Присъда по дело №470/2024 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 26
Дата: 8 октомври 2024 г. (в сила от 24 октомври 2024 г.)
Съдия: Яница Събчева Събева Ченалова
Дело: 20242200200470
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 август 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 26
гр. С., 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на осми октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Яница С. Събева Ченалова
СъдебниСтойка Й. С.а

заседатели:Катя Г. Харитонова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
и прокурора Б. Н. С.
като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Наказателно дело
от общ характер № 20242200200470 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Л. Х. К. - роден на ****** в гр. С., живущ с.
Б., обл. С., българин, български гражданин, с основно образование, не работи,
неженен, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 03.11.2023
г. на път II-66, км. 0,2 до разсадника на кв. „Речица“ в гр. С., при управление
на моторно превозно средство - автомобил „Мерцедес С 180“ с peг. №
*******, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, като
управлявал автомобила със скорост 122 км/ч в нарушение на чл. 21. (1) При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: пътно
превозно средство от категория „В“ - 90 км/ч извън населено място“, както и
чл. 20 ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“, и по непредпазливост
причинил смъртта на В. Х. К.А, ЕГН **********, поради което и на основание
чл. 343, ал.1, б. „в“, предл.1, вр. чл. 342, ал.1, вр. чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК
го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на
основание чл. 66 ал.1 от НК ОТЛАГА за изпитателен СРОК от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК ЛИШАВА подс. Л. Х. К. от правото да
управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
1
ОСЪЖДА подсъдимия Л. Х. К., с установена по делото самоличност,
да заплати по сметка на ОД МВР - С. общо сумата от 3542,64 лв. /три хиляди
петстотин четиридесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/,
представляваща направените по делото в досъдебната фаза разноски за
експертизи.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: лек автомобил „Мерцедес С
180“ с рег. № *******, собственост на подс. Л. Х. К.; лек автомобил „Опел
Астра“ с peг. № ********, собственост на Й. С. С., ЕГН **********; и „Фиат
Дукато“ с peг. № ********, собственост на „Розленд“ ООД гр. С., ЕИК
*********, представлявано от М. Г. П., ЕГН ********** - оставени на
съхранение в КАТ - ОД на МВР – С., след влизане на присъдата в сила, да се
върнат на собствениците им или упълномощени техни представители.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд
- Бургас в 15-дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда № 26 от 08.10.2024 г., постановена по
НОХД № 470/2024 г. по описа на Окръжен съд – С.

Съдебното производство е образувано по повод внесен от Окръжна прокуратура - С.
обвинителен акт по досъдебно производство № 1586/2023 г. по описа на РУ на МВР – С., вх.
№ 1938/2023 г., пор. № 197/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – С. против Л. Х. К. за
престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ предл.1, вр. с чл.342, ал.1 от НК.
С обвинителния акт подс. К. е обвинен в това, че на 03.11.2023 г. на път II-66, км. 0,2
до разсадника на кв. „Речица“, в гр. С., при управление на моторно превозно средство -
автомобил „Мерцедес С 180“ с peг. № *******, нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в ЗДвП, като управлявал автомобила със скорост 122 км/ч в нарушение
на чл. 21. (1) При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: пътно превозно средство
от категория „В“ - 90 км/ч извън населено място“, както и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, и по
непредпазливост причинил смъртта на В. Х. К.а – престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“,
предл.1, вр. е чл.342, ал.1 от НК.
В производството пред СлОС подсъдимият призна всички факти и обстоятелства,
отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт. При наличие предпоставките на чл.
371, т.2 и сл. от НПК, съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
направеното самопризнание от подсъдимия, без да събира доказателства относно фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде ход на съдебното следствие
по реда на глава двадесет и седма от НПК.
В ход по същество представителят на Окръжна прокуратура – С. поддържа
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и предявеното обвинение. С оглед
процедурата, по която се движи делото акцентира върху наказанието, което намира за
съответно на деянието и дееца. Предлага да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ в минимален размер, а именно три години „лишаване от свобода“, което да бъде
намалено с една трета и на подсъдимия да се наложи наказание две години „лишаване от
свобода“. Не намира пречки за приложение института на условното осъждане, като предлага
наложеното наказание от 2 години „лишаване от свобода“, да бъде отложено на основание
чл.66, ал.1 от НК за подходящ изпитателен срок. Пледира на основание чл.343г от НК подс.
К. да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от две години. Взема становище и по
веществените доказателства, като предлага трите иззети автомобила, съхранявани в КАТ ОД
МВР – С. да бъдат върнати на техните собственици, след влизане на присъдата в сила.
