№ 436
гр. Варна, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четвърти октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20243100900258 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от “Агропласмент-92-В“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
ул.“Съборни“ №46, срещу “Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав
Варненчик“ №258, “Варна тауърс-Е“, иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 45 854 лева, представляваща
получена без основание разлика между заплатената от ищеца за периода на
потребление от 01.01.2023г. до 31.03.2024г. цена за услуга “пренос ниско
напрежение“ и дължимата за същия отрязък от време цена за услуга “пренос
средно напрежение“ за обекти База за угояване на водоплаващи птици, с аб.
№****** и Помпена станция с аб.№*******, находящи се в
*****************, ведно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от датата на предявяване на иска – 17.05.2024г., до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е собственик на
трансформаторен пост с диспечерско наименование Възлова станция “Любен
Каравелово“, представляващ едноетажна масивна сграда с идентификатор
**** по КККР на *****************, одобрени със Заповед №РД-18-
910/13.12.2017г. на Изп.директор на АГКК, ведно с намиращото се в нея
оборудване, служещо за преобразуване на доставяната до потребителите
електроенергия от средно към ниско напрежение, за което е съставен
Нотариален акт №*********. на Нотариус с рег.№363 въз основа на Акт за
държавна собственост №***** и Акт за частна държавна собственост №****
на Областния управител на гр.Варна. Поддържа се, че придобиването на
посочения енергиен обект и електрически уредби е осъществено по реда на
чл.17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински
1
предприятия /отм./, тъй като са осъществени всички елементи на предвидения
в посочената разпоредба фактически състав. Посредством процесните
съоръжения за присъединяване се осъществява захранването на собствения на
ищеца обект, представляващ база за угояване на водоплаващи птици,
находища се в *****. В облигационните си отношения с ответното дружество
процесният обект на потребление е обозначен с аб. №******, като
консумираната в него електроенергия се отчита със средства за търговско
измерване, монтирани на ниво ниско напрежение. Разпределителното
предприятие начислява цена за услуга пренос ниско напрежение в
съответствие с чл.29 от Правилата за търговия с ел.енергия, като за процесния
период заплатената от ищеца сума за този ценови компонент възлиза на
77289.25 лева. В отношенията си с ищеца, ответникът не притежава
присъединителни съоръжения на ниво ниско напрежение, не извършва пренос
на ел.енергия на ниско напрежение и не генерира подобни разходи, поради
което фактически не предоставя такава услуга на крайния клиент, поради
което липсва основание да инкасира цена за пренос ниско напрежение, а му се
дължи заплащане единствено на цена за пренос на ниво средно напрежение,
каквато енергия се доставя на границата на собственост на електрическите
съоръжения по смисъла на чл.30, ал.1 от Наредба №6 от 24.02.2014г. за
присъединяване на производители и клиенти на ел.енергия към преносната
или към разпределителните електрически мрежи. Дължимата цена от ищеца за
пренос на ел.енергия на ниво средно напрежение през процесния период
съобразно отчетените киловати и определена от КЕВР стойност, възлиза общо
на сумата от 31435.25 лева, съответно разликата с действително преведените
на енергийното дружество парични средства, която е в размер на 45854 лева,
подлежи на възстановяване от ответника като получена без правно основание.
Настоящата претенция е четвърта поред между същите страни и по повод на
същото фактическо и правно отношение, но за различни периоди.
Предходните производства са приключили с осъдителни решения в полза на
ищеца, поради което всички преюдициални въпроси между страните,
включително и този за собствеността на съоръженията, са получили своето
окончателно разрешение със сила на пресъдено нещо.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който
оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва твърдението на ищеца,
че е собственик на процесния трансформаторен пост, както и
доказателствената стойност на ангажираните в тази връзка доказателства, като
са развити подробни съображения за приложимата нормативна уредба и се
цитира относима съдебна практика. Поддържа се, че приложените към
исковата молба констативен нотариален акт от 29.12.2005г., акт за частна
държавна собственост от 15.09.1997г. и акт за държавна собственост от
06.03.1996г., не се ползват с материална доказателствена сила относно
собствеността върху описаните в тях имоти и нямат легитимиращо действие
досежно правото на собственост на ищеца. Твърди се, че липсват данни
трансформаторното съоръжение да е било преотстъпено от държавата на
държавно предприятие “Телеугоително стопанство“ или “Телеугоителен
комплекс“ и да е било заприходено в баланса на държавно предприятие
Специализирано междукомпексно предприятие. Поддържа се, че първите две
държавни предприятия, не са съществували към сочената от ищеца дата на
изграждане на трафопоста, нито към 1992 г., че ищцовото дружество също не
е съществувало към 1992г. и че съоръжението е захранвало и други абонати,
включително ФЗ Васил Костов ООД. Обектът е изключителна държавна
2
собственост и не би могъл да бъде предмет на сделки или приватизация
съгласно § 67, ал.9 от ПЗР на ЗЕБЕ /отм./. По тези съображения се поддържа,
че не са налице предпоставките за трансформиране на правото на оперативно
управление в право на собственост, визирани в чл.17а от ЗППДОП /отм./.
Дори да се приеме, че ищецът е придобил собствеността върху сградата, няма
доказателства, че е станал собственик и на намиращите се в нея
трансформаторни съоръжения и оборудване. Поддържа се, че
трансформаторната уредба е собственост на ответника, което е видно от
инвентарната му книга. Твърди се, че чрез собственото на ответника
трансформаторно съоръжение се извършва разпределение на електрическа
енергия, както на ниво “средно напрежение“, така и на ниво “ниско
напрежение“. В първия случай се разпределя енергия към три населени места,
а във втория за два абоната, което изключва възможността монтираните в
трафопоста съоръжения да бъдат собственост на лице, различно от
електроразпределителното дружество. След като няма данни
електроразпределитената уредба да е собственост на ищеца, средството за
търговско измерване, измерващо потребяваната от ищеца ел. енергия, е
поставено на нормативно установеното за това място – на ниво „ниско
напрежение“. Присъединяването и измерването е правомерно, поради което
ищецът дължи заплащане на цена за услугата „ниско напрежение“. Това
задължение е нормативно заложено и не зависи от принадлежността на
правото на собственост върху отделни елементи от електроразпределителната
система, от фактическото им ползване или дължината на трасето.
Освобождаване от това задължение е допустимо само по изключение в
лимитативно изброени в закона случай – пар. 12а ДР на ЗЕ, вр. чл.104, ал.2 от
ЗС и чл.28, ал.9 от ПТЕЕ, които обаче са различни от разглежданата хипотеза.
Оспорва се твърдението, че ищцовото дружество е заплащало на ответното
дружество цена за пренос ниско напрежение, доколкото видно от
представените фактури същата е заплатена на доставчика на ел.енергия. В
условията на евентуалност се твърди, че основание за получаване на сумата е
налице, тъй като услугата „пренос ниско напрежение“ е извършвана от
ответника за процесния период при разпределянето на ел.енергия до обектите
на ищеца. Поддържа се, че на основание чл.116, ал.2 от ЗЕ ответникът
разполага с право да определи технически възможното място на
присъединяване при съобразяване с критериите за сигурно функциониране на
енергийната система.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът в допълнителна искова молба поддържа,
че по отношение на повечето възражения на ответника е настъпила
процесуална преклузия по първото дело. В допълнение сочи, че сумите са
заплатени на доставчика от последна инстанция, който по закон действа като
представител на електроразпределителното предприятие по смисъла на чл.36,
ал.1 от ЗЗД във финансовите му отношения с крайните потребители. Реалният
реципиент на плащането обаче, макар и опосредено от търговеца, се явява
именно ответникът, който извършва мрежовите услуги и именно неговият
патримониум се е увеличил без основание с паричното постъпление. По арг.
от чл.75 от ЗЗД търговецът на ел.енергия се явява овластено от закона лице да
получи плащането, а ЕРП, в качеството си на реалния кредитор, се е
възползвал от него, инкасирайки стойността на мрежовите услуги.
Финансовите отношенията между ЕРП и търговеца се уреждат по договор за
поръчка, какъвто характер имат сключените помежду им рамкови договори.
Описаното правоотношение наподобява делегацията. Излага подробна
3
обосновка на елементите от фактическия състав на твърдяното придобивно
основание и репликира възраженията на ответника. Твърди, че след като до
2005г. процесната възлова станция е захранвала само една стопанска единица,
същата не представлява и никога не е била елемент от общата преносна и
разпределителна мрежа. По арг. от чл.1, ал.2 от Закона за електростопанството
от 1948г. и последващия от 1975г. и чл.2, ал.3 от Закона за държавната
собственост, вътрешноведомствените уредби не представляват изключителна
държавна собственост. Счита, че съвкупността от сграда и монтираните в нея
ел.уредби представлява единна конструкция главна вещ – принадлежност,
която следва собствеността на главната вещ по силата на чл.98 от ЗС. Обектът
е придобит в цялост, ведно с уредбите, които също са преминали в
патримониума на ищеца, дори по силата на изтекла придобивна давност.
Поддържа, че чл. 116, ал.2 от ЗЕ не въвежда оперативна самостоятелност на
ЕРП и урежда начина на присъединяване на даден обект спрямо
възможностите на разпределитената мрежа, а не разположението на уреда за
измерване на консумираната ел.енергия, което е императивно уредено.
Действително законът предоставя някаква възможност електромерът да не е
точно на границата на собственост като отстояние, но указва, че винаги следва
да с на по-високото напрежение. Мястото на СТИ не е императивно
дефинирано, но нивото на напрежението е. Свързването е технически
възможно както на ниво ниско, така и на ниво средно напрежение, без който и
да е от двата начина да застрашава сигурността на енергийната система.
Договорните ангажименти на ЕРП се разпростират до границата на
собственост. Именно в тази точка се предава владението на движимата вещ
ел.енергия на потребителя и се осъществява нейната продажба. Нивото на
напрежение в тази точка е средно. Заплатената услуга е за пренос ниско
напрежение. Тя не е предмет на договора, не се и предоставя реално, поради
което липсва основание за задържането й. Разликата в цената между двете
услуги е приблизително три пъти поради значително по-ниските разходи и
загуби, които се генерират при тази дейност, когато напрежението е по-
високо. ЕРП пренася електричеството само до собствените на ищеца уредби,
не извършва разходи за транспорт по мрежи ниско напрежение, тъй като не
притежава такива по отношение на процесния обект, поради което не му се
дължи възнаграждение за престация, която не осъществява.
С отговора на допълнителната искова молба, се прави признание на иска
по смисъла на чл.237 от ГПК и искане за редуциране размера на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение на основание Решение
на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-432/22.
В съдебно заседание ищецът заявява, че поддържа предявения иск и
прави искане за постановяване на решение при признание на иска.
Съдът като взе предвид, че са налице предпоставките на чл.237 от ГПК и
липсата на отрицателните такива, т.е. признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави и страната може да се разпорежда с него, намира,
че следва да постанови решение при признание на иска, като предявените
искови претенции бъдат уважени в цялост.
С оглед отправеното искане в списък по чл.80 ГПК и представените
доказателства, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените в производството разноски в размер на 5134.16
лева, от които 1834.16 лева държавна такса и 3300 лева адвокатско
възнаграждение, редуцирано по възражение на ответника под предвидения в
4
Наредба 1/09.07.2004г. минимален размер (4318.32 лева) на основание
Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, при съобразяване на факта,
че досежно правопораждащия фактически състав е налице формирана сила на
пресъдено нещо с влезлите в сила решения по т.д. 47/2020г., т.д. 236/2023г. и
т.д. 567/2021г. на ВОС, а досежно размера на иска доказателства не са
събирани поради предприетото от ответника признание на иска.
Възнаграждението се редуцира с ¼, вместо с приетата за обичайна в
съдебната практика ½, с оглед предприетото от ответника първоначално
процесуално поведение по оспорване на иска, което е наложило провеждане
на втора размяна на книжа.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №258,
“Варна тауърс-Е“, да заплати на “Агропласмент-92-В“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Съборни“ №46, сумата от
45 854 лева, представляваща получена без основание разлика между
заплатената от ищеца за периода на потребление от 01.01.2023г. до
31.03.2024г. цена за услуга “пренос ниско напрежение“ и дължимата за същия
отрязък от време цена за услуга “пренос средно напрежение“ за обекти База за
угояване на водоплаващи птици, с аб.№****** и Помпена станция с аб.
№*******, находящи се в *****************, ведно със законната лихва
върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на иска –
17.05.2024г., до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл.59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА “Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №258,
“Варна тауърс-Е“, да заплати на “Агропласмент-92-В“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Съборни“ №46, сумата от
5134.16 лева, представляваща сторени в първоинстанционното производство
съдебни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5