Р Е Ш Е Н И Е
№ 148 29.11.2021 г.
град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На девети ноември
година 2021
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 210 по описа за 2021
година
За да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК във
вр. с § 2 от ДР на ДОПК във вр. с Глава Х от АПК във вр. с ЗДДС.
Делото е образувано по жалба на „Зои София“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. Търговище, ул. „Христо Ботев“ № 28, вх. А, ет. 1, ап. 2
представлявано от управителя Д. К., чрез а.. Н.К. ***, съдебен адрес:*** против
Ревизионен акт Р-03002520007921-091-001/ 11.05.2021 г., издаден от Б. Ст.–
началник отдел на сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна –
възложил ревизията и Д. Б. – гл. инспектор по приходите в същата дирекция – ръководител
на ревизията, който е потвърден с Решение № 123/ 26.07.2021 г. на директора на
дирекция “ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са установени следните
задължения за ДДС за м. 01.2020 г. в размер на 5 000 лв. и лихва от 627, 83
лв., като лихвата е определена към 11.05.2021 г.
Жалбоподателят оспорва ревизионния акт
(РА) в частта, с която са определени допълнителни данъчни задължения за ДДС в
размер на 5 000 лв. и лихва за забава от 627, 83 лв. за данъчен период м.
01.2020 г. поради установена от орган по приходите липса на доставки по фактури
№**********/17.01.2020 г. издадена от „Прагматик графикс“ ЕООД и ф-ра №
**********/08.01.2020 г. от „София Лондон Берлин“ ЕООД и упражнено право на
данъчен кредит. Излага доводи, че РА е необоснован, постановен в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Оспорващият сочи, че всички събрани в ревизията документи доказват
реалност на извършените доставки по посочените фактури, което обосновава правомерността
на начисления ДДС във процесните фактури. Жалбоподателят навежда, че
счетоводството му е водено съобразно изискванията на чл. 114, ал. 10 от ЗДДС и
в него са намерили отражение по надлежния ред всички извършени стопански
операции. Цитира съдебна практика на СЕС и ВАС.
В съдебно заседание по делото, жалбоподателят
редовно призован, се представлява от а.. Я.П. ***, редовно преупълномощена и
приета от съда. Същата изразява становище за незаконосъобразност на
постановения РА и неговата отмяна, като и присъждането на направените по делото
разноски. В дадения от съда срок същата представя писмена защита в същия смисъл.
Ответникът – директорът на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна, редовно призован се
представлява от гл. юрк Д.М., която счита жалбата за неоснователна. В дадения
от съда срок представя подробно писмено становище по съществото на спора, а
именно за липсата на доставки по процесните фактури и неправомерно упражнено
право на данъчен кредит от страна на жалбоподателя по тях. Пледира за
присъждането на разноски по делото.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното:
Ревизията на жалбоподателя „Зои София“ ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес: гр. Търговище, ул. „Христо Ботев“ № 28, вх. А, ет. 1, ап. 2
представлявано от Д. К. е възложена със ЗВР № Р-03002520007921-020-001/15.12.2020
г., в която е определено тя да се
извърши за задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) за периода от 04.10.2019
г. до 31.10.2020 г. (стр. 3 от адм. преписка). Заповедта е издадена от Б. С.
Ст. на длъжността началник сектор "Ревизии" в дирекция
"Контрол" при ТД на НАП-Варна. (стр. 3 от адм. преписка). Определени
са също срокът на ревизията - три месеца от връчването на ЗВР, ревизиращите
органи и ръководителят на ревизията. Заповедта е връчена електронно на 17.12.2020
г. според представената разписка (стр. 2 от адм. преписка).
На 29.03.2021 г. екипът от ревизори, Д.
Н. Б. гл. инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и М. Д. Стефанова гл.
инспектор по приходите са съставили Ревизионен доклад № Р-03002520007921-092-001/29.03.2021
г.
Ревизията е приключила с издаване на
Ревизионен акт № Р-03002520007921-091-001/11.05.2021 г. от началник сектор
"Ревизии", възложил ревизията, и главен инспектор по приходите,
ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, който е предмет
на оспорване в настоящото производство.
С РА за жалбоподателя „Зои София“ ООД са установени допълнителни задължения за ДДС за данъчен период м.12.2019
г. в размер на 416, 67 лв. и лихва от
55, 91 лв. и за данъчен период м. 01.2020 г. в размер на 5 040, 00лв. от
които дължими 5 000 лв.( внесени 40 лв.) и лихва към 11.05.2021 г. от
627,83 лв. РА е връчен електронно на жалбоподателя на 12.05.2021 г. според
представената разписка (стр. 651 от адм. преписка).
Ревизионният акт е обжалван в посочената
част по административен ред на 21.05.2021 г. като подадената жалба е идентична
с тази по съдебен ред. По жалбата е постановено Решение № 123 от 26.07.2021 г.
от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"
– Варна. По-горестоящият орган по
приходите е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил ревизионния акт в
оспорената част.
Решението е съобщено на жалбоподателя на
26.07.2021 г., а жалбата срещу РА е
постъпила при ответника на 10.08.2021 г.
В
хода на ревизията е установено, че жалбоподателят „Зои София“ ООД гр. Търговище
през ревизирания период 04.10.2019 до 31.10.2020 г. с обхват за задължения за
ДДС за данъчен период м. 12.2019 г. в размер на 416, 67 лв. и лихва от 55, 91 лв.
и за данъчен период м. 01.2020 г. в размер на 5 040, 00лв. от които
дължими 5 000 лв. (внесени 40 лв.) и лихва от 627,83 лв. към 11.05.2021 г.
Жалбоподателят е обжалвал РА само в частта за д.п. м. 01.2020 г. и в останалата
част РА е влязъл в сила.
По делото е разпитана в качеството и на свидетел Н. Н. Т.. Според свидетеля
с дружеството-жалбоподател са имали работни и професионални отношения. Заедно са били в
едно общо офис пространство, от където е професионалното им познанство. „ЗОИ София“ ООД са дошли при нея и екипа и във връзка със създаване на пазарно проучване и
маркетингова стратегия за бранда „ЗОИ София“.
Това запитване е
било по повод европейски
проект, който „ЗОИ София“ е спечелил. По този проект те са имали задължения за
създаването на пазарно проучване и маркетингова стратегия, за да може да се
стартира работа по проекта. Свидетелката е изготвила маркетинговото проучване. „ЗОИ София“ са дошли при нея като едноличен собственик на „София Лондон Берлин“. Тя е преценила, че за изработването на
това проучване ще има нужда от допълнителна помощ и
експертиза, за това се обърнала към друго дружество
отново в същото офис пространство. Това е „София Лондон Москва“, където заедно
с други специалисти, изготвили проучването и стратегията. Разделили проекта на две части. Първата е да намерят подходящи източници, да ги анализират, да създадат една
базова информация, базов проект по това запитване. Това е се случило в
„София Лондон Москва“. Колегата и Д.
Д. имала за задача да провери източниците, като това е било най-дългата част, да
намери подходящи източници, това беше най-дългата част от проекта, защото „ЗОИ
София“ се занимавали с изработка на чанти, насочени към премиум
клиенти, към външни пазари и чанти от кожа. За това нямало много информация, нямало
много безплатни източници, а бюджетът им и бил ограничен, за това са използвали
предимно безплатни източници, които предимно са били български, друга част от някои британски сайтове, като това, което
колегата и Д. е направила е
първоначалното проучване-какъв тип е пазарът, какъв тип клиенти търсят, как точно би се позиционирал този бранд. В
последствие полуготовият продукт е дошъл към „София Лондон Берлин“, където финално довършили маркетинговата стратегия и пазарното проучване.
Добавили необходимите графики, визуално и текстово
се довършило и се предало
на „ЗОИ София“. Проучването и стратегията от „София Лондон Берлин“ към „ЗОИ
София“ е била
изпратена по електронен път и също така чрез куриер с приемо-предавателен
протокол. Подписали приемо-предавателния протокол с куриер.
Ние изпратихме документите по куриер, а приемо-предавателния протокол подписали в тяхното офис пространство. Проучването и стратегията
изпратили по куриер и по електронен път.
Приемо-предавателния протокол го подписали на място в тяхното
общо офис пространство. Заедно със „ЗОИ София“ използвали общо офис пространство. То се намира в гр. София, ул.
„...“ № 3. Самото изработване на стратегиите на проучването там се е случило. „София Лондон Москва“
създавало рамката на въпросните стратегия и
проучване и ги предавало към „София Лондон
Берлин“. „София Лондон Берлин“ ги оформило
финално за изпращане към „ЗОИ София“. „София Лондон Берлин“ и „София Лондон
Москва“ работят също в един общ офис. Тя също била част от „София Лондон Москва“ и заедно с колегата и Д. работили
заедно по този проект, т.е. те работили на едни и същи компютри в „София Лондон Берлин“ и
„София Лондон Москва“. Фактически не е имало изпращане, тъй като работят с едни и същи имейли и електронни пощи. Относно тези
дигитални услуги, изначално „София Лондон Берлин“ и „София Лондон Москва“ са
дигитални студия. Те правят
дигитален маркетинг, който включва разбира се маркетингово проучване, стратегии
и проучвания за клиентите, защото не могат да
започнат работа без да направим такова проучване.
Повечето от услугите им излизат от тях като фактури под названието „дигитални услуги“, за
това тази фактура по такъв начин е била
направена. Голяма част от проучването и от стратегията са дигитален продукт,
защото използвали дигитални източници, предимно безплатни
дигитални източници, които им позволили за създаването от Интернет, както и създаването е плод на дигитален труд, т.е. те направили
стратегията и проучването онлайн, в онлайн формат, в таблици, които се създават
онлайн и бидейки дигитално студио, така фактурирали
и този проект. Д. Д. извършила първоначалното
проучване, търсенето на източници, търсене на други примери в сегмента. Тя се
занимавала с краткосрочните цели, с това какви
предизвикателства би имал клиента им.
Предимно тя се занимавала с маркетинговата
стратегия. А. Т.-неговият беграунд е дизайн, както и по-стратегически поглед
върху клиентите им, така че той е оформил донякъде графиките и
самия продукт, както и след това менторирал Д.
във финалното изпращане, финалното завършване на проекта. Първоначално свидетелката е подпомагала
проучването, така че по-голямата част от пазарното проучване е нещо, което тя е направила. При маркетинговата стратегия Д. и А. са имали по-голямо участие. След
това, когато готовият продукт е дошъл в „София Лондон Берлин“ тя го е дооформила, допълнила,
редактирала текстовата част и допълнила някои неща, които смятала,
че са били изпуснати, най-вече в частта в пазарното
проучване от гледна точка на това какви биха били възможните рискове за
клиента. „ЗОИ София“ подробно в
началото, когато ги брифирало, им разказало, че
техните продукти са кожени, висок клас кожа, естествена, животинска кожа.
Продуктите са били чанти, различни колекции чанти и
аксесоари, в последствие. Това, което подробно им
описало и това, върху което подробно са били работили е, че се цели за външни пазари и продуктът
ще е висок клас. Материалите са щели да са от
животинска кожа. „ЗОИ София“ първоначално им
предоставили информация, която получавали предимно устно, свидетелката си водила записки. На тяхното колабинг пространство това му е целта, да могат да си колаборират и това
е бил най-лесният начин. Това е било по време на професионални срещи в офис пространството
им, срещи на живо, на този адрес, който
посочила, в гр. София. В момента това пространство
не е активно, то вече е на друг адрес, но тогава там се случвали нещата.
При тези факти съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, изхожда от адресата
на РА и е подадена в законово установения срок, а разгледана по същество е
основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 2
от ДОПК съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по
приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след надлежно възложена
ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма и
съдържа всички реквизити по чл. 120 от ДОПК. Представените писмени документи
удостоверяват, че заповедите за възлагане на ревизии, ревизионния доклад и
ревизионния акт са валидно подписани от посочените в тях като техни издатели
органи по приходите с квалифициран електронен подпис по реда на Закона за
електронния документ и електронния подпис.
Съдържанието на заповедта за възлагане
на ревизия формално съответства на чл.113, ал.1 ДОПК. Издателят на заповедта е
компетентен орган по см. на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, видно от Заповед № Д-1449/30.06.2017
г. на директора на ТД на НАП Варна. Заповедта за възлагане на ревизията е
връчена по електронен път на жалбоподателя на 17.12.2020 г., с което е спазено
изискването на чл.113, ал.2 от ДОПК. Ревизионният доклад е съставен в срока по
чл. 117, ал.1 от ДОПК от определения ревизиращ екип и е връчен на жалбоподателя
на 29.03.2021 г.
Ревизираното лице се е възползвало от
правото си в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК да направи възражение на 27.04.2021
г., като не е представило допълнителни доказателства.
В ревизионния акт са посочени
фактическите и правни основания за неговото издаване. Формално ревизионният акт
отговаря на изискванията на чл.120, ал.1 от ДОПК по отношение на съдържанието.
Съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна
част от РА.
В решението на директора също са изложени
фактически и правни основания за потвърждаването на ревизионния акт.
Съдът не установи да са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, нарушаващи
правото на защита на ревизираното лице, и представляващи пречка да бъде
осъществен от съда контрол за законосъобразност на акта.
По съществото на спора съдът намира
следното:
Спорът между страните е по приложението
на материалния закон, а именно извършена ли е реална доставка на услуги по
фактура № ********** от 17.01.2020 г. с предмет „Дизайн и програмиране на
уебсайт“ от „Прагматик графикс“ ЕООД и от „София Лондон Берлин“ ЕООД по фактура
№ ********** от 08.01.2020 г. с предмет „Изработване на пазарно проучване и
изработване на маркетингова стратегия“.
В тази връзка по делото е
допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза.
По първата поставена задача вещото лице е дало заключение, че счетоводната
отчетност на жалбоподателя за ревизираните периоди е водена редовно по
отношение на взетите стопански операции във връзка с процесните фактури, по
които е отказано правото на приспадане на ДДС. Тя дава възможност за последващ
контрол на стопанските операции. Извършените разходи във връзка с получените
услуги от „Прагматик графикс“ ЕООД по фактура № ********** от 17.01.2020 г. с
предмет „Дизайн и програмиране на уебсайт“ и от „София Лондон Берлин“ ЕООД по
фактура № ********** от 08.01.2020 г. с предмет „Изработване на пазарно
проучване и изработване на маркетингова стратегия“ са надлежно осчетоводени
през м. януари 2020 г. в счетоводството на „ЗОИ София“ ООД. Включени са в
дневника за покупките на дружеството за данъчен период м. януари 2020 г. респ.
в подадената СД по ДДС и така е упражнено правото на данъчен кредит.
Жалбоподателят е разплатил изцяло задълженията си по банков път и за двете
фактури. Преводите в сметките на доставчиците са наредени от банковата сметка
на жалбоподателя с IBAN ***а следните дати: 1) 21.01.2020 г.
в сметка на „София Лондон Берлин“ ЕООД с IBAN ***ена сума в размер на 12 000 лв. на основание „ф.№
104/08.01.2020 г. – авансово плащане 50%“; 2) на 22.01.2020 г. в сметка на
„София Лондон Берлин“ ЕООД с IBAN
***ена сума в размер
на 12 000 лв. на основание „финално плащане ф.№ 104/08.01.2020 г.“; 3) на
23.01.2020 г. в банковата сметка на „Прагматикс Графикс“ с IBAN ***ена сума от 6 000 лв. с основание „плащане по ф.№
888/ 17.01.2020 г.“
По втората поставена задача съдебният експерт е дал отговор, че „Прагматик
графикс“ЕООД е издало на жалбоподателя фактура № ********** от 17.01.2020 г. с
предмет „Дизайн и програмиране на уебсайт“. Фактурата е надлежно отразена в
счетоводството на дружеството като вземане на клиента „ЗОИ София“ ООД.
Счетоводните записвания са отразени в дебитния оборот на сметка 411 – клиенти и
в кредитните обороти на сметка 703-Услуги/ дизайн и програмиране и
4532-Начислен ДДС върху продажбите. „Прагматик графикс“ ЕООД е начислило
дължимия ДДС във връзка с доставката като е включило фактура № 00000008888 от
17.01.2020 г. на ред 2 в дневника за продажбите си за данъчен период м. януари
2020 г. с данъчна основа 5000 лв. и начислен ДДС в размер на 1 000 лв. За
експертизата дружеството не е предоставило СД по ДДС за данъчен период м.
януари 2020 г. „Прагматик графикс“ ЕООД е отразило като приход в счетодовната
си отчетност извършената услуга, за която е издало фактура № 00000008888 от
17.01.2020 г. Заплащането за услугата е получено в дружеството в банкова сметка
*** ***.01.2020 г. Отразено е счетоводно
в регистрите на следните счетоводни сметки: в дебитния оборот на сметка 503 –
Разплащателна сметка и в кредитния оборот на сметка 411 – Клиенти.
По третата поставена задача вещото лице е дало заключение, че „София Лондон
Берлин“ ЕООД е издало на жалбоподателя фактура № ********** от 08.01.2020 г. с
предмет доставката „Изработване на пазарно проучване и на маркетингова
стратегия“ и същата е надлежно отразена в счетоводството на дружеството като
вземане от клиента „ЗОИ София“ ООД. Счетоводните записвания са отразени в
дебитния оборот на сметка 4111 – клиенти и в кредитните обороти на сметка 7031
– услуги/ рекламни услуги и 45321 – Начислен ДДС върху продажбите. „София
Лондон Берлин“ ЕООД е начислило дължимия ДДС във връзка с доставката като е
включило фактура № **********/ 08.01.2020 г. на ред 21 в дневника за продажбите
си за данъчен период м. януари 2020 г. с данъчна основа 20 000 лв. и
начислен ДДС в размер на 4 000 лв. По този начин е формирал резултата за
ДДС и СД по ДДС, подадена чрез КЕП с вх. № ДДС.2217-1761885/ 12.02.2020 г. в информационната система на НАП.“София
Лондон Берлин“ ЕООД е отразило като приход в счетоводната си отчетност
извършената услуга, за която е издало фактура № ********** от 08.01.2020 г.
Заплащането за услугата е получено от дружеството в банкова сметка *** ***.01.2020 г. и на 22.01.2020 г.
Отразени са счетоводно в регистрите на счетоводни сметки: в дебитния оборот на
сметка 503 – Разплащателна сметка и в кредитния оборот на сметка 411 – Клиенти.
За ревизионното производство Н. Т. е предоставила писмени обяснения, в които е
посочила кои разходи са включени в себестойността на услугата по фактура №
********** от 08.01.2020 г., а именно: 1) вложени часове от Н. Т. (70 х 700
лв.) = 7 000 лв.; 2) услуги от подизпълнител = 11 000 лв.; 3) печалба
= 2 000 лв. ОБЩО 20 000 лв.
По отношение на платените разходи за хонорари на Н. Т.: Начислените
възнаграждения на Н. Т. в платежните ведомости за месеците ноември 2019 и м.
декември 2019 г. и м.януари 2020 г. са в общ размер на 1 383, 33 лв.
Счетоводно са отразени в дебитния оборот на сметка 604 – Разходи за персонал и
в кредитния оборот на сметка 421 – Персонал. Чистите суми са изплатени на Н. Т.
в брой с РКО № 5/ 30.11.2019 г., с РКО № 6/ 31.12.2019 г. и с РКО № 22/
30.01.2020 г. От извлечението от сметка 501 – каса, се установява че
изплатените суми са отразени в счетоводството на „София Лондон Берлин“ ЕООД.
Сключен е договор на 03.12.2019 г. с подизпълнител „София Лондон Москва“ ООД с
предмет „Изготвяне на пазарно проучване и маркетингова стратегия на фирма „ЗОИ
София“ ООД“. Договорената цена за плащане на услугата на подизпълнител е
10 000 лв. без ДДС. За заплащане на услугата е издадена фактура № 1904/
12.12.2019 г. с предмет на доставката „Дигитални услуги“, който не съответства
на предмета на сключения договор. Стойността на услугата е 11 000 лв. И тя
е с 1 000 лв. по-висока от договорената цена. В счетоводството на „София
Лондон Берлин“ЕООД тази фактура е отразена в регистрите на следните счетоводни
сметки: в дебитния оборот на сметка 602 – Разходи за външни услуги, в дебитния
оборот на сметка 453.11 – Начислен ДДС на покупките – пълен ДК в кредитния
оборот на сметка 4011 – Доставчици. Задължението на „София Лондон Берлин“ е
погасено счетоводно въз основа на банкови преводи, наредени по сметката на
дружеството по сметки на търговски контрагенти и НАП на „София Лондон Москва“
ЕООД. За прихващането на задълженията и вземанията между страните не са
съставяни тристранни протоколи за прихващане по дело на чл. 103 – чл. 105 от ЗЗД. На експертизата не е бил представен дневника за покупките за месеца, в
който е упражнено право на данъчен кредит по фактурата.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено и
непротиворечащо на събраните по делото писмени доказателства, поради което го
приобщава към същите.
По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано
лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за
получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, като правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато
подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС данъкът става
изискуем към момента на настъпване на данъчното събитие в хипотезите на ал. 2,
3 и 4 от същата норма. В чл. 25, ал. 2 от ЗДДС е предвидено, че данъчното събитие възниква на датата, на
която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право,
както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на
датата, на която услугата е извършена. Следователно това са юридическите факти, които пораждат
изискуемост на ДДС и правото на приспадане. По силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК
във вр. с §2 от ДР на ДОПК, доказателствената тежест за неговото установяване е
на ревизираното лице, за което са му дадени указания с Определение № 309/
19.08.2021 г. за конституиране на страните и насрочване на делото.
Относно упражненото право на
пълен данъчен кредит по фактура № **********/ 17.01.2020 г., издадена от
„Прагматик графикс“ ЕООД с предмет „дизайн и програмиране на уебсайт“ с данъчна
основа от 5 000лв., и ДДС с размер на 1 000 лв.
Според нормата на чл. 8 от ЗДДС услуга по смисъла на този закон е всички,
което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от
чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Съгласно чл. 9, ал. 1
от ЗДДС доставката на услуга е всяко извършване на услуга. Според ал. 2 от
същата разпоредба за доставка на услуга се смята и продажбата или прехвърлянето
на права върху нематериално имущество.
Между страните по фактурата е сключен договор за изработка на уебсайт, с
който е предоставена услуга от 07.12.2019 г. (стр. 72 до 70 от преписката),
както и приемно-предавателен протокол (ППП) за услуги от 22.01.2020 г. за
предаване на сорс код на уебсайт, предоставен на електронен носител, който е
предаден на управителя на дружеството-жалбоподател – Д.Костадинова (стр. 61 от
преписката) и ППП за предоставяне на дизайн и
програмиране на уебсайт също от 22.01.2020 г. (стр. 541 от преписката). Жалбоподателят
на 23.01.2020 г. в банковата сметка на „Прагматикс графикс“ с IBAN *** сумата от 6 000 лв. с основание „плащане по ф.№
888/ 17.01.2020 г.“ според заключението на ССЕ по делото. Сайтът е бил
необходим на жалбоподателя в изпълнение на договора за безвъзмездна финансова
помощ от Министерство на икономиката (МИ).
Органите по приходите са извършили насрещна проверка на доставчика на
услугата, като са констатирали, че не са представени хронологични регистри за
отразяване на доставката по горепосочената фактура, не са представени оборотна
ведомост, главна книга, счетоводни регистри за периода на доставката. Съдът
споделя също извода, че от представените данни не е възможно да се установи,
дали във връзка с тази доставка са извършени всички необходими записвания в
счетоводството на доставчика, както и дали те са намерили отражение в оборотната
ведомост и главната книга за периода на процесната услуга. Доставчика не е
представил доказателства за кадровата си обезпеченост за извършване на
услугата, за техническата и технологичната си обезпеченост. Не е представена
инвентарната книга и договори с подизпълнители. В ППП ( и двата) е посочено
място на предаване на сорс кода на уебсайта и дизайна и програмиране на
уебсайта – адреса на управление на жалбоподателя в гр. Търговище, предвид обаче
на различните адреси на страните (гр. София за изпълнителя) не са представени
доказателства за командироване на страните или фактура за разход на гориво и
няма данни за името на сайта. Такива не са представени и при съдебното
обжалване на процесния РА, поради което съдът намира, че такива документи не са
били съставяни и не съществуват в правния мир. Отделно от това „Прагматик
графикс“ ЕООД не е начислил пълния размер на ДДС в размер на 1 000лв. по
горепосочената фактура, а е декларирал само 100 лв., което е видно от дневника
му за продажби за м.01.2020 г. (стр. 673-670 от преписката).
При тези факти съдът приема, че правилно в хода на проведената ревизия на
дружеството-жалбоподател от ревизиращите органи е прието, че сделката по
фактура № **********/ 17.01.2020 г., издадена от „Прагматик графикс“ ЕООД с
предмет „дизайн и програмиране на уебсайт“ с данъчна основа от 5 000лв, и
ДДС с размер на 1 000 лв. е привидна, и на жалбоподателя правилно е
отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, във
вр. с чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, поради неправомерно начисляване на
ДДС.
Относно упражненото право на
пълен данъчен кредит по фактура № **********/ 08.01.2020 г., издадена от „София
Лондон Берлин“ ЕООД с предмет „Изработване на пазарно проучване, изработване на
маркетингова стратегия“ с данъчна основа от 20 000лв, и ДДС с размер на 4 000
лв.
От ревизиращия екип е извършена насрещна проверка на доставчика „София
Лондон Берлин“ ЕООД с Протокол за извършена насрещна проверка от 04.08.2020 г.
(стр. 58 от преписката)., като е представено и писмено обяснение на Н. Т. –
управител на дружеството-доставчик, като същата е разпитана и като свидетел по
делото.Според обясненията на Н.Т. услугите по ф. № **********/08.01.2020 г. са
извършени както от нея, така и от подизпълнителя „София Лондон Москва“ ЕООД.
Себестойността на услугата е формирана от: вложени 70 ч. труд от Н. Т. на
стойност 100 лв. на час, или общо 7 000 лв.; услуги от подизпълнителя –
11 000 лв., печалба 2 000 лв., или общо 20 000 лв. Част от
задачите са възложени на подизпълнител, тъй като същият разполага с нает
персонал за извършване на тези услуги. Представени са Договор за изготвяне на
пазарно проучване и маркетингова стратегия от 03.12.2019 г. (стр. 24 от
преписката) между доставчика „София Лондон Берлин“ЕООД и подизпълнителя му
„София Лондон Москва“ ЕООД, фактура № 1904/ 12.12.2019 г. издадена от „София
Лондон Москва“ с предмет „Дигитални услуги“ – 1бр. (стр. 33 от преписката), на
стойност от 11 000 лв. и ДДС в размер на 2 200 лв. От представеното писмено
обяснение на прекия доставчик става ясно, че лицата извършили услугите са А. Т.
– работещ собственик и ИТ специалист в
разработки на Web сайтове, Н. Т. – специалист по
маркетинг и реклама и Д. Д. - специалист по маркетинг и реклама.
За изясняване на обстоятелствата по извършената услуга от подизпълнителя в
хода на ревизията на дружеството е връчено ИПДСПООТЛ (стр. 262 от преписката),
представена е издадената от дружеството фактура № 1904/ 12.12.2010 г.,
счетоводни регистри и писмени обяснения, ППП от 08.01.2020 г. за предаване на
маркетинговата стратегия и пазарното проучване, самата маркетингова стратегия и
пазарно проучване, изработени от дружеството. От писменото обяснение става
ясно, че ръководителя на проекта А.Т., възлага на наетите в ръководената от
него фирма „София Лондон Москва“ЕООД да изготвят маркетингова стратегия и
пазарно проучване за жалбоподателя. Служителите Н.Т. и Д.Д. са изготвили анализ
и оценка на външната и вътрешната среда на фирмата, както и характеристика на
бизнес средата, анализ и оценка на пазара, с конкретни съвети за избор на
целеви пазар и позициониране на продукта и ценовата политика на жалбоподателя.
Пазарното проучване е осъществено от Н.Т. и Д.Д..
Ревизиращите органи за отправили до Н.Т. ИПДСПОТЛ на основание чл. 37, ал.
5 от ДОПК (стр. 223 от преписката), като в отговор тя е представила копие от
дипломата си за висше образование по специалност „Счетоводство“, писмено
обяснение, статиите и докладите – източници на информацията за изготвяне на
маркетинговата стратегия и пазарно
проучване, копие от трудовата си книжка (стр. 221 до 172 от преписката). От
обясненията на Н.Т. се установява, че действията по изготвяне на пазарното
проучване и маркетинговата стратегия в подизпълнителя е извършвала в периода от
03.12.2-19 г. до 31.12.2019 г., а окончателното координиране, проследяване и
оформяне в изпълнителя „София Лондон Берлин“ ЕООД. Използваните активи за
изработването са лаптоп и интернет, наети от „София Лондон Москва“ ЕООД, за
което са били издавани фактури между дружествата, като някои са и представени в
преписката.
Съдът споделя извода на ревизиращия екип, че съществува разлика между
предмета на доставката по ф-ра № 00000000104/ 08.01.2020 г. издадена от „София
Лондон Берлин“ЕООД за изработване на пазарно проучване и изработване на
маркетингова стратегия и предмета на доставката по ф-ра № 1904/ 12.12.2019 г.
на подизпълнителя „София Лондон Москва“ за получени дигитални услуги, тъй като
е налице разлика в предмета по ф-ра 1904/ 12.12.2019 г. и предмета на предаване
по ППП от 03.12.2019 г. Липсва връзка между правата и задълженията на страните,
защото договорите гарантират получаване на възнаграждението, но не отчитат
насрещната престация – предоставянето на услугите. Не се съдържат конкретните
параметри на доставката в ППП на договора за маркетингова стратегия и пазарно
проучване. Не е посочено и мястото на приемане на услугата предвид на
различните населени места на страните – гр. Търговище за жалбоподателя възложител
и гр. София за изпълнителя. Ревизираното лице не е представило заповеди за
командировка и фактури за разход на гориво. Не се споделят обясненията на Н.Т.
в с.з. по делото, тъй като за същите не са представени доказателства и
противоречат на събраните писмени доказателства.
Представените копия от пазарното проучване и маркетинговата стратегия от
„София Лондон Москва“ ЕООД и от „София Лондон Берлин“ ЕООД са идентични. Това,
което „София Лондон Берлин“ ЕООД е предало на жалбоподателя е напълно идентично
с това, което „София Лондон Москва“ ЕООД
е изготвило и предало на „София Лондон Берлин“. Идентичността е в графиките и в
текста. Добавено е единствено лого и бележка под линия (стр. 480 до стр. 466 от
преписката) поради представянето му пред МИ, като няма разлика в текста и
съдържанието. Н. Т. е нает работник в „София Лондон Москва“ ЕООД и не е ясно
дали е извършвала твърдяната от нея координация, проследяване на процеса по
изготвяне на документите, финално редактиране, рамкиране и срещи с управителя
на дружеството-жалбоподател след като е можело да свърши това в качеството си
на работник в дружеството-подизпълнител. Отделно от това не е ясно и за съда
какво е правила през 70 часа труд Н. Т., оценени от нея на стойност от 100 лв.
на час. И не на последно място „София Лондон Москва“ ЕООД и „София Лондон
Берлин“ ЕООД са свързани, тъй като управителите им А. Т. и Н. Т. са свързани
лица по смисъла на § 1, т. 3, б. „а“ от
ДОПК, като съпрузи. Според ППП Н. Т. е предала услугата в гр. Търговище, в
офиса на дружеството-жалбоподателя (стр. 42 от преписката), в с.з същата сочи,
че предаването е станало по куриер, а няма представени доказателства нито за
командироване до гр. Търговище, нито за фирмата – куриер или наличието на
товарителница за пратката.
Жалбоподателят не е извършвал икономическа дейност през ревизирания период
по производството на кожени изделия. Наетият цех в гр. Добрич не е работил при
посещението на органите по приходите на 03.11.2020 г., независимо от наличните
в него производствени машини. Органи по приходите са установили също, че и
посочения сайт zoesophie.eu не е активен. Осъществената от
органите на МИ проверка по изпълнението на безвъзмездно финансирания проект на
жалбоподателя и техните констатации не са доказателства за реалността на
спорните доставки. Пред тях доставките на дизайн и изпълнение на уеб сайт и
маркетингова стратегия и пазарно проучване са удостоверени от жалбоподателя
документално, като не е извършено изследване на тяхната реалност, както и
достатъчността на доказателствата за тях. Реалността на доставките е
основополагаща за законосъобразното възникване и упражняване на правото на
данъчен кредит – чл. 6, ал. 1 респ. чл. 9, ал. 1 във вр. с чл. 25 във вр. с чл.
68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. Притежаването на фактури и тяхното
осчетоводяване не е достатъчно основание за ползването на данъчен кредит.
Същото се отнася и до плащането по фактурите, което също не е предпоставка за
признаване на правото на данъчен кредит. При оспорване на реалността на доставките
на услуги по процесните фактури, доказателствената тежест е върху ревизираното
лице, което следва да установи реалното осъществяване на фактурираните
доставки. При преценка дали е възникнало за получателя по доставките право на
приспадане на данъчен кредит, органите по приходите проверяват дали реално е
осъществена доставка, т.е. дали е възникнало данъчно събитие, което
представлява предпоставка за начисляване на данък от доставчика и съответно –
за възникване на право на приспадане на данъчен кредит от получателя по
доставката.
От събраните по делото доказателства в хода на административното и в
съдебното производство, съдът установи, че изводите на ревизиращия екип се
основават на правилен анализ на установените при ревизията факти. Независимо, че законът не задължава
получателя на услугите от вида на процесните, да съхранява доказателства за
труд, транспорт, материали, извършени от доставчика, както и данни за
извършените от лица, заети при доставчика, съдът приема, че се касае за случай
на намерение за увреждане на интересите на обществото. В случая е налице
злоупотреба с право, тъй като са налице данни, които могат да бъдат отнесени
към субективния и обективния елементи на това деяние. Също от данните в РА може
да се приеме, че по отношение на процесните фактури са налице данни, сочещи на
измама по смисъла на ПЕС в областта на данъчното облагане. По отношение на
първата фактура, доставчикът на услугата, не е представил на ССЕ дневникът за
продажби за данъчен период м. януари 2020 г., а от представеното копие на стр.
673Б е видно, че доставчикът е начислил за услугата ДДС в размер на 100 лв. По
отношение на втората фактура пред съда са направени възражения за пълна
идентичност между маркетинговата стратегия, доставена на жалбоподателя и тази
на „Велур“ ООД, за които се сочи са напълно идентични, който извод се споделя и
от съда. В тази връзка изискването за реалност на доставките и добросъвестност
на приспадащия ДДС е залегнало в практиката на СЕС по дела С-138/ 12 и решение
по С-18/ 2013 г. В решения по дела С-454/ 98 и С-342/ 87 на СЕС е прието, че
упражняването на право на приспадане, предвидено в Шеста директива, не се
разпростира върху данъка, който е дължим само защото е посочен във фактурата,
упражняването на правото на приспадане е ограничено само до дължимия данък, т.
е. до този, който отговаря на една облагаема доставка. В решения по съединени
дела С-80/ 11 и С-142/ 11 се има предвид недопустим отказ на приспадане на
данъчен кредит на получателя по облагаеми доставки по реално осъществени такива,
поради недоказване на техническия и персонален капацитет на доставчиците да ги
извършат, какъвто не е настоящия случай. По фактури, за които не е доказано, че
отразяват действителни данъчни събития, право на данъчен кредит не възниква.
При изложеното, съдът счита, че
подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед на изхода от оспорването и на
основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 от ДОПК на адм. орган следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 611, 35 лв. за юрк.
възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/
09.07.2004 г. за минималните размери на а.. възнаграждения.
Водим от
горното и на основание чл. 160, ал. 1 и, ал. 2 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Зои София“ ООД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Христо
Ботев“ № 28, вх. А, ет. 1, ап. 2 представлявано от управителя Д. К., чрез а.. Н.К.
***, съдебен адрес:*** против Ревизионен акт Р-03002520007921-091-001/
11.05.2021 г., издаден от Б. Ст.– началник отдел на сектор „Ревизии“ в дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП-Варна – възложил ревизията и Д. Б. – гл. инспектор по
приходите в същата дирекция – ръководител на ревизията, който е потвърден с
Решение № 123/ 26.07.2021 г. на директора на дирекция “ОДОП“ гр. Варна при ЦУ
на НАП.
ОСЪЖДА „Зои София“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. Търговище, ул. „Христо Ботев“ № 28, вх. А, ет. 1, ап. 2
представлявано от управителя Д. К. да заплати на ТД на НАП-Варна направените
разноски по делото в размер на 611, 35
лв., съставляващи юрк. възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд
на Р.България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: