежест за
установяване на това обстоятелство.
В
случая ищцата е заявила в исковата молба,
че е узнала за прехвърлянето на 13.09.2012 г. и на 14.09.2012 г. се е снабдила
с препис от договора за замяна. Това
обстоятелство се подкрепя от представеното по делото писмено доказателство,
според което 13.09.2012 г. служители на І РПУ били повикани от ищцата във
връзка с възникнал скандал между нея и майка
в процесния имот. Житейски логично и оправдавано е когато разбереш за
извършено прехвърляне на съсобствения ти имот да извършиш веднага справка в Агенцията по вписванията,
което ищцата е направила на другия ден – 14.09.2012 г. , което се установява от
издаденото Удостоверение от 14.06.2013 г. на АВ-Русе и от показанията на
свидетеля Б.. Свидетелката Б. не опровергава това обстоятелство, тъй
като същата изнася данни, че разбрала от втората ответница, че в тяхната къща между
нея и ищцата имало скандал, защото не можели да се разберат кой къде ще живее.
Тази свидетелка не установява факта, че при този скандал ищцата е научила за
прехвърляното, а само, че двете са спорили във връзка с ползването на къщата.
Съдът цени показанията на св. Р., който чул, докато косял трева в градината си,
когато първата ответница казала на ищцата, че била прехвърлила собствеността на
процесната къща на втората ответница. Същият установява, че това се е случило
през лятото, в периода м.04.2012 г.-м.10.2012 г., когато почиствал пораствалата
трева. В тази връзка възприетото от него не е в противоречие с обстоятелството,
че служители на ІРПУ посетили имота, тъй като свидетелят бил навън само 15
минути. От всички събрани гласни и писмени доказателства се установява, че
ищцата научила за прехвърлянето на идеалните части на имота през м.09.2012 г.,
поради което съдът приема, че настоящия иск е предявен в двумесечния
преклузивен срок от узнаването.
От
така изложените съображения съдът намира, че искът следва да се уважи като
основателен и доказан.
Ищцата
дължи на втората ответница СК В. 164/190 вш 16, матрак Лео класик 164/190 едн.,
к-т газов мех-фазер 164/190, както и сумата от 26727.59 лв., платена за
уравнение на дела на първата ответница. Вещта следва да се предостави и сумата
да се заплати в месечен срок от влизането на решението в сила, като в противен
случай същото ще се счита за обезсилено.
С
оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците дължат на
ищцата сумата от 2637.90 лв. разноски в производството.
Мотивиран
така, Русенският районен съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА ИЗКУПУВАНЕТО на
3/4 ид. ч. от апартамент с площ
от 112.52 кв.м., находящ се в гр. Р., общ. Р.,
обл. Р., на ул."Е. в." №., ет., заедно с прилежащите идеални части от
таван, изба, гараж под дневната, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.4.156.1.2, намиращ се в сграда в сграда №., разположена в
поземлен имот с идентификатор
63427.4.156 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-18/16.05.2007
година на Изпълнителния директор на
АК, брой нива на обекта - 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - няма, под обекта -63427.4.156.1.1, над обекта – няма,
при условията, уговорени в договора за замяна на идеални части от недвижим имот
с движима вещ, предмет на Нотариален акт № ., том ., дело
№ ., вх.рег.
№ . от 05.12.2011
г. по описа на СВ при РРС сключен между В.И.Д. ЕГН **********
и В.Ц.С., ЕГН********** ***, ако в едномесечен срок от влизането на решението в сила Д.И.У.,
ЕГН **********,***, предостави уговорените по договора на В.Ц.С. ЕГН********** ***, СК В. 164/190, вш 16, матрак
Лео класик 164/190 едн., к-т газов мех-фазер 164/190, както и сумата от
26727.59 лв.
ОСЪЖДА В.И.Д.
ЕГН ********** и В.Ц.С.,
ЕГН********** ***, да заплатят
на Д.И.У., ЕГН **********,*** сумата от 2637.90 лв.- разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от решението до страните.
Районен съдия: