Р Е Ш E Н И Е № …..
Гр. София,11.09.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание единадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия : Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 13533 по описа на съда
за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 427262/11.06.2018 г., на
СРС, 25 с - в, по гр. д. № 84894/2017 г. е признато за установено, по обективно,
кумулативно и субективно съединени установителни
искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че Р.Д.М.,
ЕГН ********** и Н.К.М., ЕГН ********** дължат на „Т.С."
ЕАД, ЕИК ********разделно,
всеки по 1/2 част от сумата 2 640, 12 лв. - представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от м. 05.2013 год. до м.
04.2016 год. в топлоснабден имот, находящ
се на адрес: гр. София, ж. к. ********, аб. № 271437,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението -
08.09.2017 г. до окончателното й погасяване и сумата 536, 66 лв. - лихва за
забава върху главницата, за периода от 15.09.2014 г. до 21.08.2017 г., главница
за дялово разпределение на ТЕ в размер на 91, 58 лв. и мораторна
лихва върху сумата в размер на 20, 90 лв. за периода от 15.09.2014 г. до 21.08.2017
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 62658/2017 г.
по описа на СРС, ГО, 25 с-в, като акцесорния иск за
лихви е отхвърлен за разликата до предявения размер от 537, 07 лв. Ответниците
са осъдени за разноски в исковото и заповедното производства, съразмерно на
уважената част от исковете.
Ответниците Р.Д.М. и Н.К.М. са депозирали въззивна жалба срещу решението в уважителната част. В
жалбата се поддържа, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при нарушения на материалния и процесуален закон. Съдът е приел, че
ответниците са собственици на топлоснабдения имот, а
от там – че са в облигационни отношения с ищеца, без до посочи въз основа на
какви доказателства е направен извода. Не са отчетени възраженията на
ответниците за липса на правоотношение с ищеца. По делото липсват доказателства
че ответниците са собственици или ползватели на имота през периода, което
обстоятелство изрично е оспорено от тях в отговора на исковата молба и в
производството. Съдът не е съобразил и обстоятелството, че ищецът не е изпратил
покана до ответниците за заплащане на дължимите суми, както и доказателства за
публикуване на процесните фактури на интернет страницата на дружеството. При
това ищецът не е доказал, че е настъпила изискуемостта на дължимите суми
съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ на дружеството. Неправилно съдът е приел за
неоснователно и възражението за давност, направено от ответниците, тъй като заявлението
е депозирано на 08.09.2017 г., а се претендират суми от м. 05.2013 г. Поддържа
се че за периода м. 05 - м. 09.2013 г. вземането е погасено и по
давност. Молят да се отмени решението в оспорените части, като исковете се
отхвърлят изцяло, евентуално да се разгледа възражението за погасяване по
давност на част от сумите. Претендират разноски за двете инстанции.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД не е подала отговор по реда на чл. 263 ГПК. В молба преди
съдебно заседание на 11.06.2019 г. ищецът оспорва жалбата, моли да се остави
без уважение, претендира разноски, като прави евентуално възражение по
разноските на насрещната страна.
Третото лице
помагач „Т.с.“ ЕООД, не взема становище по жалбата.
След преценка доводите по въззивната
жалба и събраните по делото доказателства, настоящият състав намира следното : Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната част. По
останалите въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата. Съдът проверява
служебно решението за нарушения на императивните материалноправни
норми.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо. Производството се развива след постъпване на
възражения по чл. 414 ГПК против заповед за изпълнение в полза на „Т.С.” ЕАД от
длъжниците Р.Д.М. и Н.К.М.. При
постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички
положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК).
Настоящият състав
намира, че за да се премине към обсъждане по същество на дължимостта
на установените по делото суми за консумирана енергия, първо следва да се
обсъди основното възражение на ответниците, че ищецът не е установил качеството
им на потребители през процесния период.
Съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Така е уредено
понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова
- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди.
Не следва нищо по -
различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването,
възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие
е сключен договор за продажба
на топлинна енергия за битови
нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
като клиент на топлинна енергия
за битови нужди дължи цената
й“.
Следователно
законът е предпоставил възникването на качеството
потребител на ТЕ от установяването на обстоятелството, че ответника е собственик,
вещен ползвател или лице, което изрично са поискало откриване на партида на
свое име.
В отговора на
исковата молба ответниците не са оспорили, че са собственици на имота. Този
факт се установява и от писмото на кмета на кмета на СО - район Искър от 05.06.2015
г., неоспорено в производството. Съгласно удостоверяването в писмото, процесният имот е представлявал частна общинска собственост
и е закупен от двамата ответници 25.01.1989 г. В отговора на исковата молба
ответниците не са оспорили, че са собственици на имота, а единствено са поддържали, че след
придобиване собствеността, не са подавали молба за откриване или закриване на
партида на свое име. Това обстоятелство не променя качеството им на собственици
на имота през периода, което не е опровергано от тях.
Предвид
изложеното, според цитираната законодателна уредба, между страните е налице
облигационно отношение с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди
при действието на Общите условия на ищцовото
дружество. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма.
Приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока
за възражения и/или отправено искане към ищеца за сключване на индивидуални
условия. Няма данни ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца Общи
условия и СРС основателно е приел, че страните са обвързани от валидно
договорно правоотношение за предоставяне на топлинна енергия.
Сградата е
етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея
топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139,
ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба
№ 16 - 334 от 06.04.2007 г.
Законодателят е предвидил заплащането на топлинна
енергия като многокомпонентно задължение, което включва в себе си топлинната
енергия за сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на имотите и БГВ по арг. от чл. 142 ал. 2
от ЗЕ, като при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти. Измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия, вътрешното разпределение на
разходите за отопление и БГВ между топлоснабдените
имоти в сградата е възложено от етажните собственици на „Т.с.“ ЕООД.
При определяне реалния размер на
задълженията за ТЕ за имота в процесния период СРС е
взел предвид както приетата по делото СТЕ, така и доказателствата представени
от третото лице помагач, в това число – документите за главен отчет на уредите
в процесния период, които са подписани от потребител.
По отношение на цената за услугата
дялово разпределение въззивният съд намира следното : Съгласно чл. 13, ал. 1,
т. 1 от ОУ на договора за доставка на ТЕ от 2008 г., както и чл. 22, ал. 2 и
чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ от 2014 г., потребителите (клиентите) заплащат на
доставчика както сумите за потребление
на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания
от тях търговец. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по
подходящ начин на клиентите. Следователно, цената на
услугата е включена в сумите за ползвана ТЕ, които се заплащат от
потребителите.
Основателно СРС е приел, че размерът на потребеното
количество топлинна енергия и съответно на дължимите суми за процесния период следва да се определят съгласно
заключението на съдебно - техническа експертиза, която е съобразила реалното
количество използвана в имота топлинна енергия за процесния
период, съгласно отчетите на фирмата за дялово разпределение. Вещото лице е
посочило, че разпределението на топлинната енергия от ФДР е извършено съобразно
приложимата методика към Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
както и че от общото количество на отчетената от топломера топлинна енергия за
периода са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция.
При изготвяне на заключението вещото
лице по СТЕ се е запознало с цялата налична информация относно процесния топлоснабден имот,
включително – с представената от ФДР и е съобразило, че според главните отчети
и изравнителните сметки на ФДР, в процесният имот в
проверявания период има 5 броя отоплителни тела с разпределители за
дистанционно отчитане, като не е начислявана ТЕ за общи части. За изчисляване
на ТЕ за БГВ в имота са отчитани показанията на 2 броя водомери.
По делото е установено, че сумата за потребена
топлинна енергия за периода м. 05.2013 г. - 30.04.2016 г., без предишни
просрочени, неплатени сметки, без изравнявания за периоди извън процесния и без лихви, е в размер на общо 2 731,
70 лв. (в това число – 2 640, 12 лв. за ТЕ и 91, 58 лв. за услугата дялово
разпределение).
За разлика от СРС настоящият състав намира за
основателно възражението за погасване по давност на вземанията за част от
периода. В съответствие с трайно установената практика по въпроса за
погасителната давност (Тълкуване дадено от ВКС с Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г., по тълкувателно дело № 3/2011г., на ОС на ГК и ТК на
ВКС), процесните главни задължения се погасяват с изтичане на 3 годишна
давност.
Според нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а при срочните
задължения давността тече от деня на падежа. Тъй като според Общите условия на
ищеца от 2008 г., действащи до м. 03.2014 г. месечните суми за топлинна енергия
са били дължими в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, за всяка от претендираните от ищцовото дружество главници, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното
плащане. Като се съобрази периода на процесната
претенция, въззивният съд намира, че до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 08.09.2017 г. са изтекли
3 години от момента на падежа за претендираните
вземания до м. 03.2014 г. и за този период главните вземания на ищеца за процесния период са погасени по давност.
След
м. 03.2014 г. влизат в сила ОУ на ищеца от 2014 г. Съгласно
чл. 33,
ал. 2
от ОУ от 2014 г. клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период в 30 - дневен срок от датата на
публикуването на фактурата на интернет
страницата на продавача. Т. е. изискуемостта настъпва от датата на публикуване,
а забавата за плащане - в тридесет дневен срок след това.
Като съобрази изложеното въззивният съд намира, че в
случая са останали дължими суми за ТЕ (включително за дялово разпределение) само
за периода м. 04.2014 г. - м. 04.2016 г.
в размер на общо 1 781, 74 лв. (от която - 1 690, 16 лв. за ТЕ и 91, 58 лв. за
дялово разпределение), тъй като за периода след влизане в сила на ОУ 2014 г.
ищецът не е ангажирал доказателства за настъпване на изискуемостта на
вземанията по главницата.
В частта по установените задължения за лихви за забава
– по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД :
Както се посочи, съгласно ОУ 2008 г. на ищеца, купувачът е
длъжен да заплати месечните суми дължими към продавача в 30 - дневен срок след
изтичане на периода, за които се отнасят, а съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество
топлинна енергия за отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача. Според чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г.
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Следователно,
съгласно ОУ от 2014 г. длъжникът ще изпадне в забава само при неизпълнение на
задължението си за заплащане цена на ТЕ в 30 -дневен срок от публикуване на
интернет страницата на дружеството на фактурата за потребеното
количество топлинна енергия за целия отчетен период.
Тъй като ищецът претендира лихви за
забава върху главницата само за периода от 15.09.2014 г. до 21.08.2017 г. и при липса на доказателства за публикуване на фактурите на
интернет страницата на дружеството съдът намира, че ответникът не дължи мораторна лихва върху задълженията. Възраженията на ответниците
в посочения смисъл са основателни.
Доколкото изводите на настоящият състав не съвпадат с
тези на СРС, решението в частта, в която е уважен иска за главницата над общ размер от 1 781, 74 лв. (от която 1 690,
16 лв. за ТЕ и 91, 58 лв. за дялово разпределение) до размер от 2 640, 12
лв. и за периода м. 05.2013 г. - м. 03.2014 г., както и за лихви за забава - изцяло, следва да се отмени и исковете - да се отхвърлят над установения размер по
главницата, а относно лихвите за забава - изцяло, включително относно лихвите върху услугата за дялово
разпределение. В останалата оспорена част – в която гладните искове са уважени
до размер на главницата от 1 690, 16 лв. и за периода м. 04.2014 г. - м.
04.2016 г. - решението следва да се потвърди.
Решението е влязло в сила в неоспорената от ищеца отхвърлителна част.
По разноските пред СРС :
Предвид
промяна в изхода от спора, решението следва да се отмени и в частта, в която в
полза на ищеца са присъдени разноски пред СРС, както следва : за исковото
производство над сумата от 360, 60 лв. до размер от 665, 79 лв. - за вещи лица,
държавна такса и юрисконсулт, а за заповедното производство : над размер от
общо 65 лв. до присъдения размер от 115, 79 лв. – за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В полза на ищците
следва да се присъдят разноски пред СРС съгласно уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в размер на по 138 лв. от заплатеното адвокатско
възнаграждение за всеки от тях.
По разноските пред СГС :
Съгласно
изхода от спора, право на разноски имат ответниците. В тяхна полза съдът
присъжда разноски пред въззивната инстанция, както
следва : по 23, 56 лв. за държавна такса и по 183 лв. за адвокатско
възнаграждение за всеки от тях. Като съобрази нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК,
въззивният съд намира за неоснователни възраженията на ищеца за прекомерност на
адвокатското възнаграждение пред СГС.
Относно
разноските в полза на ищеца съдът намира, че такива не следва да му се
присъждат, тъй като той е
депозирал единствено бланкетна молба за разглеждане
на делото в негово отсъствие, в която моли да се потвърди обжалваното решение,
без излагането на каквито и да било доводи за неоснователност на въззивната жалба. Молбата на „Т.С.”
ЕАД не
може да се окачестви като отговор по въззивната жалба,
а още по – малко - като действие на процесуално представителство. Въззиваемият не е изпратил представител и в проведеното
пред настоящата инстанция единствено съдебно заседание, поради което липсва
основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр.
с ал. 8 ГПК вр. с НМРАВ и съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №
427262/11.06.2018 г., на СРС, 25 с - в, по гр. д. № 84894/2017 г. в частта, в
която е признато за установено, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р.Д.М., ЕГН ********** и Н.К.М., ЕГН **********
дължат на „Т.С." ЕАД, ЕИК ********разделно (всеки по 1/2 част) суми,
както следва : по главницата над размер от 1 690, 16 лв. до размер от
2 640, 12 лв. и за периода м. 05.2013 г. - м.
03.2014 г., за доставена ТЕ в
имот, находящ се в гр. София, ж. к. ********, аб. № 271437, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението - 08.09.2017 г. до окончателното погасяване, сумата от 536, 66 лв.
- лихва за забава върху главницата, за периода от 15.09.2014 г. до 21.08.2017
г., както и сума дялово разпределение на ТЕ в размер на 91, 58 лв. и мораторна лихва върху нея в размер на 20, 90 лв. за периода
от 15.09.2014 г. до 21.08.2017 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 62658/2017 г., СРС, ГО, 25 с-в, както
и в частта, в която Р.Д.М., ЕГН ********** и Н.К.М., ЕГН ********** са осъдени,
на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, за
заплащане на разноски в полза на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
********пред
СРС за исковото производство - над размер от 360, 60 лв. до 665, 79 лв., а за
заповедното производство - над размер от 63 лв. до размер от 115, 79 лв., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете, с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Р.Д.М., ЕГН ********** и Н.К.М., ЕГН **********
дължат на „Т.С." ЕАД, ЕИК ********разделно (всеки по 1/2 част) следните суми
: за главницата - над размер от 1 690, 16 лв. до размер от
2 640, 12 лв. и за периода м. 05.2013 г. - м.
03.2014 г., за доставена ТЕ в
имот, находящ се в гр. София, ж. к. ********, аб. № 271437, ведно със законната лихва върху тях от
подаване на заявлението - 08.09.2017 г. до окончателното й погасяване, сумата от
536, 66 лв. - лихва за забава върху главницата, за периода от 15.09.2014 г. до
21.08.2017 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 91, 58 лв. и мораторна лихва върху нея в размер на 20, 90 лв. за периода
от 15.09.2014 г. до 21.08.2017 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 62658/2017 г., СРС, ГО, 25 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
427262/11.06.2018 г., на СРС, 25 с - в, по гр. д. № 84894/2017 г. в частта, в
която е признато за установено, на
основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, че Р.Д.М., ЕГН ********** и Н.К.М., ЕГН **********
дължат на „Т.С." ЕАД, ЕИК ********разделно (всеки по 1/2 част) суми по главницата
в размер от 1 690, 16 лв. за периода м.
04.2014 г. - м. 04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението - 08.09.2017 г. до окончателното й погасяване, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 62658/2017 г., СРС,
ГО, 25 с - в.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с
адрес: *** Б да заплати на Р.Д.М., ЕГН ********** и Н.К.М., ЕГН **********,
двамата със съдебен адрес ***, партер, офис № 1, адв.
Р.Н. разноски, както следва : за СРС по 138 лв. от
адвокатското възнаграждение - за всеки от тях, а за СГС : по 23, 56 лв. за
държавна такса и по 183 лв. за адвокатско възнаграждение - за всеки от тях.
РЕШЕНИЕТО е влязло в
сила в отхвърлителната част, в която не е оспорено от
ищеца.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на третото лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.