Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

901/15.12.2016г.

гр. Шумен

 

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на дванадесети декември 2016 година

В публично заседание в следния състав:

 

 

                                                       Председател: К. Колешански

Секретар: С. Л.

 

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2362/2016г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени обективно съединени искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и от Кодекса на труда.

 

 Искова молба от пълномощник на В.Н.В., ЕГН : **********, с адрес *** срещу “****” ЕАД – клон Шумен, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление – гр. ****. Ищецът сочи, че се намирала в трудово правоотношение, с ответника, за длъжността “Специалист труд и работна заплата, човешки ресурси” в отдел „Финансово счетоводен“, прекратено със заповед № 6/25.07.2016г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ – непритежаване на необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Претендира признаване незаконността на уволнението, неговата отмяна, възстановяване на предишната работа, обезщетение за времето, през което е останала без работа, за 6 месеца /5556 лева/ и законна лихва върху нея за периода от уволнението до предявяване на иска в размер на 325 лева и от тогава до окончателното плащане, както и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор, вземайки становище, както по допустимостта и основателността на предявените искове, така и по фактите на които се основават. Признава, че между него и ищцата е съществувало твърдяното в ИМ правоотношение, прекратено на посоченото основание. Сочи, че уволнението е законосъобразно. Иска отхвърляне на исковете и присъждане на разноски, евентуално прихващане с изплатени и обезщетения по КТ и КТД – 927,52 лева и 6492,64 лева.

 

В открито съдебно заседание страните лично/ищцата/ и с представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

 

Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

 

Не се спори от страните, че между тях е съществувало трудово правоотношение, по което ищцата изпълнявала длъжността „специалист труд и работна заплата, човешки ресурси“, прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, със заповед № 6/25.07.2016г., връчена на същата дата. Длъжностната характеристика, с която се въвежда изискване на длъжността за вид и равнище на образование – висше икономическо, била утвърдена и връчена на ищцата също на 25.07.2016г..

Не са посочени съответно събрани доказателства, които да обосноват изводи в насока оборване презумпцията от чл. 8, ал. 2 на КТ.      

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – За законността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е необходимо да са на лице следните предпоставки – съществува несъответствие между притежаваното от работника образование или професионална квалификация и изискванията за изпълняваната работа.  

В конкретния случай предвид приложените писмени доказателства посочените са налице. Право на работодателя е да установява изискванията към работника за изпълнение на работата, като това право не подлежи на съдебен контрол, от където и следва, че работодателят въобще не е необходимо да установява, нито в акта за прекратяване на правоотношението, нито в съдебен процес, причините да въведе или промени конкретни изисквания за образование или квалификация, или настъпили във времето изменения в тях, най-малко поради това, че е възможно да са предстоящи. Поради това и основните ищцови аргументи за незаконност на извършеното уволнение са несъстоятелни – без значение е колко време преди въвеждане на ново изискване, в случая за по висока степен образование, работникът е изпълнявал същата работа, нито дали новото изискване е отразено в щатно разписание, а и ищцата изпълнява тази длъжност от 01.03.2014г. – л. 98 от ЛТД. Последното би било относимо, при случаи, когато в предприятието повече от един работник изпълняват една и съща работа, съответно необходимо би било новите изисквания да важат за всеки от тях, какъвто настоящият случай, не е. Въведеното изискване не е в противоречие нито с индивидуален или колективен трудов договор, нито с нормативен акт. Никое от приложените писмени доказателства, не установяват недобросъвестност на работодателя, напротив отношението му към ищцата е било даже добронамерено – дадено и е съгласие за обучение без откъсване от работа/свързано с възможност за ползване на допълнителни отпуски/, въпреки установени пропуски в работата, в дисциплинарни производства. Както е посочени и в протоколни определения по делото, ирелевантно е, какво е било отношението на работодателя към други работници – добросъвестно или не.   

Изложеното налага извода за наличие на всички предпоставки, за законност на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, поради което искът, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, следва да се отхвърли, като неоснователен.

 

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2  от КТ –  само поради характера на съединяване на настоящия иск, с този по т. 1 на посочения текст, същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

        По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – същият не е доказан по основание, предвид изхода на другите два, и следва да бъде отхвърлен.

   

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищеца следва да заплати на ответника сумата от 495 лева разноски в производството на настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение и такова за вещо лице.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Н.В., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу “****” ЕАД – клон Шумен, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление – гр. ****, искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, за признаване на уволнението на В.Н.В., ЕГН : **********, извършено със заповед № 6/25.07.2016г., на посоченото в нея основание – чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – “Специалист труд и работна заплата, човешки ресурси” в отдел „Финансово счетоводен“, при “****” ЕАД – клон Шумен, ЕИК : **** и осъждане на ответника да и заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради уволнението, в размер на 5556 лева(за период от 6 месеца) и 325 лева законна лихва върху тази сума за периода 26.07.2016г. – 26.09.2016г., в едно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и разноските в производството, като неоснователни.

 

ОСЪЖДА В.Н.В., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на “****” ЕАД – клон Шумен, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление – гр. ****, сумата от 495 лева разноски в производството на настоящата инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок, от 16.12.2016г., съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: