Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 27.07.2017
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на трети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. №
1318 по описа за 2016 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на депозирана искова молба от Й.Г.Б. срещу Е.Г.П., с която е предявен
иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, обективно съединен с иск с правно
основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че е
собственик на недвижим имот, представляващ дворно място (неурегулиран поземлен
имот), находящ се в населената част на с. Е., общ. К., обл. П., местност „Р.“махала
„Б.“, с площ по скица от 300 (триста) квадратни метра, а съгласно извършено
геодезическо заснемане от 25.07.2016 г. - 398 (триста деветдесет и осем)
квадратни метра, представляващ имот с планоснимачен № .по неутвърдения
кадастрален план на същата махала, при граници на имота: от две страни селски
път, наследници на Л.О.ведно с построения в имота гараж със застроена площ от
12 (дванадесет) квадратни метра. Ищецът посочва, че е собственик на посочения
имот на основание давностно владение, като владеел имота от 1970 г. и още през
миналия век построил посочения гараж. Наред с това косял мястото, оградил го и
го стопанисвал, заплащал редовно дължимите данъци и такси за земята и сградата.
Посочва, че през 2006 г. сестра
му - ответницата Е.П., предявила претенции към имота, претендирайки без
основание, че същият ù е дарен. Тогава ищецът защитил собствеността си,
отправяйки жалба до Районна прокуратура - Радомир, като на ответницата и нейния
съпруг А.П.по случая били изготвени предупредителни протоколи по ЗМВР.
Самоуправните действия били прекратени, но впоследствие ответната страна
предявила иск по чл. 108 ЗС, производството по който приключило окончателно с
решение на Окръжен съд - П., с което искът по чл. 108 ЗС бил отхвърлен.
През 2014 г. ответницата и
съпругът ù предприели действия, накърняващи правото на собственост на
ищеца, като без разрешение поставили пет свои пчелни кошери в имота му. Ищецът
подал жалба до РП - Радомир, по която била образувана прокурорска преписка, но
същата била прекратена, тъй като кошерите били премахнати в хода на
производството.
През 2016 г. ответницата и
съпругът ù отсякли неправомерно няколко дървета по границата на
процесния имот, за което били санкционирани.
В началото на месец юни 2016 г.
ищецът установил, че били сменени катинарите на двете врати на гаража, находящ
се в имота, като отново били поставени пет броя пчелни кошери в имота.
На 08.07.2016 г. ищецът подал
заявление в Община К. за издаване на актуална скица на имота, на което получил
отговор, че исканата услуга ще му бъде предоставена след представяне на
одобрено геодезическо заснемане. След като изпълнил тези указания на общинските
власти, му било отговорено, че съответната услуга му е отказана, поради наличие
на спор за материално право върху имота, като на място му било обяснено, че
освен него, като собственик на имота се е легитимирала ответницата Е.П., за
което се е позовала на констативен нотариален акт № №. Т. рег. . ,д. № на
нотариус Б.К., с район на действие РдРС.
От съда се иска да признае за
установено по отношение на ответницата Е.Г.П., че ищецът е собственик на
описания в исковата молба недвижим имот, а именно: дворно място (неурегулиран
поземлен имот), находящ се в населената част на с. Е., общ. К., обл. П.,
местност „Р.“махала „Б.“, с площ по скица от 300 (триста) квадратни метра, а
съгласно извършено геодезическо заснемане от 25.07.2016 г. - 398 (триста
деветдесет и осем) квадратни метра, представляващ имот с планоснимачен № .по
неутвърдения кадастрален план на същата махала, при граници на имота: от две
страни селски път, наследници на Л.О.ведно с построения в имота гараж със
застроена площ от 12 (дванадесет) квадратни метра. Ищецът моли съда да отмени и
констативен нотариален акт № №. . рег. . ,д. № на нотариус Б.К., с район на
действие РдРС.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран отговор от ответницата, с който оспорва иска като неоснователен. Сочи,
че искът е процесуално недопустим поради липса на правен интерес, тъй като по
делото не се сочели доказателства относно обстоятелството кой оспорва правото
на собственост на ищеца. Отказът за издаване на скица по заявлението на ищеца
бил обусловен от обстоятелството, че процесния имот е неурегулиран. Останалите
доводи, наведени в обстоятелствената част на исковата молба, обуславящи правния
интерес на ищеца, били по-скоро оплаквания за самоуправни действия.
В случай, че съдът приеме, че
искът е процесуално допустим, ответницата счита, че същият е неоснователен, тъй
като процесния имот бил собственост на общия наследодател на страните - техния
баща Г.Г.Б., бивш жител ***, починал на 30.04.1994 г. Още приживе неформално
баща им подарил този имот на ответницата и съпруга ù А.П., което
обстоятелство било известно на ищеца. От 1979 г. ответницата и съпругът
ù владеели имота като свой собствен. Още приживе на баща ù, с
негово съгласие и със собствени средства и труд, ответницата и съпругът
ù били построили гаража, като го владяли до смъртта на баща ù и
продължавали да го владеят и до сега. Имотът бил ограден от ответницата и
съпруга ù.
С оглед изложеното, ответницата
моли съда производтвото по делото да бъде прекратено поради липса на правен
интерес за ищеца от предявяването на иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Алтернативно, моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и
недоказан. Претендира присъждане на деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован, се явява лично и с пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който
поддържа предявения иск.
Ответницата, редовно призована,
не се явява в
съдебно заседание, представлява се от пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който оспорва
предявения иск и моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
От представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давностно владение № . том ., рег. № ., дело № . г. на нотариус Б. К., с район
на действие Районен съд - Радомир, се установява, че ответницата Е.Г.П. е
призната на основание чл. 587 ГПК за собственик на неурегулиран поземлен имот,
находящ се в населената част на с. Е., общ. К., обл. П., махала „Б.“, с площ 395
квадратни метра, при граници на имота: от две страни път, наследници на Л.О.ведно
с построения в имота паянтов гараж със застроена площ от 15 квадратни метра,
който гараж е със статут на строеж по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № ., том
., дело № . г. на М. Д. – нотариус при Радомирския районен съд, от който се
установява, че бащата на страните по делото – Г.Г.Б. е продал на своя син –
ищеца в настоящото производство Й. Г.Б. няколко на брой недвижими имоти, сред
които и ливада с площ от 300 кв. м, пета категория, находяща се в с. Е.,
местност „Р.“, при граници: селски път – от две страни и наследници на Л.О..
От представеното по делото решение № . от 10.07.2008 г. по в. гр. д. № ./2007
г. по описа на Пернишкия окръжен съд се установява, че със същото е отменено
решение № .от 28.03.2007 г. по гр. д. № 294/2006 г. по описа на Радомирския районен съд и е
отхвърлен предявения от Е.Г.П. против Й.Г.Б. и Л. И.Б. иск с правно основание
чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищцата е собственик на процесния
недвижим имот и за осъждане на ответниците да ù предадат владението
върху същия. Въззивното решение е влязло в сила на 21.01.2010 г., с постановяване
на определение №. от 21.01.2010 г. по ч. гр. д. № ./2009 г. по описа на ВКС,
ГК, II г. о., с което е потвърдено определение
№ . от 01.04.2009 г. по гр. д. № ./2008 г. по описа на ВКС, ГК, II г. о. С
последното е оставена без разглеждане касационна жалба срещу решението на ПОС.
По делото е приложен също и геодезически план на дворно място, находящо се
в с. Е., общ. К., махала „Б.“, както и приходни квитанции за внесени от ищеца Й.Б.
*** данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за имот, находящ се в
с. Е., Община К..
По делото е представено и постановление от 28.04.2006 г. на прокурор при РП - Радомир, с което е
прекратено наказателното производство, образувано по жалба на ищеца Й.Б. срещу
ответницата Е.Г. и съпругът ù А.П., съдържаща оплаквания от страна на
жалбоподателя срещу сестра му и зет му във връзка с ползването на процесния
имот, както и наложено на ответницата от кмета на Община К. административно
наказание „обществено порицание“ за това, че на 12.05.2016 г. заедно със
съпруга ù неправомерно са отсекли от съсобствен с жалбоподателя Й.Б.
имот 8 бр. дървета, без издадено разрешение от Община К..
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез
разпит на шестима свидетели.
В показанията си пред съда свидетелят А. Г.посочва, че живее в с. Е.,
махала „Б.“. Твърди, че ищецът коси и почиства дворното място от около 50 години,
като през 70-те години на миналия век същият построил и намиращия се в имота
гараж, като свидетелят бил очевидец на изграждането на гаража.
Разпитан пред съда свидетелят В. Н.който е зет на ищеца Й.Б.,***, но всяка
седмица посещава с. Е.. Свидетелят дава подробно описание на имота, неговото
местонахождение и площ, като посочва, че негов собственик е ищецът Й.Б., като
по думите на свидетеля от 1975 г. до преди около 3 години единствено ищецът е
поддържал имота и го е косял. Твърди, че преди около 3 години в имота е имало
поставени пчелни кошери, които били премахнати, но в момента кошерите отново
били на същото място. Заявява, че гаражът е изграден през 1979 г. от ищеца –
една година, след като същият си закупил лек автомобил, като свидетелят е
участвал както в изливането на основите, така и в построяването на гаража, в т.
ч. е боядисал и входната му врата.
Разпитан пред съда свидетелят А.С., който е зет на ищеца Й.Б. също заявява, че
процесният имот е собственост на ищеца, като последният от 70-те години на
миналия век го коси и засажда с дръвчета. Посочва, че посещава с. Е. всяка
седмица през уикенда, както и един или два пъти в дните между понеделник и
петък. Свидетелят твърди, че процесният имот е бил ограден с дървена ограда още
приживе на бащата на страните по делото, като след поставянето ù
оградата е била поддържана единствено от ищеца. Посочва също, че макар да не е
бил свидетел на построяването на гаража, му е известно, че в края на
седемдесетте години на миналия век ищецът е построил гаража със собствени
средства, след като си закупил лек автомобил. Заявява, че входната врата на
гаража е била боядисана от свидетеля Н.. Твърди, че е виждал да докарват на
ответницата и съпруга ù строителни материали, но същите били използвани
за вилна сграда, която те строели. Според свидетеля процесния имот е бил
стопанисван единствено от ищеца, като ответницата не го е ползвала. Свидетелят
С. потвърждава изложеното от свидетеля Н., че преди 2 – 3 години ответницата и
съпругът ù поставили в имота пчелни кошери, които след известно време
били премахнати, но към настоящия момент отново били в имота.
Пред съда свидетелят С. И. заявява, че през 1982 г. е карал строителни
материали на ответницата
и съпруга ù в с. Е., които разтоварвал в процесния имот, но не може да
посочи къде точно (в коя махала) се намира същият. Посочва, че ответницата и
съпругът ù ползват имота и гаража, който бил изграден с техни средства,
както и че косят тревата в имота. Заявява също, че в имота имало поставени пчелни
кошери от 1982 г., а също, че след това е посещавал селото по веднъж годишно
или през година – две.
В своите показания свидетелят Ц. З.посочва, че посещава с. Е. почти всяка
година след 1985 г. Заявява, че в процесния имот има изграден със средства на
бащата на страните по делото гараж, в чието построяване свидетелят е участвал
няколко дни. Гаражът бил построен за ответницата в периода 1981 г. – 1983 г.,
като по това време оветницата и съпругът ù притежавали лек автомобил,
марка „Лада“, но свидетелят не е виждал автомобила в селото. Посочва, че не
може да конкретизира
къде точно (в коя махала) се намира имотът, но знае, че изграденият гараж се
ползва от ответницата и съпруга ù. Твърди, че през 1985 г. в имота били
поставени пчелни кошери и оттогава до настоящия момент те не били премахвани.
Заявява, че не е виждал друг освен ответницата и съпруга ù в имота.
Пред съда свидетелката Д.М. заявява, че посещава с. Е. между два до четири
пъти годишно. Посочва, че от 1984 г. в имота има поставени пчелни кошери от
съпруга на ответницата, както и че гаражът е бил изграден от бащата на страните
по делото и съпруга на ответницата, а ищецът не е взел участие при
построяването му. Гаражът бил построен през 1984 г. с материали от вилата на
ответницата от нейния баща и съпруга ù и се ползвал единствено от последния,
който паркирал в него колата си, като през 80-те години на миналия век същият
притежавал лек автомобил, марка „Москвич“. Свидетелката посочва, че е виждала
ищеца няколко пъти в имота, както и че тревата в него се косяла от съпруга на
ответницата. Посочва също, че входната врата на гаража е от дърво и желязо,
направена е и е боядисана от съпруга на ответницата.
Установеното от фактическа страна
обуславя следните правни изводи:
С оглед извънсъдебното оспорване
на правата на ищеца, което ответницата е осъществила със съставянето на
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение № ., том., рег. № ., дело № . г. на нотариус Б. К., с район на
действие Районен съд - Радомир, съдът намира, че е налице правен интерес от
защита на правата на ищеца, поради което предявеният положителен установителен
иск е допустим. Прекият интерес от установяването произтича от възникналия спор
за обема на правата на собственост на страните в процесния имот.
Разгледан по същество, съдът
намира, че искът е основателен и доказан, поради следното:
Предметът на иска се определя от
изложените в исковата молба фактически обстоятелства и петитум. При предявен
иск за собственост съдът разполага с правомощието да се произнесе само по
наведеното в исковата молба основание за придобиване на това право (решение № 476 от 26.10.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г. по описа на ВКС, ГК, II г. о.). В случая ищецът твърди в
исковата молба, че е придобил собствеността върху процесния имот на оригинерно
придобивно основание, а именно изтекла в негова полза придобивна давност, тъй
като владеел същия от 1970 г., поради което и съдът дължи произнасяне
единствено по така наведеното основание от ищеца за придобиване на
собствеността.
Придобивната давност е способ за придобиване
на право на собственост посредством фактическото упражняване съдържанието на
тези права през период от време, определен в закона, в случая 10 години,
доколкото ищецът се явява недобросъвестен владелец. За да достигне до този
извод, съдът взе предвид разясненията, дадени в ППВС № 6/1974 г., с което са
дадени задължителни за съдилищата указания, според които правно основание за
добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1 ЗС могат да бъдат всички прехвърлителни
(транслативни) двустранни или едностранни сделки, като продажбата, замяната,
дарението, завета, както и административни актове с вещноправни последици.
Правно основание е и съдебното решение по конститутивен иск, с което се
прехвърля правото на собственост или ограничено вещно право. Съдът съобрази и
разясненията, дадени с решение № 286 от 22.04.2014 г. по гр. д. № 2508/2013 г.
по описа на ВКС, ГК, I г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и
представляващо по смисъла на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителна за
съдилищата съдебна практика. Според така посоченото решение въпросът кои актове
са годни да бъдат правно основание на добросъвестно владение е разискван в ППВС
№ 6/1974 г., в което е прието, че такива са всички прехвърлителни
(транслативни) сделки като продажба, дарение, замяна, завет, както и
административни актове с вещноправни последици. Правно основание е и съдебното
решение по конститутивен иск, с което се прехвърля правото на собственост или
ограничено вещно право. От изложеното съставът на ВКС е достигнал до извода, че
не е налице добросъвестност при държането на чужд имот без правно основание. В
случая ищецът не поддържа да е придобил собствеността върху имота на някое от
основанията, посочени по-горе, поради което съдът приема, че същият не
притежава качеството „добросъвестен владелец“.
За да се признае на едно
физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един -
отчасти или изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС
установява, че претендиращият собствеността на целия имот следва да е
упражнявал в период, по-дълъг от 10 години, фактическата власт по отношение на
конкретната вещ - corpus, без противопоставяне и без прекъсване за време,
по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта
поведение на пълноправен собственик - animus, т. е., че упражнява собственическите
правомощия единствено за себе си. Доказването на условията на закона -
елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, за признаване право на
собственост на основание изтекла придобивна давност следва да е главно и пълно.
Наред с това, според ТР № 4/2012 г., ОСГК на ВКС след изтичането на предвидения от закона срок
претендиращият собствеността следва да се е позовал на изтеклата в негова полза
придобивна давност, което може да се осъществи чрез възражение по предявен
против него иск за собственост, снабдяване с констативен нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка или чрез предявяване на иск за
собственост. Именно чрез предявяване на настоящия положителен установителен иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, ищецът се е позовал на изтеклата в
негова полза придобивна давност.
В правната теория и утвърдената
съдебна практика се приема, че за да е налице придобивното основание давност,
осъществяваното владение следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно и
спокойно, като последният признак означава липса на насилие както при
установяване на владението, така и при поддържането му. Владението престава да
бъде спокойно и когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава
намерението да се държи вещта като своя, както е прието в решение № 376 от
12.03.2013 г. по гр. д. № 260/2012 г. по описа на ВКС, постановено по реда на
чл. 290 ГПК. В същото е прието още, че въпрос на фактическа преценка е дали
владението е смутено чрез извършване на определени действия, сочещи на
противопоставяне за продължителен период от време на поведението на владелеца
по отношение на владения имот.
Намерението за своене се предполага
съобразно чл. 69 ЗС. Страната, която се позовава на изтеклата придобивна
давност, е достатъчно да докаже, че е упражнявала фактическа власт върху целия
имот в срока по чл. 79 ЗС. Изцяло в този смисъл е и ТР № 1/2012 г. от
06.08.2012 г., ОСГК на ВКС.
За доказване на твърденията,
изложени в исковата молба и подадения отговор страните по делото ангажираха
гласни доказателствени средства чрез разпит на шестима свидетели. Съдът
констатира, че по делото са събрани две групи гласни доказателствени средства,
които взаимно си противоречат. От една страна са показанията на свидетелите А.
Г., В. Н. и А. С., които заявяват пред съда, че ищецът е упражнявал фактическа
власт върху имота от 70-те години на миналя век, а от друга – показанията на
свидетелите С. И., Ц. З. и Д. М., които поддържат противоположната теза, а
именно, че ответницата е упражнявала фактическата власт върху имота.
При решаване на въпроса коя от
двете групи свидетелски показания да кредитира, съдът съобрази, на първо място
факта, че свидетелите А. Г., В.Н.и А. С. имат непосредствени и преки впечатления
от процесния имот, които датират от 70-те и 80-те години на XX век. Установи се по делото също,
че свидетелят Г.живее постоянно в с. Е., не далеч от имота, а останалите двама
свидетели посещават селото поне веднъж или два пъти седмично. Показанията на тази група
свидетели са подробни, показват детайлно познаване на местонахождението на
имота, на неговата площ и на състоянието му през годините, същите са
последователни, логични и безпротиворечиви. Така, свидетелят А. Г. посочва, че
ищецът коси и почиства
дворното място от около 50 години, като през 70-те години на миналия век същият
построил и намиращия се в имота гараж, като свидетелят бил очевидец на
изграждането му. Още по-категоричен в своите показания е и свидетелят В. Н.който заявява, че от 1975 г. до преди около 3
години единствено ищецът е поддържал имота и го е косял, което се потвърждава и
от свидетеля А. С., според когото процесният имот е бил стопанисван единствено
от ищеца, като ответницата не го е ползвала. Наред с това и двамата свидетели заявяват,
че преди около 3 години в имота е имало поставени пчелни кошери, които били премахнати,
но в момента кошерите отново били на същото място, както и че гаражът е
изграден в края на 70-те години на миналия век от ищеца, като свидетелят Н.
посочва, че е участвал както в изливането на основите, така и в построяването
на гаража, в т. ч. е боядисал и входната му врата.
От друга страна са показанията на
свидетелите С. И., Ц.З.
и Д. М.. По отношение на тази втора група гласни доказателствени средства съдът
отчете на първо място факта, че и тримата свидетели нямат постоянни наблюдения
върху процесния имот, за разлика от свидетелите Г., Н.и С.. Нещо повече, видно
от заявеното от свидетелите С. И. и Ц. З., двамата посещават с. Е. веднъж на
една или две години, като показателен е и фактът, че и двамата свидетели не
успяха да отговорят на въпроса, свързан с точното местонахождение на имота,
което потвърждава извода, че същите нямат трайни впечатления от същия. Това
важи и по отношение на показанията на свидетелката М., която посещава селото от
два до четири пъти годишно. Съдът намира, че част от заявеното от свидетелката
М.а именно, че гаражът бил построен през 1984 г.
с материали от вилата на ответницата, чийто строеж започнал през 1986 г. по
твърденията на последната, противоречи на заявеното от свидетеля И., който
твърди, че през 1982 г. е карал строителни материали на ответницата и съпруга ù
в с. Е., които разтоварвал в процесния имот. Наред с това, от показанията на
свидетелката М. се установява, че през 80-те години на миналия век съпругът на
ответницата притежавал
лек автомобил, марка „Москвич“, който паркирал в гаража, докато според
свидетеля З. ответницата и съпругът ù притежавали в този период лек
автомобил, марка „Лада“, като свидетелят не е виждал автомобила в селото. На
следващо място, макар да няма непосредствени впечатления и да не е присъствала
при изграждането на гаража, свидетелката твърди, че входната врата е направена
и е боядисана от съпруга на ответницата, което противоречи на заявеното от
свидетелите С. и Н., последният от които твърди, че лично е боядисал вратата.
Свидетелката посочва също, че гаражът е бил построен от бащата и съпруга на
ответницата, въпреки че от заявеното от свидетелите Г., С. и Н., последният от които е
участвал в самото изграждане, става ясно, че гаражът е построен от ищеца през
70-те години на XX век, макар
свидетелите М., И. и З. да твърдят, че това се е случило през 80-те години на
миналия век.
С оглед изложеното дотук, съдът
счита, че следва да даде вяра на показанията на свидетелите А. Г., В. Н. и А. С., като
показанията на последните двама съдът прецени по реда на чл. 172 ГПК, като ги
намери за логични, последователни, безпротиворечиви и изградени на база техни
непосредствени впечатления върху процесния имот. От показанията на тази група
свидетели се установява, че ищецът владее постоянно, непрекъснато, явно и
спокойно имота още от 70-те години на миналия век, като е изградил и намиращия
се в него гараж. Липсват, наред с това, доказателства по делото, които да
сочат, че ищецът е установил владението върху процесния имот с насилие или пък
да е използвал насилие при поддържането му, нито същото да е оспорвано от
ответната страна с насилие, в резултат на което да е смутено намерението да се
държи вещта като своя, в какъвто смисъл са и разясненията в горецитираното
решение № 376 от 12.03.2013
г. по гр. д. № 260/2012 г. по описа на ВКС. Липсват доказателства, които да
оборват презумпцията по чл. 69 ЗС.
По изложените съображения съдът
намира за доказано, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху процесния
имот по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС още от 70-те години на миналия век, т. е.
за период много по-дълъг от 10 години, поради което е придобил собствеността
върху същия по давност. Липсват доказателства ищецът да е изгубвал владението
за период по-дълъг от шест месеца, което да е довело до прекъсване на давността
по смисъла на чл. 81 ЗС. Не е довело до прекъсване на давността и твърдяното от
ответницата поставяне от нея и съпруга ù на пчелни кошери в имота, тъй
като подобни фактическите смущения на владението, които не са се изразили в
отнемане на владението за повече от шест месеца, не водят до прекъсване на
придобивната давност.
По отношение на иска с правно
основание чл. 537, ал. 2 ГПК:
С ТР № 178 от 30.VI.1986 г. по
гр. д. № 150/1985 г., ОСГК на ВС е прието, че собственикът на недвижим имот
трябва да предяви иск за собственост против лицето, на което е издаден
нотариален акт по обстоятелствена проверка за същия имот, като отменянето на
нотариалния акт по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е последица от уважаването на иска
и то се постановява от съда, даже и да не е направено изрично искане за това.
Разпоредбата на чл. 537, ал. 2 от сега действащия ГПК е идентична по съдържание
с тази на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), поради което посоченото тълкувателно
решение е запазило действието си. Искът се предявява срещу лицата, които се
позовават на акта, като при уважаването му, издаденият акт се отменя или
изменя. В конкретния случай, предвид основателността на главния иск, то следва
да се отмени нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давностно владение № . том ., рег. № . дело № . г. на нотариус Б. К., с район
на действие Районен съд - Радомир, тъй като са налице предпоставките на чл.
537, ал. 2 ГПК.
При този изход на спора и на основане
чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
сторените от последния разноски в настоящото производство. Видно от представения по делото
договор за правна защита и съдействие № . от 27.12.2016 г., страните по него са
договорили възнаграждение в размер на 500,00 лева, от които в брой е заплатена
сумата от 200,00 лева. Съгласно ТР № 6/2012 г. на ОСГТК, т. 1, съдебни разноски
за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане и ако е по
банков път, да се представи доказателство за това, а ако е в брой, то този
начин на плащане също трябва изрично да е посочен в договора и тогава
вписването за направеното плащане в брой е достатъчно и има характер на
разписка. В
допълнение следва да се посочи, че представеният списък на разноски по чл. 80 ГПК не е доказателство за направените разноски. Той само обобщава сумарно
направените по делото разноски (в този смисъл определение № 62 от 23.03.2011 г.
по ч. гр. д. № 218/2011 г. по описа на ВКС, I г. о.).
В случая ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 200,00 лева, тъй като за същата са
налични доказателства, че е заплатена от страна на ищеца в полза на
процесуалния му представител. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати също и внесената от ищеца
ДТ по подадената искова
молба в размер на 50,00 лева, както и 10,00 лева – ДТ за вписване на исковата молба.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Г.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че Й.Г.Б., с ЕГН: **********,
с адрес: *** е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място
(неурегулиран поземлен имот), находящ се в населената част на с. Е., общ. К.,
обл. П., местност „Р.“махала „Б.“, с площ по скица от 300 (триста) квадратни
метра, а съгласно извършено геодезическо заснемане от 25.07.2016 г. - 398
(триста деветдесет и осем) квадратни метра, представляващ имот с планоснимачен
№ .по неутвърдения кадастрален план на същата махала, при граници на имота: от
две страни селски път, наследници на Л.О.ведно с построения в имота гараж със
застроена площ от 12 (дванадесет) квадратни метра.
ОТМЕНЯ на
основание на чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по давностно владение № ., том ., рег. № ., дело № . г. на
нотариус Б. К., с район на действие Районен съд - Радомир.
ОСЪЖДА Е.Г.П.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Й.Г.Б., с ЕГН: **********, с
адрес: *** сума в размер на 260,00 лева (двеста и шестдест лева), представляваща
сторени от ищеца деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано
пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.