Р Е
Ш Е Н
И Е
№144/10.10.2016г.
Гр.
Девня
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Девненски райoнен съд,
ПЪРВИ СЪСТАВ в публичнo заседание на тридесети септември през две хиляди и шестнадесета гoдина, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при секретаря С.Г. като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 474 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове в условията на обективно
кумулативно съединяване с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ
от А.П.И. с ЕГН **********, против „Булгартрансгаз” ЕАД, ЕИК *********.
Ищецът твърди, че е започнал работа в ответното
дружество на 02.07.2007 г. на длъжност „Инженер енергетик и КИП И А” на срочен
трудов договор за срок от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, на 8
часов работен ден с месечно възнаграждение от 1010 лв. С допълнителни
споразумения №254/22.08.2011 г. е бил преназначен на длъжност „Диспечер,
газопреносна/газоразпределителна мреж/районен диспечер” с място на работа КС
гр. Вълчи дол и месечно възнаграждение от 1828 лева + 8,8 % възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит + пътни разходи + суми за заплащане
детска градина на децата му.
Със Заповед №БТГ–ЕВ/ЧР-Зап.-5 от 31.05.2016 г. и акт
за прекратяване № БТГ–ЕВ/ЧР-Зап.-6 от 31.05.2016 г. трудовото правоотношение на
ищеца е прекаратено на основание чл.328, ал.2 , т. 6 КТ.
Излага, че издадената Заповед №БТГ–ЕВ/ЧР-Зап.-5 от
31.05.2016 г е незаконосъобразна по следните съображения: не са изискани
обяснения от ищеца по смисъла на 193, ал.1 от КТ по повод посочените в
заповедта нарушения, извършеното от него деяние-използване на лична камера за
наблюдение на личния автомобил на ищеца извън стратегическата зона, не
съставлява нарушение на трудовата дисциплина според КТ, длъжностна
характеристика, ТД, КТД, ППИ-01-БТГ-АД Правилника за вътрешния трудов ред и
Етичния кодекс, работодателят не се е съобразил с критериите на чл.189, ал.1 КТ
вр. чл.190, ал.1 , т.7 КТ за тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които
е извършено, както и поведението му.
Излага, че след уволнението си е работил на срочен
трудов договор до завършване на определена работа от 03.06.2016 г. до
08.06.2016 г., за което е получил трудово възнаграждение от 69.27 лв.
Моли съда да признае уволнението на ищеца, извършено
със Заповед №БТГ–ЕВ/ЧР-Зап.-5 от 31.05.2016 г. и акт за прекратяване № БТГ
–ЕВ/ЧР-Зап. 6 от 31.05.2016 г. за незаконно и да ги отмени; 2. да възстанови
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност; 3. да осъди ответника на осн.
чл.225, ал.1 КТ да заплати на ищеца обезщетение за времето през което е останал
без работа, поради незаконно уволнение, за период от 01.06.2016 г. до
01.12.2016 г. , след допуснато от съда увеличение на предявения иск в размер на
20 301,97 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото
разноски.
В едномесечния срок за отговор ответника депозира
писмен отговор, в който счита предявените искове за неоснователни. Излага
твърдения, че работодателят е спазил всички изисквания на закона, поради което
моли за отхвърлянето им. Претендира направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните по делото, а и от представения трудов договор №969/28.06.2007 г. се установява, че между
страните е възникнало валидно трудово правоотношение, по силата на което А.П.И. е приел да изпълнява
длъжността „Инженер енергетик и КИП И А” в „Булгартрансгаз” ЕАД-район Вълчи дол, считано от 02.07.2007 г., на срочен трудов договор за срок от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, на 8 часов работен ден с месечно възнаграждение
от 1010 лв.
С допълнително споразумение към трудов договор №254/22.08.2011
г. А.П.И. е бил преназначен от длъжност „Инженер енергетик и КИП И А” на
длъжност „Диспечер, газопреносна/газоразпределителна мрежа/районен диспечер” с
място на работа КС гр. Вълчи дол на безсрочен трудов договор със срок за
изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, на 8 часов работен ден с месечно възнаграждение от 1088 лева + 4.4
% възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.
Видно от допълнително споразумение от 21.01.2013 г. към
трудов договор №969/28.06.2007 г. е, че А.П.И. и „Булгартрансгаз” ЕАД са се
споразумели считано от 01.01.2013 г. за изменения на трудовия договор, като
месечното трудово възнаграждение е в размер на 1406.00 лв. + 5.5 % възнаграждение
за придобит трудов стаж и професионален опит.
С допълнително споразумение от 01.07.2014 г. към
трудов договор №969/28.06.2007 г. А.П.И. и „Булгартрансгаз” ЕАД са се споразумели
считано от 01.07.2014 г. за изменение на трудовия договор, като е определено
ново допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит 7.7 %.
От представено допълнително споразумение от 07.01.2016
г. към трудов договор №969/28.06.2007 г. А.П.И. и „Булгартрансгаз” ЕАД са се
споразумели за изменение на трудовия договор, считано от 01.01.2016 г. за ново
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1828.00 лв.
Със заповед №БТГ-ЕВ/ЧР-Зап.-5/31.05.2016 г.
на А.П.И. е
наложено дисциплинарно наказание – уволнение за извършено
нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.1 от КТ, системни нарушения на
трудовата дисциплина.
С Акт за прекратяване
№БТГ–ЕВ/ЧР-Зап. 6 от 31.05.2016 г. е прекратено трудовото правоотношение на А.П.И..
Видно от представен по делото трудов договор
№004/03.06.2016 г. е, че А.П.И. *** ООД срочен трудов договор, като е бил
назначен на длъжност „Техник компютърни системи” до завършване на определена
работа от 03.06.2016 г. до 08.06.2016 г., уговорен в полза на работодателя, на
8 часов работен ден с месечно възнаграждение от 508.00 лв. + 0.06 %
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за всяка година
стаж при настоящия работодател.
Със Заповед №005/08.06.2016 г. е прекратен трудов договор
№004/03.06.2016 г., поради извършване на определената работа.
От представено по делото удостоверение №5/04.07.2016 г.
изд. от „Фиконт-Добрич” ООД е видно, че за преиода от 04.06.2016 г. до
30.06.2016 г. А.П.И. е получил брутен доход в размер на 69.27 лв.
По делото е представено копие на решение №26/20.01.2014 г.,
постановено по преписка №335/2012 г. на КЗД видно от което е, че по отношение
на А.П.И. изп. директор на „Булгартрансгаз” ЕАД-Кирил
Руменов Темелков не е извършил акт на дискриминация по признак „лично
положение”.
Представено е по делото удостоверение изд. от „Булгартрансгаз” ЕАД БТГ-ЕВ/ЧР-Изх.-44/27.07.2016 г. видно от което последния
пълен отработен месец на А.П.И. е месец май 2016 г., като брутното му трудово
възнаграждение възлиза на 2493.75 лв.
По делото е представена справка от НАП-ТД-НАП-Варна офис
Добрич относно актуално състояние на всички трудови договори на А.П.И..
По делото са представени докладни записки от Д.Д. до г-н Г. Г.-изп. директор на „Булгартрансгаз” ЕАД, искане до А.П.И.
за даване на писмени обяснения относно нарушаване на трудовата дисциплина,
писмени обяснения от А.П.И. и личното трудово досие на ищеца.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи: Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно
неизпълнение на задълженията на работника или служителя по индивидуалното му
трудово правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез
налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание, след като бъдат
изслушани или приети обясненията на работника или служителя по отношение на
дисциплинарното нарушение и въз основа на мотивирана заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. Тежестта на доказване на
законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание лежи върху
работодателя.
В случая е установено, че преди налагане на дисциплинарното наказание от
ищеца са били изискани писмени обяснения по надлежния ред, но в поканата за
даването им липсва конкретизация на нарушенията на трудовата
дисциплина, идентична с тази в последващо издадената заповед
№БТГ-ЕВ/ЧР-Зап.-5/31.05.2016 г. С отправеното до работника писмо са
поискани обясненията му за извършени нарушения на трудовата дисциплина по
чл.126 т.9,т.13,чл.187 т.8,т.10 ,чл.190 ал.1 т.4 и т.7 от КТ, т.3.4.12 от
ППИ-01-БТГ-АД, Правилник за вътрешния трудов ред, раздел ІХ,т.1- поверителност
и раздел Х,т.1.1-Употреба на техника от областта на информационните технологии
и мерки за сигурност на данните от допълнително споразумение от 21.01.2013г.
