МОТИВИ ПО ПРИСЪДА
ПО НЧХД № 916/2013г. ПО ОПИСА НА ДРС
В. ***, е повдигнал обвинение срещу п.М.Д.,
В.П.Я., Д.Р.Г. и М. ***, за престъпление по чл.130,ал.1 НК.
В тъжбата се
сочи,че на 25.12.2012г. в гр. Бобов дол, са причинили на тъжителя разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129
от НК, представляващо лека телесна повреда изразяваща се в комоцио - церебри, контузио капитис, за неопределено
време, множество травматични увреждания - хематоми с оток в двете супраорбитални пространства, хематом с оток на дясната вежда с рана 0.5 см., на лявата вежда разкъсно контузна рана с линеарна форма 1.5 см. достигаща и лумбално
с размери 10.0/8.0 см., хематоми в областта на двете лакетни стави до
костта, кървящи охлузвания в областта на гърба в дясно на ниво X ребро.С
тъжбата е предявен граждански иск срещу
подсъдимите в размер на 10 000лв,представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди, в резултат на престъплението, изразяващи се в претърпени
болки и страдания,ведно със законната лихва от датата на увреждането.
Същият е приет от съда за съвместно разглеждане.
Повереника
на частния тъжител поддържа обвинението и предлага гражданския иск да бъде
уважен изцяло.
Подсъдимите Д., Я. и Г. не дават
обяснения.Подсъдимият М. дава обяснения,
че не е участвал в побоя нанесен на тъжителя.защитата на четиримата подсъдими
излага доводи за недоказаност на обвинението и предлага подсъдимите да бъдат
оправдани, а гражданския иск отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства-обясненията на подсъдимия М., показанията на разпитаните
свидетели,съдебно-медицинската експертиза и
писмените такива,преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
На
25.12.2012г. тъжителят, заедно със свои приятели отишли на гости в дома на
свид.Т. ,намиращ се в жилищен блок в гр.Бобов дол, да празнуват
Коледа. Скоро, след като компанията се
събрала и си пуснали музика, при тях дошъл подсъдимия Г., който живеел в същия
блок и се спречкал с тъжителя по поводи музиката, като твърдял,че е висока и му
пречи. Г. изритал тъжителя и след като последния му казал да си ходи,тъй като
не е поканен, същият си тръгнал заканвайки се,че „сега ще видят какво ще
стане“. Останалите явно не обърнали внимание на заканата и продължили да
празнуват. Няколко минути след това,четиримата подсъдими нахлули в апартамента
на свид.Т., насочили се към тъжителя, който седял на
леглото, и започнали да му нанасят множество удари с юмруци и ритници по
главата и тялото.Леглото се
счупило,тъжителят изпаднал в безсъзнание, но подсъдимите продължили да му
нанасят удари.От присъстващите единствено свид.П./приятелка
на тъжителя, която понастоящем живее с него на семейни начала/ се опитала да
ги разтърве , но подсъдимите и нанесли
удари и на нея, а подсъдимия М. я ударил с част от стола. Същевременно, дошла и
приятелката на подсъдимия Г. и успяла да го накара него и останалите да
преустановят побоя над тъжителя и да излязат от апартамента на свид.Т..Свид.П. се обадила на
тел.112 уведомявайки за побоя, както и
че тъжителя е в безсъзнание и на място били изпратени служители на полицията и
екип на Спешна помощ. Тъжителя бил откаран в МБАЛ „Св.Иван Рилски“ гр.Дупница,
където бил лекуван в продължение на няколко
дни с диагноза Комоцио церебри.Контузио капитис, като в
медицинската документация са описани и следните травматични увреждания,
установени при постъпването в болничното заведение: хематоми с оток в двете супраорбитални пространства, хематом с оток на дясната вежда с рана 0.5 см.,
на лявата вежда разкъсно контузна рана с линеарна форма 1.5 см.
достигаща и лумбално с размери 10.0/8.0 см., хематоми в областта
на двете лакетни стави до костта, кървящи
охлузвания в областта на гърба в дясно
на ниво X ребро.
От
приетата от съда и неоспорена от страните комплексна съдебно-медицинска експертиза се установи,че
посочените по-горе увреждания са причинени от множество удари с твърд тъп
предмет/ юмруци ,ритници/ или удари в такъв.Същият е бил с временно
разстройство на здравето,без опасност за живота .Уврежданията са причинили
болки и страдания, като възстановяването е било пълно за около две седмици до
един месец за мозъчното сътресение.
Съдът
прие горната фактическа обстановка като даде вяра на показанията на разпитаните
свидетели . Същите не си противоречат и установяват приетата от съда фактическа
обстановка, в последователност на събитията,като кореспондират и с писмените
доказателства-мед.свидетелства, и съдебномедицинската експертиза. Съдът не даде
вяра на обясненията на подсъдимия М.Ц.,че не е участвал в побоя,а е дошъл
по-късно, след като всичко било приключено, тъй като противоречат на
показанията на останалите свидетели, още повече,че свид.П.
установи,че именно той я е ударил с част от стола. Съдът даде вяра на
показанията на последната, имайки предвид близките и отношения с тъжителя, но
същите кореспондират изцяло с показанията на свид.Т.,
писмените такива и експертизата. Подсъдимите, въпреки многократно даваните
възможности от съда, не ангажираха каквито и да било доказателства,които да
опровергаят тезата на обвинението, макар,че се установи,че очевидец на случая е
била и приятелката на свид.Г. .
С оглед на така установеното, съдът
счете,че подсъдимата Митин е осъществил от обективна и субективна страна
следното:четиримата подсъдими са осъществили състава на престъплението по
чл.130,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 НК от обективна и
субективна страна.
ОБЕКТИВНА
СТРАНА
Обект на
престъплението са обществени отношения, свързани с телесната неприкосновеност
на гражданите. От събраните по делото доказателства се установи,че четиримата
подсъдими, в съучастие като извършители, са осъществили изпълнителното деяние на
престъплението чрез действия –като са нанесли множество удари с ръце и крака по
главата и тялото на тъжителя,
причинявайки му посочените по-горе травматични увреждания,които представляват
лека телесна повреда по см. на
чл.130,ал.1 НК и извън случаите на чл.128 и чл.129 НК. Получените увреждания са
пряка и непосредствена последица от действията по осъществяване на
изпълнителното деяние.Действията по осъществяване на изпълнителното деяние от
четиримата подсъдими-нанасяне едновременно на множество и различни удари на
тъжителя, обосновават съучастническата им дейност- същите са действали при общ
умисъл и обща цел от настъпването на противоправния резултат – да причинят болки и страдания на
тъжителя по описания по-горе начин.
СУБЕКТИВНА
СТРАНА
От
субективна страна всяко деянието е
извършено при пряк умисъл. Подсъдимите
са съзнавали общественоопасния
характер на деянието, предвиждали са настъпването на общественоопасните
последици и се искали тяхното настъпване.както би посочено по-горе, начина на извършване на деянието- множество удари по
лицето и тялото обективира общия
умисъл да се причини болка и страдания.
С оглед
гореизложеното, съдът счете,че подсъдимите
Д., Г. ,Я. и М. са осъществили състава на престъплението по чл.130, ал.1 НК във вр. с
чл.20,ал.2 НК, както от обективна, така и от субективна страна, призна ги за виновни
и им наложи наказания.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЯТА
Съдът
наложи наказания на четиримата подсъдими, съобразно изискванията на чл.54 НК и
чл.375 НПК във вр. с чл.78аНК по отношение
подсъдимите Д., Я. и Г., като взе предвид вида и пределите на наказанието,
предвидено в чл.130,ал.1 НК, степента на обществена опасност на деянието и
дейците , подбудите за извършване на престъплението и останалите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
Степента
на обществена опасност на деянието е сравнително по-висока от характерната такава
за този вид престъпления. Съдът направи този извод, имайки предвид,че
четиримата са нанесли побой на едно лице, причинявайки му множество травматични
и неврологично увреждане.
Степента
на обществена опасност и на четиримата е висока, независимо от правното им
положение към момента на деянието. Г.
и и Д. са били реабилитирани по право
към момента на извършване на деянието, подсъдимият Я. е неосъждан, а М. бил осъден на „Обществено
порицание“-обстоятелства, които сочат,че явно не зачитат установения правов
ред, което обосновава по-високата им степен
на обществена опасност като личности.
Смекчаващи
вината обстоятелства- по отношение Я.-чистото съдебно минало .Отегчаващо вината
обстоятелство по отношение Д.-миналото му осъждане.
Предвид
изложените обстоятелства, съдът наложи
наказание на подсъдимия М.-осем месеца „лишаване от свобода“ С оглед размера на
наказанието, както и че същият не е бил осъждан на „лишаване от свобода“/ към
момента на извършване на деянието/, съдът прие,че са налице предпоставките на
чл.66,ал.1 НК и отложи изтърпяването на наказанието за срок от 3 години.
По
отношение подсъдимите Д., Я. и Г., съдът след като ги призна за виновни за
горното престъпление, ги освободи от наказателна отговорност. За да приложи разпоредбата
на чл.78а НК, съдът прие,че са налице
предпоставките,визирани в този
текст- касае се за умишлено престъпление, за което законодателят
е предвидил наказание”лишаване от свобода” до две години или пробация. Към момента на деянието подсъдимите Д. и Г. са
били реабилитирани по право, а Я. е неосъждан. От престъплението не са причинени имуществени вреди, и по отношение на тримата до сега не е прилаган
този институт. При определяне размера на глобата ,съдът наложи такъв от по 1300лв.
Съдът прие,че с така определените
наказания на четиримата подсъдими,ще се постигнат целите на същото, визирани в
чл.36 НК- да се поправят и превъзпитат, като им се отнеме възможността да
извършат друго престъпление, както и да се въздейства предупредително и
възпитателно и на останалите членове от обществото.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Предявеният гражданск иск за обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания , е с правно основание чл.45 ЗЗД - в задължението
да се репарират виновно причинените вреди. От изложеното по-горе, безспорно се
установи,четиримата подсъдими са осъществили
изпълнителното деяние на престъплението по чл.130, ал.1 НК във вр- с чл.20,ал.2 НК-същите са нанесли множество удари по лицето и тялото на тъжителя , което е
довело до настъпване на противправния резултат и
именно от виновното им и поведение са настъпили неимуществени вреди ,изразяващи
се в претърпени болки и страдания.. С оглед изложеното, предвид характера и
степента на уврежданията, и съобразно чл.52 ЗЗД, съдът счете,че сумата
от 6000лв. ще репарира вредите,
причинени от нанесената лека телесна повреда, като в частта до 10 000лв. отхвърли като неоснователно завишен. Съдът
присъди и законната лихва върху уважения размер на гражданския иск, от датата
на увреждането, предвид,че се касае за деликт и
забавата е настъпила от тази дата.
Съдът
осъди подсъдимата да заплати държавна такса от 240лв. върху уважения размер на
гражданския иск.
ПО
ТЕЗАТА НА ЗАЩИТАТА
Защитата
на подсъдимите излага доводи за недоказаност на обвинението ,неустановяване на
авторството –кой от подсъдимите какви удари е нанесъл и съответно кои от
уврежданията е причинил. Както бе посочено по-горе в мотивите, безспорно се
установи приетата от съда фактическа обстановка, което обоснова и квалифициране
на деянието и по чл.20,ал.2 НК от съда,независимо,че в тъжбата не е посочено
това обвинение, но с оглед съдебната практика, в правомощията на съда е да
прецизира правната квалификация на престъпление, което се преследва по тъжба на
пострадалия. В случая, четиримата подсъдими са действали в съучастие-с общи
действия- и четиримата са удряли и ритали тъжителя, с общ
умисъл и цел-да причинят горните увреждания на тъжителя, поради което
невъзможността да се конкретизира всеки от подсъдимите какви удари е отправил и
кои увреждания е причинил не е от съществено значение , доколкото безспорно се
установи,че всеки от тях е участвал в осъществяване на изпълнителното деяние ,в
резултат на което е нестъпил противоправния
резултат.Предвид на изложеното, тезата на защитата е необоснована и се
опроверга изцяло от събраните доказателства.
По
горните съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: