РЕШЕНИЕ
Номер 24023.09.2020 г.Град ХАСКОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Хасково
На 09.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА С. ПЕЙКОВА
Членове:ЖУЛИЕТА К. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ТОДОР И. ХАДЖИЕВ
Секретар:Р.А. Г.
като разгледа докладваното от ТОДОР И. ХАДЖИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20205600500716 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Земеделска производствена
кооперация „Тунджа“ с.*** против Решение № 176/ 17.06.2020 г. по гр. д. №
149/ 2020 г. на РС Свиленград в частта, в която са уважени предявените от С.
И. Г. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3
КТ.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното
решение. Излагат се съображения за законосъобразност на извършеното
уволнение, поради което се иска да бъде отменено, вместо което се постанови
ново, с което да се отхвърлят предявените искове.
Въззиваемият С. И. Г. чрез пълномощника си изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Въззивна жалба срещу постановеното решение е подадена и от ищеца
С. И. Г. в частта, в която предявеният иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ
е отхвърлен над сумата от 4949. 33 лв. до пълния предявен размер от 6300 лв.
1
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението,
излагат се съображения за пълната основателност на исковата претенция.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
съвкупност констатира следното от фактическа и правна страна:
По въззивната жалба на „Земеделска производствена кооперация
„Тунджа“:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
Не е спорно, че страните по делото са били в трудово правоотношение,
по силата на което ищецът С. И. Г. е заемал длъжността *** в „Земеделска
производствена кооперация „Тунджа“ с.***, което е прекратено със Заповед
№ 002/ 12.01.2020 г. на председателя на кооперацията на основание чл. 328,
ал. 1, т. 5 КТ - поради липса на отговорност и лоялност към кооперацията,
довели до щети в особено големи размери.
Уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ - липса на качества
на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, означава,
че работникът или служителят не притежава онези професионални знания,
умения и навици, които са необходими за точното изпълнение на възложената
му работа. Посоченото основание налага в заповедта за уволнение да бъдат
отразени липсващите у работника или служителя качества за ефективното
изпълнение на работата, което е от значение в две насоки: от една страна,
работникът или служителят да узнае за какво точно е уволнен, за да
реализира правото си на защита, а, от друга, за да може съдът да осъществи
контрол за законосъобразност на уволнението, както провери дали описаното
в заповедта основание реално се е осъществило.
В настоящия случай в заповедта за уволнение не се сочат конкретни
знания, умения или навици, които ищецът не притежава за ефективното
изпълнение на възложената му работа. Описаното в заповедта основание –
липсва на отговорност и лоялност към работодателя, не може да се приравни
2
на липса на качества по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ като обективно
състояние, а е израз на субективното отношение на ищеца към възложената
му работа, което се проявява в нарушение на трудовата дисциплина, каквито
нарушения са описани в отговора на исковата молба. Нарушенията на
трудовата дисциплина могат да обусловят дисциплинарна отговорност при
спазване реда на раздел III от КТ, уреждащ реализирането й, но не и
уволнение на безвиновното основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. От
изложеното се налага извод, че в случая не е налице фактическият състав на
чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца,
поради което обжалваното решение в частта, в която са уважени предявените
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, следва да се потвърди като
законосъобразно.
По въззивната жалба на С. И. Г. :
Насрещната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от
надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради
което е допустима.
Жалбата е основателна.
Основателността на иска по чл. 225, ал. 1 КТ е обусловена от
признаване на уволнението за незаконно, като наред с това е необходимо в
продължение на 6 месеца работникът или служителят да не е започнал работа
по друго трудово правоотношение. По настоящето дело от представеното
пред въззивната инстанция копие от трудовата книжка на ищеца е видно, че в
6 – месечния срок след прекратяване на трудовото му правоотношение не е
започнал работа при друг работодател, поради което ответникът му дължи
обезщетение за оставането му без работа вследствие на незаконното
уволнение в размер на 6 брутни заплати или общо сумата от 6 363. 42 лв.
предвид представеното по делото удостоверение, според което брутното
трудово възнаграждение на ищеца е 1060. 57 лв. Районният съд е присъдил
сумата от 4949. 33 лв., поради което обжалваното решение следва да се
отмени в частта, в която предявеният иск е отхвърлен над тази сума до
пълния предявен размер от 6300 лв., вместо което се постанови ново, с което
„Земеделска производствена кооперация „Тунджа“ с. *** бъде осъдена да му
заплати още сумата от 1350. 67 лв. (6300 – 4949. 33) ведно със законната
3
лихва.
Върху присъденото обезщетение ответникът „Земеделска
производствена кооперация „Тунджа“ с. *** следва да заплати по сметка на
районния съд ДТ в размер на 81. 04 лв. включително и за въззивното
производство.
С оглед изхода на делото „Земеделска производствена кооперация
„Тунджа“ с.*** следва да заплати на ищеца направените разноски за адвокат
във въззивното производство в размер на 600 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 176/ 17.06.2020 г. по гр. д. № 149/ 2020 г. на РС
Свиленград в частта, в която предявеният от С. И. Г. против „Земеделска
производствена кооперация „Тунджа“ с.*** иск с правно основание чл. 225,
ал. 1 КТ е отхвърлен над сумата от 4949. 33 лв. до сумата от 6 300 лв., вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Земеделска производствена кооперация „Тунджа“ с.*** да
заплати на С. И. Г. още сумата от 1350. 67 лв., представляваща обезщетение
за оставането му без работа вследствие на незаконното уволнение за времето
от 13.01.2020 г. до 13.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 04.03.2020 г., до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „Земеделска производствена кооперация „Тунджа“ с.*** да
заплати на С. И. Г. направените по делото разноски в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА „Земеделска производствена кооперация „Тунджа“ с.*** да
заплати по сметка на РС Свиленград ДТ върху присъденото допълнително
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 81. 04 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от обявяването му – 23.09.2020 г.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5