Решение по дело №621/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 467
Дата: 13 юли 2021 г. (в сила от 31 юли 2021 г.)
Съдия: Елисавета Радина
Дело: 20215220200621
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 467
гр. Пазарджик , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220200621 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано въз основа на жалба от Д. Г. ИГН., ЕГН ********** от с. Б.,
обл. Пазарджик, ул. „Д., чрез адв. К.У., против Наказателно постановление
(НП) № 21-0340-000349 /25.03.2021г. на началника на РУ-Септември към ОД
на МВР-Пазарджик, с което на жалбоподателя са наложени на основание
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лв. лишаване от право да
управлява МПС за 2 месеца
Жалбоподателят, чрез неговият пълномощник, поддържа в жалбата
наличие на съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на
материалния закон и конкретно възразява за липса на изложени всички
обстоятелства по нарушението съгласно изискването на чл. 57, ал.1 т.5 от
ЗАНН. Иска се на това основание, както и поради недоказаност на елементи
от състава на нарушението отмяна на санкционния акт.
Въззиваемата страна не изпраща законов или процесуален представител.
1
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
На 05.02.21г. служителите на Националното ТОЛ Управление
свидетелите Ч. и Т. следвало да следят за пренимаващи автомобили без
заплатена винетна такса по път ІІ-84 от републиканската пътна мрежа. Били
позиционирани на км. 10+150 на този път, на уширение, попадащо в участъка
от Велинград към с. Варвара, на около 700-8-м. от табелата за населено място
Варвара.
Около 13.30ч. св. Т. забелязал на монитора на ползвания хардуер
заредена от софтуера информация, че преминаващ през видеоконтрола на
гара Костандово лек автомобил peг. № ***** е без платена винетна такса. Тъй
като движението му било по процесния път се очаквало евентуално да
премине и през ТОР-патрула, който поради това следял приближаващи от
Велинград автомобили. Около 13.50ч. автомобилът приближил и св. Ч. подал
сигнал за спиране със стоп палка, вдигайки я високо над главата си и
посочвайки след това с нея автомобила , но той подминал. Поради това бил
подаден сигнал до РУ Септември, който бил разпределен на проверка на св.
пол. И..
След като събрал необходимата информация от представената докладна
записка и писмените обяснения св. И. съставил в присъствие на нарушителя
процесния акт, предявил му го и след положения подпис, му връчил препис.
Актът е представен в оригинал по делото и той ясно визира вменените с
него обстоятелства по извършване на нарушението, възприети идентично с
НП.Съвсем ясно са отразени всички елементи от състава на нарушението,
ясно е отразено мястото на извършване на нарушението чрез посочване
конкретния км. от упоменатия път – 10+500. Това, че от доказателствата по
делото се установи, че това местоположение е част от населено място – с.
Варвара е въпрос по същество, а не както навежда защитата в писменото
становище съществено процесуално нарушение.
Всъщност, такова въобще не се установява – актът и НП имат
съдържание, което е съответно на нормативните изисквания. Те са издадени
от компетентни органи, предвид легитимиращата ги за материална и
2
териториална компетентност заповед. Съставени са, предявени, връчени по
установения от ЗАНН ред.
По същество нарушението е доказано, като недоказани са два негови
елемента, един от които решаващ за съдбата на обвинението. На първо място
- без значение за съставомерността на деянието е, че не се установи св. Ч. да е
посочил мястото на спиране на автомобила, каквото обстоятелство присъства
в обвинението ( „на посоченото място от служителя или на посоченото
място в най-дясната част на платното“) . Според нормата на чл. 103 от ЗДвП
водачът е длъжен да спре в най-дясната част от платното или на
посоченото от служителя за контрол място. Следователно, ако Т. не е
посочил място, както се потвърждава от неговите твърдения и еднозначните
на Ч., изискването е водачът да спре най-вдясно на платното за движение.
Той не го е изпълнил, тъй като въобще не е намалил скоростта и с нито едно
свое действие не е показал на служителя , че ще спре , поради което логично е
било и поведението на последния да не посочва място за спиране.
Така, че нарушението, по обстоятелствата, чрез които е вменено, е
напълно доказано, въпреки показанията на спътничката на водача Алексова,
че автомобилът се движел в колона от автомобили и не станало ясно към кого
е адресиран сигнала за спиране. Те са опровергани от убедителните и
съответни твърдения на Ч. и Т., че автомобилите в колоната се движели
бавно, тъй като излизали и от завой ( л. 57 и 42) това създавало обективна
възможност да се възприеме сигнала; още повече, че имало прав участък след
завоя , което правело напълно възможно за възприемане маркирания ТОЛ
автомобил и служителите му със сигнални отличителни знаци.
Описаната фактически с показанията на И.ски ситуация потвърждава
това – л. 95,: уширението, в средата на която бил разположен ТОЛ
автомобила било с дължина поне около 80 метра .
Сигналът е бил ясен и своевременен, подаден от компетентен контролен
орган, но това не е било достатъчно, за да го легитимира като надлежен стоп –
сигнал към водача. Напълно основателно защитникът претендира, че за
служители на НТУ ( Национално ТОЛ управление) има специално изискване,
приложимо от 01.01.19г. , пред общото на чл. 103 от ЗДвП. И това е
изискването по чл. 167а, ал.2 от ЗДвП - „При изпълнение на функциите си по
3
този закон определените от председателя на управителния съвет на
Агенция "Пътна инфраструктура" длъжностни лица спират движещи се
моторни превозни средства чрез сигнал със стоп-палка с червена светлина,
описваща полукръг, като сигнал за спиране може да бъде подаден и от
движещ се автомобил на Агенция "Пътна инфраструктура", означен като
контролна единица на Националното тол управление, чрез постоянно светещ
или мигащ надпис "НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ – СЛЕДВАЙ МЕ!
Изясни се от показанията на Ч. и на Т., че стоп –палката не е била с червена
светлина .
На следващо място е налице и друго обстоятелство, обосноваващо
отмяната на санкционния акт – на посоченото в акта и НП място на
извършване на нарушението път ІІ-84, км. 10+500 въобще не е подаван сигнал
за спиране към жалбоподателя. И е така, тъй като от показанията на И., Ч. и
Т. и основно от данните на л. 75, предоставени от НТУ , стана ясно, че
автомобилът на ТОЛ-служителите е бил разположен на к. 10+150, което
участъка от пътя от Велинград към с. Варвара, на около 700-8-м. от табелата
за населено място Варвара. На посоченото в акта и в НП място км. 10+500 не
е имало служебен автомобил на НТУ на процесната дата ,още повече, че този
км. се намирал рамките на населено място с.Варвара, където не се
осъществява контрол за платена винетна такса ( виж приложената от АПИ
схема и показанията на И.).
Горното налага отмяна на НП и обосновава основателност на
претенцията за разноски на жалбоподателая за платен адвокатски хонорар,
против който е депозирано възражение за прекоремност ( по смисъла на л. 4 –
„ да не надвишава Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения).
Предвид последното възнаграждението следва да се присъди в платени
размер от 300 лева, който е минимален.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0340-000349 /25.03.2021г. на
началника на РУ-Септември към ОД на МВР-Пазарджик, с което на Д. Г.
ИГН., ЕГН ********** от с. Б., обл. Пазарджик, ул. „Д., са наложени на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лв. лишаване от
право да управлява МПС за 2 месеца
ОСЪЖДА ОД МВР Пазарджик да заплати на Д. Г. ИГН., ЕГН
********** от с. Б., обл. Пазарджик сторените от него разноски за
процесуално представителство в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5