№ 10713
гр. София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110115487 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. Н. М., срещу а, с която е предявен
иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 3 900 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско и
злополука“ за вреди на МПС „БМВ Х5М“, с рег. № ,, установени на 14.01.2022 г. в с.
Проглед, област Чепеларе.
Ищцата М. Н. М. поддържа, че между нея и ответника била сключена имуществена
застраховка „Каско и злополука“ за лек автомобил „БМВ Х5М“, с рег. № ,, собственост на
ищцата. Твърди, че на 14.01.2022 г. в с. Проглед, област Чепеларе, ищцата установила щети
по застрахования автомобил, които вероятно били причинени от диво животно. Сочи, че във
връзка с настъпилото застрахователно събитие впоследствие при ответното дружество била
заведена щета № 10722030100112, но ответникът отказал да заплати застрахователно
обезщетение, тъй като не бил извършен оглед и заснемане на автомобила, което било
предпоставка за пораждане действието на договора за застраховка, както и поради това, че
не бил спазен 7-дневният срок за уведомяване на застрахователя от настъпване на
застрахователното събитие. Ищцата счита отказа за незаконосъобразен, поради което
предявява разглеждания иск за заплащане на застрахователно обезщетение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
признава частично иска – до размер на сумата от 2 469,95 лева, за плащането на която
представя доказателства с допълнителна молба. В останалата част счита иска за
неоснователен. Поддържа, че ищцата не изпълнила задълженията, установени в т. 58.2.3 от
Общите условия, а именно да уведоми застрахователя за настъпилото събитие в 7-дневен
срок от датата на настъпването му или узнаването, което неизпълнение давало право на
застрахователя да намали размера на обезщетението. В условията на евентуалност оспорва
размера на претендираното застрахователно обезщетение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена
1
застраховка, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие,
за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и
настъпилите вреди, размер на вредите.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правоизключващите си възражения, включително, че се касае за поведение на
застрахования, което освобождава отговорността на застрахователя да заплати обезщетение
по процесния застрахователен договор, а при установяване на горните обстоятелства - че е
погасил претендираното вземане.
В разглеждания спор с доклада по делото са отделени за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между тях е бил сключен застрахователен
договор по имуществена застраховка „Каско и злополука“ за процесния автомобил „БМВ
Х5М“, с рег. № ,, че на 14.01.2022 г. в срока на застрахователното покритие е настъпило
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, че вредите по застрахованото
МПС са настъпили в резултат на същото, както и че на 17.06.2022 г. ответното дружество е
изплатило застрахователно обезщетение в размер на 2469,95 лева. Между страните не се
спори и че ищецът е уведомил ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие
на 10.02.2022 г.
Основният спорен по делото въпрос е свързан с направеното от ответника възражение
за наличие на освобождаващо отговорността му основание, респ. за намаляване размера на
дължимото обезщетение с оглед неизпълнението на задължението от страна на
застрахования да уведоми застрахователя за настъпилото събитие в предвидения в т. 58.2.2
от Общите условия срок.
Съгласно посочената уговорка при застрахователно събитие, покрито от някоя от
клаузите, непосочени в предходната точка (каквото е процесното), застрахованият е длъжен
в срок до 7 дни от датата на настъпване на застрахователното събитие или от датата на
узнаването за него, да уведоми писмено застрахователя, като се яви лично или чрез
представител в най-близката агенция на застрахователя и писмено подаде искане за оценка,
като съгласно т. 61 при неизпълнение от страна на застрахования на задълженията му по т.
56, т. 58, както и ако не спази сроковете по т. 58.2.2. или 58.2.3., или не представи който и да
е от документите и/или реквизитите по т. 59, застрахователят може да намали или да откаже
изплащане на обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 408 КЗ застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение само при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което
има право да получи застрахователното обезщетение; при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното
обезщетение от друго лице; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор
от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие; в други случаи, предвидени със закон. В чл. 403, ал. 4 КЗ е
предвидено право на застрахователя да откаже плащането и ако нито застрахованият или
застраховащият, нито третото лице по ал. 3 са изпълнили задълженията си в сроковете по ал.
1 и 2 (срок за уведомяване) с цел да се попречи на застрахователя да установи
обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или неизпълнението е направило
невъзможно установяването им от застрахователя. Предвиденото в т. 61 от Общите условия
право на застрахователя на отказ или намаляване на застрахователното обезщетение следва
да бъде разгледано именно в смисъла, заложен в цитираните разпоредби на Кодекса на
застраховането, т.е за да възникне правото на застрахователя да откаже плащане на
обезщетението, трябва да е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението
и настъпилото застрахователно събитие, съответно размера на риска, обхвата и размера на
вредите или препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило, както
и че не може по договорен път причинната връзка да бъде презюмирана, а следва да се
докаже в процеса от застрахователя (в този смисъл е и константната съдебна практика,
обективирана в Решение № 4 от 21.03.2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 15 от 12.06.2012 г.
по т. д. № 454/2011 г. на ВКС, II ТО, Решение № 49 от 29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на
ВКС, I ТО, Решение № 185 от 05.03.2014 г. по т. д. № 350/2012 г. на ВКС, I ТО, Решение №
32 от 11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, II ТО).
2
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не се установява при
дължимото от ответника главно и пълно доказване неспазването на срока за уведомяване на
застрахователя да е било с цел да се попречи на застрахователя да установи обстоятелствата,
при които е настъпило събитието, нито неизпълнението да е направило невъзможно
установяването им от застрахователя, респ. това да е довело до увеличаване размера на
вредите.
При това положение и с оглед липсата на други наведени конкретни възражения от
ответника и доколкото по делото се установява настъпването на твърдяното
застрахователно събитие в срока на покритие по валидна застраховка „Каско“, се налага
извод, че ответникът носи отговорност за обезщетяване на настъпилите щети.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. В чл. 400, ал. 1 КЗ е посочено, че
действителната застрахователна стойност е стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. От приетото по делото
заключение на автотехническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и
безпристрастно изготвено, се установява, че действителната стойност, необходима за
възстановяване на МПС „БМВ Х5М“, с рег. № , по средни пазарни цени към датата на
събитието е 4508,64 лева. Претендираната от ищеца сума е в по-малък размер, поради което
с оглед диспозитивното начало в гражданския процес се налага извод, че по делото се
установява, че за ответника е възникнало задължение за заплащане на обезщетение в пълния
претендиран размер от 3900 лева. От тази сума следва да бъде приспаданата платената
такава в хода на процеса сума от 2469,95 лева, поради което предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен за разликата от 1430,05 лева. В останалата част до
пълния предявен размер от 3900 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора и доколкото плащането на част от дължимото обезщетение е
извършено след предявяване на разглеждания иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът. В негова полза следва да бъдат присъдени направените и
претендирани такива в общ размер на 535,84 лева, от които 355,84 лева за платена държавна
такса и 180 лева за платен депозит за вещо лице.
Разноски в полза на ответника не се дължат.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА а, с ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, да заплати на М. Н. М., с ЕГН ********** и адрес гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 166А, вх. Б, ет. 3, ап. 11, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата в
размер на 1430,05 лева, представляваща застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско и злополука“ за вреди на МПС „БМВ Х5М“, с рег. № ,, установени на
14.01.2022 г. в с. Проглед, област Чепеларе, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 535,84 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 1430,05 лева до пълния предявен размер от 3900 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3