Присъда по дело №816/2022 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 98/22.06.2022 година по НОХД №816/2022г. на
БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство
№ 434 ЗМ- 254/2020г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР - гр.Бургас, Пор. №904/2020г.
по описа на Районна прокуратура - гр.Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу АТ.
ЗЛ. СТ., роден на 13.05.1977г. в гр.Бургас, с адрес - гр.Бургас, ******, българин, с българско
гражданство, разведен, със средно образование, осъждан, с ЕГН: **********, за това че:
през периода от месец август 2016г. до месец август 2021г. включително в гр.Бургас, след
като е осъден с влязло в законна сила на 22.07.2016г. съдебно решение № 1081 от
01.07.2016г. по гражданско дело № 2286/2016г. на Районен съд-Бургас, с което е изменено
влязло в законна сила на 24.02.2012г. съдебно решение №136 от 24.02.2012г. по гражданско
дело № 8192/2011г. на Районен съд-Бургас, да издържа свой низходящ - детето си М. АТ.
СТ., с ЕГН: **********, родена на 11.12.2003г. с дължима месечна издръжка от 160 лева,
чрез нейната майка и законен представител М. СТ. Щ., с ЕГН: ********** от гр.Бургас,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 47 месечни вноски от по 160 лева всяка за детето М. АТ. СТ., ЕГН: **********,
родена на 11.12.2003г., в общ размер на 7520 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт. Счита, че подсъдимият следа да
бъде признат за виновен за извършване на деянието, във връзка с което му е повдигнато
обвинение, като на същия се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца,
което да бъде отложено за срок от 3 години.
Подсъдимият заявява, че е заплащал дължимите месечни издръжки, но не разполага с
доказателства в тази връзка. Моли за налагане на по – леко наказание, като изтъква, че и към
момента се грижи за дъщеря си.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият АТ. ЗЛ. СТ. е роден на 13.05.1977г. в гр.Бургас, с адрес: гр.Бургас,
******, българин, с българско гражданство, разведен, със средно образование, осъждан, с
ЕГН: **********.
На 12.07.2003г. в гр.Бургас свидетелката М. СТ. Щ. сключила граждански брак с
подсъдимия АТ. ЗЛ. СТ., за което бил съставен акт за граждански брак №0108/12.07.2003г.
От брака помежду им на 11.12.2003г. в гр.Бургас се родило дете - М. АТ. СТ., с ЕГН:
**********.
С Решение №136 от 24.02.2012г. по гражданско дело №8192/2011г. на Районен съд-
Бургас, влязло в законна сила на 24.02.2012г., бил допуснат развод и бил прекратен брака,
сключен между свидетелката Щ. и подсъдимия. С посоченото съдебно решение било
утвърдено постигнатото между двамата споразумение, съгласно което упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака дете - М. АТ. СТ., с ЕГН:
**********, е предоставено на майката - М.С. С., като е определено местоживеене на детето
при този родител, в дома, който обитава майката - гр.Бургас, ж.к. *******. Бащата АТ. ЗЛ.
СТ. на свой ред се задължил да заплаща месечна издръжка на детето М. АТ. СТ. в размер на
100 лева, чрез нейната майка и законен представител - М.С. С., начиная от влизане в сила на
съдебното решение, до настъпване на основания за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със съответната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Впоследствие със съдебно решение №1081 от 01.07.2016г. по гражданско дело №
1

2286/2016г. на Районен съд-Бургас /влязло в законна сила на 22.07.2016г./ било изменено
горепосоченото съдебно решение №136 от 24.02.2012г. по гражданско дело №8192/2011г. на
Районен съд-Бургас, като бил увеличен размера на присъдената месечна издръжка на М. АТ.
СТ., от 100 лева на 160 лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.04.2016г.
до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване.
Подсъдимият АТ. ЗЛ. СТ., след като бил осъден с горепосоченото съдебно решение
№ 136 от 24.02.2012г. по гражданско дело № 8192/2011г. на Районен съд-Бургас, влязло в
законна сила на 24.02.2012г., изменено със съдебно решение № 1081 от 01.07.2016г. по
гражданско дело № 2286/2016г. на Районен съд-Бургас, влязло в законна сила на
22.07.2016г., да издържа свой низходящ - детето си М. АТ. СТ., с ЕГН: **********, като
заплаща дължима месечна издръжка от 160 лева, чрез нейната марка и законен представител
- М. СТ. Щ., с ЕГН: ********** от гр.Бургас, в периода от месец август 2016г. до месец
август 2021г. включително в гр.Бургас, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно 47 месечни вноски от по 160 лева всяка за детето
М. АТ. СТ., ЕГН: **********, родена на 11.12.2003г., в общ размер на 7520 лева.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
свидетелските показания на М. СТ. Щ. /л.60-61 и л.65-66 от ДП/ и М. АТ. СТ. /л.25 от
делото/ и извършената между двете свидетелки очна ставка, от писмени доказателства по
делото: Решение №136 от 24.02.2012г. по гражданско дело № 8192/2011г. на Районен съд -
Бургас, влязло в законна сила на 24.02.2012г. /л.69-70 от ДП/, Решение №1081 от
01.07.2016г. по гражданско дело № 2286/2016г., влязло в законна сила на 22.07.2016г. /л.53-
74 от ДП/, удостоверение за раждане на М. АТ. СТ. /л.77 от ДП/, изпълнителен лист /л.66 от
ДП/, справка от ДСИ с приложен ИЛ /л.31-32 от делото/, справка от Агенция по вписванията
във връзка с притежавани недвижими имоти /л.79-84 от ДП/, приложената справка от
Регистър на трудовите договори и от Регистър на осигурените лица, отнасяща се за АТ. ЗЛ.
СТ. /л.85-88 от ДП/, писмо с рег.№769р-6844 от 18.04.2021г. на Сектор „ПП“ при ОД на
МВР - гр.Бургас /л.91 от ДП/ и писмо с изх.№ А-2197/2021г. от 02.12.2021г. по описа на БРП
/л.131 от ДП/, както и всички други писмени доказателства, събрани в хода на
наказателното производство.
На първо място, видно от удостоверение за раждане /л.77 от ДП/ е, че от брака между
подсъдимия А.З. С. и свидетелката М. СТ. Щ. на 11.12.2003г. в гр.Бургас се е родило дете -
М. АТ. СТ., с ЕГН: **********.
Съдът взе предвид при постановяване на присъдата си и Решение №136 от
24.02.2012г. по гражданско дело № 8192/2011г. на Районен съд - Бургас, влязло в законна
сила на 24.02.2012г. Съобразно същото съдът е допуснал развод между двамата съпрузи,
като е предоставил упражняването на родителските права над общото им дете на майката и
осъдил бащата С. да заплаща на същото издръжка в размер на 100лв. месечно, платима чрез
майката - М. СТ. Щ.. Впоследствие със съдебно решение №1081 от 01.07.2016г. по
гражданско дело № 2286/2016г. на Районен съд-Бургас било изменено горепосоченото
съдебно решение № 136 от 24.02.2012г. по гражданско дело № 8192/2011 г. на Районен съд-
Бургас, като бил увеличен размерът на присъдената месечна издръжка на М. АТ. СТ., от 100
лева на 160 лева.
Видно от изпълнителен лист /л.66 от ДП/ и справка от ДСИ с приложен ИЛ /л.31-32
от делото/, във връзка с неплащане на така присъдената на детето М. АТ. СТ. издръжка било
образувано изпълнително дело, по което са постъпили следните плащания: на 24.11.2016г. –
184лв., на 16.02.2017г. – 320лв., на датите 01.03.2017г., 03.04.2017г., 05.05.2017г.,
14.06.2017г., 06.07.2017г., 09.08.2017г., 09.10.2018г. и 20.02.2018г. суми в размер на по
160лв. и на 21.08.2018г. – 320лв.
