№ 9530
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20231110102747 по описа за 2023 година
Ищецът Д. П. П. е предявил срещу ответника Главна дирекция
„Гранична полиция“ - кумулативно обективно съединени искове, както
следва: 1) за признаване за незаконно на наложеното наказание
дисциплинарното уволнение и неговата отмяна – правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ; 2) за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
„младши специалист“ (водач на автобус, ГКПП-Калотина) при ответника –
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и 3) за заплащане на парично
обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението, през които не е
полагал труд по трудово правоотношение за периода от 28.11.2022г.
Претендира разноски.
Излага в исковата молба, че на 28.11.2022г. му е връчена Заповед
№3282з-4267/25- 11.2022г. издадена главен Комисар Р.Д. при ГД „Гранична
полиция” при МВР, с която е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение към датата на
връчване на горепосочената заповед на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
Счита за заповедта за незаконосъобразна, неправилна, необоснована,
издадена в нарушение на всички логически правила, постановена в
нарушение на материалния и процесуалния закон, както и в нарушение на
вътрешните разпоредби и правила на МВР утвърдени със Заповед № 1з-
305/21.02.2014 на Министъра на вътрешните работи. Счита, че са нарушени
1
материално-правните разпоредби на КТ, тъй като не е проведено
дисциплинарно производство, съгласно разпоредбите на чл. 186 и сл. от КТ. В
нарушение на чл.195, ал.1 от КТ не е отразена точна дата на нарушението,
времеви период от 09.01.2020 г. до 22.11.2021г., поради което работника/
служителя не може да разбере, в какво точно се състои неговото нарушение и
на коя дата е извършено, за да може да ангажира доказателства в своя защита.
Излага съображения, че съгласно чл.194, ал.1 от КТ дисциплинарно наказание
се налага когато е изтекла не повече от година от извършването му, поради
което посоченият времеви период от 09.01.2020г. до 22.11.2021г. и при липса
на индивидуализиране на конкретна дата на нарушението, може да се счита,
че срокът за налагане на наказание за извършено евентуално дисциплинарно
нарушение е изтекъл за 2/3 от периода. Твърди, че са издадени множество
заповеди - Заповед №8121з-419/05.04.2022г. и приключила с доклад №7855р-
6302/18.07.2022г. на дирекция „Вътрешна сигурност“, Заповед №
3282з2665/10.08.2022г. удължена със Заповед №3282з-3293/20.09.2022г. с
неизвестен издател, поради което е налице неизпълнение разпоредбата на
чл.194, ал.1 от КТ за налагане дисциплинарно наказание в срок от 2 месеца от
откриване на нарушението. Освен това счита, че при издадена заповед за
извършване на вътрешна проверка проверяващата комисия може да проверя
за период от 2 месеца назад, а не за 2 години. Излага доводи за неправилно
прилагане материално- правните разпоредби на ЗМВР, а не на КТ, тъй като
служителят е на трудово, а не на служебно правоотношение по ЗМВР, като
материално-правните разпоредби на чл.194 и сл от ЗМВР не дерогират
материално-правните разпоредби на чл. 186 и сл. от КТ, а и в т.8 от трудовия
договор е предвидено прилагане разпоредбите на КТ. Според ищеца
заповедта за уволнение е подписана след като Р.Д. се е запознала със Справка
№ 4078р-18200/18.11.2022г, която е извършена по Заповед №
3282з2665/10.08.2022г., удължена със Заповед №3282з-3293/20.09.2022г.,
поради което не става ясно кой е издал съответните заповеди за проверка и
какво е тяхното съдържание, на кого е възложено извършването на
съответната проверка и кой я е разпоредил. В заповедта за уволнение,
работодателят се позовава на доклад, който не е описан и не става ясно кой
доклад се цитира и дали е приключил проверката с данни, че ищецът е
извършвал нарушение на служебната дисциплина в периода 06.09.2021г. до
22.11.2021г. като е удостоверявал неверни данни в официални документи като
2
доказателство, че автобус „Чавдар“ ДК № С ...... МС „е използван по
предназначение за превозване на длъжностни лица и мигранти, като по този
начин си е присвоил ГСМ на стойност 4691 лв. Деянието е установено, чрез
съпоставка на данните от вписаните маршрути на движение в пътните
книжки на числящи се автобуси на ДУССД и РДГП - Драгоман.“ Счита
описаната фактическа обстановка за лишена от логическа последователност,
тъй като не може един служебен автобус да е бил използван по служба и
предназначение за превоз на длъжностни лица и мигранти и това по някакъв
начин да доведе до имотна облага за лицето, което е на трудово
правоотношение и в длъжностната му характеристика длъжността му е
описана като шофьор на автобус и част от служебните му задължения е
именно да бъде водач на определени автобуси, зачислени му със заповед. По
отношение посоченото в заповедта относно „направената съпоставка на
въведените в пътните книжки на автобус марка „Чавдар“ с per. № С......МС на
ДУССД и месечните графици за дежурства са установени 15 случая, (от
09.01.2020г. до 22.11.2021г. отново не е посочена точна дата на нарушението)
при които Д. П. без да фигурира в месечните графици е попълвал пътната
книжка на съответния автобус“. Счита за неясно дали тези обвинения са част
от пр. пр. № 2708/2022г. или са самостоятелни обвинения, за които тепърва
предстои подаване на сигнал към прокуратурата, както и каква е връзката им
с претендираните обвинения за присвояване на сума с приблизителна
стойност 4691 лв., нито с основанията посочени като причина за налагането
на дисциплинарно наказание „уволнение“, а именно посочените чл. 126, т. 9,
т. 13 КТ, чл. 187, ал. 1, т. 8, т. 10 КТ. Излага съображения, че съгласно чл. 60,
ал. 4 от Вътрешните правила утвърдени със заповед 1з- 305/21.02.2014г. от
Министъра на вътрешните работи „Неправилно оформена пътна книжка, без
подпис на лицето, което е ползвало МПС, с непопълнени графи или с
незаверена поправка, не се признава за разходен документ“. Поради това
счита за неясна връзката между повдигнатите обвинения за нарушена трудова
дисциплина с процесната заповед, тъй като съгласно вътрешните правила
отговорността е споделена между лицето, към което е зачислена техниката, и
прекия му ръководител. Твърди, че не е ясно на колко лица е зачислен
автобус марка „Чавдар“ с per. № С......МС и колко лица са имали правото да
го управляват и попълват пътната му книжка, както и какви нередности се
визират в пътната книжка. Допълнителното основание за налагане на
3
дисциплинарно наказание „уволнение“ е уронването на престижа на
предприятието и злепоставянето му пред трети лица, което ищецът счита за
необосновано, тъй като деянието е станало известно на служители на ДВС-
МВР, ДУССД - МВР, ГДГП - МВР и голяма част от служителите на РДГП -
Драгоман, тъй като подробна информация за случая е отразена в доклад per.
№ 7855р-6302/18.07.2022г. по описа на ДВС - МВР, който е получен в ГДГП -
МВР и съответно РДГП - Драгоман за отношение по компетентност и
реализиране на дисциплината отговорност на служителя.“ Счита, че не са
налице данни информацията във вътрешния доклад да е станала достояние на
лица, извън служителите на МВР. Допълнително излага твърдения за не
спазване реда, регламентиран в чл. 189, ал. 1 КТ, според който не е
целесъобразно и законосъобразно служител, който е награждаван
многократно с „Писмена похвала“ от началника на сектор „АИТ и ТЕС и В“
през 2017г., с „Писмена похвала“ от директора на РДГП - Драгоман през
2017г., 2018г. и 2020г. към датата на подписване на заповедта, да бъде наказан
с дисциплинарно наказание „уволнение“. Счита, че не са установени
нарушения на посочените в заповедта норми на чл. 186, чл. 187, ал.1, т.8 и
т.10 от КТ, като не са посочени мотивите, въз основа на които е прието, че са
нарушени посочените норми. Предвид изложеното счита заповедта за неясна,
немотивирана и незаконосъобразна, тъй като уволненият служител не е
наясно за какво точно нарушение е обвинен, за да се защити. Предвид
изложеното предявява искове за постановяване на решение, с което 1. на
основание чл. 344, ал. 1 КТ да бъде отменена Заповед №3282з-4267/25-
11.2022г., издадена главен Комисар Р.Д. при ГД „Гранична полиция”, с която
се прекратява трудовото правоотношение на Д. П. П., ЕГН ********** с
Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР по сключен трудов договор
№3282р-2702/01.02.2017г. на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ; 2. на
основание чл. 344, ал.1, т.2 да бъде възстановен Д. П. П., ЕГН ********** на
предишната работа и длъжност - „младши специалист“ (водач на автобус,
ГКПП - Калотина); 3. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ да бъде присъдено
обезщетение на Д. П. П., ЕГН ********** за времето през, което е останал без
работа поради неправилното му уволнение от 28.11.2022г. ведно със
законната лихва и направените по делото разноски.
Ответникът Главна дирекция „Гранична полиция“ в писмения си
отговор излага съображения за неоснователност на исковете. Счита
4
издадената от директора на ГДГП заповед с № 3282з-4267/25.11.2022 г. за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на
трудовото правоотношение за правилна и законосъобразна, като не са
допуснати твърдените от ищеца нарушения на закона. При издаването й не са
допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила.
Издадена е от компетентния орган по чл. 192, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 159,
ал. 2 от ЗМВР, в кръга от неговите правомощия, в предписаната писмена
форма и с необходимото съдържание. В нея ясно са изложени фактическите
основания за издаването й, а именно, че в периода от 26.10.2022 г. до
22.11.2022 г. Д. П. фиктивно е изписвал недействително отчетени километри,
гориво и стойност на горивото в пътна книжка на числящ се на Дирекция
„Управление на собствеността и социални дейности“ (ДУССД) - МВР
автобус „Чавдар“ с peг. № С ...... МС, като по този начин е удостоверил в
официален документ неверни обстоятелства, че автобусът е използван по
предназначение и в описания обем. Според ответника, от пътна книжка Серия
ЕВ № 393349 е видно, че за четвърто тримесечие на 2021 г. на автобус
„Чавдар“ с per. № С ...... МС като шофьор е вписан само ищеца и единствено
той я е попълвал и вписвал изминати километри с този автобус. Същият през
процесния период многократно е вписвал изминати маршрути между гр.
София, гр. Драгоман и ГКПП Калотина, всеки един за по 280 км. Според
ответника тази информация не е вярна, тъй като от приложената по делото
справка за генерираните записи от движението на служебни МПС в АИС
„Пътна карта“ гореописаният автобус е установен да се движи само 15 пъти
за цялата 2021г. От извършената проверка на генерираните записи в АИС
„Пътна карта“ от камерите на АПИ, ВG Toll, Столична община и СДВР за
движението на автобус „Чавдар“ с per. № С ...... МС, е констатирано, че
същият не се е движел по маршрут от София до Калотина и обратно след
месец октомври 2018г., от което е направен извод, че нито една от тези 15
регистрации не е по посочения маршрут, които ищецът е вписвал в пътната
книжка. С оглед на това, че автобусът не се е движел по гореописания
маршрут, вписванията в пътната книжка са неверни, което се установява не
само от данните от АИС „Пътна мрежа“, но и от факта, че в някои от дните,
за които се отнасят вписванията, ищецът е бил в платен годишен отпуск
(справка per. № 4379р- 27578/04.11.2022 г. Излага доводи, че в мотивите на
заповедта изрично е посочено, че извършеното от служителя представлява
5
злоупотреба с доверието на работодателя, тъй като възползвайки се от
служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното
му доверие, включително уронване на доброто име на предприятието,
доколкото деянието е станало известно както на служители от други
структури на МВР, така и на други държавни институции (Окръжна
прокуратура - София), поради което извършеното представлява нарушение на
трудовата дисциплина съгласно чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. първо от КТ, както
и съгласно чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ. Твърди, че е налице неизпълнение на
„други трудови задължения“, а именно предвиденото в чл. 107а, ат. 21 от КТ
задължение за спазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите
в държавната администрация, не е спазил разписаното в разпоредбата на чл.
2, т, 1, чл. 17, ал, 1 и чл. 18 от КПСДА и чл. 126, т. 4 и 13 от КТ. Излага
доводи, че при съобразяване с критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ
дисциплинарно наказание „уволнение“ може да бъде наложено за всяко
тежко дисциплинарно нарушение, независимо дали неговият състав е посочен
в разпоредбите на чл. 187 от КТ или на чл. 190, ал. 1 от КТ или изобщо не
попада сред изброените в тези разпоредби състави, като се позовава на
съдебна практика, обективирана в определение № 1118 от 03.10.2014г. по гр.
д. № 3000/2014 г. на ВКС. Разгледани поотделно и в тяхната съвкупност,
извършените от служителя нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т.
8, предл. първо и по чл. 187, т. 10 от КТ представляват тежки нарушения на
трудовата дисциплина, за което следва да се наложи дисциплинарно
наказание „уволнение“. В процесната заповед е посочен извършителят,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, нарушените
разпоредби и доказателствата, въз основа на които нарушението е установено,
правното основание и наказанието, което се налага, както и реда за
обжалване. Изрично е посочено, че дисциплинарното наказание се налага на
основание чл. 192, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 186, чл. 187, ал. 1, т, 8, т. 10,
чл. 188, т. 3 при спазване на разпоредбите начл. 189, ал. 1 и чл. 193, ал. 1 от
КТ. Отбелязано е, че извършеното нарушение е установено от
доказателствата, събрани в хода на извършена проверка, образувана по
заповед № 32823-2665/10.08.2022 г. на наказващия орган. В същата са
подробно обсъдени събраните материали от проверката, включително
приобщените доказателства по протокол от 24.08.2022 г. във връзка с
проверка, приключила с доклад peг. № 7855р-3202/18.07.2022 г. по описа на
6
Дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР. Твърди, че дисциплинарното
наказание е наложено при спазване на чл. 189, ал. 1 КТ, тъй като в
изготвената справка от назначената комисия за проверка и в доклада на
ДВСМВР са изложени подробни мотиви относно определянето на
дисциплинарното наказание, като са взети предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя.
Позовава се на тълкувателно решение № 16 от 1975 г. на Върховния съд на
РБ, в което е прието, че когато мотивите на един административен акт се
съдържат в друг, предшестващ и издаден във връзка с него документ
(справка, доклад, мнение и пр.) на помощни органи, които административният
орган е възприел, липсата на мотиви в самия административен акт не
съставлява нарушение на изискванията към реквизитите за мотиви. Според
ответника от доказателствата, представени с писмения отговор, извършеното
от Д. П. нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин, даващ
възможност да се направи индивидуализация на дисциплинарното
нарушение. Същият се е запознал срещу подпис и дата с материалите от
проверката, като му е дадена възможност да даде обяснения и да направи
възражения. Към писмения отговор са приложени писмени доказателствата,
цитирани в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и заверен
препис от материалите, събрани в извършената проверка, разпоредена със
заповед № 3282з-2665/10.08.2022г.
Съдът , като взе предвид становищата на страните и събраните
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С определението по чл.140 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството за сключен между страните трудов договор,
който е прекратен със заповед №3282з-4267/25.11.2022г., връчена на ищеца
на 28.11.2022г., издадената от директора на ГДГП, за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на трудовото
правоотношение.
От съдържанието на посочената заповед №3282з-4267/25.11.2022г. се
установява, че на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и
прекратяване на трудовото правоотношение, като са изложени подробни
мотиви за това в какво се изразява нарушението и как е установено
извършването му , като са взети предвид дадените от ищеца обяснения.
7
Посочено е че с писмо рег.№ 4078р-11849/03.08.2022 г, на директора на
РДГП- Драгоман, в Главна дирекция „Гранична полиция“ са постъпили копия
от материали от извършена проверка, разпоредена със заповед № 8121з-
419/05,04.2022 г. на Министъра на вътрешните работи и приключила с доклад
per.№ 7855р-6302П 8.07.2022 г. на дирекция „Вътрешна сигурност“, в който
се съдържат данни за извършено от Д. П. П. нарушение на служебната
дисциплина изразяващо се в това, че в периода от 06.09.2021 г. до
22.11.2021г. е удостоверявал неверни данни в официални документи за
доказване, че автобус „Чавдар“ с ДК№С ...... МС е използван по
предназначение за превозване на длъжностни лица и мигранти, като по този
начин е присвоил ГСМ на приблизителна стойност 4691 лева. Посочено е, че
деянието е установено по безспорен и категоричен начин при съпоставка на
данните от вписаните маршрути на движение в пътните книжки на числящите
се автобуси на ДУССД и РДГП-Драгоман. Използването на числяща се на
ДУССД техника от РДГП-Драгоман, е разрешено с писмо peг.№
31273/03.08.2005 г., в което се казва, че гараж 10 на МВР поема обслужването
на разрешената линия за извозване на служителите с техни автобуси,
управлявани от водачи на щата на ПТУ-Калотина при РГС-Драгоман.
Домуването, използването на карта за безналично плащане на гориво, разхода
на гориво-смазочни материали и извършваните технически обслужвания на
зачислените по щата на ДУССД-МВР моторни превозни средства, следва да
се осъществява от структурата, на която по щат се числи техниката. През
2021 г. с докладна записка peг.№ 3282р-15460/12.07.2021 г. по описа на
ГДГП-МВР е актуализирано разрешението за ползване на служебен
транспорт за извозване на служителите на РДГП-Драгоман от настоящия им
адрес до месторабота и обратно. В докладната записка Х.Х. - началник на
отдел „Управление на собствеността“ при Главна дирекция „Гранична
полиция“- МВР посочва, че до 2018 г. разкритата автобусна линия се
обслужва с автобуси на „Гараж 10“, управлявани от водачи на РДГП-
Драгоман. През 2017 г. и 2018 г. на РДГП-Драгоман са доставени 2 броя
автобуси. При направеното изследване на фискалните бонове, на пътните
книжки на автобус марка „Чавдар с peг.№ С......МС е установено, че същият е
зареждан с карта за безналично плащане № **********, която е зачислена на
Д. П. на 01.10.2013 г. и е върната на МОЛ от ДУССД на 01.03.2022г., видно
от приложения отчетен картон. При направена съпоставка на въведените
8
маршрути в пътните книжки на автобус марка „Чавдар с peг. №C ......МС на
ДУССД и месечните графици за дежурствата са установени 15 случая в
периода от 09.01.2020 г. до 22.11.2021 г., при които Д. П. без да фигурира в
месечните графици е попълвал ПК. След извършено сравнително изследване
от експерти при ОЕКД-СДВР, отразено в Експертна справка № 93-Е/2022г. е
направено заключение, че „Описаните в протокола обекти - ръкописни
текстове от група 2, ръкописни текстове от група 4 и ръкописни текстове
от група 5 в представените пътни книжки са написани от Д. П. П..
Посочено е, че от извършената проверка на генерираните записи в АИС
„Пътна карта“ от камерите на АПИ, BG Toll, Столична община и СДВР за
движението на автобус марка „Чавдар с рег.№ С...... МС, числящ се на
ДУССД е видно, че същият се е движел по маршрут от София до Калотина и
обратно до октомври 2018 г. За периода от 06.09.2021 г. до 22.11.2021 г. Д. П.
фиктивно е изписал недействително отчетени километри в пътни книжки на
числящият се на ДУССД автобус „Чавдар“ с peг. № С ...... МС, с което
неправомерно е отчел изразходено гориво, възлизащо на приблизителна
стойност около 4691 лева. Посочено е, че за периода от 26.10.2021 г. до
22.11.2021 г. Д. П. е съставил официални документи (пътни книжки), в които
е удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези
документи, като доказателство, че автобус „Чавдар“ с peг. №С......МС е
използван по предназначение и в описания в ПК обем, което представлява
злоупотреба с доверието на работодателя, тъй като възползвайки се от
служебното си положение е извършил действия компрометиращи оказаното
му доверие, с които го е злепоставил пред трети лица. Прието е че с
действията си служителят е уронил престижа на предприятието, което
обуславя и налагането на най- тежкото наказание. На следващо място е
посочено, че за деянията на Д. П. квалифицирани, като престъпления по чл.
202 и чл. 311 от НК е сезирана Окръжна прокуратура- София и материалите
са докладвани на прокурор и е образувана пр. пр. №2708/2022г, по описа на
ОП-София. Посочено е, че деянието е станало достояние на служители на
ДВС-МВР, ДУССД- МВР, ГДГП-МВР и голяма част от служителите на РДГП
- Драгоман, тъй като подробна информация за случая е отразена в доклад peг.
№ 7855р-6302/18.07.2022 г. по описа на ДВС- МВР, който е получен в ГДГП-
МВР и съответно РДГП Драгоман за отношение по компетентност и
реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Въз основа на
9
установените факти е прието извършването на дисциплинарни нарушения, за
което е наложено наказание дисциплинарно уволенение. Заповедта е
връчена на служителя на 28.11.2022г. Към писмения отговор са приложени
писмени доказателства, събрани в хода на дисциплинарното производство и
описани подробно в заповедта.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В производството за признаване на уволнението за незаконно и за
неговата отмяна по съдебен ред доказателствената тежест е върху
работодателя. Като носител на субективното преобразуващо право да
прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото правоотношение с
работника или служителя, работодателят е този, който следва да установи, че
законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада
по делото доказателствена тежест. От друга страна, съдът проверява
предпоставките за законосъобразност на извършеното уволнение единствено
по направено от ищеца в исковата молба възражение или довод с оглед
диспозитивното начало в процеса и предвидените преклузии. Съгласно
трайно установената практика ищецът по иск за признаване на уволнението за
незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които
опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя.
Съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от
ищеца, и не може да се произнася по правни и фактически основания, които
не са въведени от ищеца в исковата молба. Щом в исковата молба ищецът не
оспорва релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за
незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не може да се
произнася по него (вж. Решение № 216 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015
г., ВКС, ІІІ Г. О., Решение № 258 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г.,
ВКС, ІV Г. О. и цитираните в последното решения).
Първият довод за незаконосъобразност на уволнението, наведен в
исковата молба, е за немотивираност на оспорената заповед, тъй като в
същата не е посочена конкретна дата на извършване на нарушенията. С оглед
характера на работата на ищеца, водач на автобус, ГКПП-Калотина, и предвид
изричното посочване в акта на работодателя, че установените нарушения са
10
извършвани в периода от 09.01.2020г. до 22.11.2021г., следва да се приеме, че
заповедта е мотивирана в достатъчна степен. В тази връзка следва да се вземе
предвид съдебната практика, според която задължението по чл. 195, ал. 1 КТ
за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на
чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на
сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в
хода на съдебното производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато
изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания,
заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. Заповедта за уволнение е изготвена в
съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, когато дисциплинарното
нарушение е посочено по разбираем начин – по начин, даващ възможност на
работника да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство по
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ (виж. Решение № 205 от
04.07.2011 г. по гр. д. № 236/2010 г., ВКС, ІV Г. О., Решение № 127 от
18.06.2013 г. по гр. д. № 1099/2012 г., ВКС, ІІІ Г. О.). Настоящият съдебен
състав намира, че законовите изисквания за мотивиране на заповедта за
уволнение на ищеца са изпълнени. В същата достатъчно ясно и конкретно са
посочени дисциплинарните нарушения, обуславящи налагане на
дисциплинарно наказание за неизпълнените от ищеца трудови задължения.
Направените в тази насока възражения в исковата молба са неоснователни.
Вторият довод за незаконосъобразност на уволнението касае
неспазването на предвидения в чл. 194 КТ срок за налагане на дисциплинарно
наказание по отношение на твърдените нарушения, доколкото в оспорената
заповед е посочен период на извършване на нарушенията, за които се налага
дисциплинарни наказание, а не конкретна дата. Съгласно съдебната практика
дори посочената в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание дата на
нарушението да не е вярна, няма основание за отмяна на наказанието, ако се
касае за допусната фактическа грешка в съдържанието на документа,
представени са доказателства от значение за установяване на момента на
нарушението и липсва спор относно момента на осъществяването му (вж.
Решение № 419 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 1319/2010 г., ІV Г. О., ВКС).
В случая не се установява наличие на техническа грешка, но в от
изложените в заповедта мотиви и доказателствата, събрани при извършената
проверка във връзка с подаден сигнал, се установяват момента на извършване
на конкретните нарушения и начинът на тяхното установяване. Подробни
11
съображения в тази връзка са изложение в справка рег.№ 4078р-
18200/18.11.2022г., в която се съдържа анализ на събраните доказателства за
това, че повереният на ищеца автобус се е движел по маршрут София-
Калотина до октомври 2018г., но за периода от 06.09.2021г. до 22.11.2021г.
фиктивно е изписал недействително отчетени километри в пътни книжки,
изразходено е гориво на стойност около 4691,00лева, като фиктивно е
попълнил пътни книжки на служебен автобус. По делото са представени
описаните в справката пътни книжки, от които се установява, че ищецът
действително е заявявал като извършени курсове с автобус, за който е
установено, че не изпълнява курсове по посочения маршрут след м.10.2018г.
Ищецът не оспорва автентичността на пътните книжки по отношение на своя
подпис, поради което следва да се направи извод, че удостоверяванията за
извършени курсове с определена продължителност и дата са направени от
него. Оспорването подписа на длъжностно лице върху пътните книжки не
опровергава доказателствената стойност на пътните книжки като частни
документи, съдържащи удостоверявания, направени от ищеца, за извършени
курсове и преминато разстояние на конкретна дата, от които се установява
извършване на нарушенията, за които е наложено дисциплинарно наказание.
Без значение за решаване на спора е дали пътните книжки са подписани от
началник на първа страница, тъй като се установява, че същите са послужили
като основание за заплащане на определени суми за изминатите километри,
без да са възлагани и изпълнявани съответни курсове.
Установено е извършване на конкретни нарушения, за които е узнато
от работодателя от справка с рег. №3282з-4267/18.11.2022г., а заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е от 25.11.2022г. от което следва да се
направи извод за спазване на двумесечния срок от откриване на нарушението.
Следва да се има предвид, че наложеното наказание е за нарушения
извършени в периода от 06.09.2021г. до 22.11.2021г., като последното
нарушение е извършено на 22.11.2021г. От справка , на лист 62 от делото, се
установява, че ищецът е ползвал платен годишен отпуск в периода от
26.10.2021г. до 04.11.2022г. за период от 33 дни. Съгласно чл.194, ал.3 от КТ
сроковете по ал. 1 не текат през времето, когато работникът или служителят е
в законоустановен отпуск. С оглед установените по делото факти се налага
извод за спазване на едногодишния срок от датата на извършване на
последното нарушение , за което е наложено наказание. Предвид изложеното
12
възражението за неспазен срок по чл.194, ал.1 от КТ е неоснователно. Освен
това, в случая се касае за системност при извършване на еднородни
нарушения, като в тази връзка следва да се вземе предвид съдебната практика,
обективирана в решение (вж. Решение № 44 от 22.02.2018 г. по гр. д. №
2306/2017 г., ВКС, ІV Г. О., Решение № 55 от 01.03.2011 г. по гр. д. №
1972/2009 г., ВКС, ІV Г. О., Решение № 284 от 01.04.2010 г. по гр. д. №
559/2009 г., ВКС, ІІІ Г. О., Решение № 162 от 18.05.2010 г. по гр. д. №
299/2009 г., ВКС, ІV Г. О.). Съгласно същата системност по смисъла на чл.
190, ал. 1, т. 3 КТ представлява извършването на три нарушения на трудовата
дисциплина в сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, за които не е наложено
дисциплинарно наказание или срокът на наложеното дисциплинарно
наказание по някое от тях не е изтекъл. За наличието на основанието по чл.
190, ал. 1, т. 3 КТ съставомерна е както съвкупността от три или повече
еднородни нарушения на трудовата дисциплина, така и съвкупността от три
или повече разнородни нарушения, стига да е изпълнено условието –
работникът или служителят да не е бил санкциониран за тях или да не е бил
санкциониран поне за едно от тях, а наказанието за останалите да не е
заличено по реда на чл. 197 КТ или чл. 198 КТ.
Неоснователно е възражението на ищеца, че при дисциплинарното му
уволнение, прекратеното правоотношение е третирано като такова по ЗМВР,
а не са приложени разпоредбите на КТ, тъй като при преценка за наличието и
тежестта на извършеното нарушение са приложени относимите норми на
ЗМВР и вътрешните правила на таботодателя, но при реализиране на
дисциплинарното производство са приложени съответните разпоредби на КТ,
което е дало на ищеца нужните правни средства за защита.
Другата група възражения на ищеца касаят действителното
извършване на твърдените от работодателя нарушения на трудовата
дисциплина и правилното интерпретиране на действията на ищеца. Както е
посочено по горе, от събраните по делото писмени доказателства се
установява извършване на нарушенията, за които е наложено наказание.
Направената правна квалификация на извършените нарушения е
подкрепена от установените по делото факти. Установява се, че с действията
си, изразяващи се в попълване на пътните книжки за повереното му превозно
средство, чрез удостоверяване на неизвършвани превози, ищецът е
13
злоупотребил с доверието на работодателя-чл.126, ал.1, т. 9 от КТ, както и не
е изпълнил вътрешните правила, подробно посочени в заповедта,
регламентиращи реда за попълване на пътни книжки и ползване на карти за
безналично плащане, с което е нарушил чл.126, ал.1, т.13 от КТ.
В тази връзка следва да се вземе предвид, че в съдебната практика
безпротиворечиво се приема, че неправилната правна квалификация, дадена
от работодателя в заповедта за уволнение, не се отразява на законността на
последното, тъй като предмет на установяване в съдебното производство е
извършено ли е дисциплинарно нарушение съобразно фактическите
основания, изложени в заповедта за уволнение. Въпросът определил ли е
работодателят точната правна квалификация на дисциплинарното нарушение
е без отношение към законността на уволнението, тъй като няма законово
изискване в заповедта да е посочено какво дисциплинарно нарушение според
класификацията в чл. 187 КТ е извършено от наказания служител. Както в
искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде
посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването
на известни на работника обстоятелства и документи. Дадената от
работодателя правна квалификация на нарушението не обвързва съда.
Релевантни са само фактическите твърдения за извършени действия и
бездействия и тях съдът контролира като проверява съставляват ли
дисциплинарни нарушения по смисъла на закона (вж. Решение № 50003 от
03.02.2023 г. по гр. д. № 1645/2022 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 58 от
13.03.2012 г. по гр. д. № 304/2011 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 464 от
26.05.2010 г. по гр. д. № 1310/2009 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 372 от
17.03.2014 г. по гр. д. № 3731/2013 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 432 от
07.11.2011 г. по гр. д. № 65/2011 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 436 от
01.12.2015 г. по гр. д. № 2666/2015 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 205 от
04.07.2011 г. по гр. д. № 236/2010 г., ІV Г. О., ВКС и мн. други ).
При съобразяване на цитираната съдебна практика и като взе предвид
приетите по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че
поведението на ищеца в периода от 06.09.2021г. до 22.11.2021г. представлява
нарушение на посочените в заповедта правни норми на чл.126, ал.1, т.8, т.9 и
т.13 от КТ.
14
На следващо място, с оглед извода за установена системност при
извършване на дисциплинарни нарушения, следва да се има предвид, че
законодателят е посочил системните нарушения на трудовата дисциплина
като такива, за които може да се налага най-тежкото дисциплинарно
наказание – уволнение. Независимо от вида и тежестта на всяко отделно
нарушение, те със своята повторяемост обективно сочат към значително
виновно неизпълнение на трудовите задължения, на системно поведение на
работника или служителя в разрез с вменените му от работодателя трудови
функции и задължения. При системност на нарушенията се проявява
устойчивост в неправомерното поведение на работника или служителя, който
не може или не желае да го коригира. Това негово поведение нарушава в
значителна степен отношенията на доверие между работник или служител и
работодател, с които се характеризира трудовоправната връзка и които трябва
да съществуват при изпълнението на трудовите задължения. Налице е
"натрупване" на еднородни и близки нарушения, които в своята цялост
съставляват тежко нарушение на трудовата дисциплина. При наличие на
системност от съществено значение е не стойностният израз на причинената
или евентуална вреда, а повторяемостта на нарушенията, липсата на промяна
в поведението на нарушителя, а оттук и отпадането на доверието в
отношенията между страните (вж. Решение № 29 от 10.03.2015 г. по гр. д. №
3149/2014 г., ІІІ Г. О., ВКС).
Независимо от това в съдебната практика еднозначно се приема, че
дори при системни нарушения не се налага обезателно извод за съответствие
на най-тежкото наказание. При констатирано нарушение на трудовата
дисциплина работодателят винаги има право да прецени дали да наложи
дисциплинарно наказание на работника или служителя или не, както и да
определи вида на наказанието. При избора на наказание работодателят е
длъжен да се ръководи от законовите критерии по чл. 189, ал. 1 КТ, а именно
тежестта на нарушението (определя се от значимостта на неизпълненото
задължение и формата на вината), обстоятелствата при които е извършено и
поведението на работника или служителя. При системните нарушения по чл.
190, ал. 1, т. 3 КТ също следва да се изхожда от критериите по чл. 189, ал. 1
КТ съгласно изричната разпоредба на чл. 190, ал. 2 КТ. Това означава, че и
при тези нарушения работодателят трябва винаги конкретно да съобрази кое
от дисциплинарните наказания съответства на извършените нарушения.
15
Съдът в трудовия спор има задължението да оцени нарушенията, когато
същите са няколко за кратък период от време именно в тяхната цялост и
именно с оглед критерия на чл. 189, ал. 1 КТ (вж.Решение № 117 от
05.04.2012 г. по гр. д. № 1306/2011 г., ВКС, ІV Г. О., Решение № 55 от
01.03.2011 г. по гр. д. № 1972/2009 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 29 от
10.03.2015 г. по гр. д. № 3149/2014 г., ІІІ Г. О., ВКС). Тази преценка следва да
се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното
дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените
задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или
възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при
които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на
работника или служителя към конкретното неизпълнение и въобще
поведението му при полагането на труд. При оспорване на наказанието
съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебен контрол (вж.
Решение № 372 от 01.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г., ВКС, ІV Г. О.,
Решение № 372 от 17.03.2014 г. по гр. д. № 3731/2013 г., ВКС, ІV Г. О.,
Решение № 75 от 10.06.2015 г. по гр. д. № 5735/2014 г., ІV Г. О., ВКС).
В исковата молба е направено възражение, че тежестта на наложеното
наказание не отговаряла на тежестта на извършените нарушения, както и
обстоятелството, че е наложено на служител, който е награждаван
многократно и не са му налагани никакви дисциплинарни наказания.
Посоченото възражение е неоснователно, тъй като е налице извършване на
деяния, които са квалифицирани като престъпления и е сезирана Окръжна
прокуратура-София и е образувана прокурорска преписка. Образуваното
наказателно производство не е приключило, но извършените нарушения без
съмнение намират отражение в доверието между страните и налагането на
дисциплинарно наказание уволнение е адекватно на извършените нарушения.
Предвид изложеното съдът приема за доказано от страна на
ответника, че законосъобразно е упражнено правото на уволнение, доколкото
ищецът е извършил виновно системни нарушения на трудовата дисциплина,
за които правилно му е било наложено най-тежкото дисциплинарно
наказание. Този краен извод води до неоснователност на предявения иск по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
16
КТ и предвид обстоятелството, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ са
акцесорни на първия, то същите се явяват неоснователни и също следва да
бъдат отхвърлени.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
дължи на ответника направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение, които следва да се определят по реда на чл.78, ал.8 от ГПК в
размер на 100,00лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. П. П. с ЕГН ********** срещу Главна
дирекция „Гранична полиция“-МВР с БУЛСТАТ ********** кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ за отмяна на
Заповед №3282з-4267/25-11.2022г., издадена от главен Комисар Р.Д. при ГД
„Гранична полиция”, с която се прекратява трудовото правоотношение на Д.
П. П., ЕГН ********** с Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР по
сключен трудов договор №3282р-2702/01.02.2017г. на основание чл.330, ал.2,
т.6 от КТ; на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на Д. П. П.,
ЕГН ********** на предишната работа и длъжност - „младши специалист“
(водач на автобус, ГКПП - Калотина) и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ
за присъждане на обезщетение на Д. П. П., ЕГН ********** за времето през
което е останал без работа поради неправилното уволнение от 28.11.2022г. за
периода от два месеца.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Д. П. П. с ЕГН **********
да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР с БУЛСТАТ
**********, сумата от 100,00лева, представляваща направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17