О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Гр. София, 07.06.2022
г.
Софийски градски съд,
Търговско отделение VI – 2-ри състав в открито съдебно заседание, състояло се на
първи април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
При участието на
секретаря Илияна Коцева, като разгледа търговско дело № 6525/2016 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 692, ал. 3 и
сл. от ТЗ.
В открито производство
по несъстоятелност на „С.Е.Д.М.“ ООД, с ЕИК ******* от кредитора „К.*“ Инк.,
чуждестранно търговско дружество, учредено съгласно законодателството на щата
Флорида, Съединени американски щати, е постъпило възражение с вх. №
268093/11.02.2022 г., с което е упражнено правото да се оспори изготвения от
синдика Допълнителен списък на неприетите вземания на кредиторите на „С.Е.Д.М.“
ООД, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ от 31.01.2022 г. и обявен в
Търговския регистър на 04.02.2022 г., с който не е прието вземане, предявено от
„К.*“ Инк. за сумата в размер от 37 221 756 лв., представляваща вземане за неустойка
начислена на основание чл. 29 от Договор за предоставяне на ноу-хау
и развойна дейност на иновативни технологични решения за компресиране,
втечняване, транспортиране, декомпресиране и реГ.ификация на природен Г. сключен на 08.05.2018 г. Кредиторът се позовава на това,
че към молбата за предявяване на упоменатото вземане за неустойка от негова
страна са представени убедителни писмени доказателства, които разкриват факта
на сключването на договора, както и останалите предпоставки необходими за
възникване на вземането. Отбелязва се това, че синдикът не е изложил никакви
мотиви, които са повлияли на решението му да не приеме за удовлетворяване в
производството по несъстоятелност на „С.Е.Д.М.“ ООД така предявеното от „К.*“
Инк вземане. Допълнено е, че размерът на уговорената по договора неустойка е
съобразен с вредите, които възложителя по договора - „К.*“ Инк би претърпял от
пропускането да реализира ползи от неговото изпълнение.
Синдикът е депозирал
писмено становище по възражението, датиращо от 25.02.2022 г., в което излага
подробни съображения за неговата неоснователност. Поддържа се, че по
твърденията на „К.*“ Инк., изложени в молбата му за предявяване на вземането,
същото не отговаря на изискването да е възникнало след датата на откриване на
производството по несъстоятелност (12.03.2019 г.), защото договорът служещ за
източник на това вземане е сключен още на 08.05.2018 г., респективно
евентуалното настъпване изискуемостта на коментираното вземане след откриване
на производството по несъстоятелност не е равнозначно на възникването му след
тази дата. Излагат се съображения в насока недействителност на договора за
предоставяне на ноу-хау и развойна дейност на
иновативни технологични решения от 08.05.2018 г. поради липса на съгласие,
противоречие със закона или неговото заобикаляне, накърняване на добрите нрави,
невъзможен предмет. В допълнение се навеждат и съмнения, че договорът е сключен
при условията на пълна симулация, както и че същият е антидатиран
за целите на производството по несъстоятелност, като при условие, че това
съглашение действително е подписано от тогавашния управител на дружеството –
г-н П.П., то сключването му е преследвало, като
резултат единствено генериране на допълнителни задължения на длъжника, с което
да се осуети удовлетворяването на действителните му кредитори. Обръща се
внимание на съдържащата се в б. „г“ на стр. 17 от договора декларация на
тогавашния управител на „С.Е.Д.М.“ ООД, че по отношение на дружеството не е
„предприето производство по обявяване в неплатежоспособност, несъстоятелност
…“, която декларация с оглед на подадената към този момент молба по чл. 625 ТЗ
за откриване на производство по несъстоятелност се явява невярна и това е било
известно на управителя, въз основа на което се прави извода, че от страна на
законния представител на длъжника е допуснато изначалното деклариране на
неверни обстоятелства, скрепени със санкция за неустойка, което действие може
да се разглежда, като такова целящо генерирането на огромен по размер дълг в
полза на конкретно дружество, с което при необходимост да се обезпечи контрола
в събранието на кредиторите. Отделно като недействителна се оспорва и самата неустоечна клауза. Възразява се, че неустойката, уговорена
в размер на сумата от 21 000 000 щатски долара, влиза
в противоречие с добрите нрави, доколкото надвишава над пет пъти очаквания
търговски интерес за „С.Е.Д.М.“ ООД, който при реализиране на проектите за
период от 10 години би възлизал на сумата от 3 900 000 щатски долара.
Съдържащият се в разпоредбата на чл. 30 от договора отказ от оспорване на
„действителността и изпълняемостта на размера на
неустойката“ се оспорва като недействителен, поради противоречие с императивни
правни норми, а нарочното му включване в съдържанието на договора се изтъква
като индиция за съзнаваното у страните основание за
недействителност на неустойката. На следващо място, в случай че договорът, и в
частност неустоечната клауза, бъдат приети за
действителни, се оспорват твърденията за допуснато от страна на длъжника
неизпълнение, обуславящо възникването на претендираната
неустойка. Поддържа се, че по същество „К.*“ Инк. не се позовава на конкретни
произтичащи от договора задължения, по отношение на които да е възникнала
невъзможност за изпълнение и с това за „К.*“ Инк. да е било възпрепятствано да
внедри пряко или косвено технологията на съответната територия. Акцентира се,
че с откриване на производството по несъстоятелност дейността на
неплатежоспособния длъжник не се прекратява, а единствено минава под контрола
на синдика, което изключва само по себе си обстоятелството по откриването на
производство по несъстоятелност да доведе до невъзможност за изпълнение на
което и да е от задълженията на изпълнителя по договора.
В открито съдебно
заседание състояло се по повод разглеждане на възражението по чл. 690 ТЗ
законният представител на неплатежоспособния длъжник, както и процесуалния
представител на същия поддържат изложените в писменото им становище от
18.02.2022 г. подробни съображения за неоснователност на депозираното
възражение, като намират, че правилно предявеното от възразилия кредитор
вземане не е прието за удовлетворяване в производството по несъстоятелност. Управителя
на дружеството посочва, че договорът за предоставяне на ноу-хау
и развойна дейност на иновативни технологични решения, на който се основава
предявеното от „К.*“ Инк. вземане не му е известен, както и че такъв договор не
бил отразен в търговските книги на дружеството. Оспорва съдържащата се в т. 2
от договора констатация, че „С.Е.Д.М.“ ООД притежава свидетелства за
регистрация на полезни модели рег. № 1741 за разработка на ротационна система
за пренос на компресиран Г. и рег. № 1705 за многоелементен
Г.ов контейнер с цилиндрични бутилки за пренос на
природен Г., позовавайки се на справка от публичния регистър на Патентното
ведомство, видно от която още през 2016 г. посочените два регистрирани полезни
модела са били прехвърлени от „С.Е.Д.М.“ ООД на трети лица. Предвид
обстоятелството, че към онзи момент „С.Е.Д.М.“ ООД не е било титуляр на права
върху съответните полезни модели, във връзка с които се твърди да е бил сключен
договорът, то последният се оспорва като недействителен поради невъзможен
предмет. На последно място се твърди, че доколкото изпълнителя по договора -„С.Е.Д.М.“
ОО не е получил никакви плащания от
насрещната страна – възложител, то не би могло да настъпи и претендираното
неизпълнение, от което произтича предявеното в несъстоятелността вземане за
неустойка.
Съдът по несъстоятелността, като взе предвид
своевременно упражненото по реда на чл. 690 ТЗ възражение, съдържанието на
допълнителния списък на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал.
3 ТЗ, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692, ал. 2 ТЗ
процесуални действия от засегнатите участници в производството, както и представените
доказателства, приема следното:
„К.*“ Инк. основава кредиторовото си качество спрямо длъжника „С.Е.Д.М.“ ООД /н/
при твърдение за сключен между тях договор за предоставяне на ноу-хау и развойна дейност на иновативни технологични
решения за компресиране, втечняване, транспортиране, декомпресиране и реГ.ификация на природен Г. от
08.05.2018 г., по силата на който „С.Е.Д.М.“ ООД /н/ се задължило да му
предостави правото на развойна дейност – внедряване и експлоатация на проекти мобилни
Г.опреносни системи, наричани още „Виртуален Г.опровод“ самостоятелно, чрез коопериране под каквато и да
било форма или чрез предоставяне на частични права по договора срещу заплащане
на встъпителна еднократна твърда такса за всеки отделен проект и годишни такси,
определяеми на база на продажбата на компресиран Г. за съответните държави от
територията на Балканския полуостров и Азия, като между страните били
договорени и конкретните размери на встъпителните еднократни такси за всеки
проект, съобразно територията и определяема такса в размер на 1,5% от оборота,
който ще се реализира съгласно прогнозите за съответния проект. Кредиторът
твърди, че въз основа на предоставените му по договора от 08.05.2018 г. права е
сключил общо четири окончателни субконтракторски
договора за предоставяне на ноу-хау и развойна
дейност на иновативни технологични решения с различни дружества съответно за
територията на Гърция, Северна Македония, Турция и Сърбия. Кредиторът твърди,
че в резултат на изпадането на „С.Е.Д.М.“ ООД /н/ в несъстоятелност за него
станало невъзможно да изпълни задълженията си по четирите субконтракторски
договора, поради което същите били прекратени по взаимно съгласие на контрагентите.
Позовава се на чл. 29 от договора от 08.05.2018 г., където е предвидено, че в
случай, че „С.Е.Д.М.“ ООД не изпълни задълженията си по договора и по тази
причина „К.*“ Инк. не внедри пряко или косвено технологията на територията,
както и при прекратяване на договора, то за „С.Е.Д.М.“ ООД се поражда
отговорност за понасяне на неустойка изчислима на база на прогнозните
еднократни първоначални такси и размера на годишните прогнозни такси от
очакваните приходи за следващите 10 години или сума в размер на
21 450 000 щатски долара, дължима не по-рано от 01.12.2021 г. Съгласно чл. 30 от
договора страните се съгласяват, че размерът на неустойката по чл. 29 е разумен
с оглед очакваните вреди вследствие на нарушението на съответните задължения и
затруднения, свързани с доказването на размера на вреди и неудобството или неизгодността от получаването на друго обезщетение, като
страните се отказват от оспорване на действителността и изпълняемостта
на размера на неустойката. Кредиторът счита, че с откриването на производство
по несъстоятелност по отношение на длъжника на 07.03.2019 г. същият е изпаднал
в положение на невъзможност за изпълнение на задълженията си по договора за
предоставяне на ноу-хау и развойна дейност на
иновативни технологични решения от 08.05.2018 г., като заявява, че едновременно
с подаване на молбата за предявяване на вземането в производството по
несъстоятелност упражнява и преобразуващото си право да развали договора на
основание чл. 31, т. 3, а именно поради промяна на декларираните обстоятелства.
С настъпилото по волята на кредитора едностранно прекратяване на договора, поради
настъпила последваща виновна невъзможност за
изпълнение същият счита, че са се осъществили предпоставките за възникване на
задължението за заплащане на уговорената между страните неустойка за разваляне
по чл. 29 от договора, като предявява същото за удовлетворяване в
производството по несъстоятелност.