2

Съдът кредитира и справка от Регистър на трудовите договори и от Регистър на
осигурените лица, отнасяща се за АТ. ЗЛ. СТ., видно от която през процесния период
същият е реализирал доходи от трудова дейност. От друга страна, видно от писмо с рег.
№769р-6844 от 18.04.2021г. на Сектор „ПП“ при ОД на МВР - гр.Бургас, подсъдимият е
собственик на 2 бр. МПС, а съобразно справка от Агенция по вписванията той не
притежавани недвижими имоти.
Съдът кредитира така посочените писмени доказателства /в по – голямата си част
издадени от държавни органи/ като безпротиворечиви и допълващи се, като прие, че от
същите без съмнение се установява възникването на задължение за подсъдимия за
заплащане на издръжка на ненавършилата пълнолетие негова дъщеря, което обаче
задължение той не е изпълнявал през процесния период, въпреки наличието на доходи от
трудова дейност и притежаване на движими вещи /МПС-та/.
БРС даде вяра и на показанията на свидетелката М. СТ. Щ. /в това число и
прочетените такива на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НК/ като последователни,
непротиворечиви, незаинтересовани и кореспондиращи с останалите доказателства по
делото. При разпита на тази свидетелка се констатира съответствие на посочените като
дължими и неплатени месечни издръжки, с отбелязванията направени от ДСИ по
приложения по делото ИЛ.
Съдът даде вяра отчасти и на показанията на свидетелката М. АТ. СТ., като намери че
показанията на тази свидетелка кореспондират в по –голямата си част с останалия
доказателствен материал по делото. Единствено касателно факта, дали процесната издръжка
е била заплатена или не, се наблюдава дисонанс на твърденията на С. и останалите
доказателства по делото, поради което и съдът не даде вяра на показанията на свидетелката
в тази насока. Изложеното разминаване обаче се дължи по мнение на съдебния състав на
различната оценка на фактите, който правят двете свидетелки по делото – майка и дъщеря.
М. АТ. СТ. посочва в разпита си като свидетел: „ Майка ми казва, че тези пари не са дадени,
но той ми е давал много. Тези пари не са минали през нея. Плати ми книжката, много
джобни ми е давал. Ако ги сметна, са много повече от тези, които пише, че не са дадени.
До ден-днешен продължава да ми дава. Преди винаги ми е давал пари. И за голяма, и за
малка сума никога няма да ме върне. И като издръжка ми ги е давал, и на майка ми е
давал суми. Ако е имало 3-4 неплатени месечни вноски, наведнъж ги е плащал. Знам за
образувано изпълнително дело. В един момент спря да дава парите на нея и ги даваше на
мен. Като джобни ми е давал, да си купя нещо ми е давал.“ От цитираните показания на
свидетелката /а и от целия й разпит пред съда/ ясно личи, че същата твърди, че баща й й е
предоставял през процесния период системно както средства за задоволяване на лични
нейни нужди /“джобни“/, така и за заплащан на конкретен нейни разходи като напр.
заплащане таксите за шофьорски курс. С. не излага обаче твърдения за заплащане от страна
на баща й на конкретни суми за месечна издръжка, в определения от съда размер.
Противоречията между показанията на тази свидетелка и на свидетелката Щ. се преодоляха
посредством извършването на очна ставка между тях. В хода на същата свидетелката С.
успя да си спомни за едно единствено плащане на издръжка чрез нея, в периода в който е
била на квартира с майка си. Свидетелката Щ. на свой ред уточни, че очевидно става въпрос
за плащане на издръжка преди процесния период – преди 2016г., тъй като от тогава двете
живеят при „партньора“ на Щ.. И двете свидетелки са категорични, че плащания на
издръжка по начина, предвиден в Решение №1081 от 01.07.2016г. по гражданско дело №
2286/2016г. на БРС, а именно чрез М. СТ. Щ. - майка и законен представител на М. АТ. СТ.
не са извършвани.
Всички тези доказателства, както и останалите приложени и приети по делото такива
навеждат към единствено възможния извод за съпричастност на подсъдимия към
повдигнатото му обвинение. Липсва доказателствен материал, който да постави под
3

съмнение възприетата от съда фактическа обстановка и достоверността на кредитираните от
съда доказателства. От изложеното по – горе безспорно се установява обективната страна на
вмененото във вина на подсъдимия деяние по чл.183, ал.1 от НК – неизпълнение на
задължението на подсъдимия за заплащане на издръжка за детето М. АТ. СТ., ЕГН:
**********, в размер на повече от две месечни вноски, а именно 47 месечни вноски от по
160 лева всяка или сумата в общ размер на 7520 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в
извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
Непосредствен обект на престъплението по чл.183 НК са обществените отношения, в
рамките на които се изпълняват задълженията на определени от закона лица да осигуряват
средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се
издържат от собственото си имущество. В конкретния случай задължението на подсъдимия
С. произтича от Семейния кодекс, като той е дължал издръжка на ненавършилото
пълнолетие свое дете, независимо дали последното има възможност само да се издържа.
Престъплението по чл.183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с
едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период
от време. Непосредствен обект на посегателство на престъплението по чл.183, ал.1 НК,
съответно на наказателноправна защита, са обществените отношения в семейството, в
конкретния случай породените във връзка с дължимата от родителя издръжка спрямо
неговите непълнолетни низходящи, за задоволяване на техните ежедневни потребности.
Укоримостта в поведението на дееца по този престъпен състав е именно съзнателното
неизпълнение на задължението в размер на две или повече месечни вноски. Тези
обществени отношения се характеризират не само с правопораждащия ги факт, но и със
своите страни и предмет.
От обективна страна в конкретния случай е налице влязло в сила съдебно решение, с
което деецът е осъден да издържа своите низходящи - Решение № 1081 от 01.07.2016г. по
гражданско дело № 2286/2016г. на Районен съд-Бургас, с което е изменено влязло в законна
сила на 24.02.2012г. съдебно решение №136 от 24.02.2012г. по гражданско дело №
8192/2011г. на Районен съд-Бургас.
Изпълнителното деяние на посоченото престъпление се изразява в бездействие -
неизпълнение на задължението за издръжка в размер на две или повече месечни вноски. С.
не е изпълнил задължението си в размер на 47 месечни вноски за издръжка на детето си - М.
АТ. СТ., ЕГН: **********, за периода от месец август 2016г. до месец август 2021г.
включително. Тук следва да се отбележи, че издръжката служи за задоволяване на бъдещи
нужди на лицето, на което се дължи, поради което същата е изискуема от началото на
месеца, за която се дължи (в този смисъл и Определение № 9 от 4.II.1977 г. по н. д. № 54/77
г., I н. о.).
Налице е и особеният субект на престъплението - лице, което е осъдено да издържа
свой низходящ.
От субективна страна деянията са извършени от подсъдимия при форма на вината
„пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като С. е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, което е обективирано в неговото поведение. Подсъдимият съзнателно не е
изпълнил алименти /неплащане на издръжка на низходящи/, като е изградил представи за
наличието на съответното задължение за плащане на издръжка и за това за какъв период от
4

време не е внесъл дължимите суми. Същият много добре е знаел, че е осъден да плаща така
посочената издръжка с Решение №1081 от 01.07.2016г. по гражданско дело № 2286/2016г.
на Районен съд-Бургас, с което е изменено влязло в законна сила на 24.02.2012г. съдебно
Решение №136 от 24.02.2012г. по гражданско дело № 8192/2011г. на Районен съд-Бургас, но
съвсем съзнателно е предприел пасивно поведение, като не е направил месечни плащания в
тази връзка.
Следва да се посочи, че липсват основания да се приеме, че в конкретния случай
липсва обществена опасност на извършеното и същото не съставлява престъпление (т.е. за
приложение на чл.9, ал.2 НК), тъй като не се установиха никакви изключителни
обстоятелства, които да са създали обективна невъзможност за подсъдимия да изпълнява
задълженията си. Не се установяват и други обстоятелства, които да сочат, че деянието е
малозначително или че степента му на обществена опасност е явно незначителна.
На следващо място следва да се отбележи, че в практиката си ВКС последователно
застъпва, че за реализиране на състава на чл.183, ал.1 НК от обективна и субективна страна
са без значение трудовият статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка
родител; здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на
бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности на
родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с него да не се
плаща издръжка и др. /виж Решение №188/04.07.2011г. на ВКС по н.д. № 1157/2011г., III
н.о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров/. По аргумент от изложеното може да се
заключи, че за реализиране на състава на чл.183, ал.1 НК от обективна и субективна страна
са без значение и предоставянето на детето на „джобни пари“, които нямат за цел
задоволяване на ежедневните потребности на детето. Предоставянето на допълнително
средства /извън дължимата издръжка/, както и заплащането на други конкретни разходи
/такси за курсове, подаръци и т.н./, следва да се приеме за изпълнение на морален дълг от
страна на родителя, а не заплащане на дължимата от същия издръжка.
С оглед горното съдът счита, че на основание чл.303 НПК следва да признае
подсъдимия за виновен по обвинението – неплащането на издръжка по отношение на детето
му - М. АТ. СТ., ЕГН: **********.
По наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до една година или „Пробация“.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл.55, ал.1, т.2, б.“в“ НК, тъй като намери, че в
случая са налице многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства.
Като единствено отегчаващо отговорността на подсъдимия С. обстоятелство, съдът
отчете констатираното неплащане на издръжка за изключително дълъг период от време и на
голям брой вноски, а именно 47 месечни вноски. Констатира се обаче наличие на
многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, каквото безспорно се явява
предоставянето на финансова помощ от страна на бащата на своята дъщеря. Действително,
така предоставените средства не заменят дължащата се на детето издръжка, но навеждат на
извода за полагана постоянна грижа от страна на родителя по отношение на неговото дете.
Тази грижа се констатира, че в случая не е била само финансова, а и емоционална, като
съдът установи при разпита на лицето, по отношение на което се дължи издръжката - М.
АТ. СТ., наличие на силна привързаност и полагане на активни грижи от страна на родителя
спрямо нея. Самата С. счита, че посредством предоставяните й парични средства, баща й е
заплатил сума дори в по – голям размер от този, предмет на настоящото производство. От
разпита на детето и майката /чрез която се дължи заплащане на издръжката/ се установи
също така, че през част от процесния период М. АТ. СТ. е живеела при баща си и при своя
приятел /от 2020г./. Макар това да не отменя задължението за заплащане на издръжка на
5

детето чрез майката, този факт няма как да не бъде взет предвид, тъй като издръжката се
дължи именно за задоволяване нуждите на детето.
Отделно от горното, БРС намери, че подсъдимият е лице с ниска степен на
обществена опасност. Действително, същият е осъждан веднъж, но видно от справката му за
съдимост, е изтърпял наложеното му наказание „Пробация“, а с оглед отсъствието на други
осъждания и данни за извършени противообществени прояви, може да се заключи, че не е
лице с изградени престъпни навици. Тъкмо напротив, видно от наличните по делото справки
от НОИ, същият упражнява трудова дейност през почти целия период на справката, по
който начин очевидно реализира доходи.
С оглед на така изложеното съдът определи наказанието при прилагане на чл.55, ал.1,
т.2, б.“в“ НК, а именно „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху С. и възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
По делото няма приложени веществени доказателства и сторени разноски, във
връзка с които съдът да дължи произнасяне.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	98
Дата:	22 юни 2022 г. (в сила от 8 юли 2022 г.)
Съдия:	Яна Дичева Атанасова - Митева

Дело:	20222120200816
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 март 2022 г.

Присъда по дело №816/2022 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите