Присъда по дело №269/2022 на Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 51 от 05.07.2022 година, постановена по НОХД
№ 269/2022 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт
против подсъдимият А.З /A.Z/ - роден на ******* година в гр.Пактия, Ислямско
емирство Афганистан, по обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че
на 28.05.2022 година в района на гранична пирамида № 165 в землището на
с.Странджа, община Болярово, област Ямбол, като извършител, влязъл през границата
на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните
органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото
против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин,
както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимия да бъдат
наложени наказания в предвидения в закона минимален размер, а именно три месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде
отложено за срок от три години, както и наказание глоба в размер на 100.00 лева.
Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание, но производството по
делото пред съда е протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник –
адв.Г.Дженков от АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в
отсъствието на подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по
делото и до нарушаване правата на А.З.
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. Г.Д заявява, че
от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че А.З е
извършил от обективна и субективна страна действия по влизане през границата на
страната ни от Република Турция в Република България без разрешение на надлежните
органи на властта и с това е осъществил от обективна и субективна страна
престъпление по чл. 279, ал.1 от НК. Желае подсъдимият да бъде признат за виновен
по обвинението като му бъде наложено наказание в предвиденият от закона
минималния размер.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа
страна:
Подсъдимият А.З е роден на ******* година в гр. Пактия, Ислямско емирство
Афганистан и е гражданин на тази страна.
Подсъдимият живеел в родината си, но през 2020 година я напуснал и отишъл в
Република Турция, в гр. Истанбул. След това той решил да се установи в Италия,
където да потърси закрила и да работи там. За целта и тъй като не разполагал с
надлежно разрешение да влезе през границата на страната ни от Р Турция, чрез своя
баща от Афганистан, подсъдимият се свързал с неустановено лице, което обещало да
го преведе нелегално през турско - българската граница и после да го отведе до
Република Сърбия срещу заплащане на сумата от 2500.00 евро. В изпълнение на
желанието си, на 27.05.2022 година, подсъдимият заедно с други 12 лица, имащи
намерение да преминат нелегално турско - българската граница, били извозени от град
Истанбул до гориста местност в близост до турско - българската граница. От там,
подсъдимият и другите лица, имащи намерение да преминат нелегално турско -
българската граница, водени от друго неустановено лице, представило се с името Н,
тръгнали пеша по посока към границата между Република Турция и Република
България и достигнали до възпрепятстващото съоръжение, монтирано на границата.
1

Там всички преспали и на 28.05.2022г. около 19.00 часа водача им поставил стълба,
която носил със себе си, върху възпрепятстващото съоръжение. Подсъдимият А.З се
покатерил по стълбата, като прескочил възпрепятстващото съоръжение и по този
начин влязъл през границата на страната ни от Република Турция в Република
България в района на гранична пирамида № 165, находяща се в землището на село
Странджа, община Болярово, област Ямбол. След него влезли и другите лица от
групата чужди граждани. Оттам всички лица, водени от неустановения водач,
тръгнали пеша към вътрешността на страната. След като вървели известно време –
няколко дни, един мъж от групата – Е.А имал проблем с краката, вървял бавно и той
заедно с подс. З изостанали от останалите лица от групата, които продължили напред.
На 31.05.2022г. Е.А и А.З достигнали в близост до с. Камен връх, обл. Ямбол, до
асфалтов път, покрай който тръгнали да вървят. След известно време били забелязани
от преминаващи лица и за тях бил подаден сигнал на ЕЕН 112. На място пристигнал
екип от служители на ГПУ Болярово и двамата чужди граждани, между които и подс.
З, били задържани.
От показанията на св.Д – служител на ГПУ Болярово към РДГП Елхово е
видно, че на 31.05.2022г. той е бил на работа и бил информиран, че на разклона за с.
Камен връх се намират две лица – чужди граждани. Св.Д и негов колега се отправили
към мястото, където са открити двамата чужди граждани, между които и подс. З, и
същите са задържани.
Свидетеля Ц – ст. полицай в ГПУ Болярово бил изпратен да установи мястото,
където е била нарушена държавната ни граница и така той тръгнал от мястото на
задържане на лицата до с. Камен връх и по оставените следи провървял маршрута до
гранична пирамида № 165, находяща се в землището на село Странджа, община
Болярово. Там били намерени следи от две лица в близост до възпрепятстващото
съоръжение.
При регистрацията на лицата било установено, че подсъдъмият е А.З /A.Z/,
гражданин на Ислямско емирство Афганистан .
От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в ЦБС
към МП на РБ, се установява, че А.З не е осъждан на територията на Република
България към момента на деянието.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелите С Д и Цв.
Ц, дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от
НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Показанията на свидетелите Д и Ц са правдиви, логични и последователни, поради
което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни.
Възпроизведените от тях факти са пряко относими към времето, мястото и механизма
на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетелите
са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Подсъдимият А.З е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна
престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 28.05.2022 година в района на
гранична пирамида № 165 в землището на с.Странджа, община Болярово, област
2

Ямбол, като извършител, влязъл през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. Налице е
съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият
граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени
места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е
липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на
свидетелите Д и Ц, а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна
страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за
преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата
изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните
органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В настоящият случай,
откриването на нарушителите на границата, след влизането им в Република България и
вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е довършено.
Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от
обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките
и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата /по арг. за
обратното от тълкуването, дадено в т. 2, абз. 1 на П. 8/71 г. - Пл. В тази насока и
Решение № 340 от 17.VI.1996 г. по н. д. № 114/96 г., I н. о., докладчик съдията П.Т/.
От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при
пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване.
Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото
разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с
установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни
граница. Именно затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни
граница от територията на Република Турция на територията на Република България,
като е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти,
следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния
характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е
предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да
реализира крайната си цел – да достигне до територията на Република България, а след
това да продължи към Република Сърбия и Италия
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия А.З за виновен в извършването
на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Причините за извършването на деянието от подсъдимия съдът намира в
незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена,
дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница
между РТурция и РБългария, за да достигне територията на България, след което да
продължи към Италия, където желаел да се установи.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно
който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на
убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по
делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
3

Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България,
подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита
му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното
поведение на подсъдимия свидетелства, че преминаването му през границата ни е
единствено с цел да достигне територията на страната ни, а след това да продължи към
Италия, където да се установи и да работи, без да сочи каквито и да било други
причини, които да дадат основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от
НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс. А.З съдът взе
предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока,
предвид динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и
степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това,
че същият не е осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него
самопризнания в хода на ДП, способствали за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението,
както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации и при
превес на смекчаващите вината обстоятелства - необременено съдебно минало към
момента на деянието, критично отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП,
възрастта на подсъдимия, съдът наложи на А.З при условията на чл.54 от НК наказание
в предвиденият в Закона минимум, а именно ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода,
както и кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в размер на 100.00 лв.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за
приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на А.З, тъй като към момента на
деянието той не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание
е до три години лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо
ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и
на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на това наложено
наказание на подс. А.З за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
Тъй като подсъдимият бе признат за виновен в извършване на престъпление и
на основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът осъди А.З да заплати направените по делото
разноски за явяване на свидетел в размер на 10.69 лева в приход на бюджета на
съдебната власт по сметка на ЕРС, както и да заплати 5.00 лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист в приход на бюджета на съдебната власт по
сметка на ЕРС.
Направените по делото разноски за преводач в хода на ДП, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК са за сметка на органа, който ги е направил, и не
следва да се присъждат.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................
/В.Апостолова/
4

Номер на акта:	51
Дата:	5 юли 2022 г. (в сила от 21 юли 2022 г.)
Съдия:	Виолета Костадинова Апостолова

Дело:	20222310200269
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 юни 2022 г.

Присъда по дело №269/2022 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите