№ 15
гр. гр. Добрич, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело №
20243200900003 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Търговско дело № 3/2024 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е
образувано по искова молба вх. рег. № 85/05.01.2024 г., подадена от П. П. К.
ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр. Д., ***, с която срещу ЗД
„ЕВРОИНС“ АД гр. София 1592, бул. „Христофор Колумб“ № 43, ЕИК
*********, при условията на обективно евентуално съединяване са предявени
следните искове:
Главен иск за сумата от 150 000.00 лв., представляваща част 250 000.00
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди смъртта на майка
й Е.П. К., поч. на *** г., виновно причинена при пътно-транспортно
произшествие на *** г. от водач на лек автомобил марка „ШЕВРОЛЕТ
КАЛОС“ с рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗД
„ЕВРОИНС“ АД , ведно с лихва за забава по чл. 429, ал. 3 КЗ върху
главницата, считано от 13.02.2019 г. ( датата на уведомяване на застрахователя
) до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
Евентуален иск за сумата от 60 000.00 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от праводателя й Е.П. К., поч. на *** г.,
за периода *** г. – *** т., виновно причинени при пътно-транспортно
1
произшествие на *** г. от водач на лек автомобил марка „ШЕВРОЛЕТ
КАЛОС“ с рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗД
„ЕВРОИНС“ АД , ведно с лихва за забава по чл. 429, ал. 3 КЗ върху
главницата, считано от 13.02.2019 г. ( датата на уведомяване на застрахователя
) до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответникът ЗД „ЕВРОИНС“ АД оспорва исковете по основание и
размер.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, приема за установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съгласно данните, съдържащи се в Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № ***, сист. рег. № 2022-1035-280/20.07.2022 г. по описа на
Първо РУ– МВР - Добрич ( съставен по реда на чл. 125а ЗДвП и притежаващ
материална доказателствена сила в гражданския процес – р. 33-2007-ІІ-ТО ), и
заключението на вещото лице инж. Е. Ж. по комплексната съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза, възприето от Съда като обективно и
компетентно, на *** г. около 18.00 ч., в гр. Д., по ул. „Х.Б.в“ , в посока към
магазин „Д.“ се е движел лек автомобил „ШЕВРОЛЕТ КАЛОС“ с рег. № ***,
управляван от Т. Д. Д., който е пътувал сам в МПС. Произшествието е
настъпило в тъмната част на денонощието, при включено улично осветление.
Пътната настилка в района на произшествието е била асфалтова, мокра,
запазена, без неравности и повреди по нея. При извършеният оглед на
кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата
част и спирачната система на лекия автомобил не са установени
неизправности, които да са съществували преди произшествието и които биха
могли да бъдат причина за неговото настъпване. След като е преминал през
кръстовището на ул. „Х.Б.в“ с ул. „Г.Г.П.“, водачът на МПС установил
автомобила си в покой с цел да преминат по пешеходната пътека пред него
двама пешеходци. В същото време по пътното платно на ул. „Х.Б.в“, в посока
отляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил е пресичала
Е. К., която се е движела с помощта на бастун. При създалата се ситуация,
2
вследствие на взаимно пресичане на траекториите на движение на лекия
автомобил и пешеходеца К. е настъпил удар между тях. Първоначалното
съприкосновение между тях е между дясната част на тялото на пострадалата и
предната лява част на автомобила, последвано от плъзгане на тялото на
пострадалата, причинено от посоката на движение на автомобила п предния
капак, удар в предното стъкло и сред установяването му в покой последвало
падане на тялото на пострадалата върху асфалтовото платно.
Съобразно заключението на вещото лице д-р Д. Д., по комплексната
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, възприето от Съда като
обективно и компетентно, вследствие на пътно-транспортното произшествие
пострадалата е получила множество тежки травматични увреждания, които са
наложили продължително болнично и специфично лечение, което е
обусловило усложнения под формата на интоксикационен синдром, който при
възрастен човек като пострадалата с предходни хронични заболявания
обусловила остра сърдечна недостатъчност настъпила смърт на *** г. .
Вещото лице е категорично в извода си за наличието на косвена
причинно-следствената връзка между настъпилото пътно-транспортно
произшествие и получените от пострадалата травматични увреждания и
последваща смърт.
По отношение механизма на пътно-транспортното произшествие,
виновната и противоправна деятелност на водача на лекия автомобил,
съгласно разпоредбите на чл. 300 ГПК, Съдът е обвързан и от задължителната
сила на Присъда № 2/10.04.2024 г. по НОХД № 88/2024 г. по описа на
Окръжен съд - Добрич.
С влязло в законна сила на 26.04.2024 г. Присъда № 2/10.04.2024 г. по
НОХД № 88/2024 г. по описа на Окръжен съд - Добрич, подсъдимият Т. Д. Д.
признат за виновен в това, че на *** г. в гр. Д., по ул. „Х.Б.в“, непосредствено
след кръстовището с ул. „Г.Г.П.“ при управлението на МПС – лек автомобил
„Шевролет Калос“ рег. № ***, нарушил парвилата за движение по пътищата -
чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро и чл. 116 ЗДвП по непредпазливост е причинил смъртта
на Е.П. К., настъпила на *** г., като след деянието е направил всичко,
зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата, поради което и на
основание чл. 343а, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 343, ал. 1, б.“в“ във вр. с чл. 342,
ал. 1, предл. трето НК и чл. 58а, ал. 1 във вр с чл. 54 , ал. 1 НК му е наложено
3
наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, изтърпяването на
което, на основание чл. 66, ал. 1 НК се отлага за изпитателен срок от три
години.
От писмените доказателства по делото - препис–извлечение от акт за
смърт № ***/*** г., изд. от Община Д. и удостоверение за наследници изх. №
*** г., изд. от общ. Д., е безспорно установено, че ищцата е дъщеря на
пострадалата.
От показанията на свидетелите Ж.Д.Ж. ( без родство с ищцата ) и И.С.Р.
( съжител на ищцата, чиито показания Съдът на основание чл. 172 ГПК
преценява с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната негова заинтересованост ), се установява, че смъртта на Е. К.
причинили на ищцата П. К. душевни болки и страдания. Ищецът е отчаян и
съкрушен, в постоянен стрес, потиснатост, безпокойство и вътрешна
опустошеност, болезнено изживяла и изживява внезапна кончина на своята
майка. Между майка и дъщеря е съществувала емоционална връзка,
отношения на особена близост, подкрепа и доверие и обич.
По делото не е спорно наличието на застрахователно правоотношение
по договор за задължителна застраховка гражданска отговорност между
виновния за ПТП водач на МПС и ответника.
Ищцата е предявила застрахователна претенция през м. декември 2023 г.
пред застрахователя за заплащане на обезщетение.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искът е ДОПУСТИМ и следва да се разгледа по същество.
С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.
Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска
отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица,
които извършват фактически действия по управлението или ползването на
моторното превозно средство на законно основание.
4
По силата на този вид задължителната застраховка “гражданска
отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.
Член 432 КЗ урежда т. н. пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.
Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно
право.
Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка
“гражданска отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования.
С изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само прякото
право, но и правото, с което увреденият разполага по силата на деликтното
правоотношение със застрахования.
Прякото право се намира в определено съотношение и взаимодействие
както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице, така и с
правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То възниква
едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално
обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице
няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на
застрахования. Прякото право и правото на деликтно обезщетение
съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не
на кумулативност или субсидиарност – ТР – 1 – 2015 – ОСТК.
Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при
застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 –
2012 – ОСТК.
За да упражни прекия иск срещу застрахователя, пострадалото лице
трябва да е изчерпило процедурата по чл. 380 КЗ.
В разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ
за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на
5
обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, настъпили в
резултат на пътно – транспортно произшествие на *** г., за което вината е на
водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника
по силата на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”.
С влязло в законна сила на 26.04.2024 г. Присъда № 2/10.04.2024 г. по
НОХД № 88/2024 г. по описа на Окръжен съд - Добрич, подсъдимият Т. Д. Д.
признат за виновен в това, че на *** г. в гр. Д., по ул. „Х.Б.в“, непосредствено
след кръстовището с ул. „Г.Г.П.“ при управлението на МПС – лек автомобил
„Шевролет Калос“ рег. № ***, нарушил парвилата за движение по пътищата -
чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро и чл. 116 ЗДвП по непредпазливост е причинил смъртта
на Е.П. К., настъпила на *** г., като след деянието е направил всичко,
зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата, поради което и на
основание чл. 343а, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 343, ал. 1, б.“в“ във вр. с чл. 342,
ал. 1, предл. трето НК и чл. 58а, ал. 1 във вр с чл. 54 , ал. 1 НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, изтърпяването на
което, на основание чл. 66, ал. 1 НК се отлага за изпитателен срок от три
години.
Постановеният от наказателния съд съдебен акт е задължителен за
гражданския съд на основание чл. 300 ГПК и изключва преценката на
настоящия състав относно това дали е извършено деянието, противоправно ли
е то и вината на дееца.
Водачът на МПС при нарушение на правилата за движение по пътищата
по непредпазливост е причинил смъртта на пострадалия И.. Противоправното
поведение на водача на МПС е в пряка връзка с причинената на ищеца средна
телесна повреда.
С оглед изложените съображения се налага извода, че деянието на водача
на МПС осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане по
смисъла на чл. 45 ЗЗД.
В процесния казус, ответникът е инвокирал възражение по чл. 51, ал 2
ЗЗД за съпричиняване а вредите от страна на пострадалото лице.
Съпричиняването на вредите е сложен юридически факт, който включва
следните елементи: 1. Деликт, извършен от лице, различно от увредения,
което да обосновава неговата гражданска отговорност, 2. Наличие на пряка
причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия, 3. Неделимост
6
на вредата и 4. Поведение на пострадалия, което е в противоречие с грижата
на добрия стопанин - вж. К., А. Облигационно право. Обща част. С., 2020, 397
- 401.
Деликтната отговорност, съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обхваща всички
вреди – имуществени и неимуществени, които са настъпили в правната сфера
на увреденото лице като пряка и непосредствена последица от виновното и
противоправно поведение на деликвента.
Когато вредите се намират в причинно – следствена връзка и с
поведението на самия увреден, чл. 51, ал. 2 ЗЗД предвижда възможност за
намаляване на дължимото обезщетение, съразмерно на действията и
бездействията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането.
Причинно – следствената връзка е обективен факт, поради което
приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е обусловено от субективното
отношение на пострадалия към настъпването на деликта и произлезлите от
него неблагоприятни последици.
Вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал.
2 ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да
предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и
бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Обезщетението за вреди от непозволеното увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява
единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат – вж. т. 7 на ПП – 17 – 1963.
Доказателствата по делото не водят до извода за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия.
В тази връзка, Съдът намира възражението на ответника за наличието на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД на вредоносния резултат от
страна на пострадалата за неоснователно.
Деликтната отговорност на застрахованото лице обуславя отговорността
7
на застрахователя съобразно договора за задължителна застраховка
„гражданска отговорност” за репарация на претърпените от ищеца
неимуществени вреди. По силата на застрахователния договор ответникът, в
качеството си на застраховател се е задължил да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Общото правило, което допуска обезщетяване на неимуществени вреди
се съдържа в чл. 52 ЗЗД.
Неимуществените вреди могат да възникнат от накърняването на всяка
правнозащитено благо, независимо дали то е обект на абсолютни субективни
права ( като правото на живот ( чл. 28 КРБ ), правото на телесна
неприкосновеност ( чл. 29 КРБ ), правото на свобода и равноправно третиране
по достойнство и права ( чл. 6, ал. 1 КРБ ), правото на недискриминация ( чл.
6, ал. 2 КРБ ), правото на неприкосновеност на личния живот и ненамеса в
него ( чл. 32, ал. 1, изречение първо КРБ ), правото на чест, достойнство,
добро име ( чл. 32, ал. 1, изречение второ КРБ ), правото на лична свобода (
чл. 30 КРБ ), правото на изображение и глас ( чл. 32, ал. 2 КРБ ), свобода и
тайна на кореспонденцията ( чл. 34 КРБ ), свобода на съвестта, на мисълта и
избор на вероизповедание ( чл. 37, ал. 1 КРБ ), правото на изразяване на
мнение ( чл. 39 КРБ ), правото да се търси, получава и разпространява
информация ( чл. 41 КРБ ), правото на свободно сдружаване ( чл. 44 КРБ ),
правото на събрания и манифестации ( чл. 43 КРБ ), правото на име на
физическо лице ( чл. 12 ЗГР ), правото на фирма ( чл. 7 ТЗ ), доброто
търговско име и доверието към предлаганите стоки ( чл. 30 ЗЗК ),
използването на чужда търговска фирма ( чл. 29 ЗЗК ), разгласяването на
търговска тайна ( чл. 8 ЗЗТТ ), нарушаване на неимуществените авторски
право ( чл. 15 ЗАПСП ) ) или на относителни права ( напр. породени от
договор – ТР – 4 – 2012 -ОСГТК, засягане на имуществени права върху обекти
на интелектуалната собственост по ЗАПСП, ЗПРПМ, ЗМГО, в редица
хипотези на нелоялната конкуренция по чл. 29 – 37 ЗЗК ) или пък на
представлява фактическо отношение, което не е обект на правно регулиране,
но интересът на личността, който се удовлетворява чрез него, е защитен от
действащия правопорядък - арг. от чл. 56, изречение първо КРБ ( напр. в
рамките на фактическо съпружеско съжителство между две лица, при трайно
8
отглеждане на неосиновено дете – храненик ).
Юридическият критерий за квалификацията на вредата като
неимуществена и отграничаването й от имуществените вреди е само дали
последиците от засягането на благата имат паричен еквивалент в гражданския
оборот - вж. К., А. Цит. съч. с. 366.
Съдебната практика ограничава неимуществените вреди главно до три
групи случаи – физически болки и страдания от телесни увреждания; болки и
страдания, причинени от смърт на близък роднина или съпруг, както и на
лице, което се е намирало в трайна и дълбока емоционална връзка - ТР – 1 –
2018 - ОСНГТК; страдания от неизпълнено обещание за брак – р. 32 – 1969 –
ОСГК.
В литературата е аргументирано виждането, че неимуществените вреди
са широк кръг и обхващат последиците от засягането както на блага, които са
предмет на субективни права ( права на свободно развитие на личността,
права върху телесния и духовния интегритет, право на чест, право на име,
право на фирма, право на личен живот, право на изображение, права върху
предмети на т.н. индустриална собственост и други ), така и на блага, които
не са предмет на права - вж. К., А. Цит. съч., 366 – 367.
Характерът на увреденото право е по принцип без правно значение за
възможността за възникване на имуществени вреди.
Неимуществените вреди са неизмерими в паричен еквивалент и затова
следващото се за тях обезщетение се определя от съда по справедливост – чл.
52 ЗЗД.
Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактна
категория. Справедливостта като критерий за определяне паричния
еквивалент на неимуществените вреди се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – степен и
характер на увреждането, начин и обстоятелства, при които увреждането е
настъпило, продължителност и интензитет на търпимите болки и страдания,
възраст на увредения, неговото обществено и социално положение, промяната
в живота на пострадалия, физическите и психологическите последици за
увредения и други фактори.
При прилагането на критерия на справедливостта следва да се отчитат
въведените още от Аристотел ( 384 г. пр. н. е. – 322 г. пр. н. е. ) в книга пета на
9
„Никомахова етика“ ( 300 г. пр. н.е. ) принципи на „възстановителна
справедливост“ (лат. iustitia correctiva ), изискваща състоянието на един човек
да бъде възстановено след настъпването на една неправда в състоянието,
което е съществувало преди тази неправда; и на „разпределителна
справедливост“ (лат. iustitia distributiva ), която изисква лицата в едно и също
положение да търпят еднакви последици от състоянието, в което се намират, т.
е. еднакво третиране на еднаквите случаи, действат паралелно – еднаквите по
вид и степен вреди да намират еднаква компенсация, която да отговаря на
действително преживените страдания.
Неимуществените вреди, настъпили от непозволено увреждане,
съществуват обективно.
В българската правна система, основана на върховенството на правото (
арг. от чл. 4, ал. 1 КРБ ), съдът е компетентен да разрешава спора по
справедливост само в случаите, в които е изрично овластен от законова норма
да приложи своето справедливо усмотрение. Чрез справедливостта не се
създават нови правни норми, а само се достига в процеса на правоприлагане
до конкретното правило за поведение, с оглед на което да се реши в
предвидените от закона случаи даден правен спор при отчитане на
конкретните обстоятелства. Разпоредбата на чл. 51 ЗЗД е плод на този
законодателен подход, при който справедливостта е привлечена като правно-
технически критерий при правоприлагането. Поради особеното им естество
неимуществените вреди не се поддават на репариране, тъй като
неимуществените последици от виновното противоправно поведение не могат
да получат точен паричен израз, нито могат да бъдат премахнати чрез
получаване на парична обезвреда от увредения. Затова при тях паричното
обезщетение е предназначено главно да възмезди и удовлетвори увреденото
лице за негативните нематериални последици, понесени от него вследствие на
увреждането. С оглед на тези съображения законодателят допуска
присъждането на парично обезщетение за неимуществени вреди, като
овластява и задължава съда да определи конкретния размер на обезвредата по
справедливост с оглед степента на засягане на правозащитените блага и
интереси на личността и на конкретните обстоятелства при извършването на
нарушението по свое усмотрение, но в рамките на принципа на
върховенството на правото.
10
Обезщетението за неимуществени вреди има само компесаторна
функция, тъй като то има за цел да репарира в относително пълен обем
болките, страданията, и други нематериални последици, възникнали от
противоправното деяние.
Причиняването на средна телесна повреда при пътно – транспортно
произшествие, с последвала смърт, представляващо деликт по смисъла на чл.
45 ЗЗД, поражда право на обезщетение в полза на пострадалото лице за
неимуществени вреди. Обективният критерий, според който се определят
подлежащите на обезщетяване вреди, е пряката и непосредствена причинно –
следствена връзка между средната телесна повреда на пострадалото лице и
конкретните неблагоприятни последици, настъпили в правната му сфера.
Съдът, като взе предвид конкретните обстоятелства при които е
настъпило ПТП, възрастта на загиналата, негативните за ищцата последици в
емоционален и психологически план, обществено-икономическа обстановка в
страната към датата на настъпване на ПТП, нормативно определените лимити
на застрахователните покрития към същия момент, счита, че искът на за
неимуществени вреди се явява основателен и доказан до размер на сумата от
100 000.00 лв.
Искът следва да се уважи до този размер, като за разликата до
претендирания размер 150 000.00 лв., част от иска за 250 000.00 лв. следва да
се отхвърли.
С оглед уважаването на главния иск, Съдът не дължи произнасяне по
евентуалния иск.
Съдът, като се съобрази както със задължителната сила на Решение от
05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004 и С Решение от
23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016 на Съда на
Европейския съюз – Люксембург, съгласно които Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, към която препраща чл. 38, ал. 2 ЗА противоречи на
общностното право и поради което не следва да се прилага от българския съд,
и като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, счита, че
следва да присъди на процесуалния представител на ищцата сумата от 4
000.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати сумата от
11
4 000.00 лв., представляващи държавна такса в полза на Съда.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски
в размер на сумата от 500.00 лв., представляващи разноски по делото и
юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 500.00 лв. съобразно
представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.
С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС“ АД гр. София 1592, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, ЕИК ********* да заплати на П. П. К. ЕГН ********** с пост.
и наст. адрес гр. Д., ***, сумата от 100 000.00 лв., представляваща част от
сумата от 250 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди смъртта на майка й Е.П. К., поч. на *** г., виновно причинена при
пътно-транспортно произшествие на *** г. от водач на лек автомобил марка
„ШЕВРОЛЕТ КАЛОС“ с рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при ЗД „ЕВРОИНС“ АД , ведно с лихва за забава по чл. 429, ал.
3 КЗ върху главницата, считано от 13.02.2019 г. ( датата на уведомяване на
застрахователя ) до окончателното изплащане на задължението, претендиран
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 100 000.00 лв. до 150 000.00 лв., част
от 250 000.00 лв.
ОСЪЖДА П. П. К. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр. Д., *** да
заплати на ЗД „ЕВРОИНС“ АД гр. София 1592, бул. „Христофор Колумб“ №
43, ЕИК ********* сумата от 500.00 лв., представляващи разноски по делото
и юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 500.00 лв. съобразно
представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС“ АД гр. София 1592, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, ЕИК ********* да заплати на ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ
сумата от 4 000.00 лв. представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр.
София, бул. „Черни връх“ № 51Д, ЕИК *********, да заплати на адв. Н. С.
В., АК-Д., служебен адрес гр. Д., ул. ***, сумата от 4 000 ( четири хиляди )
лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.
12
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ
ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
13