От представените към
молбата за предявяване на вземането доказателства действително се установява,
че на 08.05.2018 г. е сключен договор за предоставяне на ноу-хау
и развойна дейност на иновативни технологични решения за компресиране,
втечняване, транспортиране, декомпресиране и реГ.ификация на природен Г., по силата на който „С.Е.Д.М.“ ООД
е поело задължението да предостави на „К.*“ Инк. правото на развойна дейност –
внедряване и експлоатация на проекти Мобилни Г.опреносни
системи, наричани още „Виртуален Г.опровод“,
самостоятелно, чрез коопериране под каквато и да било форма или чрез
предоставяне на частични права по договора. В този смисъл съдът не споделя
изложените в становището на синдика аргументи за нищожност на договора поради
симулация, дотолкова доколкото неотразяването на това съглашение в
счетоводството водено при длъжника не
дава основание за формирането на подобен извод. Срещу поетите от „С.Е.Д.М.“ ООД
по силата на така сключения договор задължения „К.*“ Инк се е задължило за заплащане
на встъпителна еднократна твърда такса за всеки отделен проект и годишни такси,
определяеми на база на продажбата на компресиран Г. за съответните държави на
територията на Балканския полуостров и Азия съгласно Приложение 2,
представляващо неразделна част от договора. Подлежащата на предоставяне
технология е описана в чл. 11 от договора, а като приложение № 4 към него се
съдържа и подробна технологична схема. Съгласно чл. 23 от договора „С.Е.Д.М.“
ООД се е задължило да съдейства на „К.*“ Инк. за реализацията на отделните
проекти по всякакъв начин – структуриране на дейност, инфраструктура,
предоставяне на информация, разясняване на технология, модификация и
модернизация на технология, предоставяне на ресурсна, теоретична и практична помощ,
защита на индустриална собственост, авторските и сродните права, подпомагане на
сертификация и адаптация на технологията към съответното законодателство и т.н.
Без юридическа обоснованост остава позоваването извършено от синдика, че
договорът от който възразилият кредитор черпи права е нищожен, поради това, че
се явява сделка с невъзможен предмет. Вярно е, че упоменатите в договора два
регистрирани полезни модела към датата на сключването му вече не а били
притежание на дружеството-изпълнител, доколкото правата върху тях вече са били
отчуждени в полза на трети за облигационната връзка лица, но този юридически
факт не обуславя хипотеза на невъзможен предмет на сключената двустранна сделка
и това е така, защото същата няма за свои предмет прехвърляне на права върху
регистрирани полезни модели. Касае се за сделка имаща за предмет предоставяне
на услуга, за чието изпълнение не е необходимо дружеството поело ангажимента да
осигури услугата да е титуляр на правата по полезните модели, а е напълно
достатъчно то да си осигури ползването им чрез определен правен способ.
Неустойката
представлява акцесорно задължение, което винаги се
свързва с едно главно вземане, чието изпълнение неустойката е предназначена да
обезпечи, а в случай на неизпълнение и да обезщети настъпилите в резултат на
него вреди без да е нужно те да се доказват. В този ред на мисли възникването
на задължение за заплащане на неустойка всякога се поражда в хипотеза на допуснато от страна по двустранен договор
неизпълнение на конкретно поето облигационно задължение, вредите от което
неустойката е предназначена да обезщети. В случая предявеното в производството
по несъстоятелност вземане за неустойка се претендира на основание разваляне на
сключения между „К.*“ Инк. и „С.Е.Д.М.“ ООД договор за предоставяне на ноу-хау и развойна дейност на иновативни технологични
решения от 08.05.2018 г., поради настъпила за „С.Е.Д.М.“ ООД невъзможност за
изпълнение на поетите с договора задължения, която невъзможност се поддържа да
е възникнала по причина -
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, с
позоваване на клаузата на чл. 29 от договора, съгласно която в случай, че „С.Е.Д.М.“
ООД не изпълни задълженията си по договора и по тази причина „К.*“ Инк. не внедри
пряко или косвено технологията на територията, както и при прекратяване на
договора, „С.Е.Д.М.“ ООД дължи неустойка на база на прогнозните еднократни
първоначални такси и размера на годишните прогнозни такси от очакваните приходи
за следващите 10 години или сума в размер на 21 450 000 щатски долара, дължима
не по-рано от 01.12.2021 г., и клаузата на чл. 31 от договора, според която
договорът може да бъде прекратен едностранно от всяка от страните в случай на
промяна на декларираните обстоятелства, сред които съдържащата се на стр. 17 от
договора декларация на „С.Е.Д.М.“ ООД, че дружеството не е в несъстоятелност,
нито по отношение на него е открито производство за откриване на производство
по несъстоятелност или производство за обявяването му в несъстоятелност, като
прекратяването не ограничава евентуалните претенции на страните за вреди,
възникнали съгласно чл. 29 от договора. Доколкото обаче от приобщените в
производството доказателства не се установява възникнала по вина на „С.Е.Д.М.“
ООД виновна невъзможност за изпълнение на задълженията му по договора от
08.05.2018 г., в резултат на което за „К.*“ Инк. да се е породило правото да
развали договора, то няма как за тази
страна валидно да се породи уговорената съгласно чл. 29 от договора неустойка.
До такава невъзможност не води и откритото по отношение на „С.Е.Д.М.“ ООД
производство по несъстоятелност, в който случай длъжникът продължава дейността
си, но под надзора на синдика и съобразно с мерките, постановени с решението за
откриване на производството по несъстоятелност или с определението по чл. 629а ТЗ. В същото време откриването на производството по несъстоятелност само по
себе не може да се определи, като обстоятелство, което да се квалифицира като
неизпълнение на задължение по договора. В този смисъл макар и действително
между страните да е уговорено – по арг. от чл. 31 във
вр. с декларацията по б. г) на стр. 17 от договора – че
при откриване на производство по несъстоятелност на някоя от страните за
насрещната възниква правото да прекрати договора, в случая се касае не за
разваляне, а за предвидено в полза на насрещната страна право да прекрати
договора чрез едностранно волеизявление до насрещната страна, което обаче се
основава не на нейната неизправност като длъжник, а на едно обективно
обстоятелство, чието настъпване оправдава снабдяването на кредитора със
средство за едностранно прекратяване на облигационната връзка с изпадналият в състояние
на неплатежоспособност длъжник. Липсата на допусната неизправност/нарушение на
поетите с договора облигационни задължения от страна на изпълнителя по него
осуетява възможността на възложителя по сделката надлежно и обвързващо да
упражни преобразуващо право на разваляне, и в резултат на това преустановяване
на договорната връзка да стане носител на вземане за компенсаторна неустойка
уговорена в чл. 29 от договора датиращ от 08.05.2018 г.
Предвид тези си правни
изводи съдът по несъстоятелността намира, че правилно синдикът е отказал да
приеме за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „С.Е.Д.М.“ ООД
предявеното по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ от „К.*“ Инк. вземане за неустойка в
размер на сумата от 37 221 756 лв., поради което подаденото от същия възражение
се явява неоснователно и като такова трябва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното,
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подаденото на основание чл. 690, ал. 1 ТЗ
възражение с вх. № 268093/11.02.2022 г. от „К.*“ Инк., чуждестранно търговско
дружество, учредено съгласно законодателството на щата Флорида, Съединени
американски щати, с което е поискано изменение на допълнителен списък на
неприетите от синдика вземания на кредиторите на „С.Е.Д.М.“ ООД, с ЕИК ******* предявени в
срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, изготвен на 31.01.2022 г. и обявен в Търговския
регистър на 04.02.2022 г., чрез изключване от същия на предявеното с молба от
22.12.2021 г. и неприето вземане на „К.*“ Инк., индивидуализирано по вид,
основание и размер в точка 1 от списъка и включването му в списък на приетите,
предявени вземания по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ .
Препис от определението
да се връчи на синдика, длъжника - „С.Е.Д.М.“
ООД и „К.*“ Инк.
Определението да се
изпрати на АВ-ТРРЮЛНЦ за обявяването му по реда на чл. 692, ал. 5 ТЗ по
партидата на „С.Е.Д.М.“ ООД в търговския регистър.
Определението да се
впише във водената при съда книга по чл. 634в от ТЗ.
Определението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: