ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ /14.07.2020 год., гр. Провадия
Районен съд гр.Провадия, II състав, в
закрито заседание, проведено на четиринадесети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен съдия: Елена Стоилова
като разгледа
докладваното от съдия Стоилова гражданско дело № 348/2020г. по описа на
ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
молба от от И.С.Г.,
ЕГН ********** с адрес: *** срещу “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление:гр. Варна, Варна Тауърс - Г, бул. “Владислав
Варненчик” №258 с
искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищеца не дължи на ответника, следните суми
-
449,26 лева, представляващи стойността на служебно
начислени 2530KWh електроенергия за минал период от 13.03.2017г. до 06.04.2017г.;
-
1527,50 лева, представляващи стойността на служебно
начислени 8602 KWh електроенергия за минал период от 07.04.2017г. до 30.06.2017г.
представляваща корекция на потребена,
неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за обект на потребление, находящ се в град
Провадия, община Провадия, ул. „***. ********“ № 92, с клиентски № *** и абонатен
№ ***, за което е издадена фактура № **********/10.05.2019г..
В исковата си молба ищеца
изрично сочи, че по процесната фактура по проведена корекционна процедура са му
начислени общо следните суми:
-
449,26 лева, представляващи
стойността на служебно начислени 2530KWh електроенергия за минал
период от 13.03.2017г. до 06.04.2017г.;
-
1527,50 лева, представляващи стойността на
служебно начислени 8602 KWh електроенергия за минал
период от 07.04.2017г. до 30.06.2017г.
-
4582,32 лева, представляващи стойността на
допълнително начислени 25805 KWh електроенергия за периода от
01.07.2017г. до 12.03.2018г..
Ищецът твърди, че е депозирал искова молба, по която е заведено
гр.д.1136/2019г. на РС Провадия, което е имало за предмет установяване
недължимостта на сума в размер на 4582,32 лева, представляващи стойността на
допълнително начислени 25805 KWh електроенергия за периода от
01.07.2017г. до 12.03.2018г. по фактура № **********/10.05.2019г..
По делото
е постъпил отговор на искова молба, в който се заявява, че предявения иск е
недопустим, предвид на това, че посочените в петитума на исковата молба суми са
част от едно вземане по фактура № **********/10.05.2019г.
за корекция на сметката на потребената енергия на обща стойност 6559,08 лева, а
не представляват отделни вземания. Твърди се, че сумата по 6559,08 лева по фактура
№ **********/10.05.2019г. е
начислена по корекция по чл.50 от ПИКЕЕ (отм.) и представлява едно неделимо
вземане, защитимо с един иск.
Ответникът твърди, че
ищецът е завел по същото вземане по процесната фактура друга искова молба, по
която е образувано гр.д.1136/2019 на ПРС за установяване недължимостта на сума
в размер на 6559,08 лева по фактура № **********/10.05.2019г.
като в проведеното по делото първо съдебно заседание ищецът прави изменение на
иска чрез неговото намаляване, което неправилно съда квалифицирал като
оттегляне. Искът по гр.д.1136/2019 на ПРС не бил заявен като частичен, което
означава, че ищецът го е предявил за цялото вземане, спрямо което иска
произнасяне от съда. От това следвало, че повторно заведеното дело на основание
чл.126 от ГПК следвало да бъде прекратено.
Съдът
намира искането на ответника за прекратяване на производството по делото като
недопустимо за основателно. Видно от исковата молба по гр.д.1136/2019г., заведена
от същия ищец срещу същия ответник ищецът иска да бъде установено в отношенията
между страните, че не дължи на ответника, сума в размер на 6559.08 лева,
представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период
12.03.2017 г. - 12.03.2018г. за обект на
потребление с административен адрес град Провадия, община Провадия, ул. „***. ********“
№ 92, с клиентски № *** и абонатен № ***, за което е издадена фактура №
**********/10.05.2019г..
В първото по делото заседание на
13.11.2019г. ищецът чрез процесуалните си представители правят следното искане
„Правим
оттегляне на единия иск. Ще оставим единствено периода, който е от 01.07.2017г.
до 12.03.2018 г. за сумата от 4582,32 лв., представляващи стойността на 25805
квтч електроенергия начислена служебно, като оттегляме предявените първи два
иска за периодите 13.03.2017 г. - 06.04.2017 г. за 2530 квтч на стойност 449,26
лв. и за 07.04.2017 г. – 30.06.2017 г. на стойност 1527,50 лв., представляваща
стойността на служебно начислена електроенергия в размер на 8602 квтч.“
Предвид
направеното искане съдът е прекратил частично производството по
гр.д.1136/2019г. на ПРС с протоколно определение от 13.11.2019г. на основание
чл.232 ГПК по отношение на сума в размер на 449,26 лв. за периода от 13.03.2017 г. до 06.04.2017 г. за 2530 квтч и
сума в размер на 1527,50 лв. за периода
от 07.04.2017г. до 30.06.2017 г. представлява служебно начислена електроенергия
в размер на 8602 квтч..
Предвид
изявлението на процесуалния представител на ищеца същия смята, че сумите по
отделните подпериоди по фактура № **********/10.05.2019г. са
отделни основания можещи да бъдат защитени с отделни искове.
Съдът
не споделя това становище на процесуалните представители на ищеца. Основанието за начисляване
на сума в размер 6559,08 лева по
фактура № **********/10.05.2019г. е едно – проведена
корекционна процедура по чл.50 от ПИКЕЕ
(отм.). По
това едно единствено основание е издадена една фактура. Обстоятелството, че във фактурата са посочени
отделни подпериоди с посочени цени за коригирана електроенергия за всеки един
от тях не означава, че подпериодите са отделни основания за дължимост на
вземнаията, те са посочени за по-голяма яснота на потребителя относно начина на
формиране на общата сума по фактурата в зависимост от различните цени за
електроенергия, дейтвали в тези различни подпериоди.
По посоченото
основание проведена корекционна процедура по чл.50 от ПИКЕЕ (отм.), по която е
издадена фактура № **********/10.05.2019г. ищецът
вече е предявил иск, по който е образувано гр.д.1136/2019г. по описа на РС
Провадия, по което ищецът е оттеглил част от предявения си иск, заявявайки че
оттеглената част за посочените подпериоди, представлявали според него отделни
основания. По процесното основанието за предявяване на иск - проведена
корекционна процедура по чл.50 от ПИКЕЕ (отм.), по която е издадена фактура № **********/10.05.2019г. ищцовата
страна в случая има право на един иск, който той е предявил и по който вече е
образувано гр.д.1136/2019г. по описа на ПРС, по което постановено решение, невлязло
влязло в сила и висящо към настоящ момент. Искът по гр.д.1136/2019г. на ПРС не
е предявен като частичен.
На основание чл.126 ГПК, производството по делото следва да се прекрати, тъй като между същите
страни, на същото основание и за същото искане съществуват две висящи дела
настоящото и гр.д.1136/2019г. на ПРС. Настоящото дело като по-късно заведено
следа да бъде прекратено.
Ответникът е претендирал разноски и такива му
се дължат на основание чл.78, ал.4 от ГПК, но към настоящ момент няма
доказателства за сторени такива, поради което съдът няма да се произнася в
настоящия си акт.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл. 126 от ГПК
производството по делото следва да бъде прекратено.
Водим
от горното, Провадийски районен съд
О П Р Е Д Е Л И
:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 348/2020г. по описа на Районен съд Провадия на основание
чл.126 от ГПК.
ВРЪЩА молба ведно с приложенията на ищеца.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването пред ВОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………….