Определение по дело №657/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260725
Дата: 4 септември 2020 г. (в сила от 6 октомври 2020 г.)
Съдия: Магдалена Стоянова Маринова
Дело: 20202120100657
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                       04.09.2020 година                                   град Бургас

 

 

Бургаският районен съд                                       пети граждански състав

Четвърти септември                                             през две хиляди и  двадесета година

в закрито заседание

в състав:                            

                                                                                 Председател: Магдалена Маринова

 

 Като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 657 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

           

            Производството по делото е образувано след като с определение от 30.12.2019 година, постановено по гражданско дело № 16 103 по описа на Варненски районен съд за 2019 година, съдът е прекратил образуваното пред него производство и е изпратил делото по правилата на  местната подсъдност на Бургаски районен съд.

Производството по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,  бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, за приемане за установено по отношение на ответника К.Н.К., с адрес ***, че дължи на ищеца  по договор за паричен заем Credi Go № 5332 – 00011423 от 23.1.2017 година, сключен между „Микро Кредит” АД и ответника,  сумата 3000 лева, представляваща главница, сумата 787, 56 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 25.12.2017 година до 25.05.2019 година, сумата 2 700 лева, представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги  за периода от 25.12.2017  година до 25.05.019 година /падеж на последната погасителна вноска/, сумата 270, 92 лева, представляваща лихва за забава по договора за периода от 26.12.2017 година /датата на която е станала изискуема първата неплатена вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда, плащане на които е разпоредено със Заповед по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 8845 по описа на Варненски районен съд за 2019 година, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото и в заповедното производство.

            С разпореждане от 12.08.2020 година, постановено по настоящото дело, на ищеца е указано внасяне на разноски за назначаване на особен представител на ответника на основание чл.47 от ГПК и той е уведомен за правните последици от неизпълнение на указанията, съгласно чл.129 от ГПК. Разпореждането е връчено на 24.08.2020 година, но до момента указанията не са изпълнени.

            Поради неизпълнение на указанията за внасяне на разноски за назначаване на процесуален представител на ответника настоящият състав приема, че е налице хипотезата на чл.129, ал.3 от ГПК вр. чл.128, т.2 от ГПК и исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

            Съгласно т.13г от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.  Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410, съответно по чл. 417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл. 418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1, съответно чл. 422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване. Поради посоченото тълкуване на закона следва да бъде обезсилена постановената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.06.2019 година, постановена по частно гражданско дело  № 8845 по описа на Варненски районен съд за 2019 година.

            С горните мотиви следва да бъде постановено определение за връщане на исковата молба, прекратяване на производството по делото на основание чл.129, ал.3 от ГПК и обезсилване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК съгласно т.13 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.

            Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ВРЪЩА искова молба рег. № 5214 от 31.01.2020 година, по повод която е образувано производството по гражданско дело № 657 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година.

            ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 657 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година.

            ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.06.2019 година, постановена по частно гражданско дело  № 8845 по описа на Варненски районен съд за 2019 година

            Определението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от ищцовата страна.

            Препис от определението да се връчи на ищеца.          

                                                                      

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: