Решение по дело №12830/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              19.04.2019 година                        гр.София

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ   

                           

ЧЛЕНОВЕ:   КАЛИНА АНАСТАСОВА   

 

                       Мл.съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ   

 

при секретар Д.Шулева  

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №12830 по описа на 2018 година ,

за да се произнесе взе предвид следното:    

 

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №12830/2018 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на А.Д.Д. ЕГН ********** *** и Ж.Д.Д. ЕГН ********** *** срещу решение №357643 от 09.03.2018 г постановено по гр.д.№21545/2017 г на СРС , 143 състав ; в частта ;  с което е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу Д.че :

 А.Д.Д. дължи сумата от 2537,06 лева – незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за апартамент гр.София бул.******за периода 05.2014 г – 04.2016 г ; ведно със законната лихва върху посочената главница от 22.11.2016 г до окончателното изплащане на сумата ; и сумата от 151,26 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2015 г – 05.10.2016 г.

Ж.Д.Д. дължи сумата от 2029,65 лева – незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за апартамент гр.София бул.******за периода 05.2014 г – 04.2016 г ; ведно със законната лихва върху посочената главница от 22.11.2016 г до окончателното изплащане на сумата ; и сумата от 121,01 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2015 г – 05.10.2016 г.

Според мотивите на решението за задълженията е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 05.12.2016 г по ч.гр.д.№66461/16 г на СРС , 143 състав .

Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като СТЕ се основава само на документи съставени от ищеца . Приспадане и добавяне на суми от изравнителни сметки може да стане само със съгласието на ответниците . В имота не са монтирани измервателни уреди . Въззивниците не са подавали молба за откриване на партида като потребители на топлинна енергия . Извлечението от сметка не е надлежен счетоводен документ . Недопустимо е да се начисляват лихви върху прогнозни сметки . Върху процесния имот има учредено вещно право на ползване на Д.А.Д. и И.Х.Д. и те са надлежните потребители на топлинна енергия .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба.

Третото лице “М.Е.” ООД *** не взема становище по въззивната жалба.

 

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 10.04.2018 г, поради което жалбата от 24.04.2018 г /по пощата/ е подадена в срок .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Правилно СРС е приел , че ответниците са потребители на топлинна енергия съгласно императивната норма на чл.153 ЗЕ . При действащата нормативна уредба не е необходимо ответниците да са подали молба за откриване на партида.

Абсурдни са твърденията на въззивниците , че върху имота е налице право на ползване на съпрузите Д.А.Д. /роден 1915 г/ и И.Х.Д. /родена 1913 г/. Видно от удостоверение за наследници от 14.07.2005 г на СО , р-н „Средец“ Д.А.Д. е починал още на 13.11.2004 г , а към тази дата и съпругата му И.Х.Д. вече е била починала . След смъртта на ползвателите правото на ползване се е погасило /чл.59 ал.1 ЗС/.

Законосъобразно СРС е кредитирал СТЕ , а експертизата е работила по изготвени от ищеца документи , защото такава е уредбата в ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването . СТЕ доказва по убедителен начин доставката на топлинна енергия , а издаването на извлечение от сметка е ирелевантно по делото .

Задължението за заплащане на претендираните лихви следва от чл.86 ЗЗД и от уредения в чл.33 от ОУ на ищеца /2014 г/ падеж на вземането . ССЕ доказва , че лихвите са правилно начислени . Задълженията на въззивниците дори са по-големи от претендираните от ищеца .

От друга страна , пред настоящия съд бяха представени нови писмени доказателства – платежни нареждания , според които А.Д. е заплатил на ищеца на 15.10.2018 г сумата от 3432,51 лева от процесните задължения , а Ж.Д. е заплатила на ищеца сумата от 2029,65 лева от процесните задължения . И двете плащания се явяват частични – погасяват разноските в заповедното производство и пред СРС , лихвите и част от главницата . Остават дължими от А.Д. сумата от 487,68 лева главница ведно със законната лихва от 15.10.2018 г до окончателното заплащане на сумата  ; и от Ж.Д. сумата от 1115,82 лева главница ведно със законната лихва от 16.10.2018 г до окончателното заплащане на сумата .    

Налага се изводът , че решението на СРС е неправилно и трябва да отмени в частта , в която са признати за дължими суми /включително разноски/ извън посочените две вземания , а в останалата част да се потвърди.

Съдът констатира , че в диспозитива на решението на СРС липсва посочване на заповедта за изпълнение , въз основа на която се води производството по чл.422 ГПК . Делото следва да се върне на СРС за поправка на очевидна фактическа грешка .

 

  По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №357643 от 09.03.2018 г постановено по гр.д.№21545/2017 г на СРС , 143 състав ; в частта ;  с което е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** , че А.Д.Д. дължи сумата представляваща разликата над 487,68 лева до предявения размер от 2537,06 лева – незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за апартамент гр.София бул.******за периода 05.2014 г – 04.2016 г ; ведно със законната лихва върху посочената главница от 22.11.2016 г до окончателното изплащане на сумата ; сумата от 151,26 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2015 г – 05.10.2016 г ;  както и че Ж.Д.Д. дължи сумата представляваща разликата над 1115,82 лева до предявения размер от 2029,65 лева – незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за апартамент гр.София бул.******за периода 05.2014 г – 04.2016 г ; ведно със законната лихва върху посочената главница от 22.11.2016 г до окончателното изплащане на сумата ; и сумата от 121,01 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2015 г – 05.10.2016 г ; както и в частта за разноските ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА  :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т.С.” ЕАД *** с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ; да бъде признато за установено , че А.Д.Д. дължи сумата представляваща разликата над 487,68 лева до предявения размер от 2537,06 лева – незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за апартамент гр.София бул.******за периода 05.2014 г – 04.2016 г ; ведно със законната лихва върху посочената главница от 22.11.2016 г до окончателното изплащане на сумата ; и сумата от 151,26 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2015 г – 05.10.2016 г; както и че Ж.Д.Д. дължи сумата представляваща разликата над 1115,82 лева до предявения размер от 2029,65 лева – незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за апартамент гр.София бул.******за периода 05.2014 г – 04.2016 г ; ведно със законната лихва върху посочената главница от 22.11.2016 г до окончателното изплащане на сумата ; и сумата от 121,01 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2015 г – 05.10.2016 г.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №357643 от 09.03.2018 г постановено по гр.д.№21545/2017 г на СРС , 143 състав ; в частта ;  с което е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** , че А.Д.Д. дължи сумата от 487,68 лева – незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за апартамент гр.София бул.******за периода 05.2014 г – 04.2016 г ; ведно със законната лихва върху посочената главница от 15.10.2018 г до окончателното изплащане на сумата ; както и че Ж.Д.Д. дължи сумата от 1115,82 лева – незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за апартамент гр.София бул.******за периода 05.2014 г – 04.2016 г ; ведно със законната лихва върху посочената главница от 16.10.2018 г до окончателното изплащане на сумата .

 

ВРЪЩА делото на СРС , 143 състав за поправка на очевидна фактическа грешка съгласно мотивите на настоящото решение .

 

Решението е постановено при участието на “М.Е.” ООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД ЕИК ********* .

 

Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ  :

                 

                                     

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                  2.