Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

30.03.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

09.03

Година

2022

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Делчева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

169

по описа за

2021

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от пълномощник на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, против Решение № 146/17.11.2021 г., постановено по АНД № 842/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е отменено Наказателно постановление № 09-002612 от 21.07.2021 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, с което на „Лифхил“ ЕООД, ЕИК *** ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Счита решението на Районен съд – Кърджали за неправилно и незаконосъобразно.

Оспорва изцяло изводите на първоинстанционният съд, че АНО не е доказал по безспорен и несъмнен начин извършването от страна на санкционираното дружество на нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. В тази връзка сочи, че лицето Г. М. било заварено на проверявания обект да извършва трудова дейност, което се потвърждавало от показанията на контролните органи; от декларация, попълнена на основание чл. 402, ал.1, т. 3 от КТ, в която били декларирани факти и обстоятелства, които характеризирали съществуващото между страните правоотношение като трудово, за което били приложими разпоредбите на Кодекса на труда; от справки в системата Реджикс по ЕГН и ЕИК, съгласно които нямало регистриран трудов договор, който да е сключен между Г. М. и дружеството жалбоподател; от Протокол изх. № ПР2111989/20.04.2021 г., който не бил оспорван от жалбоподателя като в т. 6 на същия нарушението било обективирано, както и от останалите писмени и гласни доказателства, събрани в настоящото производство.

Счита за неправилни и изводите на съда, че обекта на контрол не бил стопанисван от дружеството „Лифхил“ ЕООД, а от дружеството „***“ ЕООД не могат да бъде споделени. В този смисъл твърди, че управител и на двете дружества бил Л. Х. М., който по време на проверката заявил, че дружеството „Лифхил” ЕООД стопанисвало обекта.  Счита, че представеният договор за наем от 13.02.2021 г., сключен между  „***“ ЕООД и Г. М. М., бил съставен за нуждите на производството и не отразявал действително съществуващи наемни правоотношения между страните по него.

Излага съображения, че при внимателния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства се достигало до единствения възможен извод, а именно, че на 12.04.2021 г.. работодателят „Лифхил“ ЕООД не е сключил трудов договор в писмена форма с Г. М. М., преди постъпването му на работа, с което е осъществен съставът на чл. 61, ал. 1 във вр. чл. 62, ал. 1 от КТ, поради което и законосъобразно била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството с налагането на административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв.

Предвид това моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 146/17.11.2021 г., постановено по АНД № 842/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което се произнесе по същество и потвърди Наказателно постановление № 09-002612 от 21.07.2021 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, с което на „Лифхил“ ЕООД, ЕИК *** ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Чрез пълномощника К. Ф. поддържа изцяло депозираната жалба по изложените в нея доводи. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди отмени обжалваното първоинстанционно решение, след което да потвърди процесното НП. Счита, че районният съд не е извършил цялостна преценка на събраните доказателства, от които се установявало извършването на административно нарушение.

Ответникът по касация – „Лифхил“ ЕООД, ЕИК *** ***, редовно призован, не изпраща представител. От пълномощника адв.С. е постъпило писмено становище, в което оспорва депозираната жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави в сила обжалваното първоинстанционно решение, като правилно и обосновано. Счита, че районният съд е извършил цялостна преценка на събраните доказателства, от които по несъмнен начин се  установявало, че дружеството не е извършило процесното административно нарушение. Излага подробни съображения в подкрепа на доводите си. Претендира деловодни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Кърджали.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд – Кърджали е отменил Наказателно постановление № 09-002612 от 21.07.2021 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, с което на „Лифхил“ ЕООД, ЕИК *** ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Районният съд е приел, че от доказателствата по делото не се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, състоящо се в това, че на 12.04.2021 г. е допуснал до работа Г. М. М., без преди това да е сключил писмен трудов договор с лицето. Изложил е съображения, че събраните по делото писмени и гласни доказателства не доказвали по несъмнен начин процесното нарушение. Посочил е, че е установено обстоятелството, че Г. М. действително е извършвал ремонтни дейности в помещение, представляващо обект в сграда с идентификатор ***, но недоказано останало твърдението, че този обект се намирал на посочения адрес в акта и наказателното постановление, нито пък, че същият се стопанисвал от „Лифхил“ ЕООД. Приел е за неустановено по делото, че  лицето Г. М. е било наето да изпълнява трудови функции именно от жалбоподателя, в качеството му на работодател. От представените документи по делото - нотариален акт и скица на имот, било видно, че провереният обект се намирал не в ***, а в ***. На следващо място е изложил мотиви, че според представеният нотариален акт, обектът бил собственост на дружеството „***“ ЕООД ***, а не на жалбоподатсля „Лифхил“ ЕООД *** като доказателства, че санкционираното дружество е стопанисвало процесното помещение, не били ангажирани от страна на наказващия орган. От показанията на актосъставителя се установявяло, че още в хода на проверката е бил представен документ за собственост на имота, но същият не е бил обсъден и взет предвид от контролните органи, а също така налице бил и представен договор за наем от 13.02.2021 г. с който „***“ ЕООД *** е отдал под наем па Г. М. М. обект: *** с идентификатор ***, находящ се в ***. Приел е, че последното също внасяло съмнение относно обстоятелствата, че имотът е стопанисван от жалбоподатсля, както и че за него като работодател е престирало труд лицето Г. М. Посочил е, че на базата на представените му доказателства, наказващият орган е следвало да изпълни процедурата по чл. 52, ал.4 от ЗАНН, тъй като още в хода на проверката е станало ясно, че обективираните в АУАН обстоятелства са спорни. В случая спорно било мястото на извършване на нарушението, кое е юридическото лице - автор на нарушението, както и дали именно посоченото дружество в качеството му на работодател е наело Г. М.

В заключение е изложил мотиви, че при противоречивите данни, събрани по делото, не можело да се приеме за установено по безспорен и несъмнен начин извършването от страна на жалбоподателя на деяние, което да осъществява състава на описаното в акта и наказателното постановление административно нарушение по чл. 61, ал. 1 вр. чл. 62, ал. 1 от КТ. Посочил е, че административнонаказващият орган е носител на доказателствената тежест да  установи по недвусмислен начин всички факти, които твърди в наказателното постановление, което в случая не било сторено. Нарушен бил основен принцип, че административнонаказателната отговрност не може да почива на предположения. Предвид това е отменил обжалваното наказателно постановление и е присъдил разноски в полза на жалбоподателя.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София са неоснователни и релевираното отменително основание не е налице.

В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение не е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е извършил неправилен анализ и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, с които е прието, че процесното нарушение не е установено по несъмнен начин, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

По отношение на въведените доводи в касационната жалба, съдът намира, че следва да се изложат следните допълнителни съображения:

На първо място, касационният съд счита, че единственото безспорно обстоятелство, установено в производството пред районния съд е, че при извършената проверка от служители на ДИТ в обект с идентификатор ***, находящ се в сграда с идентификатор *** по КК и КР на ***, собственост на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, е било констатирано, че в помещението се намирал Г. М. М., който извършвал дейности по измазване на колона в обекта. Същият попълнил декларация по чл. по чл. 402 от КТ, в която е посочил, че работи в „Лифхил“ ЕООД на длъжност „***“ с работно време от 08.00 ч. до 17.30 ч. и месечно трудово възнаграждение в размер на *** лв., с почивни дни събота и неделя. Правилно и независимо от съдържанието на декларацията,  първоинстанционния съд, разглеждащ жалбата против НП, с което е наложена имуществена санкция на работодателя по чл. 414, ал. 3 от КТ, е извършил преценка на законосъобразността на наложената санкция, респ. дали в действителност е налице трудово правоотношение между дружеството и М., за което не е съставен писмено трудов договор, т.е. установено ли е извършеното административно нарушение, за което е санкционирано ЮЛ, като работодател. Още повече, че производството пред районния съд са били въведени надлежно доводи от пълномощника на жалбоподателя за липсата на осъществено нарушение на трудовото законодателство, подкрепени с конкретни доказателства.

Настоящия касационен състав счита, че представените в производството пред районния съд доказателства не установяват по безспорен и категоричен начин осъществяването на процесното административно нарушение. Налице са противоречиви, както гласни, така и писмени доказателства, преценката на които не обоснова извода, че „Лифхил“ ЕООД ***, ***, в качеството си на работодател, е извършило административното деяние, за което е наложена имуществената санкция, както правилно е приел и съставът на Районен съд - Кърджали. Съдържанието на декларацията по чл. 402 от КТ е индикация за наличието на трудово правоотношение, но същото подлежи на преценка в съвкупност с всички останали доказателства в административнонаказателното производство, за всеки конкретен случай. В тази връзка следва да се отбележи, че декларацията е частен свидетелстващ документ и като такъв не се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда. В настоящия случай, от страна на АНО не са представени неоспорими и безспорни доказателства, които да установят наличие на трудово правоотношение. В този смисъл, видно от показанията на актосъставителя Ю., св.Н. и св.И., дадени в производството пред районния съд, в същите са налице значителни противоречия относно релевантни по делото факти. Така напр. св.Ю. твърди, че управителят на дружеството й бил обяснил, че е наел лицето за няколко дни на работа, за да завърши СМР, св.И. сочи, че управителят М. заявил, че е откритият в помещението работник не е „негов човек“ и не работи за него, а св.Н. дава следните показания: „ние разбрахме кое дружество стопанисва обекта, защото той каза, че работи за управителя на р-т „***“-Л. М. Слязохме да говорим с Л. М.. Л. М. мисля, че каза, че помещението е дадено под наем, но то не беше помещение, а отворено като стена. Л. М. каза, че помещението е отдадено под наем, но не каза на кого, кога и при какви обстоятелства. Не ми е известно как сме получили идентификатора на обекта“. От така предоставените показания на извършилите проверката лица, по никакъв начин не става ясно, как същите са изяснили, за кого е работил Г. М., кой осъществява фактическа власт върху процесния недвижим имот и на какво основание.

Същевременно с това, още в хода на производството пред АНО са били въведени доводи от страна на представителя на санкционираното дружество, че въпросният самостоятелен обект е собственост на друго ЮЛ – „***“ ЕООД ***, за което е бил представен на актосъставителя Ю. и Нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, т. **, рег. № ***, дело **/*** г. на нотариус с рег. № ** на НК. Налични са и доказателства за съществуващи наемни правоотношения между „***“ ЕООД *** и „Лифхил“ ЕООД, както и между „***“ ЕООД *** и Г. М. М., последните които касаят именно обект с идентификатор ***, които въобще не са били обсъждани от контролните органи.

Всичко това взето в съвкупност с показанията на св.Г. М., дадени в производството пред районния съд, в които са изложени твърдения за наличие на значителна настойчивост от страна на контролните органи при попълването на декларация, с конкретни данни за това, внася значително съмнение относно достоверността на съдържанието на процесната декларация, респ. е аргумент в подкрепа на извода за недоказаност на въведените в АУАН и НП констатации, че на релевантните дата и място – 12.04.2021 г. в обект с идентификатор ***, Г. М. е престирал труд в полза на „Лифхил“ ЕООД. Следва да се отбележи и съществуваща поправка в декларацията в частта относно изписването на името на работодателя, както и отразеният текст:„преустройство на сграда до р.„***“, който очевидно е несвойствен за декларатора, съпоставим с отразената дейност:„обръщам колони“. Малко вероятно е и деклараторът да е бил наясно с правната форма на посоченото от него ЮЛ – „Лифхил“ ЕООД.

На следващо място, въведените в касационната жалба доводи за дадени предписания на „Лифхил“ ЕООД, свързани с предмета на делото, които не били обжалвани и се явявали доказателство за наличието на процесното нарушение, са неоснователни. В тази връзка е достатъчно да се отбележи, че в намиращите се преписката предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, материализирани в Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2111989/20.04.2021 г., липсва дадено предписание, свързано с обективиране на трудово правоотношение между „Лифхил“ ЕООД и Г. М. М.

Що се отнася до изложеното в жалбата твърдения, че лицето Л. М. бил управител на „Лифхил“ ЕООД и „***“ ЕООД, то това обстоятелство по никакъв начин не установява процесното нарушение. Всяко едно от посочените ЮЛ е самостоятелен правен субект, носител на права и задължения, поради което е без значение дали управител на всяка едно от тях е едно и също лице или не.

Предвид горното, настоящата инстанция изцяло споделя извода на районния съд, че възприетото от контролните органи наличие на трудово правоотношение между М. и „Лифхил“ ООД не е доказано, респ. не е подкрепено с безспорни и категорични доказателства. В случая не се установяват характеристиките на трудовото правоотношение между страните, с характерните за това работно време, работно място, месечно възнаграждение, конкретна трудова дейност и почивки. Безспорно декларацията по чл. 402 от КТ, съдържа в някаква степен данни за горното, но цялостната преценката на съдържанието й и в съвкупност с останалите налични доказателства, обосновава извода, че същата не отразява отношения между описаното като работодател дружеството и издателя й, които да могат да бъдат определени като трудови правоотношения.

По изложените съображения и изводи, настоящият състав на Административен съд - Кърджали намира депозираната касационна жалба от пълномощника на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на делото и надлежно въведеното от пълномощника на ответника по касация искане за присъждане на разноски, то предвид липсата на представени доказателства за направени такива, съдът не следва да възлага разноски в тежест на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 146/17.11.2021 г., постановено по НАД № 842/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:         1.                                                               

 

2.