мотиви към присъда № 52,
постановена по
НОХД№1204/2018г.
по описа на Русенски районен съд, пети наказателен състав
Русенска
районна прокуратура е обвинила подсъдимия М.А.Д. в това, че на 11.02.2017г. в
гр.Русе по хулигански подбуди причинил на Д.Д.А. *** лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота-
престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 във вр. чл.130, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият дава обяснения по делото и не се
признава за
виновен.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, които обсъди в тяхната цялост , счете за установено следното:
Подсъдимият
М.А.Д. е роден на *** ***, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно
образование, не работи, ЕГН **********.
Подсъдимият
и свид.А. били добри познати, имали обща компания и често се срещали, за да се
забавляват заедно. Д. проявявал нетърпимост към А., което мотивирал с
убеждението си, че свидетелят употребява наркотици. Подсъдимият упражнявал
бойни спортове, бил агресивен и за нанесена от него лека телесна повреда по
хулигански подбуди бил осъден присъда №236, постановена по НОХД№235 по описа за
2012г. на РРС, влязла в сила на 2.01.2013г.
На
10.02.2017г., вечерта, подсъдимият и свидетелите Д. и Ш. отишли заедно в
питейно заведение в кв."Здравец” в гр.Русе, където употребили значително
количество алкохол, от което се повлияли и тримата. Решили да продължат да се
забавляват по същия начин и в центъра на града, поради което посетили друго
заведение, където пили още алкохол и около 3.30 часа на 11.02.2017г. тримата се
преместили в бар „Баркод”, намиращ се на ул.“Христо Г.Данов“, № 5. Там вече бил
свид. А., в компания с брат си- свид. П. и свидетелите Л., Т. и В.. Подсъдимият
бил силно опиянен от изпития алкохол и търсел нарочен конфликт с някого, за да
демонстрира физическата си сила и бойните си умения. Заведението било
препълнено с хора, подсъдимият огледал посетителите в избор на жертва, която да
удовлетвори дадените му намерения и съзрял компанията на свид.А.. Веднага се
насочил към местоположението им и без всякакъв повод и предупреждение, започнал
ожесточено и методично да нанася удари със свити в юмрук ръце по главата и
тялото на А.. Упражнената сила нарушила равновесието на пострадалия, той паднал
върху маса, намираща се до него, след което се озовал на пода на заведението
върху счупените чаши и бутилки, които били преди това на масата. Пострадалият
бил облян в кръв от ударите на подсъдимия и нарязванията по тялото му от
парчетата посуда, но това не смилило Д., който започнал да го влачи по земята и
продължил да му нанася удари по главата и тялото. В бара настанала суматоха,
пострадалия и множество други лица умолявали подсъдимия да преустанови
действията си. В защита на А. се намесили свидетелите П. и Т., подсъдимият
изблъскал П. настрани, наредил на Т. да не се бърка в действията му и продължил
да бие А.. Внезапно Д. напуснал заведението. П. оказал помощ на брат си и го
завел до барплота. Насилието над А. превъзбудило подсъдимия, той се върнал в
заведението, намерил А., който при вида на Д. се скрил зад бара, подсъдимият
също отишъл там и отново започнал да му нанася удари с юмруци и с крака по
тялото, като казал на пострадалия, че е набелязан. А. паднал на бара върху
части от чаши и бутилки и така получил дълбока разкъсно контузна рана на лявата
си лакътна става с дължина 7- 8 см. Висящата от лакъта на пострадалия кожа и
обилното кръвотечение явно задоволили желанието на подсъдимия за безпричинна
агресия и той окончантелно напуснал заведението. Освен даденото увреждане,
следствие на действията на подсъдимия пострадалия получил множество охлузвания
и одрасквания по гърба, подутина в лява слепоочна област, охлузвания в областта
на медиалния ъгъл на лявото око и лявата буза. Бил подаден сигнал за помощ на А.
на тел.112, пострадалият бил откаран в МБАЛ-Русе, там бил прегледан, раните му
били обработени, лакъта му бил зашит с дванадесет шева и бил изписан за домашно
лечение, което продължило около един месец, през който пострадалият не можел да
се обслужва без чужда помощ.
След
образуване на досъдебното производство по делото, подсъдимият осъзнал грозящата
го наказателна отговорност и многократно заплашвал пострадалия и брат му с цел
те да променят показанията си в насока оневиняване му. Същото сторил и по
отношение на свид.Л., която се изплашила и поискала повторен неин разпит, в
който отрекла заявеното в разпитите й преди това.
Изложената
фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, свидетелските
показания, както и от приложените по делото доказателства и доказателствени
средства- справка за съдимост, автобиография и декларация за семейно и
материално
положение и имотно състояние, заключението на съдебно медицинската експертиза,
протокол за разпознаване на лица и предмети. При изграждането на тази
фактическа обстановка съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта им,
в която отрича извършването на престъплението. Тези обяснения категорично се
опровергават от показанията на свидетелите А., П., Т., Л. и М., което са
възприели пряко действията на подсъдимия при процесиите събития и напълно
еднозначно и детайлно ги възпроизвеждат във възприятията си, в обема, в който
са им станали достояние. Коментираните показания се подкрепят и от заключението
на назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза, даваща
наранявания по тялото на пострадалия в места, където, според показанията,
подсъдимият е въздействал. Съдът намира обсъжданите доказателствени средства за
достоверни, освен поради пълната им идентичност досежно главните факти на
доказване, но и поради липсата на какъвто и да било мотив у далите ги
свидетелите да набеждават подсъдимия. Съдът не дава вяра и на показанията на
свидетелите Д. и Ш., което са приятели на подсъдимия, което е формирало и
съдържанието на показанията им с намерение да предотвратят наказването му. Тези
показанията представляват формално отрицание на всичко случило се на
местопрестъплението, без никакви детайли относно пребиваването им на процесното
място с оправданието на свидетелите, че били пияни. Коректив на тези показания,
част от които е представянето на подсъдимия като спокоен, отговорен и
неагресивен, е осъждането му за същото престъпление, което безспорно води на извода
за
недобросъвестността на Д. и Ш.
при даването на показанията. Косвено възприетата от съда фактическа обстановка
се потвърждава и от показанията на свидетелите П. и Н., пред които пострадалия
е заявил нанесения му, безпричинен побой от подсъдимия. Съдът не дава вяра и на
последните показания на свид.Л. от досъдебното производство, поради пълното им
противоречие с тези от първите й два разпита, за достоверността на които съдът
вече изложи съображения. Тук следва да се отбележи декларативния стил на тези
показания, в които просто се отричат предходните й възприятия, без да се изнесе
причина за това. Последните показания на Л. се опровергават и от протокола за
разпознаване на лица и причините, довели до необходимостта от това процесуално
действие, а именно разпознаването на лицето, причинило уврежданията на
пострадалия. Показанията на свид.В. не носят никаква информация за главните
факти на доказване, като в тях свидетелят заявява просто липсата на наблюдение
върху действията на подсъдимия и пострадалия през нощта на представените
събития. Свид.Т. пресъздава предхождащите деянието на подсъдимия отношения
между него и пострадалия, както и разказа на подсъдимия за фактите по делото,
идентични с обясненията, които съдът вече обсъди.
Тази
фактическа обстановка и изложеното във връзка с установяването й налагат правния
извод, че с описаното деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 131, ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.1
от НК, тъй като на 11.02.2017г. в гр.Русе по хулигански подбуди причинил на Д.Д.А.
*** лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Подбудите за причиняването на телесната повреда са били
хулигански, тъй като с действията, довели до повредата, подсъдимият е изразил и
явно неуважението си към обществото и царящите в него нрави, основани на
взаимното зачитане на личностите. За побоя подсъдимият не имал никакъв мотив,
не е бил предизвикан по никакъв начин, осъществил го е на оживено място, пред
множество хора, с множество действия, които безспорно за нарушили грубо
обществения ред и са засегнали нормите на нравствеността. Подсъдимият е изразил
открито висока степен на неуважение към личността и на свид.А., който никога не
е проявявал неуважение към подсъдимия и с нищо не е предизвикал упражненото
спрямо него насилие. Налице е пряка причинно следствена връзка между
поведението на подсъдимия и телесната повреда, тъй като тя е нанесена именно с
удари и блъскане от подсъдимия в засегнатите области на тялото на пострадалия.
От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл - той е съзнавал,
че предвид силата и насочеността на ударите по главата и тялото на пострадалия,
за последният ще последва увреждането, като точно това е целял, целял е и да
увреди обществения ред и да изрази явното си неуважение към обществото, искал е
този престъпен резултат с цел демонстрация на силовото си надмощие, налагано
независимо от този ред.
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия съдът отчете като смекчаващо
вината обстоятелство тежкото му материално положение, видно от декларацията му
за това, водещо до фрострации и агресии и закъснението на наказателната
репресия, за което подсъдимия вина няма. Отегчаващи вината обстоятелства се
явяват многобройността на нанесените на пострадалия увреждания и осъждането на
лицето за същото по вид престъпление. Предвид баланса на индивидуализиращите
вината обстоятелства, на подсъдимия следва да бъде наложено наказание една
година и шест месеца лишаване от свобода, като целите му ще се постигнат и с
условното осъждане, поради което изпълнението му следва да се отложи за
изпитателен срок от четири години.
ОСЪЖДА подсъдимия, със
снетата по-горе самоличност, да заплати в полза на ОД на МВР- Русе сумата
142лв. за разноски на досъдебното производство и сметката на РРС сумата 50лв.
за разноски на съдебното следствие.