РЕШЕНИЕ
№ 6225
гр. [*******], 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. [*******]А
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110163396 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от И. П. Х., с която срещу Н. Д. Г., е
предявен иск с правно основание чл. 195, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 193, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за
връщане на платената цена в размер на 1350 лева по договор за покупко-продажба на
мобилен телефон [*******], ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
/22.11.2022 г./ до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 10.05.2022 г., чрез пълномощника си [*******], сключил
договор за покупко-продажба с предмет мобилен телефон “[*******]”, IMEI 1 №
[*******] и IMEI 2 № [*******] за сумата от 1350 лева, като за договора бил съставен
писмен документ. След покупката на телефона по молба на ищеца пълномощникът му
отишъл до магазин за продажба на телефони и мобилни аксесоари, за да закупи
необходимите за мобилния телефон аксесоари. След като показал телефона на
продавача, последната се усъмнила в оригиналността и качеството му, консултирала се
със собственика на магазина, който констатирал, че се касае за реплика на посочения
модел. Това обстоятелство било потвърдено и от още един сервиз, който с протокол от
16.05.2022 г., констатирал, че била налице съществена разлика в кутията, като долната
част била предназначена за друг модел телефон, не за процесния; констатирало се, че
устройството било със забележими разлики от оригиналния продукт, както следва:
разлики в задния капак, дисплея, писалката и сим трея; устройството било с разлики и
във всички хардуерни компоненти спрямо оригиналния продукт. След установяване на
посочените несъответствия, ищецът веднага се обадил на продавача, за да го
информира за недостатъците, но последният отричал такива да са налице, поради което
отказал да възстанови платената сума. Ищецът счита, че продавачът не е изпълнил
задълженията си по договора да предаде вещ, съответстваща на уговореното между
1
страните, поради което за ищеца е възникнало правото да развали договора, без да
предоставя срок за изпълнение и съответно да получи обратно платената от него сума.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител,
оспорва исковете по основание и размер. Счита, че не е доказано плащането на цената
по договора за покупко-продажба, както и че състоянието на мобилния телефон,
установено с протокола от 16.05.2022 г., е това, в което е бил предаден апаратът. Моли
за отхвърляне на иска.
Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства поотделно и
взаимовръзка, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен документ, именуван договор за покупко-продажба,
сключен на 10.05.2022 г. между ответника и ищеца относно мобилен телефон
[*******] IMEI 1 № [*******] IMEI 2 № [*******], в който е посочено, че вещта се
намира във фабрично ново състояние. Отбелязано е, че телефонът на място е бил
тестван и е напълно функционален. Документът носи подписите на продавач и
купувач, като същите не са били оспорени от страните по реда на чл. 193 ГПК до
настъпване на процесуална преклузия за въвеждане на такова оспорване.
Установява се, че на 16.05.2022 г. процесното устройство е било предадено в
добър външен вид на оторизиран сервиз [*******] от ищеца за проверка по сервизна
поръчка № [*******].
Приет като доказателство е констативен протокол към сервизна поръчка №
[*******]/16.05.2022 г. за извършен технически тест на мобилното устройство, като е
установена съществена разлика в кутията – долната част била за друг модел апарат,
констатирани са били забележими разлики от оригиналния продукт в задния капак,
дисплея, писалката и сим трея, а устройството е показало разлики във всички
хардуерни компонентни спрямо оригиналния продукт.
В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля [*******], дългогодишен приятел
на ищеца, като въз основа на същите съдът приема, че през м.май 2022 г. ищецът
попаднал на обява в интернет за продажба на телефон [*******] Уговорил се с
продавача относно продажната цена, но тъй като е бил възпрепятстван да излезе от
работа, помолил свидетеля да отиде до работното му място, да вземе пари и да се
срещне с продавача за предаване на парите и получаване на телефона. Свидетелят е
взел от ищеца парите от местоработата му в ж.к. [*******]. Изготвили документ
относно продажбата, в който останало да се попълнят само имената на продавача и
серийните номера на телефона. След това [*******] се видял с продавача на паркинга
на магазин [*******] в ж.к. [*******], като преди това се били чули по телефона.
Ответникът му казал с каква кола е и чакал свидетеля до нея. Попълнили документа с
липсващите данни и свидетелят предал на ответника сумата 1350 лева, след като му
получил телефона. Свидетелят не забелязал нещо особено по устройството. В хода на
разпита си пред съда свидетелят е заявил, че не е имал нарочно пълномощно да
предаде сумата на ответника и да получи апарата, а направил това по силата на устна
уговорка с И. Х.. Свидетелят е заявил, че той е подписал документа на л.7 от делото,
именуван договор за покупко-продажба. Не е получил разписка срещу предадената на
ответника сума. След като получил телефона, свидетелят отишъл да купи зарядно
устройство. В магазина, който посетил, му казали, че телефонът не е истински. Обадил
се на ищеца, който се опитал да се свърже с ответника, който отговорил само веднъж,
след което спрял да си вдига телефона.
Показанията на свидетеля съдът кредитира като последователни, логични,
житейски правдиви и пресъздаващи личните впечатления на свидетеля за
2
обстоятелствата, за които същият е разпитван. Не са налице данни за заинтересованост
на свидетеля и не са налице пречки съдът да се довери на същите и да възприеме за
установени фактите, за които свидетелят е дал показания пред съда.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза,
изготвено въз основа на материалите по делото и оглед на процесния телефон,
предоставен му от ищеца, съдът приема, че същият наподобява визуално мобилни
телефони [*******]. Вещото лице е установило, че телефонът не се побира плътно в
кутията. Чрез специализиран софтуер експертът е установил, че процесното устройство
е с различни хардуерни характеристики от оригиналните – двойно по-малко ядра и
двойно по-слаба токова честота на процесора, видеокартата е с 259 пъти по-бавна,
модел от 2008 г, а оригиналният модел е създаден в края на 2021 г., нито един модел на
Samsung не се произвежда с 16 GB памет, максималната резолюция е с двойно по-
малка по широчина и почти двойно по-малка по височина, което прави общо 4 пъти
по-слаба максимална резолюция на екрана в сравнение с оригинала, с над 1,7 пъти
по-малка плътност на екрана, основната камера е с резолюция не по-голяма от 6,23
МР, което е над 17 пъти по-малко от камерата на оригинален телефон, камерата на
телефона не може да записва видео. Констатирани са разлики в изгледа на задния
капак – надписът [*******], в дупките за камери и светкавици, липсват изписани
информация за производителя, IMEI номерата на телефона, лого, забраняващо
изхвърляне на технологичен отпадък в обикновените кофи за смет. Значителни
разлики са констатирани и в СИМ трея (мястото, в което се поставя СИМ карта) – във
формата, размера и общия изглед. Значителни разлики са установени и в изгледа на
писалката на процесния телефон и телефон [*******] – размер, форма и цвят. В
обобщение и въз основа на многобройните и значителни разлики, вещото лице е
заключило, че процесният телефон не е [*******].
Съдът дава вяра на заключението на вещото лице К., прието без възражения на
страните, доколкото същото е изготвено от специалист, притежаващ необходимите
специални знания, подробно и аргументирано е, а също така не възникват съмнения в
неговата обективност и правилността на направените от експерта изводи. Ето защо и
съдът ползва същото за установяване на правнорелевантните за спора факти.
При така установеното от фактическа страна по приложението на закона
съдът приема следното:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с иск с правно основание чл. 195, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 193, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за връщане на платената цена по договор за покупко-продажба на мобилен
телефон. По същия в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е било налице
валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на мобилен телефон
“[*******]”; че е изправна страна по същия и е заплатил дължимата продажна цена по
договора; че продадената вещ към момента на договора за продажба е била с
недостатъци, които правят невъзможно ползването на вещта съобразно обичайното й
предназначение, че е отправил изявление за разваляне на договора (каквото се съдържа
в исковата молба).
В тежест на ответника е да докаже, че е възстановил сумата, респ., че купувачът
е знаел за недостатъците.
Според чл.183 ЗЗД продажбата е договор, с който продавачът се задължава да
прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право и да му предаде
вещта, а купувачът - да плати цена и да получи вещта. Договорът за продажба е
двустранен, възмезден, консенсуален и обикновено е комутативен договор.
Съществените елементи на договора за продажба са вещта и нейната цена.
3
Материалният закон не поставя изискване за форма за действителност на договора за
покупко-продажба на движими вещи, освен ако последните не се характеризират с
особености, на които законът е придал особено значение, поставяйки изискване за
валидност на договора същият да бъде обективиран формално – напр. автомобил,
кораб, самолет и т.н., каквито изисквания не са предвидени за мобилните устройства.
Доколкото е неформален и консенсуален договор, следва да се посочи също, че
договорът за продажба се счита сключен с постигане на съгласие между страните по
отношение на съществените елементи от сделката – т.е. вещта, предмет на продажбата,
която продавачът се задължава да продаде на купувача, и продажната цена, която
купувачът се задължава да предаде на продавача. В случаи, в които съгласието между
страните е обективирано писмено, то формата би била за доказване, а не за
действителност. За да се приеме, че е налице писмен договор за продажба обаче,
същият следва да съдържа данни за договарящите страни, за вещта и за нейната цена.
В случая въз основа на данните по делото и съвкупния анализ на събраните
доказателства, съдът намира, че между страните е бил сключен неформален договор за
покупко-продажба на мобилен телефон [*******] при продажна цена 1350 лева,
платима при предаването на вещта. Страните са постигнали съгласие за сключването
на такъв договор още преди съставянето на представения по делото документ,
именуван договор за покупко-продажба от 10.05.2022 г. По отношение на същия
следва да се посочи, че не носи белезите на договор за продажба, доколкото липсва
съществен елемент от правоотношението, за който съгласно свидетелските показания
на свидетеля [*******] страните вече са били постигнали съгласие – а именно
продажната цена. Обсъжданият документ настоящият състав приема, че съставлява не
договор за покупко-продажба, а приемо-предавателен протокол, съгласно който
ответникът е предал на 10.05.2022 г. на ищеца, действащ чрез пълномощник, мобилен
телефон във връзка със сключения помежду им неформален договор за продажба. С
документа е удостоверено също, че при предаването му телефонът, фабрично нов, е
тестван и е функционален.
Следователно и настоящият състав на първоинстанционния съд намира, че по
делото е установено, че между страните е възникнало договорно правоотношение по
договор за покупко-продажба за конкретно определена движима вещ – мобилен
телефон [*******].
Установява се на следващо място, че купувачът е възложил изпълнението на
задължението си по договора за предаване на сумата 1350 лева, представляваща
продажната цена, уговорена между страните, на разпитания в производството свидетел
[*******]. Обстоятелството, че последният не е разполагал с нарочно писмено
пълномощно (респ. че правоотношението по възлагане извършването на това действие
не е обективирано писмено) не се отразява на валидността на упълномощителната
сделка, нито на извършените от представителя действия. Тук е мястото да се посочи, че
съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД едно лице може да представлява друго по
разпоредба на закона или по волята на представлявания, като последиците от правните
действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания.
Същевременно съдът съобразява и правилото на чл. 37 ЗЗД относно формата на
упълномощителната сделка, по арг. от която разпоредба за сключването и
изпълнението на неформален договор не е необходимо упълномощаването да бъде
извършено в писмена форма, за да бъде действието валидно. Ето защо и
обстоятелството, че свидетелят устно е бил овластен да се срещне с продавача по
договора, за да получи вещта и да предаде продажната цена, не влияе върху
действителността на извършените чрез пълномощник действия. От друга страна,
следва да се припомни, че за насрещната страна по сделката не е налице правомощие
да оспорва представителната власт на съконтрахента си. Дори да се приеме, че
4
[*******] е действал без учредена представителна власт, то е видно от изявленията на
ищеца, направени с исковата молба, че действията на представителя са потвърдени от
представлявания. Ето защо и тези възражения на ответника, заявени чрез особения му
представител, са неоснователни и не обуславят извод за липсата на договорно
правоотношение по договор за покупко-продажба между страните със съдържание,
описано в исковата молба.
На следващо място, въз основа на свидетелските показания на свидетеля
[*******], изслушани пред настоящата инстанция, се установява изпълнението на
договорното задължение на купувача по договора. Съгласно изнесеното от свидетеля, с
оглед кредитирането на показанията на същия, съдът приема, че на 10.05.2022 г. в гр.
[*******], ж.к. [*******], на паркинга на магазин [*******] ищецът, действащ чрез
свой представител ([*******]), е предал на ответника сумата в размер на 1350 лева и е
получил фактическата власт върху мобилен телефон. Следователно ищецът е изправна
страна по договора и като такъв разполага с правомощията, предоставени му от
материалния закон да се позове на наличието на недостатъци на продадената вещ пред
продавача. За пълнота следва да се посочи, че доколкото в случая между страните е бил
сключен неформален договор за покупко-продажба на движима вещ и предвид липсата
на предписана от закона форма за действителност на такъв договор, то и не е налице
ограничение във вида на доказателствените средства, чрез които може да бъде
установявано изпълнението на задълженията на страните по същия. Задължението за
заплащането на продажната цена в случая не се съдържа в писмен договор, нито пък
стойността на сделката е над 5000 лева, с оглед което и изнесеното от свидетеля
[*******] по отношение на заплащането на цената по договора от купувача на
продавача, се явява доказано по делото.
Следва да се даде отговор на въпроса дали продадената вещ има недостатъци и
дали наличието на такива прави негодна вещта за обичайното й предназначение.
В случая въз основа на писмените доказателства, свидетелските показания на
свидетеля [*******] и заключението на вещото лице по СТЕ, съдът намира, че
ответникът е продал на ищеца вещ със съществени недостатъци спрямо предмета на
договора. Както се посочи и по-напред, съдът прие, че предмет на продажбеното
правоотношение е мобилен телефон [*******]. Касае се за вещ, характеризираща се с
точно дефинирани от производителя визуални и технически характеристики,
установени в настоящото производство посредством заключението на СТЕ. Съгласно
същото предвид констатираните значителни отклонения от заложените от
производителя параметри и характеристики, предадената на ищеца вещ по договора за
покупко-продажба не е [*******]. Че на ищеца ответникът е предал вещта, обект на
изследване от съдебния експерт, изготвил заключението, в производството е
установено посредством приетите писмени доказателства, в т.ч. съдържанието на
протокола за предаването, подписан между продавача и представителя на ищеца, в
който са посочени IMEI номерата на устройството, което е получено срещу сумата
1350 лева. Същите номера фигурират в софтуера на телефона, който е изследван от
вещото лице и параметрите на който са сравнявани с тези на оригинален телефон
[*******], за какъвто страните са постигнали съгласие ответникът да продаде на
ищеца.
Съдът, на следващо място, въз основа на заключението на СТЕ, подробно
изследвало и посочило всички отклонения от параметрите и характеристиките на
процесния телефон в сравнение с оригинален продукт с марка и модел съобразно
постигнатото между страните съгласие, приема, че тези отклонения представляват
съществени скрити недостатъци на продадената вещ. Както се посочи, стандартът, на
който следва да отговаря един мобилен телефон, за да се приеме, че същият е марка
5
[*******], модел [*******], предполага, че устройството следва да притежава всички
характеристики и параметри, заложени и обявени от производителя. Отклонения от
същите следва да се разглеждат именно като недостатъци, доколкото всички разлики,
констатирани от вещото лице, сочат, че продадената на ищеца вещ е с далеч по-лоши,
по-малко функционални и липсващи технологични възможности в сравнение с
оригинална вещ.
Установява се също от показанията на свидетеля [*******], че за констатираните
недостатъци ищецът своевременно е уведомил ответника в телефонен разговор след
откриването им. Съгласно показанията на свидетеля след проведения разговор
ответникът спрял да отговаря на телефонните повиквания. Следователно и в
качеството си на купувач по договора за продажба, ищецът е изпълнил предписаното
му с нормата на чл. 194 ЗЗД задължение да уведоми продавача за недостатъците на
вещта.
Отговорността на продавача за недостатъци на продадената вещ, които
съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или
предвиденото в договора употребление и способите за правна защита на купувача са
уредени в чл. 193 и сл. ЗЗД. При продажба на вещи с недостатъци, съгласно чл. 195, ал.
1 и 3 ЗЗД, купувачът разполага с няколко възможности, между които има право на
избор: да иска разваляне на договора и разноските по продажбата; да задържи вещта и
да иска намаление на цената; да иска отстраняване на недостатъците за сметка на
продавача или да иска друга стока без недостатъци.
С исковата молба ищецът е заявил, че упражнява правото си по чл. 195 ГПК да
развали договора, искайки връщане на заплатената цена, тъй като недостатъците на
вещта са толкова съществени, че за него е невъзможно да ползва пълноценно мобилния
телефон, т.е. съобразно обичайното му предназначение.
С напредването на информационните технологии в съвременното общество и
осъществяването на комуникациите от разстояние, обичайното предназначение на
мобилните телефони, съдът приема, че не се изчерпва с възможността за провеждане на
мобилни телефонни обаждания. Обичайно е мобилните телефони чрез технологичните
си характеристики да осигуряват бърз достъп до интернет, фото и видеозаснемане,
осъществяване на видеовръзка в реално време при това с определено ниво на качество,
заложено от производителя и известно на потребителите с оглед публичното обявяване
на възможностите, параметрите и функционалностите на съответния мобилен телефон
още при пускането му в продажба от производителя. Тази информация е и публично
достъпна[*******]. Поставените от самия производител акценти са върху бързината на
процесора, характеристиките на дисплея, иновативната камера за нощна фотография,
плавното видеозаснемане, вградената писалка и възможността телефонът да бъде
управляван от разстояние. С оглед установените по делото посредством заключението
на СТЕ съществени различия във всички хардуерни компоненти на продадения
телефон съдът приема, че функционално същият не може да служи на купувача за
обичайното му предназначение, тъй като не отговаря на заложения от производителя
стандарт за бързина и функционалности, като дори не разполага с технологична
възможност за заснемане в режим видео. Само последното, по мнение на състава на
първоинстанционния съд, би било достатъчно да се приеме, че продадената вещ е
такава със съществени недостатъци и не би могла да служи за обичайното
предназначение, за което мобилен телефон, произведен в края на 2021 г. (съгласно
заключението на СТЕ), се използва от средностатистически човек към датата на
сключването на договора (м.май 2022 г.).
Съобразно материалния закон продавачът е длъжен да прехвърли собствеността
върху вещ без недостатъци и отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които
6
съществено намаляват нейната годност за обикновеното или предвидено в договора
използване. Наличието на тези недостатъци в случая е доказано освен от
представените към исковата молба писмени доказателства и по категоричен начин
посредством заключението на СТЕ, приета пред настоящата инстанция.
Ето защо и съдът намира, че ответникът в качеството си на продавач по
договора не е изправна страна, доколкото не е изпълнил задължението да продаде вещ,
необременена с недостатъци. Следователно за купувача е възникнало правото да
избере една от възможностите, които му предоставя чл. 195, ал. 1 ЗЗД: да върне вещта
и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да
иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача. В
случая ищецът е отправил волеизявление за разваляне на договора и е заявил кое свое
право упражнява – иска връщане на заплатената по договора цена.
Страните не спорят, а и от заключението на СТЕ се установява, че към момента
на приключване на устните състезания вещта не е била върната на ответника. Според
настоящият състав на съда фактическото връщане на вещта с недостатъци не е
предпоставка за надлежното упражняване правата на купувача по . В този смисъл е и
съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол /решение № 156 от
30.10.2012 г. по търг. д. № 772/2011 г. на Върховен касационен съд/, според което
правото на купувача да върне на продавача вещта с недостатъци представлява
всъщност упражняване на правото да развали едностранно договора за продажба.
Касае се за един особен случай на приложение на установеното в общата разпоредба на
право за разваляне на договорите поради неизпълнение, чиято специфика е единствено
в това, че не се изисква неизпълнението да е виновно и не се предоставя подходящ срок
за изпълнение, но не и досежно начина, по който се разваля договора - чрез
едностранно изявление. Реституцията на разменените престации се явява само
закономерна последица от развалянето на договора. Именно защото е последица от
развалянето на договора, връщането на вещта не може да се разглежда едновременно с
това и като условие за настъпването му. Допълнителен аргумент в подкрепа на този
извод е и обстоятелството, че това условие не би могло да бъде изпълнено по
отношение на всяка движима вещ.
По отношение на срока по чл. 197 ГПК следва да се посочи, че същият
съобразно задължителната съдебна практика е давностен, а давността не се прилага
служебно от съда.
В обобщение на всичко изложено, предявеният иск е основателен и доказан,
както по основание, така и по размер, с оглед което и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за
производството се следват само на ищеца. Същите са в размер на сумата 1254 лева – за
държавна такса, депозит за вещо лице, депозит за особен представител и адвокатско
възнаграждение. Неоснователно е възражението за прекомерност на разноските,
заплатени от ищцата за адвокатско възнаграждение, релевирано от процесуалния
представител на ответника. За да достигне до този извод, съдът съобрази цената на
предявените искове, конкретните фактическата и правна наведените от страна на
ответника в производството защитни възражения, минималните размери, разписани в
Наредба № 1/2004 г., приета от Висшия адвокатски съвет, макар последната да не е
задължителна за прилагане от съда е все пак ориентир относно проявлението на
принципа за справедливо възмездяване на адвокатския труд. Ето защо и всички
сторени от ищеца разноски следва да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Д. Г., ЕГН **********, с адрес по делото: [*******], да заплати
на основание чл. 195, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 193, ал. 1, пр. 2 ЗЗД на И. П. Х., ЕГН
**********, със съдебен адрес: [*******] сумата 1350 лева, представляваща заплатена
от И. П. Х. и получена от Н. Д. Г. на 10.05.2022 г. продажна цена по договор за
покупко-продажба на мобилен телефон [*******], развален от ищеца поради
наличието на недостатъци, ведно със законната лихва от предявяването на иска
(22.11.2022 г.) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Н. Д. Г., ЕГН **********, с адрес по делото: [*******], да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на И. П. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: [*******]
сумата от 1254 лева – разноски за първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8