№ 178
гр. Русе, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Боян П. Войков
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно
наказателно дело № 20244520200446 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 4 и сл. УБДХ.
Образувано е във връзка с Акт за констатиране проява на дребно
хулиганство по чл. 2, ал. 1 УБДХ от 08.02.2024 г., съставен против Т. В. Т.,
ЕГН: **********, с адрес ***, и Б. К. К., ЕГН: **********, с адрес ***, за
това, че на 02.11.2023, около 22,00 ч, в гр. Русе, на ул. „Цариград“ до № 7,
повалили на земята М. Р. Х. от гр. Русе и започнали да му нанасят ритници по
тялото и лицето.
Актът е подписан с възражения от страна на нарушителите, в което
посочват, че М. Х. им отнел предимството и се засилил с газ срещу тях, от
което много се уплашили.
В съдебно заседание нарушителите Т. и К. се явяват лично и с
упълномощения защитник адв. Д. Т., оспорват твърденията да са извършили
актове на дребно хулиганство.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, по отделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Нарушителят Т. В. Т., ЕГН: **********, е български гражданин,
неженен, неосъждан, с висше образование.
1
Нарушителят Б. К. К., ЕГН: **********, е български гражданин,
неженен, осъждан, със средно образование.
На 02.11.2023 г. св. М. Х. управлявал своя лек автомобил „БМВ“ с рег.
№ Р 2393 АР по ул. „Борисова“ в посока Автогара – юг. На кръстовището с
бул. „Генерал Скобелев“, лек автомобил марка „Рено“, с неустановен
регистрационен номер и водач, идващ от дясната страна на св. Х., отнел
предимството му, като двамата спрели и св. Х. слязъл афектиран от своя
автомобил, отишъл до другия водач и му ударил шамар, като го предупредил
да внимава като управлява МПС. След тази случка двамата си тръгнали. Тези
действия на св. Х. били наблюдавани от нарушителите Т. Т. и Б. К., които
идвали от кръговото на ОД МВР – Русе и се движили по бул. „Генерал
Скобелев“, правейки ляв завой по ул. „Борисова“ към Автогара – Юг, с лек
автомобил „Мерцедес“, с рег. № ***, който се управлявал от нар. Т.. След
като видели пререканията на св. М. Х. с неустановения водач, предвид
обстоятелството, че автомобилът на св. Х. и този на неустановения водач се
намирали все още посредата на кръстовището, нар. Т. Т. и нар. Б. К. решили
да не преминат през кръстовището, а да изчакат останалите двама водачи да
продължат движението си. Св. М. Х. влязъл в своя лек автомобил и
продължил след това по ул. „Борисова“ в посока Автогара – Юг и завил по ул.
„Рила“, където спрял до намиращ се на нея денонощен магазин. След
излизане от магазина се качил в лекия си автомобил и направил обратен
завой към ул. „Борисова“, като на кръстовището на ул. „Рила“ с ул.
„Борисова“ забелязал управлявания от нар. Т. лек автомобил „Мерцедес“ да
се движи с бавна скорост по ул. „Борисова“, идвайки от Автогара – Юг, като
впоследствие автомобилът „Мерцедес“ спрял. Св. М. Х. решил да пресече ул.
„Борисова“, тъй като автомобилът на нар. Т. не се движел, въпреки че се
намирал на път с предимство, доколкото по това време на денонощието
движението се регулирало от пътни знаци, защото светофарите не работели, и
навлязъл в ул. „Панайот Хитов“, като бил последван от нарушителите Т. и К.
с управлявания от нар. Т. автомобил „Мерцедес“. Св. Х. завил по ул.
„Цариград“, а след него, с рязко движение и свистене на гуми завил и нар. Т.,
който започнал да му премигва с дълги светлини. Св. М. Х. завил наляво и
спрял своя лек автомобил „БМВ“ между други два паркирани автомобила
близо до блока на ВиК – Русе, а нар. Т. спрял управлявания от него лек
автомобил „Мерцедес“ малко по-напред по ул. „Цариград“, близо до Т-
2
образна част, където асфалтов път водел до железен портал, който разделял
ул. „Цариград“ от гаражни помещения. Св. М. Х. слязъл от своя лек
автомобил, като едновременно през това време от лекия автомобил
„Мерцедес“ слезли нарушителите Т. Т. и Б. К.. Т. Т. се насочил с бърза крачка
към св. Х. и автомобила му, а Б. К. тичешком тръгнал да заобикаля през
улицата, за да излезе в гръб на св. Х.. Виждайки спрелия лек автомобил
„Мерцедес“ и приближаващия нар. Т. Т., св. М. Х. се насочил към първия и го
попитал какъв е проблемът. В отговор на това нар. Т. Т. го попитал „Какъв
побойник си ти бе, а?“, отстъпил няколко крачки назад и заел стойка. Св. Х.
се обърнал и видял, че в гръб го застига нар. Б. К., при което замахнал с ръка
към нар. Т. и отстъпил назад с гръб към блока на ВиК – Русе. Нар. Т. и нар. К.
го последвали и започнали да го наобикалят, като в отговор на това им
поведение св. Х. замахнал с десен крак към нар. К. и го ударил в долна
коремна област. В отговор на този удар нар. К. посегнал с лява ръка и хванал
св. Х. за суитшърта в областта на десен пояс, при което св. Х. се опитал да му
нанесе два удара с юмрук с дясна ръка, но не успял, а нар. К. му нанесъл два
бързи удара с юмрук с дясна ръка. През това време нар. Т. хванал лявата
свободна ръка на св. Х., а нар. К. го сграбчил с двете си ръце за тялото и го
завъртял по посока на часовниковата стрелка, избутвайки го надолу по ул.
„Цариград“, при което тримата се сборичкали, вследствие на което св. М. Х.
паднал на земята. Докато бил на земята св. М. Х. получил удари от нар. Т.,
докато нар. К. го държал натиснат към земята. След това неустановено лице
от мъжки пол извикало „А бе оставете момчето, бе!“. Св. М. Х. успял да се
изправи и се оттеглил в посока портала до блока на ВиК – Русе, но бил
последван от нар. Т. и нар. К.. Първият се нахвърлил срещу него с ритник и
замахвайки с ръце го хванал с лява ръка за косата над врата, натиснал го към
земята и го завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка. При това
положение св. М. Х. извикал „Аре спри ве, спри, пусни! Много ми е гадно!“.
Нар. Т. го захвърлил към намиращо се пред блока на ВиК – Русе дърво, при
което св. М. Х. паднал на земята близо до стъблото на дървото и извикал „Аре
стига ве, човек, спирам бе!“. Опитал се да стане, но това му действие било
посрещнато с ритник от нар. К.. Нар. К. се опитал да нанесе на св. Х. втори
удар с ритник, но първият отблъснал крака му, при което нар. К. загубил
равновесие, залитнал назад и паднал на земята. Св. М. Х., вече на крака,
започнал да отстъпва с гръб към паркираните на срещуположния тротоар
3
МПС, а след него тръгнал нар. Т., като след малко към него се присъединил
отново нар. К.. Св. М. Х. неколкократно заявявал на нарушителите си, че няма
да им оказва съпротива, но това не ги разубедило да продължат нападението
над него. Нар. Т. се опитал да нанесе удар с ляв крак на св. М. Х., но
последният се отместил, при което нар. Т. се извъртял на 180 градуса и се
установил в паркирано на улицата МПС. Св. М. Х. се оттеглил надолу по ул.
„Цариград“, при което нарушителите Т. и К. решили да не го последват,
върнали се обратно до спрения лек автомобил „Мерцедес“, качили се в него и
си тръгнали. Тези действия на нарушителите били наблюдавани от св. Й. М.
К., който се намирал на тротоара до блок „Ком“ на същата улица. Около 0,00
ч на 03.11.2023 г. св. М. Х. посетил ЦСМП към „УМБАЛ КАНЕВ“ АД – Русе,
където му бил извършен преглед, където му била поставена диагноза
„мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“. След
рентгенография се установила фрактура на кутрето на лява ръка, за което му
била поставена гипсова шина. Проверка по случая извършил полицейският
служител св. К. К..
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от разпитите
на св. К. К., св. М. Х., св. Й. К., отчасти от обясненията на нарушителите, от
приложените към делото писмени доказателства и извършения оглед на 2 бр.
видеозаписи. Съдът не намира причина да се съмнява в показанията на св. К.,
каквито възражения е направил процесуалният представител на
нарушителите, доколкото същият заяви, че е чул свистене на гуми и е видял
как лекият автомобил, управляван от нар. Т., макра „Мерцедес“ взема рязко
завоя, което се потвърждава от звуците, които се чуват в началото на втория
звукозапис, наблюдаваното рязко ускоряване на лекия автомобил „Мерцедес“
непосредствено зад лекия автомобил „БМВ“ на св. Х. и отново рязкото
задействане на спирачки, при което се чува свистене на гуми. Разстоянието
между кръстовището на ул. “Борисова” и ул. „Панайот Волов“ и
кръстовището на ул. „Панайот Волов“ с ул. „Цариград“, където става
инцидентът, е близо 100 м и не е прав път, за да може, както твърди защитата,
св. К. да има впечатления от това какво се е случило преди това между нар. Т.
и св. М. Х. на това кръстовище, поради което съдът намира за неоснователни
съмненията на защитата в достоверността на показанията на този свидетел.
Твърдението, че свидетелят не се виждал на видеозаписите, също не може да
изключи показанията му от доказателствената съвкупност, доколкото от
4
видеозаписа се чуват различни гласове, включително и женски на лица, все
които са били свидетели на случката, макар и неустановени от полицейските
органи, но непопадащи в нито един кадър.
По отношение показанията на св. К. съдът не счита, че те са косвени и
подкрепящи защитната теза на нарушителите за това, че те са били засечени
от св. М. Х., когато е преминавал през кръстовището на ул. „Борисова“ с ул.
„Рила и ул. „Панайот Хитов“. На първо място, макар и безспорно доказан
предходния пътен инцидент на М. Х. с друго неустановено по делото лице, от
същия е видно, че в него момент не св. Х. е бил в нарушение на правилата за
движение, т.е. същият не е лице, което има навика да не пропуска движещи се
по път с предимство автомобили, поради което липсва причина да „сече“ пътя
на нар. Т. и нар. К., още по-малко това да бъде сторено до ул. „Цариград“, а
впоследствие той да слезе и да направи опит да се саморазправи с две лица,
когато той е сам и без очаквания да му бъде оказана помощ. На следващо
място от видеозаписите се установява, че св. Х. е видимо изненадан от
поведението на нар. Т. и нар. К., което изключва вероятността тримата да са
имали така описаната от защитата „предистория“. Дори и все пак показанията
на св. К. да бъдат ценени в това отношение, те по никакъв начин не
рефлектират върху извършеното от нар. К. и нар. Т. деяние.
Съставеният акт за констатирана проява на дребно хулиганство
съответства на дадените в чл. 4, ал. 1 ППУБДХ реквизити. Съдът не счита за
основателни оплакванията за процесуални нарушения направени от страна на
защитата, доколкото те са във връзка с доказателствения материал и те са
могли да се запознаят с него при образуването на дело за тези деяния в съда.
Като цяло липсват противоречия в доказателствената съвкупност,
единствено нарушителите в обясненията си дават малко по-различен ракурс
на така осъществилите се събития. Не е спорно по делото, че св. М. Х. по-
рано е ударил шамар на неустановено по делото лице – водач на лек
автомобил, който по-рано му е отнел предимството на кръстовището на ул.
„Борисова“ и бул. „Генерал Скобелев“. Съдът не кредитира обясненията на
нарушителите във връзка с това, че св. Х. ги е изчаквал, за да могат да видят
накъде завива. Установява се ясно от видеозапсиите, че нарушителите са се
движили плътно зад него и когато същият е завил надясно по ул. „Цариград“,
предвид чуването на звук от свистене на гуми, в изключителна степен на
вероятност може да се направи заключението, че те са завили с лекия
5
автомобил „Мерцедес“ рязко зад него, за да не го изпуснат, след което се
приближават в непосредствена близост, нар. Т. активира рязко спирачната
система на управлявания от него автомобил и започва да сигнализира на св.
Х. с дълги светлини, при което последният решава да отбие и да спре. Ясно
се вижда на видеозаписите, че нар. Т. и нар. К. слизат от лекия автомобил
„Мерцедес“ преди св. Х. да слезе от своя и те с бърза скорост веднага тръгват
към него, докато той още не е направил и три крачки към тях, което
опровергава така лансираната защитна теза, че той е тръгнал пръв към тях,
докато са били спрели с лекия автомобил „Мерцедес“ на ул. „Цариград“ и са
се намирали в колата. Опровергана е защитната теза, че нарушителите са
слезли, за да не бъдат ударени, защото св. М. Х. е посегнал към тях. Ясно се
вижда, че те започват да го наобикалят докато се намират сравнително близко
до автомобила „БМВ“ на св. М. Х. и макар и св. Х. да е първият, който посяга
физически към тях, то това негово поведение не следва да се разглежда като
противоправно, защото от поведението на нарушителите и словесната
подкана „Какъв побойник си ти бе, а?“ категорично сочат на тяхното
намерение да стигнат до физическа саморазправа, при което действията на св.
Х. са били с цел да отблъсне тяхното нападение. Не се установява св. Х. да е
отправял думи към тях от рода на „И ти ли искаш бе?“ и други подобни. От
недоловимите думи се чува ясна реплика „Какъв побойник си ти бе, а?“, за
която съдът счита, че е изречена от нар. Т., доколкото е малко вероятно св. Х.
да е имал впечатления от качеството на „побойник“ на нар. Т., а нар. К. през
това време заобикаля автомобила „БМВ“ на св. Х. и се намира отдалечен от
камерата, за да може същата да улови казани от него думи. От видимо
агресивното поведение на нарушителите не може да бъде направен извод, че
те са искали само да поговорят с нарушителя. Съдът не счита, че причината
нарушителите Т. и К. да се намират на ул. „Цариград“ и да завият след св. Х.
се дължи поради уговорка с тяхна приятелка. След като двата автомобила
спират нар. Т. и нар. К. веднага се насочват към св. М. Х., това очевидно не е
поведение, изразяващо се в изчакване на приятелка да слезе и да се качи в
автомобила. На следващо място нарушителите, след приключването на
физическия конфликт, решават веднага да си тръгнат, без видимо друго лице
да се качва в техния автомобил, поради което съдът счита, че така дадените от
нарушителите обяснения за причината да се намират на ул. „Цариград“
представляват очевидна защитна теза и не следва да бъдат кредитирани.
6
Обясненията на нарушителите следва да се кредитират в тези части, където те
са чули глас да им казва да спрат, макар и да са го възприели като „Какво
правите бе?“ на видеозаписите репликата ясно се чува като „А бе, оставете
момчето, бе!“, както и в частта, където нар. Т. заявява, че нар. К. е държал св.
Х. на земята, за да не мърда.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, изведено след
оценка на приобщените по делото доказателствени източници, съдът намира,
че следва да бъде изведен единственият възможен извод от правна страна, а
именно, че нарушителите са осъществили от обективна и субективна страна
състава на административно нарушение по чл. 1, ал. 3 УБДХ, изразяващо се в
извършена непристойна проява на публично място – в гр. Русе, на ул.
„Цариград“, близо до № 7, изразяващи се в сбиване, което е причинило
телесни увреждания на св. М. Х.. Това деяние безспорно покрива от
обективна страна състава на чл. 1, ал. 3 УБДХ, съгласно която разпоредба
дребно хулиганство е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни,
псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в
оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта
или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия,
с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-
ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл.
325 НК.
Изпълнителното деяние е осъществено от двамата нарушители в
условията на съучастие, изразяващо се в сбиване и причиняване на телесни
увреждания на св. М. Х.. Действията са извършени на публично място по
смисъла на чл. 1, ал. 3 УБДХ – в гр. Русе, на ул. „Цариград“, близо до № 7.
Няма съмнение, че улицата е публично място, и макар и да не е била оживена
предвид късните часове на денонощието, от видеозаписите се чуват гласове
на лица, които са видели непристойната проява и са останали възмутени,
отправяни са реплики за прекратяване на конфликта, както и че ще бъде
сигнализирана полицията. Деянието е било достатъчно публично, а освен
това е било предхождано и съпътствано с шумове, които са могли да
привлекат вниманието на неограничен кръг лица – свистене на гуми,
трополене, събаряне, викове и др. Проявите, извършени от нарушителите Т. и
К., са такива, каквито всеки член на обществото би характеризирал като
непристойни, а станалите свидетели на същите са били явно възмутени от
7
поведението на нарушителите. Съдът намира, че не може да има никакъв
паралел между деянието на св. Х. и деянията на нарушителите Т. и К..
Деянието на св. Х. действително е укоримо и би било наказуемо в зависимост
от обществената опасност и предприетите съответни действия от страна на
компетентните органи. То обаче не може да е оневиняващо или оправдаващо
обстоятелство за деятелността на нарушителите К. и Т., които видно са взели
общо решение да се саморазправят със св. Х. и да му нанесат не просто един
шамар, а неколкократни удари с юмруци и ритници, да го повалят на земята и
да го стискат за врата, в резултат на което, освен с причинени болка и
страдание св. М. Х. се оказал и със счупен пръст, поради което двете
простъпки са несъпоставими.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като
двамата нарушители са съзнавали, че извършват непристойна проява, като
нанасят побой на св. М. Х., като така демонстрират желанието си да въздадат
„улична справедливост“ и саморазправа за твърдяно извършено
противозаконно действие спрямо друг водач на МПС по-рано. Нарушителите
са съзнавали, че със своето поведение нарушават обществения ред и
общественото спокойствие, нормите за приличие в обществото, като във
волево отношение са се съгласили с настъпването на тези общественоопасни
последици на това свое деяние. Те демонстрират упоритост в умисъла си за
саморазправа, защото продължават да я осъществяват, въпреки че жертвата
им неколкократно им извиква да спрат и че няма да им оказва съпротива.
При индивидуализация на наказанието спрямо нарушителя Т. Т. съдът
отчита като смекчаващо обстоятелство чистото му съдебно минало, младата
възраст, както и че причината за саморазправата е било извършено
противозаконно действие от св. Х. по-рано, макар и този мотив да не
оправдава извършеното от Т.. Като отегчаващи вината обстоятелства следва
да бъдат взети предвид упоритост в умисъла към осъществяване на
саморазправата и сбиването, което не е преустановено и след като трети лица
са отправили реплики да престанат с нар. К., както и че деянието е извършено
в съучастие с друго лице посред нощ, когато се предполага по-ниска
бдителност на другите граждани. При тези обстоятелства съдът намира, че на
нар. Т. следва да му бъде определено наказание „глоба“ в размер на 400 лв.
По отношение индивидуализацията на наказанието спрямо нар. К. съдът
отчита като смекчаващо вината обстоятелство младата възраст, както и че
8
поведението му е било провокирано от извършено по-рано противозаконно
действие от страна на св. М. Х. спрямо трето неустановено лице. Отегчаващи
вината обстоятелства се явяват съдимостта на нар. К., упоритостта в умисъла
към осъществяване на саморазправата и сбиването, което не е преустановено
и след като трети лица са отправили реплики да престанат с нар. Т., както и че
деянието е извършено в съучастие с друго лице посред нощ, когато се
предполага по-ниска бдителност на другите граждани. При тези
обстоятелства съдът намира, че на нар. К. следва да му бъде определено
наказание „глоба“ в размер на 500 лв.
Мотивиран така, Русенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Т. В. Т., ЕГН: **********, с адрес ***, ЗА ВИНОВЕН, в
това, че на 02.11.2023, около 22,00 ч, в гр. Русе, на ул. „Цариград“ до № 7,
извършил действия, които представляват проява на дребно хулиганство по чл.
2, ал. 1 УБДХ, като му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 400 лв.
ПРИЗНАВА Б. К. К., ЕГН: **********, с адрес ***, ЗА ВИНОВЕН, в
това, че на 02.11.2023, около 22,00 ч, в гр. Русе, на ул. „Цариград“ до № 7,
извършил – действия, които представляват проява на дребно хулиганство по
чл. 2, ал. 1 УБДХ, като му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 24-часов срок от
постановяването му пред Окръжен съд – Русе.
В случай на жалба или протест, съдът насрочва делото за разглеждане
пред Окръжен съд - Русе за 27.03.2024 г. от 14.00 часа, за която дата и час
страните са уведомени от днешното съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9