№ 96
гр. Плевен, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Димитър Хр. Кирилов
при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно
наказателно дело № 20234430201676 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от адв. П. Х., в качеството й на **** на ****“, с ЕИК
****, против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №********** издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ към МРРБ, с който на ****“, със *** С.П.К., с постоянен
адрес /седалище и адрес на управление - гр.Велико Търново, ул. „****, ЕИК
****, за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание
чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в
размер на 2500.00 лева.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, не се явява, не се
явява и адв. П. Х. от АК-Велико Търново. В жалбата се излагат доводи,
относно незаконосъобразността на издадения електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №**********.
Процесуалният представител на жалбоподателя представя молба, с която моли
да бъде отменен като незаконосъобразен електронният фиш, издаден от МРРБ
1
Агенция „Пътна инфраструктура“. Моли на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН
да бъде осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ - София да заплати на
жалбоподателя заплатеното от едноличния търговец адвокатско
възнаграждение. Поддържа всички доводи за незаконосъобразност на
обжалвания ел.фиш, като излага подробни доводи в тази насока, както и че е
издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон.
Административнонаказващият орган Агенция „Пътна инфраструктура“
към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, редовно
призован, се представлява от юрк. С.И., която моли ел.фиш да бъде
потвърден, като правилен и законосъобразен. Счита, че същият е издаден в
предвидения от закона ред и форма, и съдържа всички изискуеми от закона
реквизити. Твърди, че нарушението се доказва от представените по делото
доказателства. Както и че за процесното ППС не е имало заплатена пътна
такса към момента на извършване на нарушението. Претендира
юрисконсултско възнаграждение по настоящото производство.
В даденият от съда срок е представена писмена защита от Агенция
„Пътна инфраструктура“ представлявана от Председателя на Управителния
съвет, чрез представител по пълномощие юрк. И.И., като излага, че доводите
по жалбата са неоснователни и моли да бъде постановено решение, с което да
се приеме атакувания електронен фиш като правилен и законосъобразен и да
бъде отхвърлена жалбата на **** като неоснователна и недоказана.
Претендира присъждане на разноски по делото, а именно юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК.
Съдът като прецени доказателствата поотделно и в съвкупност намира
за установено следното от фактическа страна:
На 22.10.2020г. в 16:30 часа, е установено нарушение №
В32244467575685ВЕ053021F160АССД2, с ППС влекач „Скания Р560“,
регистрационен номер ****, с технически допустима максимална маса 19500,
брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси
5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община
Долни Дъбник, за движение по път I-3 км 100+471, с посока Намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона
2
за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с
устройство №40222, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на
път I-3 км 100+471.
Административно-наказващият орган е представил: Електронен фиш
№**********, създаден доклад от Електронната система за събиране на пътни
такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал.3 – 3в
от ЗДвП; заверена извадка на справка за собственост на МПС; статично
изображение във вид на снимков материал на пътно превозно средство с рег.
№ ****; известие за доставяне на ЕФ – ИД PS 1618 *** – заверено копие;
заверено копие на Тристранен договор №****, сключен между ****; **** и
**** и приложение към тристранен договор; Фактура № ***, издадена от
****, за периода 01.10.2020г. – 31.10.2020г.; заверено копие на извадка с
доказателствени записи по нарушението, лични данни на нарушител,
собственици и притежатели на МПС; писмо от АПИ, Национално ТОЛ
управление, ведно с заверено копие от Протокол за установяване годността за
приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка.
От приложения към делото Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №********** е
видно, че на 22.10.2020г. в 16:30 часа, е установено нарушение №
В32244467575685ВЕ053021F160АССД2, с ППС влекач „Скания Р560“,
регистрационен номер ****, с технически допустима максимална маса 19500,
брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси
5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община
Долни Дъбник, за движение по път I-3 км 100+471, с посока Намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона
за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с
устройство №40222, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на
път I-3 км 100+471. Собственик, на когото е регистрирано ППС/ползвател –
****, със *** С.П.К., с постоянен адрес /седалище и адрес на управление:
3
5000 гр. Велико Търново, ул. ****, ***, с ЕИК:****. За извършеното
нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата и на
основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за движение по
пътищата, на **** е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева.
Горната фактическа обстановка е изложена в обжалвания електронен
фиш, в който като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 102, ал.2 от ЗДвП
и се подкрепя от приобщените към доказателствената съвкупност по делото
по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок за
обжалване по чл.59 от ЗАНН от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Съгласно чл. 102, ал. 2 ЗДвП - „собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него“. С нормата се регламентира
забрана за собственика на ППС, движещо се по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да не допуска същото, ако не са изпълнени
едновременно задълженията, както по установяване размера на съответната
такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на ППС, така и по нейното
заплащане.
Съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП - „Ако собственикът на пътното
превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане
движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията
по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както
следва - по чл. 179, ал. 3б - в размер 2500 лв.“.
Съгласно цитираната санкционна разпоредба на собственик на ППС,
който е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени
задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса
по чл. 10, ал. 1 от ЗП, тоест нарушил е установената му забрана по чл. 102, ал.
2 от ЗДвП, се налага имуществена санкция по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Съгласно чл. 179, ал. 3б от ЗДвП - „Собственик на пътно превозно
4
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни,
посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер
2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното
средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е
юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.“.
Съгласно цитираната разпоредба административното наказание се налага на
собственика на ППС при незаплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от ЗП – изцяло или частично, включително и когато това е последица от
невярно декларирани данни.
От систематичното тълкуване на тези разпоредби се обуславя извод за
неяснота на наказаното лице, в какво действителност се изразява неговото
неправомерно поведение, предпоставка да му бъде наложено
административно наказание.
С разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури е
делегирано на държавите членки да установяват съответен контрол и
определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните
разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни,
съразмерни и възпиращи.
Съгласно §16 от ПЗР на ЗП – Този закон въвежда изискванията на
Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно
заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени
инфраструктури, изменена с Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент
и на Съвета. Директива 1999/62/ЕО е транспонирана и с Наредбата за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории ППС на база време и на база
изминато разстояние - §2 от ДР, приета на основание чл.10, ал.7 от ЗП.
Наредбата въвежда изискванията на директивата относно условията, редът и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории ППС на база време и на база изминато разстояние.
Посоченото обуславя приложението на общия принцип на правото на съюза за
„пропорционалност“ и към спорове като настоящия.
Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на
съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По
аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на
подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и
в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва
да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а
породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в
този смисъл Решение от 17.04.2018 г., С-414/16, т. 68, С-537/16, т.56).
5
Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на
нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или
репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за
преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на
нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО
свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в
съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат
предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция,
както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на
националния съдия.
Във връзка с направеното възражение от страна на жалбоподателя
относно противоречие на наложеното наказание с чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година и
дело С-61/2023 г., образувано попреюдициално запитване, отправено с
определение № 113/31.01.2023 г. по КАНД№ 997/2022 г. на Административен
съд - Хасково, съдът е спрял производството по НАХД №1676/2023г. до
произнасяне на СЕС. С Решение на съда от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023г.
СЕС е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл,
че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от
наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната
отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.
В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.187а,
ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща административно
наказание имуществена санкция във фиксиран размер от 2500 /две хидяли и
петстотин/ лева, противоречи на принципа на
пропорционалност/съразмерност. Съдът намира, че налагането на процесната
санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно
непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на
незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с правото на
Съюза, обективирано в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното
нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети всички
обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или
обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото
разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането
на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от
законодателя в абсолютен такъв.
Следва да се посочи, че по силата на чл. 633 от ГПК, във вр. с чл. 144 от
АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за
всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на
6
задължителното тълкуване на съюзното законодателство - Решение от
21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният
електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.
9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури. Иначе казано, размерът на
наложената имуществена санкция е в противоречие с чл. 9а от Директивата,
поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел,
изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за
всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като
изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо
естество.
Тъй като разпоредбите на чл.179, ал.3б от ЗДвП и чл.187а, ал.2, т.1, т.2 и
т.3 от ЗДвП не допускат извършването на преценка относно тежестта на
санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на
техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен
размер, и доколкото в правомощията и компетенциите на съда не се включва
определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагането на приетия
такъв от законодателните органи, не е възможно тълкуване на националния
закон по начин, съответен на Директивата.
С оглед гореизложеното, обжалваният електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №**********
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ е незаконосъобразен
и следва да бъде отменен на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН, без да бъдат
коментирани останалите възражения и доводи на страните в настоящото
производство.
По делото процесуалният представител на жалбоподателят е направил
искане за присъждане на направени деловодни разноски в размер на 550 лева.
Съдът намира, че Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ следва да бъде
осъдена да заплати на „****“, със *** С.П.К., с постоянен адрес /седалище и
адрес на управление - гр.Велико Търново, ул. „****, ЕИК **** сумата от
5500.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.1 от ЗАНН,
Плевенски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №********** издаден от Агенция „Пътна
7
инфраструктура“ към МРРБ, с който на ****“, със *** С.П.К., с постоянен
адрес /седалище и адрес на управление - гр.Велико Търново, ул. „****, ЕИК
****, за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание
чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в
размер на 2500.00 лева, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН Агенция „Пътна
инфраструктура“ при МРРБ да заплати на ****“, със *** С.П.К., с постоянен
адрес /седалище и адрес на управление - гр.Велико Търново, ул.“****, ЕИК
****, сумата от 550.00 лева, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Плевен в 14 дневен срок, считано от получаване на
съобщението за постановяването му до страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8