към трудов договор № 969/28.06.2007г. Същите не кореспондират на изложените
нарушения в заповедта за уволнение №БТГ-ЕВ/ЧР-Зап.-5/31.05.2016 г., а
именно: чл.126 т.3 от КТ, чл.187 от КТ,т.3.4.6, т.3.4.12 и т.3.4.18 от
ППИ-01-БТГ-АД, Правилник за вътрешния трудов ред, т.7.2 от ППИ-02-БТГ-СКИ
Правилник за охранителния и пропусквателен режим в обектите на „Булгартрансгаз”
ЕАД, чл.32 от КРБ, т.4.8.3 от ППИ-39-БТГ-УП Инструкция за мерките и средствата
за защита на личните данни, събирани, обработвани и съхранявани от
„Булгартрансгаз” ЕАД и т.1.1 и т.2 от Етичния кодекс на „Булгартрансгаз” ЕАД.
Поради това не би могло да се приеме, че уволненото лице е осъществило правото
си на защита да даде писмени обяснения .
В решение № 379/24.06.2010 г. по гр. дело № 410/2009 г. на IV-то гр. отд. на
ВКС и решение № 313/19.10.2012 г. по гр. дело № 42/2012 г. на III-то гр. отд.
на ВКС е прието, че обстоятелството, че работодателят не е поискал обяснения за
някои от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение, не дава
основание за приложение на чл. 193, ал. 2 от КТ по отношение на спора за
законност на наказанието за нарушенията, за които са поискани обяснения, тъй
като всяко отделно нарушение на трудовата дисциплина съставлява самостоятелно
основание за търсене на дисциплинарна отговорност. В случая ищецът, е взел
отношение единствено по посоченото по
т.3.4.12 от ППИ-01-БТГ-АД, Правилник за вътрешния трудов ред нарушение,
намерило израз и в заповедта за налагане на наказание, тъй като са му били
поискани обяснения за други такива. Същият не оспорва извършеното деяние ,че е
монтирал на 05.04.2016г. към 8.30ч. видео камера от външната страна на
прозореца на санитарното помещение, но предвид изложеното то следва да се
приеме, че обяснения са изискани единствено за нарушение по т.3.4.12 от ППИ-01-БТГ-АД, Правилник за вътрешния трудов ред и да се
преценя наложеното дисциплинарно наказание спрямо това нарушение.
При определяне на наказанието работодателят
следва да преценява
тежест на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и поведението
на служителя. За тежестта на нарушението е от значение значимостта на
неизпълненото задължение като конкретното деяние, преценено с оглед трудовата
функция на работника/служителя и доколко тя сочи за оказано от работодателя
по-високо доверие; съобразяват се и последиците от допуснатото нарушение и
доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на
работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да
настъпят неблагоприятни последици. Стойността на имуществото, предмет на
нерегламентирано разпореждане като обективно обстоятелство, при което
нарушението е извършено, е от значение, но не е определящо обстоятелство за
тежестта на нарушението.
В допълнение следва да се посочи, че тъй като в тези случаи
дисциплинарното наказание е наложено от работодателя, който при извършената от
него преценка по чл. 189, ал.
1 от КТ е взел предвид всички посочени в заповедта дисциплинарни
нарушения (включително и тези, за които не е поискал обяснения от работника и
служителя, и за които чл. 193, ал.
2 от КТ се прилага), то при преценката относно законосъобразността
на наказанието, съдът неизбежно и във всички случаи - и без наведени доводи на
страните в тази насока, също следва да вземе отношение по въпросите по чл. 189, ал.
1 от КТ - за съответствието на наложеното дисциплинарно наказание с
тежестта на извършените нарушения, за които са поискани обяснения, като вземе
предвид и обстоятелствата, при които са извършени тези нарушения, както и
поведението на работника или служителя във връзка с тях. В случая сочената като нарушение разпоредба т.3.4.12 от ППИ-01-БТГ-АД „Да изпълняват и всички други
задължения, които произтичат от действащото законодателство, КТД, индивидуалния
трудов договор и приетите вътрешни правила, политики и инструкции,
документацията на интегралната система за управление както и характера на
работата” ,сама по себе си не конкретизира нарушението на лицето от една
страна, а от друга дори и да е на лице нарушение поради поставяне на видео
камера в обект на работодателя, то при преценка на фактите и липсата на други
наказания към работника до момента ,наложеното наказание „уволнение” се явява
прекомерно. Ето защо, издадената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна
с всички последици от това.
С оглед гореизложеното предявеният иск за отмяна на
наложеното дисциплинарно наказание “уволнение” се явява основателен и следва да
бъде уважен .
При незаконно уволнение работникът следва да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. В случая ищецът е работил
като „диспечер,газопреносна/газоразпределителна мрежа/районен диспечер”, поради
което следва да бъде възстановен на тази длъжност.
Основателна се явява претенцията по чл.225, ал.1 от КТ
за периода от 02.06.2016 г., датата на прекратяване на ТПО до приключване на
устните състезания 30.09.2016г.
По отношение размера на дължимото обезщетение: Ищецът ,счита че при определяне размера на брутното
трудово възнаграждение за последния пълно отработен месец следва да бъдат
включени , начисленията за работа в празнични дни, почивни дни, нощен труд по
КТД, храна смени и пътни. Това възражение е неоснователно. С решение №
540/2010г. на ВКС по гр.д. № 895/2009г. е прието, че в БТВ като основа за
обезщетение се включва основното трудово възнаграждение и допълнителни
възнаграждения с постоянен характер-предвидими и сигурни, определени в КТД и
/или във вътрешните правила за работна заплата в предприятието или в
индивидуалния договор. Съобразявайки се със тази задължителна практика на ВКС,
съдът намира за правилно определен размера на БТВ в размер на 2310,95лв. в
заключението на вещото лице по назначената ССЕ. Изключените от него суми за
работа в празнични дни, нощен труд по КТД нямат постоянен характер, а тези за
храна и пътни са със социален характер.
Поради което, размерът на обезщетението следва да бъде
определен въз основа на полученото брутно трудово възнаграждение за последния
пълен работен месец преди уволнението – което съобразно заключението по назначената
ССЕ е в размер на 2310,95 лв. Съответно за първия месец, следва да се присъди
сумата от 2241.66лв., тъй като лицето е получило по трудов договор сумата от
69,29 лв.
Съдът намира, че ответникът следва да заплати
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа – от 02.06.2016 г. до 30.09.16 г., в размер на
сумата от 9020,45 лева, като искът следва да бъде отхвърлен за разликата над 9020,45
лева до 20 301,97 лева и за
01.06.2016г. и за периода след 01.10.2016г. до 01.12.2016г.
С оглед правоувеличаващия ефект на
исковата молба и направеното искане върху дължимата главница следва да бъде
присъдена и законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й заплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в
полза на ищеца за адвокатско възнаграждение сума не се присъжда, тъй като
липсват доказателства такова да е заплатено в сочения размер от 1608 лв.Видно
от представен договор за правна защита и съдеиствие на л. 8 от делото липсва
отразяване същият да е внесен в брой или доказателство за превеждането му по
банков път. На ответника не се присъждат разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска ,поради липсата на такова искане.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ДРС държавна такса по неоценяемите искове
по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ в размер на по 50 лева, такса по оценяемия иск
по чл.344, ал.1, т.3 от КТ в размер на 360,82 лева или общо 460,82 лева, както
и направените в производството разноски за съдебни експертизи 119,79 лв.
По изложените съображения и на
основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на А.П.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, извършено със заповед № БТГ-ЕВ/ЧР-Зап.-5/31.05.2016
г. и Акт за прекратяване № БТГ-ЕВ/ЧР-Зап.-6/31.05.2016 г. на
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА А.П.И., ЕГН **********, на основание чл.344, ал.1,
т.2 от КТ на заеманата преди уволнението длъжност – „Диспечер,
газопреносна/газоразпределителна мрежа/районен диспечер” с място на работа КС
гр. Вълчи дол.
ОСЪЖДА „Булгартрансгаз” ЕАД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на А.П.И., ЕГН ********** сумата
от 9020,45 лева /девет хиляди и двадесет лева и 45 стотинки), представляваща
обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа – от 02.06.2016
г. до 30.09.2016 г., вследствие на незаконното уволнение, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.07.2016
г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.344, ал.1, т.3
вр. чл.225, ал.1 ал.2 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 9020,45 лева до 20 301,97 лева, за 01.06.2016г. и за периода след
01.10.2016г. до 01.12.2016г.
ОСЪЖДА „Булгартрансгаз” ЕАД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ДРС, сумата от 460,82 лева /четиристотин и шестдесет лева
и 82 стотинки/ за държавна такса и сумата от 119.79 лева /сто и деветнадесет лева и седемдесет и девет стотинки/
разноски от бюджета на съда, на осн.чл.78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в 2-седмичен срок, считано от 10.10.2016
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: