Решение по дело №188/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по реда на чл.203 АПК във връзка с чл.1, ал.1 ЗОДОВ по искова молба с вх. № 1558 от 06.07.2023г. от Д. А. С. с адрес: [населено място], [жк], [адрес] срещу Националната агенция за приходите, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], представлявано от изпълнителния директор, с правно основание чл.203 АПК във връзка с чл.1, ал.1 ЗОДОВ и цена на иска 180 000лева. В исковата молба се сочи, че за периода от 15.08.2016г. до 16.12.2022г. (или общо 2314 дни) ответникът е водил срещу ищеца различни видове ревизионни и съдебни производства във връзка с твърдени и недоказани „данъчни задължения“. Във връзка с ревизионните производства срещу ищеца били образувани изп. дело № *********/2016г. и изп.д.№ *********/18г. и двете по описа на ТД на НАП Бургас, в рамките на които са наложени множество обезпечителни мерки, вкл. и предварителни такива. Считано от м.08.2016г. до 2023г. ищецът е с наложени запори на всичките банкови сметки, наличности в сейфове, вземания от трети лица; възбранено било единственото му жилище, в което живее. С наложени запори е била и съпругата на ищеца /К. С./ спрямо която също е издаден и отменен с влязло в сила съдебно решение ревизионен акт за данъчни задължения. Срещу дъщерята на ищеца също било образувано и след това служебно прекратено ревизионно производство. Поради наложените във връзка с ревизията множество обезпечителни мерки върху имуществото на ищеца същият е изпаднал в затруднение (дори в невъзможност) да посреща своите и на семейството /домакинството/ си финансови нужди и да извършва необходими разплащания. Отделно от това, повече от 10 години ответникът водил непрекъснато данъчни ревизии и проверки и на представляваните от ищеца търговски дружества. Първата данъчна ревизия на „Дикс 2001‘ЕООД /с управител и собственик ищеца/ е завършила през 2012г., когато установените данъчни задължения са били заплатени доброволно от посоченото дружество. Още преди да е приключила тази ревизия, на това дружество е започнала втора ревизия, която е приключила с отмяна от съда на голяма част от ревизионния акт, с окончателно решение №7264/11.06.2020г. по адм.д.№3124/20г. по описа на ВАС, I отд. В рамките на тези ревизии били издадени на „Дикс 2001“ЕООД 6 броя наказателни постановления, с които били наложени много сериозни имуществени санкции, впоследствие отменени с влезли в сила съдебни решения на съдилищата. В исковата молба се твърди, че за периода от 2012г. насам ищецът е уведомил органите на НАП както и различни други държавни органи за оказания върху него натиск и тормоз от служители на ответника. Въпреки това не са взети съответните мерки и това му отнело много време, средства, усилия, нерви и пр. за период около 10 години. В тази връзка се сочи, че в резултат на издадените незаконосъобразни актове, действия и бездействия на ответника ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в: продължителен стрес и напрежение; тревоги (притеснение и безпокойство); разстройство на съня; уронване на престижа и на доброто му име в обществото, сред неговите партньори и колеги; ищецът е търпял години наред унижение от водените срещу него, неговото семейство и неговите фирми непрекъснати ревизии и проверки, изискване на информация и от наложените обезпечителни мерки. Това е довело до сериозен емоционален дискомфорт и до ограничаване на контактите с близки и приятели. В хода на ревизионното производство органи на НАП са посещавали работното място на ищеца за връчване на документи, налагали са му обезпечителни мерки чрез изпращане на запорни съобщения до трети лица; злепоставяли са го пред финансови институции. По тази причина нито една банкова институция не е разрешила предоставяне кредит на ищеца и на неговото семейство. Всичкото това е довело и до сериозни здравословни проблеми за ищеца. Последният е влошил здравето си. През този период са му установени и нови заболявания. След заповедта за възлагане на ревизията, ищецът все по-често е започнал да посещава болнични и извънболнични заведения, медицински лаборатории, санаториуми и други във връзка с негови здравословни проблеми.

Във връзка с това, че ищецът е този, който следва да индивидуализира предмета на иска/исковете, като посочи правопораждащите юридически факти, формулира петитум и страни, ЯАС, в настоящия състав, с разпореждане [номер] от 12.07.2023г. остави исковата молба без движение, като даде подробни указания за отстраняване на нередовности в исковата молба.

 

С уточняваща молба с вх. № 1682 от 21.07.2023г. ищецът конкретизира исковата молба като сочи цената на всеки един от обективно съединените искове, съответно размера на обезщетението за вреди, причинени от всеки незаконосъобразен акт, както следва:

-35 000 лв. цена на иска по чл.1 от ЗОДОВ и отмененият като незаконосъобразен Ревизионен акт №Р-02002816005639-020-001/15.01.2018 г.

-80 000 лв. цена на иска по чл.1 от ЗОДОВ и отмененият като незаконосъобразен Ревизионен акт №Р-0200218002289-091-001/27.02.2019 г;

-45 000 лв. цена на иска по чл. 1 от ЗОДОВ и отмененият като незаконосъобразен Ревизионен акт№ Р-02002818000604-091-001/22.03.2021г.

-20 000 лв. цена на иска по чл.1 от ЗОДОВ и отмененото Решение за оставяне на жалба без разглеждане №132/29.09.2022 г. на директор на дирекция „ОДОП ” Бургас при ЦУ на НАП.

Обща цена по четирите обективно съединени иска: 180 000 лв. Уточнява предмета на исковата молба, както следва: Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от следните незаконосъобразни актове, издадени от органи на НАП, а именно: 1.Ревизионен акт №Р-02002816005639-020-001/15.01.2018 г., с който са установени на ищеца данъчни задължения по ЗДДФЛ в общ размер на 76 543,58 лева за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2015 г., както и лихва върху тази сума в размер на 33 524,64 лева. Този РА е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила Решение №71/02.04.2018 г. на Директора на Дирекция ОДОП Бургас;

2.Ревизионен акт №Р-0200218002289-091-001/27.02.2019 г., с който са установени на ищеца задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в общ размер на 109 989,36 лева за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2014 г., както и лихва върху тази сума в размер на 65 103,22 лева. Този ревизионен акт е частично отменен, като незаконосъобразен с Решение №94/05.06.2019 г. на Директора на Дирекция ОДОП Бургас. В потвърдената част този РА е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила решение №12/31.01.2022 г.по адм. дело №137/2021 г. по описа на АС Ямбол.

3.Ревизионен акт № Р-02002818000604-091-001/22.03.2021г., с който са „установени“ задължения на ищеца в общ размер от 376 695 лв., от които: главница: 256 233,34 лв. и лихва: 120 461,66 лв. Този РА е отменен като незаконосъобразен с Решение №160/16.12.2022г на директор на ТД на НАП Бургас.

4.Решение за оставяне на жалба без разглеждане №132/29.09.2022 г. на директор на дирекция „ОДОП ” Бургас при ЦУ на НАП. Това решение е отменено с Определение №404/14.10.2022г от Административен съд Ямбол по адм.д.№262/2022г.

Заявява, че е налице хипотезата на чл. 203-207 от АПК, тъй като щетите са настъпили от конкретен административен акт, а не от действие или бездействие. Относно причинната връзка между всеки един отменен като незаконосъобразен административен акт и твърдяния вредоносен резултат в уточнението към исковата молба се сочи още, че с оглед вида и характера на уврежданията и понесените от него неимуществени вреди счита, че е невъзможно да се посочи точно причинната връзка между всеки незаконосъобразен административен акт и причинения от него вредоносен резултат. Това е така, защото се касае за продължителен процес на увреждане на ищеца. Влияние върху този процес е оказал всеки един от горепосочените незаконосъобразни актове. Това влияние е оказано както поотделно, така и в съвкупност от тези актове и производствата, които същите обективират.

Поради това сочи, че е затруднен и да посочи конкретната вреда поотделно от всеки незаконосъобразен акт и да я разграничи от вредата, причинена от останалите актове. От значение е и факта, че ревизионните актове и тяхната отмяна е станала последователно във времето.

Първоначално процесът на увреждане се характеризирал със силен стрес, отрицателно напрежение и емоции, уронване на доброто му име и други вреди, които е посочил в ИМ. Интензитетът на претърпените неимуществени вреди е засилен и от факта, че неговата ревизия е предизвикала няколкогодишна ревизия и на съпругата му, при която ревизионният акт също е отменен като незаконосъобразен с влязъл в сила съдебен акт. През това време наблюдавал как съпругата му страда и не може да понесе напрежението от ревизиите и това още повече го напрягало. Отрицателните емоции и вредите се засилили и от засягането, което оказали водените срещу него ревизии спрямо дъщеря му С. А..

Заради воденото срещу него ревизионно производство по първия и по втория ревизионен акт се наложило дъщеря му С. А. да бъде призовавана във Великобритания, да бъде разпитвана от местните власти и да бъде уведомен работодателя й за това. Заради ревизията се наложило дъщеря му да посещава няколко пъти консулския отдел на РБългария в Лондон, за да потвърждава предоставените заемни средства и сключените договори, които органите на НАП не признавали. Освен дъщеря му се наложило и нейната приятелка Р. Д. да бъде разпитвана и да потвърждава сключени договори със С. А..

В рамките на ревизионните производства се извършило спиране и възобновяване на ревизията, като за последното не бил надлежно уведомен. Всичкото това го карало да се чувства години наред безпомощен. Органите на НАП го атакували по всякакъв начин - както него лично, така и най-близките хора около него /съпругата и дъщеря му/, така и фирмите, които управлявал. Утежняващ факт е дългият период, в който продължило всичко това. В действителност ревизиите продължили години наред.

С течение на времето и с издаване на втория и особено на третия незаконосъобразен административен акт тези отрицателни изживявания се напластили. След отмяна на втория ревизионен акт се надявал, че всичко е приключило и ще може постепенно да се върне към нормалния си начин на живот. Тогава подал молба за вдигане на наложените върху цялото му имуществото обезпечителни мерки, но получил отказ да бъде извършено това. Тогава за първи път разбрал за издадения срещу него трети ревизионен акт. Нещо повече, от връчените му през лятото и есента на 2022г. документи установил, че е лишен от право на защита по третия ревизионен акт, тъй като същият е оформен като връчен по реда на чл.32 ДОПК.

С Решение за оставяне на жалба без разглеждане №132/29.09.2022 г. на директор на дирекция „ОДОП” Бургас при ЦУ на НАП, образуваното по негова жалба административно производство било прекратено с мотив за „просрочие на жалбата“. Това го карало да се чувства напълно безпомощен. С третият ревизионен акт му били вменени множество несъществуващи задължения в огромни размери, а жалбата срещу този акт била оставена без разглеждане като просрочена.

Не без значение е и факта на сериозния размер на данъчни задължения, които му били вменени с всеки един от отменените ревизионни актове.

В резултат на всичко това здравословното състояние на ищеца било силно засегнато. За този период се усложнили много здравословните проблеми, които имал преди това. Възникнали и нови заболявания, които лекарите отдали на стреса и огромното негативно напрежение, което е понесъл за последните години от водените срещу него ревизии.

Претърпените от оспорващия вреди са посочени в ИМ и се отнасят за всеки един от изброените по-горе незаконосъобразни актове на органите на НАП.

В исковата молба се твърди, че ако не бяха издадени посочените по-горе незаконосъобразни актове и ако не бяха проведени административните производства, които тези актове обективират, животът му щял да се развие по съвсем различен начин. Вместо да се съсредоточи върху утвърждаване на градения години наред бизнес и върху неговото развитие, вместо да отделя време и внимание на най-близките си хора, бил принуден да отделя цялото си съзнание, време и средства в непрекъсната защита, в обяснения, в представяне на документи, в изготвяне на възражения, искания, жалби и други във водените години наред срещу него различни производства от органите на НАП.

Заявява, че ако не са били издадени горните незаконосъобразни актове и ако не били проведени свързаните с тях производства е щял да бъде друг човек - както в психическо, така и в здравословно отношение. Всичко това сломило психиката му и му причинило множество травми, които остават за цял живот.

Иска от съда да постанови решение, с което да осъди Национална агенция за приходите да заплати на ищеца Д. А. С. сума в размер на 180 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органи по приходите при НАП. Моли да бъде присъдена законната лихва върху паричното обезщетение за периода от завеждане на делото до окончателно изплащане на сумата както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ищеца се явява лично и с адвокат Бостанджиева, която моли за решение, с което да бъде уважен предявения иск и да бъде осъден НАП да заплати претендираната сума ведно с разноски по делото.

Счита, че въз основа на събраните по делото доказателства се установява основателност на иска, както и че са налице елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съгласно разпита в съдебно заседание на вещото лице д-р А. и неговата експертиза, по безспорен начин е установена причинно-следствената връзка между преживените от ищеца психически разстройства, напрежение, стрес и други неприятни емоции във връзка с издадените незаконосъобразни актове от НАП. Подробни съображения излага в писмени бележки.Претендира разноски, съгласно списък, с доказателства за тяхното извършване.

Ответната страна, НАП, София, представлявана от юрисконсулт Е. Е. счита подадената искова молба за неоснователна и немотивирана, тъй като в съдебно заседание се изясни от писмените доказателства, а също така и от гласните, че това състояние психическо и здравно на господин С. не е предизвикано само от действията на НАП, а и от други държавни органи и също така от доноси на граждани, така че в случая не може да се каже, че са само от действията на НАП. Според ответната страна, в случая и двете експертизи – психиатрична и медицинска, не доказали по безспорен начин, че има причинна връзка между тези заболявания, които той търпи, и също така от психиатричната експертиза самият психиатър заявил, че тези заболявания са на моментно състояние.

В случая направената претенция с исковата молба е прекалено голяма и тъй като не е доказана по безспорен начин връзката на тези заболявания с действията на НАП счита, че исковата молба е неоправдана. В случай, че все пак съда приеме, че с тези действия той е принуден да търпи тези състояния, моли предявеното искане да бъде намалено в приемлив размер, тъй като счита, че той е прекалено голям.

В тази връзка моли да бъде постановено решение, с което исковата молба да бъде оставена без уважение или само частично да бъде уважена.

Моли да бъде присъдено дължимото възнаграждение за тази инстанция.

Моли също така адвокатското възнаграждение да бъде намалено в приемлив размер, тъй като сумата е достатъчно голяма.

Участващия в процеса прокурор от Окръжна прокуратура-Ямбол изразява становище, че предявената искова молба е основателна, дотолкова доколкото са налице условията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като в случая става въпрос, за безвиновна отговорност на държавата в резултат на незаконосъобразен акт на държавен орган и настъпила вреда за ищеца, както и причинна връзка между вредата и този незаконосъобразен акт.

От друга страна обаче счита, че исковата претенция е прекомерна, с оглед размера на претендираното възнаграждение.

Намира още, че от събраните по административното производство доказателства се установи действително, че са налице отрицателни емоции, въздействия, неблагоприятни психични изживявания за ищеца, но нито от първоначално назначените, нито от допълнителната съдебно-психиатрична експертиза се установява по безспорен начин, че са налице трайни увреждания и трайно психично заболяване, а също така и не се установи еднозначно, че причинна връзка за тези негативни преживявания са действията само на тези отменени незаконосъобразни актове и действия на органите на НАП.

Ето защо счита, че следва да се уважи искът, но значително да бъде намален неговият размер.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С исковата молба се претендират неимуществени вреди от отменени като незаконосъобразни административни актове, а именно:

1. Ревизионен акт №Р-02002816005639-020-001/15.01.2018 г., с който са установени на ищеца данъчни задължения по ЗДДФЛ в общ размер на 76 543,58 лева за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2015 г., както и лихва върху тази сума в размер на 33 524,64 лева. Този РА е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила Решение №71/02.04.2018 г. на Директора на Дирекция ОДОП Бургас;
2. Ревизионен акт №Р-0200218002289-091-001/27.02.2019 г. с който са установени на ищеца задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в общ размер на 109 989,36 лева за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2014г., както и лихва върху тази сума в размер на 65 103,22 лева. Този ревизионен акт е частично отменен, като незаконосъобразен с Решение №94/05.06.2019 г. на Директора на Дирекция ОДОП Бургас. В потвърдената част този РА е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила решение №12/31.01.2022 г. по адм. дело №137/2021 г. по описа на АС Ямбол.
3. Ревизионен акт № Р-02002818000604-091-001/22.03.2021г., с който са „установени“ задължения на ищеца в общ размер от 376 695 лв., от които: главница: 256 233,34 лв. и лихва: 120 461,66 лв. Този РА е отменен като незаконосъобразен с Решение №160/16.12.2022г на директор на ТД на НАП Бургас.
4. Решение за оставяне на жалба без разглеждане №132/29.09.2022 г. на директор на дирекция „ОДОП " Бургас при ЦУ на НАП. Това решение е отменено с Определение №404/14.10.2022г от Административен съд Ямбол по адм.д.№262/2022г.

По делото страните не спорят, че тези адм. актове са отменени като незаконосъобразни.

Хронологично, видно от представените по делото доказателства, със Заповед за възлагане на ревизия №Р-02002816005639-020-001/15.08.2016г., издадена от началник сектор при ТД на НАП Бургас, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК е възложено да бъде извършена ревизия на ищеца Д. С. за задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2011-31.12.2015г., като е определено ревизията да се извърши в срок два месеца от връчването й. Още преди да се връчи заповедта същата е била удължена за срок до 5 месеца. Със Заповед от 02.03.2017г. и на основание чл.34 от ДОПК ревизионното производство е спряно във връзка със събиране на доказателства и изпратено запитване за обмен на информация с Великобритания. Срокът на спирането е 8 месеца. След възобновяването срокът за ревизията е определен до 31.10.2017г.

На стр.8 от Решение №71/02.04.2018г на директора на Д „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП е посочено, че към заповедта за спиране на ревизионното производство е приложен протокол от 30.03.2017г., в който е посочено, че в ОД на МВР Ямбол е връчена при отказ на ищеца призовка със заповед за спиране на ревизията. Отказът е оформен от двамата служители на ОД на МВР Ямбол.

Не се спори и от стр.3, 7 и стр.9 от Решение №71/02.04.2018г. на директора на Д „ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП се установява, че е извършен „обмен на информация с данъчната администрация на Великобритания, както и че дъщерята на ищеца е разпитвана пред властите във Великобритания, както и пред консула на Р България в Лондон. В рамките на този обмен дъщерята на ищеца е декларирала нейните доходи както и са установявани разходите й във Великобритания.

Решаващият орган с Решение №71/02.04.2018г. на директора на Д „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП приел, че обжалвания РА следва да бъде отменен на основание чл. 155, ал.2 и ал.4 ДОПК и преписката върната на органа издал ЗВР със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт. Указано е да бъде извършена „новата ревизия“, при която да бъдат взети предвид изложените в цитираното решение мотиви. От доказателствата по делото се установява, че заповедта за възлагане на ревизията е връчена на ищеца на 17.10.2017г. тоест в края на ревизионното производство, като преди това в нарушение на закона е връчена на ищеца заповед за спиране на ревизията както и заповедта за изменение на ревизиращия екип.

От Решение №94/05.06.2019г. на директора на Д „ОДОП“, Бургас при ТД на НАП се установява за издадени заповеди за удължаване на първата ревизия, както и че с Постановление от 06.03.2017г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки са наложени на ищеца следните обезпечителни мерки: възбрана върху единственото семейно жилище на ищеца, запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити и банкови касети. На стр.8 от цитираното решение са посочени актовете на Административен съд Ямбол, с които е удължаван срока на предварителните обезпечителни мерки, наложени на ищеца. Във връзка с отмяна на първия ревизионен акт са издадени на 25.02.2018г. постановления за отмяна на наложените обезпечителни мерки.

Втората ревизия е започнала със ЗВР от 18.04.2018г., издадена от началник сектор при ТД на НАП Бургас, с която е определен срок за извършване на ревизията - два месеца. Заповедта е връчена на ищеца на 30.07.2018г., като срокът за извършване на ревизията е удължаван със ЗИЗВР до 28.12.2018г.

С издаване на заповедта за възлагане на втората ревизия са наложени предварителни обезпечителни мерки върху цялото имущество на ищеца.

От стр.10 на Решение №94/05.06.2019г на директора на Д „ОДОП“, Бургас при ТД на НАП се установява, че на К. С. /съпруга на ищеца/ също е извършена ревизия за определяне на задължения за данък по чл.17 от ЗДДФЛ, приключила с РА от 15.01.2018г, който е бил обжалван пред АС Бургас.

С Решение №94/05.06.2019г на директора на Д „ОДОП“, Бургас при ТД на НАП частично е отменен като незаконосъобразен РА от 27.02.2019г, с който са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за три данъчни периоди. В останалата част и на основание чл.155, ал.2 ДОПК, РА от 27.02.2019г е потвърден като с него са установени задължения на ищеца по чл.17 от ЗДДФЛ в общ размер от 109 989,36 лева за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2014 г., както и лихва върху тази сума в размер на 65 103,22 лева. Тоест, размерът на „установените“ на ищеца задължения дори и за по-кратък данъчен период са увеличени почти двойно в сравнение с лихвата по предходния РА (от 15.11.2017 г).

В рамките на първото и на останалите ревизионни производства са извършени множество действия от органите на НАП, вкл по изпращане на запорни съобщения до всички банки в страната; в изискване на информация от всички застрахователи; информация за разплащания от Изипей и други подобни институции; информация от Служба по вписвания [населено място] относно притежавани имоти и във връзка с наложени възбрани върху имущество на ищеца; изискана е информация от МВР-ОД Ямбол относно притежавани от ищеца МПС и е наложен запор върху същите; изискана е информация от община Ямбол относно семейно състояние на ищеца както и за данъчни оценки на притежавани от него недвижими имоти на територията на общината; от ЦРОЗ, АВп (относно наложени запори на всички притежавани от ищеца дружествени дялове в търговски дружества); извършвано е многократно удължаване от АС Ямбол на предварителните обезпечителни мерки и др. При извършване на тези действия е изискана информация от различни органи, както и същите са уведомявани за предприетите действия. Различните съобщения и документи до ищеца са връчвани както чрез органите на МВР, вкл и на работното му място и в дома му, както и чрез разлепване на мястото на живеене. В тази насока са събраните по делото гласни доказателства, приложените материали от изпълнителните дела, водени срещу ищеца от органите на НАП както и изложената фактическа обстановка в приложените решения на директора на ОДОП Бургас във връзка с подадените жалби от ищеца срещу посочените по- горе ревизионни актове.

От доказателствата по делото са установява, че от ищеца и неговите близки /вкл . съпруга и дъщеря/ са искани различни обяснения, документи и пр. В рамките на проведените административни производства по оспорване на издадените срещу него административни актове, ищецът е подал многократно възражения и молби.В Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки от 01.06.2022г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас са посочени предприетите обезпечителни действия по отношение имуществото на ищеца във връзка с трета ревизия, която е била водена срещу Д.С., завършила с РА от 22.03.2021г.

Този отказ е постановен във връзка с подадено на 27.05.2022г. искане от ищеца за вдигане на наложените обезпечителни мерки предвид отменените срещу него административни актове на НАП. С този отказ приходният орган е отказал да отмени обезпечителните мерки с мотив, че са „установени“ за ищеца задължения, за които последният не е бил уведомен до тогава.

Едва на 19.07.2022г на ищеца е връчен Ревизионен акт № Р-02002818000604- 091-001/22.03.2021 г., с който са „установени“ задължения в общ размер от 376 695 лв. /главница и лихва/, за отговорност по чл.19, ал,1 и ал.2 от ДОПК.

От доказателствата по делото се установява, че с жалба от 03.08.2022г. ищецът е обжалвал издадения срещу него РА от 22.03.2021г., но с Решение №132/29.09.2022г на директора на ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, жалбата му е оставена без разглеждане, като просрочена. Неправилно с Решение №132/29.09.2022г на директора на ОДОП Бургас при ЦУ на НАП е прието, че жалбата срещу РА от 22.03.2021 г е просрочена, защото този РА бил връчен на ищеца по реда на чл.32 от ДОПК на 27.04.2021г. При издаване на това решение от органите на приходите не са съобразени допуснатите в хода на последното ревизионно производство множество нарушения на административно-производствените правила както и на материалния закон. Тези нарушения впоследствие са констатирани от АС Ямбол. Цитираното решение на директора на ОДОП е обжалвано от ищеца по реда на чл.147, ал.З ДОПК пред АС Ямбол. Въз основа на жалбата му е образувано адм.д.№262/2022г по описа на АС Ямбол. С определение №404/14.10.2022г на АС Ямбол по адм.д.№262/22г е прието, че за да пристъпи към връчване по реда на чл.32 ДОПК трябва съобщението да не може да бъде извършено по нито една от разписаните в чл.29 ДОПК възможности за връчване. След връщане преписката на приходния орган е постановено Решение №160/16.12.2022г на директора на Д ОДОП Бургас при ТД на НАП, по жалбата на Д. С. срещу РА от 22.03.2021 г. На стр.16 от цитираното решение е формиран извода, че „не са налице всички кумулативно необходими предпоставки за ангажиране отговорността на Д. С. по реда на чл.19, ал.1 ДОПК. Установено е също така, че отговорността на Д. С. с последния РА е ангажирана без да са изложени от органите по приходите конкретни мотиви и аргументи. Констатирано е също така, че отговорността е вменена на физическото лице без да са изчерпани всички способи за събиране на задължения, както и че дружеството разполага с достатъчно имущество, по отношение на което има наложени обезпечения.

С тези мотиви и на основание чл.155, ал.2 ДОПК, с влязло в сила Решение №160/16.12.2022г на директора на Д ОДОП Бургас при ТД на НАП, е отменен като незаконосъобразен ревизионен акт Р-02002818000604-091-001/22.03.2021 г.. издаден от ТД на НАП Бургас. Не се спори и от представените по делото доказателства се установява, че поради нарушаване на административно-производствените правила и на материалния закон от органите на НАП при извършване на ревизионните производства, издадените административни актове срещу ищеца са отменени като незаконосъобразни с влезли в сила административни и съдебни актове. С оглед изложеното по горе се обосновава предпоставка от фактическия състав на иска по чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ.

За да докаже претърпяна от ищеца вреда от отменените като незаконосъобразни административни актове, издадени от органи на ответника спрямо ищеца за исковия период, по делото са събрани писмени и гласни доказателства както и са изслушани общо 3 броя съдебни експертизи.

По делото е представена медицинска документация, в тч епикризи, амбулаторни листа, рецепти, изследвания др на ищеца. По настоящото дело е изслушана и приета СМЕ, изпълнена от вл. Д-р Д. Г. /общопрактикуващ лекар/, която е установила следното: „В резултат на незаконосъобразните актове и действия на ответника, ищецът е получил продължителен стрес, напрежение, безсъния, притеснение, безспокойство, емоционален дискомфорт. Здравето му се е влошило, появили са се нови заболявания. На стр.2 от СМЕ вещото лице е констатирало въз основа на медицинската документация по делото, че ищецът страда от хипертонична болест на сърцето, Преживян Исхемичен мозъчен инфаркт /инсулт/; Сърдечна аритмия; Пептична дуоденална язва, руптура на кръстенна връзка.

Вещото лице е установило, че хипертоничната болест на сърцето е хронично заболяване, което може да прогресира и да доведе до редица усложнения, в резултат на редица провокиращи фактори като остра стресова реакция, генерализирана тревожност, емоционална лабилност и др. По-дългото задържане на стресовия пик може да доведе до редица усложнения - инфаркт, ритъмно нарушение на сърдечната дейност, сърдечна недостатъчност и др. В конкретния случай вещото лице е установило, че „След преживян силен стрес /2017г/ кръвното налягане на ищеца е започнало да се поддържа в трайно високи граници - около 170-110 с последваща терапия, която провежда и до момента. Във връзка с преживяния исхемичен мозъчен инсулт от ищеца през 2003г. вещото лице е констатирало следното: „Един от факторите, който причинява продължителен спазъм и евентуално мозъчни последици е продължителният стрес, повишена тревожност, безсънието и др. Към момента на прегледа ищецът съобщава за възобновяване на симптомите от слабост на лява ръка и крак, изтръпване на същите, ограничени и непълноценни движения в крайниците, нестабилна походка, тръпнене като тези симптоми са се възобновили наново след 2017г. В резултат на нестабилността си и затруднената походка се е стигнало и до скъсване на кръстна връзка на дясна колянна става.

В заключителната част на СМЕ, на въпрос „Какво е здравословното състояние на ищеца към момента“, вл. д-р Г. отговаря: „Към момента здравословното състояние на ищеца по отношение на заболяването, от което страда - Хипертонична болест е задоволително. По отношение на преживян мозъчен инсулт - влошено“. При разпита в с.з. на 24.11.2023г. вл. д-р Г. обяснява следното: „към момента на прегледа, който направихме състоянието е задоволително. Защото според стандартите на медицината влошеното здравословно състояние изисква хоспитализация и лечение в болнични условия.“ Вещото лице акцентува върху две основни заболявания. Това са заболявания като преживян исхемичен мозъчен инсулт и хипертонична болест на сърцето, които обостряйки се от стрес, нервно напрежение и такива неща, могат да доведат до фатални последици за здравето и дори да се усложни. Останалите състояния, които ги вижда в медицинската документация като световъртеж, нарушение на вестибуларната функция, ритъмни нарушения на сърдечната дейност, това са по-скоро не като заболявания, а като симптоми към тези заболявания. Тези заболявания съществуват, но в резултат на предразполагащи фактори могат да се обострят и да дадат усложнения. Тоест лицето е изкарало исхемичен мозъчен инсулт около 2003 г. Тоест той се е възстановил добре, .. но в даден момент при наличие на провокиращи фактори, само по себе си, заболяването отново може да се появи. Това, че се е появило един път не означава, че няма да се появи втори път, трети път и т.н. Това важи и по отношение на хипертонията. Това, което ищецът съобщава вещото лице ги обобщава като стрес, нервни напрежения, безсъние, това са провокиращи фактори, предразполагащи към развитие и обостряне на съществуващи вече или поява на нови заболявания.

На въпрос №4 „Каква е вероятността появилите се заболявания да са предизвикани от психически стрес, болки и страдания, които е понесъл ищеца от незаконосъобразните актове на органите на НАП, вещото лице е отговорило „Вероятността е голяма“. Същият отговор „Вероятността е голяма“ е дало вещото лице и на въпрос №5 от задачата, а именно „Каква е вероятността понесеният стрес, неудобства и други отрицателни преживявания на ищеца от незаконосъобразните актове, действия и бездействия на ответника да са довели до усложнения в неговото здравословно състояние“. При изслушване в с.з. д-р Г. уточнява следното: „Трудно мога да я преценя в проценти, но затова отговорих вероятността е голяма. Има голяма вероятност тези болки, страдания и тези заболявания да се обострят и да бъдат причинени тези неща. Няма как да го оформя като процент, защото всеки организъм е индивидуален ..." На въпрос №6 „Преживял ли е ищеца неудобство, болки и страдания в резултат на незаконосъобразните актове, действия и бездействия на ответника - респ. какви са те и за кой период са съществували същите, д-р Г. отговаря: „Да, ищеца е претърпял неудобство, болки и страдания, изразяващи се в главоболие, трайно повишаване стойностите на кр.налягане, световъртеж, изтръпване и слабост на леви крайници, нестабилна походка, което е довело и до скъсване на връзки на коляното. Тези оплаквания са се появили след психо-емоционален стрес". На въпрос №7 относно това дали има данни за продължаване към момента на болките, неудобствата и страданията, д-р Г. отговаря: „Да, има данни за персистирането им". При разпита в с.з. вещото лице д-р Г. заключава, че от прегледаната от нея медицинска документация и прегледа на ищеца, няма впечатления той да е нехаен или да не си взима лекарствата. По делото е изслушана и приета Съдебно-психиатрична експертиза, изпълнена от вещо лице д-р А. /психиатър/. На стр.3 от СПЕ вещото лице е посочило установените от него минали и настоящи заболявалия, както и оплаквания на ищеца за нестабилност и изтръпване на лявата половина на тялото, които са се появили след като започнал да има проблеми с НАП. На стр.3 от СПЕ вещото лице е посочил констатирания от него психичен статус на ищеца, както следва: Вътрешно напрегнат. Контактен. Ориентиран. Емоционално-леко дистимен и тревожен. Споделя момента на анхедония. Нормо към хипобуличен. Склонен към обстоятелственост при разказа за проблемите с НАП. Фиксиран към оплакванията в емоционално-волевата сфера (астения, хипобулия, анхедония и др.), от които извежда мисли за непълноценност, на моменти и на вина. Наблюдава се натрапливо припомняне и обмисляне на проблеми (руминации), свързани с проверките на НАП.

В разд.ІІІ от СПЕ вещото лице е посочило, че установеното от него психично състояние на освидетелствания (ищеца) касае периода, когато са му извършвани проверки от НАП (2016г.-2022г.) и тяхното отражение върху психичното му състояние, тогава и към настоящия момент. На стр.4 от СПЕ вещото лице е констатирал, че първи оплаквания от психично естество ищецът получава през 2015г. във връзка с проверки на НАП в една от фирмите му. По същество влошаване в психичното му състояние настъпва в периода 2016г.-2017г., когато от НАП започват проверки срещу него като физическо лице и запорират сметките му. Появяват се оплаквания от тревожно-депресивния регистър - липса на настроение и желание за работа, нарушения в съня и апетита, повишена тревожност, нерешителност и неспокойствие. С. се затруднява в изпълнението на ежедневните си професионални дейности. Започва да изпитва вина за причинените неудобства на семейството си. Околните също забелязват съществена промяна в психическото му състояние („стана съвсем друг човек, промени се коренно“), забелязали са го, че е по-затворен, отчаян, изнервен, плачлив. Отбелязва се пряка зависимост между тежестта на оплакванията и действията на НАП (получаване на известия, писма, актове, запориране на имущество). През 2022г. двукратно се консултира с психиатър (д-р Й.) по повод провокирани от психотравма тревожност и потиснато настроение. Последните са обективно наблюдавани и описани в приложените по делото амбулаторни листи, сочи за натрапливи неприятни мисли свързани с водените дела и последиците от тях, което следва да се прецени като руминации /мислено предъвкване на неприятни мисли/“. Вещото лице е констатирал приема на психотропни медикаменти от ищеца след извършен психиатричен преглед през м. март 2022г.В настоящата експертиза се прие, че най-вероятно се касае до флуктоации в психичното състояние на Д. С. /стр.5 от СПЕ/. След анализ на данните от прегледа и материалите по делото вл д-р А. приема, че ищецът страда от „Рекурентна реактивна депресия“ с множество леки депресивни епизоди. Причината за заболяването са извършените от НАП проверки и последиците от тях (ревизионни актове, запориране на сметки). На стр.5 от СПЕ д-р А. е обосновал този си извод, както следва: Основания за тази диагноза са: -Наличието на пряка и непосредствена връзка между възникналите психични оплаквания и действията от страна на НАП спрямо ищеца. -Характерна клинична картина включваща депресивно настроение, загуба на интереси и повишена уморяемост, които са с повече от двуседмична продължителност и се повтарят периодично при поводи. Към тези оплаквания се прибавят също характерни оплаквания от понижена самооценка, преходни виновностови изживявания, тревожност, нарушен сън и апетит, затруднения при изпълняването на обичайните трудови дейности и различни конверзионни и соматоформни оплаквания. Към момента на прегледа при освидетелствания се установява изразен Лек реактивен депресивен епизод и соматични симптоми“. В заключителната част на СПЕ вещото лице е заключило, че „След издадените незаконосъобразни административни актове, действия и бездействия на НАП при ищеца е възникнало Рекурентна реактивна депресия с множество леки депресивни епизоди. Незаконосъобразните актове на органите на НАП са предизвикали при ищеца поява на негативни психични изживявания, изразяващи се в депресивно настроение, загуба на интереси, повишена уморяемост, понижена самооценка, приходни виновностови изживявания, тревожност, нарушен сън и апетит, водещи до затруднение при изпълняването на обичайни трудови дейности“. При разпита на д-р А. в с.з. на 26.01.2024г. същият обяснява, че е установил по отношение на ищеца „астения, т.е. отпадналост, чувство на умора“. На въпрос „Има ли значение фактът, че толкова време са продължили тези ревизионни и административни производства“ д-р А. отговаря: Да, колкото по-дълго продължава, е толкова по-неприятно като усещане. На въпрос дали към момента ищецът е преодолял констатираните от вещото лице разстройства в психическото състояние при ищеца, д-р А. отговаря: „изпитва тези симптоми, т.е. не е напълно преодоляно депресивното състояние, което е установил“. На въпроса относно това дали е трайно състоянието на ищеца и дали същото ще отшуми, вещото лице казва: „Трудно е да се каже....“. По отношение на констатираните от при освидетелстването на ищеца „моменти на анхедония“, експертът обяснява следното: „Анхедонията означава неспособност за изпитване на положителни емоции или по-трудно изпитване на положителни емоции. Не е нормално състояние. На въпрос на ответника относно причинно-следствената връзка на установеното при ищеца психическо състояние с действията на НАП, вл.А. отговаря: Доколкото нямам данни за някакво друго тежко състояние, което да може да доведе до подобна клинична картина, остава единствено това като възможност - тези постоянни дела и проблеми от действията на НАП са давели до това негово състояние, тъй като не е известна някаква друга причина, която да може да доведе до това. ...Всичко се завързва около тези непрекъснати спорове с НАП. По отношение психическото състояние на ищеца, вещото лице заключава при разпита: „Това си е заболяване. В Международната класификация на болестите е като заболяване.... доколко това трайно го е увредило не може да каже, защото към момента все още не са приключили всички тези отношения, които водят до това състояние...Налага се медикаментозно лечение и той провежда. Като има симптоми, е желателно да се приемат медикаменти. Реактивната депресия е реакция на нещо, което се случва и което неблагоприятно се възприема. Ако тези симптоми продължат една година или две години максимум след като са приключили всички тези отношения с НАП, тогава вече можем да приемем, че е настъпило рецидивиращо депресивно разстройство, което не е реактивно, т.е. това състояние е довело до трайно увреждане и трайна психична болест. Докато все още има такъв реактивен момент, не са приключили всички неща, не можем да кажем дали е трайно увредено или просто е като реакция на случващото се“. Съдът намира СПЕ на д-р А. е обективна и безпристрастна, поради което нито една от страните не възрази относно същата и нейното кредитиране. Съдът кредитира изцяло заключението на експерта лекар-психиатър, кореспондиращо с всички доказателства-писмени и гласни по делото.

Следва да се посочи, че тази експертиза е повторна след своевременно оспорване на първоначана такава изготвена от друго вещо лице, психиатър и поради възникнали съмнения относно обективността на същата, поради това, че съпругата на ищеца е заемала длъжността зам.директор на РЗОК гр.Ямбол и в това качество е имала възможност за контрол на работата на д-р Д., а от друга страна и с оглед изявлението на вещото лице, че си е направила отвод във връзка с обжалвани болнични листи, издадени на съпругата на ищеца.

Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава и от събраните по делото гласни доказателства.

При разпита св.Д. /колежка на ищеца, с която се познават над 20 г/, казва: „Зная за проблемите му, за ревизиите от НАП.... някъде към 2017 г. В този период бих казала, че тотално се промени господин С.. Стана доста притеснителен. Тъй като съм упълномощена, вземам и пощата, и когато ме видеше с писмо и го нося, направо изтръпваше, физиономията му се променяше. В работата ни когато работим много пъти той е неспокоен, нервен, неуверен“. Свидетелката дава сведения относно посещения на работното място на ищеца от НАП, от полицията, хора, които са връчвали документи на ищеца. Свидетелката казва: „Те търсят конкретно Д. С. ...Имало е случаи, когато са залепвали бележки на вратата, на входа. Тези посещения не му се отразяваха добре. Става нервен, виждала съм го да пие лекарства... Отсъстваше от работа, когато имаше такива посещения или имаше дела после не идва по няколко дена на работа...Според мен той не е възстановен. Не е същият от преди 6-7 години. Зная за блокирани сметки.“ Свидетелката допълва, че от това чувствал срам, неудобство. Бил неспокоен като получавал призовки, като идвали хора. Преживял много тежко когато били блокирани сметките преди сватбата на дъщеря му. Всичко това се отразило на цялото семейство. Свидетелката посочи още, че като започнала работа във фирмата Д. С. бил съвсем различен, бил предприемчив, а сега е станал неуверен, нервен, сприхав на моменти, отчаян.

В показанията си втория разпитан свидетел Д. Г., който е съсед на ищеца, се установява следното: Познават се с ищеца повече от 25 години, ежедневно се виждали, споделяли си всичко. Споделил му е за ревизиите от НАП. Редовно му казвал, че има проблеми с НАП и с тези ревизии, и то от доста време... Впечатлението му за С. е, че се променил много. Преди 10-ина години, ставали в 06.00 часа сутринта и спортували. От 6-7 години вече се променил. Промяната била видима, и във физическото му състояние, и психически, затворил се. Промяната започнала преди няколко години, от както започнали проблемите на ищеца с НАП, а именно от 2016-2017 година. Променил се много, станал изнервен. Станал и по- -затворен, не общувал. Приемал лекарства редовно. Торбичката с лекарства била винаги в него. След този период станал депресиран, отчаян, променил се коренно. В болница влизал няколко пъти, дори два пъти го карал до тях. Ставало му лошо, водил го до тях, прибирал го. Нямал други проблеми, а само с НАП, те си споделяли всичко. Свидетелят заяви, че проблемите в здравословното състояние на С. са поради проблеми с НАП.

От показанията на св.Ю.Б. /племенница на съпругата на ищеца/ се установява следното: Същата контактувала редовно и от малка с ищеца и с неговото семейство. Св.Б. казва: „В началото когато започнаха проблемите срещу фирмата, той беше спокоен, съвсем нормално ги приемаше нещата. Той знаеше, че е прав и ще докаже правотата си, но това нещо продължи в годините много време. Когато се обърнаха нещата срещу него, това му се отрази вече много зле. Абсолютно в негативна насока му повлияха емоционално, здравословно и психически. Той беше много ведър човек, майтапчия, весел. ..и след тези проблеми стана съвсем друг човек - избухлив, по нервен, на моменти разсеян. Да не говорим, че всичко това се отрази освен на психическото и на здравословното му състояние. .. той беше изкарал едно заболяване, което е вследствие на проблемите му с НАП и това напрежение нещата се обостриха.“ Свидетелката посочва още, че му се отключили много други заболявания. Лично ги е придружавала придружавала до болници и в София-болници и клиники, като на абсолютно на всички лекари мнението е едно и също, че му е необходимо спокойствие, нещата са вследствие на напрежение, стрес... Свидетелката посочва още, че всеки път като получил някакъв ревизионен акт или някакви документи, С. изпадал в крайно отчаяние и стрес, плачел. Счита, че тези проблеми са абсолютно само от НАП. Към момента според св. Б., С. не е възстановен, различен е и нещата вместо да се подобряват вървят към по-зле. И с краката пострадал и психически изпадал в такива странни състояния, често плачел, забравял.

От материалите по делото и от приложената преписка на изпълнителното дело, образувано срещу ищеца се установява, че изпълнителното дело при публичния изпълнител и наложените обезпечителни мерки срещу ищеца датират от началото на месец март 2017г. Наложените обезпечителни мерки върху имуществото на ищеца са вдигнати от публичния изпълнител едва в края на м.01.2023г.

При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и се разглежда по реда на глава единадесета от АПК.

Същия е допустим, разгледан по същество искът срещу НАП, София е частично основателен по следните съображения:

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. По чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите НАП отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ.

Също съгласно чл. 19, ал. 2 ЗНАП, обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се искат след тяхната отмяна. Когато вредите са причинени от нищожен акт на органите или служителите на агенцията или от тяхно незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

В казуса по делото незаконосъобразната административна дейност спрямо ищеца се изразява в отменени ревизионни актове и постановление на публичен изпълнител. Ищецът претендира имуществени вреди представляващи разноски за адвокатски възнаграждения и конкретно при обжалването на актове на органите по приходите по административен ред.

Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск.

Разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК изрично обуславя допустимостта на иска за вреди от предварителната отмяна на акта, от който се твърдят вредите. Предвид данните по делото това условие в случая не е изпълнено.

В исковия процес по ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, с всички допустими по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, следва да установи по безспорен и категоричен начин твърдените в исковата молба обстоятелства и факти. В рамките на исковото производство всеки е длъжен да докаже фактите, които твърди че са настъпили и от които черпи за себе си изгодни правни последици. Исковата претенция за неимуществени вреди е в размер на 180 000 лв.

Ищецът претендира тези вреди поради продължилото срещу него ревизионно производство повече от около 7 години. Претендира неимуществените вреди на основание негативни изживявания, пряко свързани с незаконосъобразните адм. актове и действия на ответника, изпитвал силен стрес . Тези отрицателни чувства довели до затвореност, отчужденост, апатия, липса на желание за общуване и други такива. Имал проблеми с концентрацията и желанието за работа, сънят му бил нарушен значително, получил високо кръвно налягане, сърцебиене, главоболие и отпадналост е. Наложило се да приема медикаменти и обезболяващи. Ищецът станал избухлив раздразнителен, променял често настроението си. Отрицателните изживявания се натрупвали с всеки издаден от органите по приходите акт. Претендира, че част от тези вреди се търпят и до момента на подаване на исковата молба. Ищецът не е възстановил пълноценния си сън, често изпитвал безпокойство и други такива. Също ищецът изпитвал и социални неудобства заради невъзможността да ползва сумите по сметките си. Счита, че обезщетение в размер на 180 000 лв. ще репарира вредите.

В казуса по делото претенцията за неимуществени вреди касае период от около седем години.

Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Съдът намира, че действително ищецът е претърпял негативни емоции от посочените незаконосъобразни актове на органите по приходите, за което свидетелстват и изслушаните СМЕ и СПЕ, както и разпита на свидетелите, чиито показания си кореспондират и допълват.

С оглед изложеното, на първо място е налице незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, постановен от длъжностни лица на ответника при упражняване на административна дейност. Следователно налице е първата от изискуемите предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата,а именно отменен незаконосъобразен адм. акт Искът по глава единадесета от АПК е граждански и се базира на фактическия състав на непозволеното увреждане, като е без значение виновно или не са действали длъжностните лица.

Ето защо отговорността е обективна и гаранцонно-обезпечителна, а държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Нормата на чл. 203 АПК регламентира, че гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Видно от доказателствата по делото се установява причинно-следствената връзка между незаконосъобразните актове на органите на НАП и претендираните неимущестевин вреди. Съгласно чл.4 ЗОДОВ „държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностно лице. В правната доктрина и съдебна практика се приема, въпреки особеностите на отговорността по ЗОДОВ, понятието причинно следствена връзка е идентично с това, което се ползва в областта на непозволеното увреждане (чл.45 във връзка с чл.52 ЗЗД). Според утвърденото разбиране преценката за наличие на правнорелевантна причинно следствена връзка се извършва на два етапа, а именно: на първо място вредите са причинени от незаконосъобразни адм. актове, доказателства в каквато насока са заключенията по СМЕ, на вещо лице д-р Г. и д-рАпостолов, изслушани съдебно заседание, както и разпитаните по делото свидетели, които са единодушни и категорични, че причината за констатираното състояние на ищеца са противоправните действия на НАП във връзка с ревизиите на ищеца. Административните актове, които обективират тези действия са цитираните по делото ревизионни актове, които са изцяло отменени с надлежни административни и съдебни актове. От извършени незаконосъобразните действия на органите на НАП спрямо ищеца ищецът се е променил в негативна насока, засегнато е здравословното и психическото му състояние. Съгласно обсъденото по-горе заключение на вещото лице д-рАпостолов както и показанията на св.Б., дългия период, за който са продължили тези проблеми на ищеца с НАП са оказали значително въздействие върху неговото здравословно и психическо състояние. Всички свидетели дават сведение, че към момента ищецът не е същия човек, не се е оправил и се влошава. Пряка последица от процесиите незаконосъобразните актове на ответника са причинените на ищеца неимуществени вреди. Тези незаконосъобразни актове на ответника са оказали директно въздействие върху правната сфера на увредения ищец. Установява се като причинна връзка влошаване здравословното състояние на ищеца, усложнения в съществуващите болести, възникване на нови болести. Самото психическо състояние на ищеца към момента също е преценено от вещото лице психиатър -д-р. А., че не е нормално и че това е болестно състояние, прогнозите за чието развитие са неясни към настоящия момент. Това състояние датира от 2016г, когато е стартирала ревизията. Това състояние както се установи от изслушването на вещото лице не е преодоляно и към момента и ищецът се нуждае от медикаментозно лечение.Ответникът не е направил правоизключващо или друго възражение по делото, в насока изключване или ограничение на неговата отговорност. По делото не са заявени, нито е проведено доказване за наличие на други причини за констатираното увредено състояние на ищеца. Фактът, че на последните общински избори, проведени през есента на 2023г. ищецът се е кандидатирал за кмет на община Ямбол не променя казаното и не води до намаление на понесените от същия вреди. Този вид депресивни разстройства не пречат до такава степен, че да не можеш нищо да правиш, цял ден да лежиш в леглото, посочва вещото лице-психиатър. В тази насока съдът кредитира заключението на вещото лице д-р А., прието като неоспорено от страните, който обясни следното:..при лекото депресивно разстройство, въпреки, че то също е патологично, си в състояние да извършваш ежедневни някакви дейности, да ходиш на работа, да участваш дори в обществения живот, но правиш това преодолявайки емоциите си, преодолявайки тази астения, тази умора, т.е. въпреки тези възпиращи симптоми от депресията, ти успяваш по някакъв начин да компенсираш, докато при умерената и при тежката там е невъзможно да се функционира и се налагат болнични или влизане в болница. При леката е възможно да се функционира, макар и трудно, макар и с по-голяма воля или с по-голямо усилие”. Вещото лице е посочило, че установеното от него психично състояние на освидетелствания (ищеца) касае периода, когато са му извършвани проверки от НАП (2016г-2022г) и тяхното отражение върху психичното му състояние, тогава и към настоящия момент. На стр.4 от СПЕ вещото лице е констатирал, че първи оплаквания от психично естество ищецът получава през 2015г. във връзка с проверки на НАП в една от фирмите му. По същество влошаване в психичното му състояние настъпва в периода 2016г.-2017г., когато от НАП започват проверки срещу него като физическо лице и запорират сметките му. Появяват се оплаквания от тревожно-депресивния регистър - липса на настроение и желание за работа, нарушения в съня и апетита, повишена тревожност, нерешителност и неспокойствие. С. се затруднява в изпълнението на ежедневните си професионални дейности. Започва да изпитва вина за причинените неудобства на семейството си.

Не без значение е и факта за огромния размер на „установените" на ищеца „данъчни задължения“ за исковия период, до който размер са и наложените на ищеца обезпечителни мерки. Сумите, за които са издадени процесните незаконосъобразни актове са в значителни размери и са непосилни за един нормален гражданин в страната. Това е допълнително стресиращо обстоятелство, което в случая също е оказало сериозно въздействие върху състоянието на ищеца и е засилило интензитета на претърпените вреди.

При определяне размера на неимуществените вреди, които да се присъдят като обезщетение на ищеца, съдът споделя становището на представителя на ЯОП, че същият макар и основателен е прекалено завишен с исковата молба. За да се определи справедлив размер на обезщетението съдът съобрази съдебната практика при подобни случаи. Безспорно е, наличието на отменени незаконосъобразни адм актове, както и доказани от назначените СМЕ, СПЕ и разпит на свидетели причинени вреди от отмяната им и вредоносен резултат засягане на здравословно и психическо състояние до степен на Рекурентна реактивна депресия. Д-р А. изрично посочи, че това може да е с временен характер, но е с патологичен характер. Но д-р А. изрично акцентува, че това състояние се касае периода 2016-2022г. когато са извършвани проверки от НАП, т.е. периода на ревизионното производство.

При определяне размера на неимуществените вреди, съдът споделя становището на представителя на ЯОП, че така претендирания размер е изключително завишен, в каквато насока е и възражението на ответната страна. За да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, настоящия съдебен състав съобрази и съдебната практика при подобни случаи, както и формира своя извод въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно по делото се установиха отменени незакносъобразни адм. актове на органите на НАП както и причинна връзка между отменените актове и настъпилия вредоносен резултат-засягане на здравословното и психическо състояние на ищеца до степен на Рекурентна реактивна депресия, която е патологично състояние, както и съществуваща опасност от влошаване на придружаващите го заболявания, от преживения стрес, напрежение и негативни емоции, подробни мотиви за което съдът изложи по-горе.

С оглед невъзможността да се открои период на по интензивно влошаване на психическото състояние довело до Рекурентна реактивна депресия, както и риска от влошаване на придружаващите го заболявания, с оглед отдалечеността на периода съдът приема за обективен измерител размерът на минималната работна заплата, която през 2016г.-420лв, 2017г.-460лв, 2018г.-510лв, 2019г.-560лв, 2020г.-610лв, 2021г.-650лв, 2022г.-710лв. Средния месечен размер на тази заплата е 326лв. За периода на исковата претенция август 2016г.-декември 2022г. съдът приема за справедлива обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди сумата от 150 лв. месечно или общо 12500лева, като съдът намира този размер за справедлив и съответен на доказаните негативни преживявания, като се има предвид, че се касае за период от близо 7 години, и е трудно да се конкретизира интенезитета на тези преживявания.

При частичното уважаване, съответно отхвърляне на иска, на ищеца се следват и частично разноски.

Общият размер на обезщетението за неимуществени вреди от 12 500 лв., следва да се присъди със законната лихва от предявяване на иска на 06.07.2023 г. до окончателното изплащане, съобразно формулираното в исковата молба искане.

При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски за държавна такса в размер на 10 лв. за образуване на съдебното производство, както и разноски изготвените експертизи. По делото са доказани такива в размер на 1398,20лева.

Основателно е възражението на ответника за прекомерност на исковата претенция, както и за претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.10, ал.3 ЗОДОВ на ищеца се дължат разноски за адвокатското възнаграждение единствено съобразно уважената част от иска, то същите следва да бъдат присъдени в размер на 1525 лева, намаляване съобразно уважената част от иска.

На основание чл.10, ал.4 ЗОДОВ на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното , ЯАС, втори състав

 

 

Р Е Ш И

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, София със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], представлявано от изпълнителния директор да заплати на Д. А. С. с адрес: [населено място], [жк], [адрес], на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 500/дванадесет хиляди и петстотин/ лв., претърпени в периода от 15.08.2016г. до 16.12.2022г. в резултат на отменени като незаконосъобразни адм.актове-ревизионни актове: Ревизионен акт №Р-02002816005639-020-001/15.01.2018 г., Ревизионен акт №Р-0200218002289-091-001/27.02.2019 г; Ревизионен акт№ Р-02002818000604-091-001/22.03.2021г. на ТД на НАП, Бургас и Решение за оставяне на жалба без разглеждане №132/29.09.2022 г. на директор на дирекция „ОДОП ” Бургас при ЦУ на НАП, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба 06.07.2023г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от 180 000/сто и осемдесет хиляди/ лв.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, София да заплати на Д. А. С. с адрес: [населено място], [жк], [адрес], на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ разноски в размер на 10 лв. държавна такса, разноски за изготвени експертизи в размер на 1398, 20 /хиляда триста деветдесет и осем, 20ст/лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1525 /хиляда петстотин двадесет и пет /лева.

ОТХВЪРЛЯ иска Д. А. С. с адрес: [населено място], [жк], [адрес] срещу НАП за разликата до предявения размер от 180 000 лв.

ОСЪЖДА Д. А. С. с адрес: [населено място], [жк], [адрес] да заплати на Национална агенция по приходите, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], представлявано от изпълнителния директор на основание чл.10, ал.4 ЗОДОВ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните за постановяването му с касационна жалба пред ВАС на РБ.