Защитникът на подсъдимия подчертава наличните добри характеристични данни за
подсъдимия, както и трудностите, които би изпитвал при продължително отнемане на
правото да управлява МПС. С акцент върху младата възраст на подсъдимия,
обстоятелствата, че е загубил при произшествието своята сестра, мъката, която изпитва цял
живот, направените признания, оказано съдействие и не много съществените нарушения по
ЗДвП, за които е санкциониран по административен ред, моли да бъде определено
минималното наказание „лишаване от свобода” в размер на три години и да се наложи след
редукцията наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години с подходящ
изпитателен срок. Моли наказанието лишаване от право да управлява МПС да се наложи за
срок от една година и шест месеца.
Подсъдимият Л. К. в личната си защита споделя, че много обича сестра си и не е
искал настъпването на пътно-транспортното произшествие. Изразява съжаление за
случилото се, но не може да промени събитията.
В последната си дума моли за условна присъда.
От извършения анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно
1
следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени по
отделно и в съвкупността си, като съобрази самопризнанието на подсъдимия относно
фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, изявлението му да не се събират
доказателства за тях, както и доводите на страните, Окръжен съд – С. приема за установени
фактите, описани в обвинителния акт. В тази връзка съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подс. Л. Х. К. е роден през ***** в гр. С.. С основно образование е, неженен. Не е
осъждан. Живее в с. Б., обл. С., с родителите си.
В същия имот със съпруга си - свид. С. С., живеела и пострадалата В. Х. К.а – сестра
на подс. Л. К..
Подс. К. притежава лек автомобил „Мерцедес С 180“ с рег. № *******, закупен през
пролетта на 2023 г., регистриран в Сектор КАТ - ОД на МВР - С. със Заявление №
230804006659/25.04.2023 г.
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС - Категория „В“ /Свидетелство за
управление на МПС № ********* от 06.01.2023 г./ и до момента на възникване на
инцидента, за период от десет месеца, е наказван многократно за допуснати нарушения на
правилата за движение по пътищата
През 2023 г. подс. К. започнал работа като техник в търговско дружество „Кей енд
Ви“ ООД гр. С.. Дружеството притежава цех за пране в западната промишлена зона на гр.
С., в близост до хотел „Свети Никола“. В същото дружество работела и пострадалата В. К.а.
Всеки ден двамата тръгвали от с. Б. за работа рано сутрин с автомобила, управляван от подс.
К..
Около 05,30 часа на 03.11.2023 г., както обикновено, подс. К. и сестра му се качили в
автомобила и потеглили за гр. С.. Подсъдимият управлявал автомобила, а сестра му се
возела на дясната седалка до него.
Малко преди 06,00 часа управляваният в посока от С.ски минерални бани към града
от подс. К. автомобил, подминал кръстовището за кв. „Речица“. След плавния ляв завой, на
правия участък след него, подс. К. рязко увеличил скоростта на движение и предприел
изпреварване на движещия се пред него микробус „Фиат Дукато“ с peг. № ********,
управляван от свид.С. Г.
По същото време в обратна посока, към гр. Пловдив, със скорост около 45 км/ч се
движил свид. Й. С., с управлявания от него автомобил „Опел Астра“ с peг. № ********.
В момента, в който предприел изпреварване на микробуса, движейки се със скорост
от около 122 км/ч, подс. К. изгубил управление и автомобилът напуснал, както лентата за
насрещно движение, така и пътното платно, навлизайки в левия банкет /по посока на
движението му/. В опит да овладее преводното средство подс. К. завъртял рязко волана, в
резултат на което автомобилът поднесъл и се върнал плъзгайки се странично на пътното
платно. Настъпил страничен, ексцентричен удар на лявата задна част на автомобила с
челната част на насрещно движещия се автомобил „Опел Астра“.
В резултат на удара лекият автомобил „Опел“ се е върнал назад и надясно спрямо
предварителната си посока на движение, а автомобилът, управляван от подсъдимия,
продължил движението си при силна ротация около вертикалната си ос в посока, обратна на
часовниковата стрелка. Комбинацията от висока скорост и страничният удар в лекия
автомобил „Опел“ предизвикали завъртане на автомобила на подсъдимия и около
собствената му надлъжна ос, заставайки с подовите си елементи към приближаващия
микробус „Фиат“. Последвал челен за микробуса удар в подовите елементи на лекия
автомобил „Мерцедес“, като и двата автомобила продължили напред и надясно спрямо
предварителната посока на движение на микробуса.
В резултат на двата удара и под въздействието на центробежните инерционни сили,
возещата се на предната дясна седалка В. К.а изпаднала извън купето на автомобила и е
била затисната под него след преобръщането му.
2
След получаване на сигнала за настъпилото пътно-транспортно произшествие, пръв
на мястото пристигнал свид. И. М. - дежурен по КАТ. Заварил и тримата водачи извън
автомобилите, като видимо най- пострадал бил подс. К.. Той обяснил, че с него в
автомобила му е пътувала и сестра му В. К.а. Едва след пристигане на дежурния екип от
РСПБЗН автомобилът бил повдигнат и тялото на постр. К.а било открито затиснато от
покрива на автомобила и предния прозорец. Намиращият се вече на мястото на
произшествието медицински екип само констатирал смъртта на пострадалата.
Направените на място тестовете за наркотични вещества и алкохол показали
отрицателни резултати и за тримата водачи на автомобилите.
В хода на разследването са назначени три съдебни химико- токсикологични
/токсикохимични/ експертизи, резултатите от които също показват, че подс. Л. К. и
свидетелите С. Г.и Й. С. не са управлявали автомобилите след употреба на алкохол или
упойващи вещества.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза на труп № 113/2023 г. /л.
108 от ДП/, пострадалата В. Х. К.а, на 28 години, е получила тежка, несъвместима с живота
съчетана травма с обхващане на предимно лявата половина на гръдния кош с тежко засягане
на левия бял дроб и травматични увреждания в областта на главата, шията и крайниците.
Травмата на главата се изразява в установените кръвонасядания в областта на лицето,
разкъсно-контузни наранявания в областта на челото и дясното слепоочие, кръвоизливи под
меките черепни обвивки, масивен оток на мозъка. Гръдната травма се изразява в
многофрагментни счупвания на левите ребра, като образувалите се след счупванията костни
фрагменти с остри краища са проникнали в гръдната кухина и са причинили тежки
разкъсвания на паренхима на левия бял дроб. Установена е и тежка травма в областта на
шията с размачквания на гръклянните хрущяли, натъртвания и кръвонасядания в меките
тъкани.
Причината за настъпването на смъртта е съчетаната травма обхващане на предимно
лявата половина на гръдния кош с тежко засягане на левия бял дроб и установените
травматични увреждания в областта на главата, шията и крайниците. Описаните
наранявания са довели бързо до изпадането на пострадалата в съС.ие на тежък травматичен
и хеморагичен шок, както и изпадането й бързо в съС.ие на мозъчна кома. Настъпването на
смъртта е било неизбежно и неминуемо. Животът на пострадалата е бил неспасяем.
Локализацията на уврежданията сочи, че най-силни са били те отпред в областта на
лявата половина на гръдния кош и предната повърхност на шията и главата. Описаните
травматични увреждания са получени вследствие удрянето на травмираните области на
тялото по вътрешното обзавеждане на автомобила, изпадането на пострадалата от
автомобила и притискането на горната половина на главата и тялото от долната половина на
предното стъкло и покрива на автомобила към повърхността на терена на
местопроизшествието.
Видно от заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза
/л.116 и сл. от ДП/, скоростта на движение на автомобила „Мерцедес С 180“ с рег. №
*******, управляван от подс. К., преди настъпването на пътно-транспортното произшествие
е около 122 км/ч, а тази на лекия автомобил „Опел Астра“ - около 45 км/ч. При така
определените скорости на движение на двата автомобила опасната зона за спиране за лекия
автомобил „Мерцедес“ е 126,2 метра, а за лекия автомобил „Опел“ - 30,7 метра. Сборът на
опасните зони на двата автомобила е 156,9 метра, тоест, за да спрат двамата водачи без удар
необходимото общо разС.ие е не по-малко от 160 метра. В момента на навлизане на лекия
автомобил „Мерцедес“ обратно на платното за движение, разС.ието между двата автомобила
е било около 23 метра. Тоест при така предприетите действия от страна на подс. К., ударът
между двата автомобила е бил непредотвратим. Налице е навлизане на автомобила,
управляван от подсъдимия, в опасната зона за спиране на лекия автомобил „Опел“. Водачът
на л.а. „Мерцедес“ е извършил технически неправилно действие, като е допуснал загуба на
3
управление.
Опасната зона на спиране на микробуса „Фиат“ при опредЕ.та му скорост на
движение от 52 км/ч е около 40 метра. В момента на загуба на управление от страна на подс.
К., микробусът „Фиат“ се е намирал на разС.ие 31,5 метра от мястото на удара, като лекият
автомобил „Мерцедес“ е бил извън видимата за водача на микробуса зона. Тоест
произшествието е било непредотвратимо и за водача на микробуса – свид. С. Г. Налице е
навлизане на лекия автомобил „Мерцедес“ и в опасната зона за спиране на микробуса
„Фиат“.
Техническите причини, довели до настъпването на пътно-транспортното
произшествие се заключават на първо място в навлизането на управлявания от подсъдимия
лек автомобил „Мерцедес“ в насрещната за него пътна лента и допуснатата загуба на
управление след навлизане на автомобила в зоната на банкета. Водачът на автомобила е
имал техническата възможност да запази движението в собствената си лента, без да я
напуска.
Втората причина, довела до настъпването на пътно-транспортното произшествие е
движението на лекия автомобил „Мерцедес“ със скорост над максимално разрешената за
пътния участък. При движение на автомобила със максимално допустимата скорост, не би
настъпило пътно-транспортно произшествие.
Навлизането на управлявания от подсъдимия автомобил в лявата пътна лента, а след
това и левия банкет, се е дължало изцяло на предприетата маневра изпреварване, при която
е последвала пълна загуба на управление.
Навлизането на автомобила „Мерцедес“ в насрещната лента, а след това и в левия
банкет, е в резултат на конкретни неправилно предприети действия от страна на подсъдимия
и не се е дължало на внезапно възникнала техническа неизправност в автомобила.
От приложените по досъдебното производство справка за съдимост, декларация за
СМПИС и справки с характеристични данни е видно, че подс. К. не е осъждан и няма
полицейска регистрация. По сведения на живущи в с. Б., К. е добър човек, не е конфликтен и
не е агресивен.
Изложените фактически обстоятелства се доказват по безспорен и категоричен
начин от събраните в хода на производството доказателства, а именно: показанията на
свидетелите по делото, заключенията на назначените експертизи /съдебно-медицинска,
автотехническа, химическа, химико-токсикологични /токсикохимични/ експертизи/,
приложените писмени документи.
Свидетелските показания на С. Г. Й. С. и И. М. съдът намери за последователни,
логични, взаимнодопълващи се, кореспондиращи едни с други и относими към предмета на
доказване. Първите двама свидетели са водачите на другите два катастрофирали
автомобили, които са възприели лично обстоятелства, пряко относими към предмета на
доказване – времето и мястото на произшествието, авторството на деянието,
разположението на автомобилите и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП,
последващите действия на подс. К.. Свидетелят И. М. е полицейски служител, посетил и
запазил местопроизшествието, с лични възприятия относно обстановката след пътния
инцидент. Показанията на свид. С. С., М. Х., Х. К. – съответно съпруг и родители на постр.
В. К.а, съдът също намери за относими към предмета на делото, доколкото касаят
отношенията между пострадалата и нейните близки. Съдът кредитира горепосочените
гласни доказателствени източници, от които се установяват релевантните за делото факти,
приети за установени по-горе.
Заключенията на изготвените по делото експертизи – съдебно-медицинска,
автотехническа, химическа, химико-токсикологични /токсикохимични/ експертизи, съдът
цени, като намира, че имат съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото.
Заключенията са изготвени от компетентни вещи лица, в чиито знания, безпристрастност и
обективност съдът няма основание да се съмнява. Пред настоящия състав страните не
4
оспорват заключенията, а последните са приобщени към материалите по делото по
надлежния процесуален ред.
Съдът кредитира и приобщените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства – протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие и
фотоалбум, справки за собственост на леките автомобили, справки за нарушител/водач,
справка за съдимост, характеристични справки, фиш за спешна медицинска помощ, талони
за изследване, протоколи за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, констативен протокол за
ПТП; препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници, декларация за
СМПИС, разписки и др. Писмените доказателствени източници са приложени и приети като
доказателства, намират се в отношение на допълване с останалите доказателствени
материали, не се оспорват от страните и са приобщени по съответния процесуален ред – чрез
прочитането им.
Съдът констатира, че в досъдебното производство подсъдимият – тогава в
качеството на обвиняем, е дал обяснения за случилото се в процесния ден до момента на
настъпване на произшествието. Твърди, че няма спомен от конкретната пътна ситуация,
което отдава на увреждането, което е получил в главата и загубата на сестра си. Сочи, че
ежедневно мисли за нея и липсата на спомен за произшествието го кара да изпитва още по-
голяма вина. Съдът съобрази тези обяснения в частта, в която съответстват с останалите
кредитирани доказателствени източници и ги намира за относими към предмета на
доказване, макар и относно събитията, предхождащи инцидента. Същевременно пред
настоящия състав подсъдимият призна всички факти и обстоятелства, описани в
обвинителния акт, което признание кореспондира с останалите кредитирани доказателствени
източници.
След анализ на доказателствената съвкупност съдът констатира, че събраните в
досъдебната фаза, приобщени към материалите по делото в съдебната фаза на процеса,
доказателства кореспондират с направеното от подсъдимия пред съда самопризнание. От
тях се извличат по безспорен начин фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, които съдът прие за установени по-горе.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
С деянието си подсъдимият Л. Х. К. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав по чл.343, ал.1, б."в", предл.1 вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като на
03.11.2023 год. на път II-66, км. 0,2 до разсадника на кв. „Речица“, в гр. С., при управление
на моторно превозно средство - автомобил „Мерцедес С 180“ с peг. № *******, нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, като управлявал автомобила със
скорост 122 км/ч в нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, както и в нарушение на чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП, тъй като не е контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил, и по
непредпазливост е причинил смъртта на сестра си В. Х. К.а.
От обективна страна категорично от събраните доказателства се установява, че на
инкриминираната дата и място подс. К. е управлявал процесния лек автомобил „Мерцедес”
в нарушение на правилата за движение по пътищата. Подс. К. е нарушил правилото за
движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като нарушението се изразява в това, че подсъдимият е
управлявал лекия автомобил със скорост от 122 км/ч, значително надхвърляща максимално
разрешената скорост на процесния пътен участък. Видно от заключението на назначената
автотехническа експертиза посочените технически причини, довели до възникналото пътно-
транспортно произшествие са загубата на управление, т.е. липсата на контрол над
превозното средство, и движението на автомобила, управляван от подсъдимия, с превишена
скорост. Ранният час и натовареното пътно движение са изисквали стриктно спазване на
правилата за движение по пътищата, на които поведението на подсъдимия не е отговаряло.
Той е изгубил управление над управлявания от него автомобил, напуснал е платното за
5
движение и след връщането обратно е бил на разС.ие 23 метра от движещия се срещу него
автомобил Опел. Като е навлязъл в опасната зона на спиране на този автомобил, както и в
тази на „Фиат Дукато“ с лекия автомобил „Мерцедес“, именно подсъдимият, респ.
конкретните му нарушения на правилата за движение са станали причина за двата
последователни удара в тези автомобили. Експертизата е категорична, че водачите на
автомобилите „Опел“ и „Фиат“ не са имали техническа възможност да спрат, а при
движение на подсъдимия с максимално допустимата скорост и без загуба на управление на
автомобила „Мерцедес“, произшествието не би настъпило. В резултат на ПТП са причинени
на пострадалата сестра на подсъдимия – В. К.а, множество несъвместими с живота
травматични увреждания. По тези съображения съдът прие, че в пряка причинна връзка с
настъпилия резултат са допуснатите от подсъдимия нарушения на правилото на чл. 21, ал.1
от ЗДвП, както и на чл.20, ал.1 от ЗДвП. Константна е съдебната практика, че значение за
правната квалификация на деянието имат само онези нарушения на правилата, които са в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен престъпен резултат – в случая превишената
скорост на движение и неупражненият непрекъснат контрол върху управлявания от
подсъдимия лек автомобил.
Установените по безспорен начин факти, описани по-горе, подкрепени от
доказателствената наличност и признати от подсъдимия като част от обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, обосновават безусловно извод, че действията на подсъдимия
при управлението на процесния лек автомобил „Мерцедес” и нарушението на правилата за
движение по пътищата, са довели до съставомерния резултат – причиняване смъртта на
постр. В. К.а. Правилна с оглед на тези констатации е квалификацията на деянието по
чл.343, ал. 1, б. „в“ предл.1 вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
Деянието е извършено от подс. К. по непредпазливост. Отношението на подсъдимия
към настъпването на общественоопасните последици е непредпазливо, като се касае за
престъпна небрежност. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици в резултат на извършените от него нарушения на правилата за движение по
пътищата, описани по-горе, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
При така установената конкретика съдът намери подс. К. за виновен по
повдигнатото му обвинение, като съобрази събраните по делото доказателства и
самопризнанието на подсъдимия, което кореспондира с доказателствената съвкупност.
Като причини за осъществяване на деянието съдът прие неправилното отношение на
подсъдимия към правилата за движение по пътищата, подценяване опасността от движение
с превишена скорост и неупражняване на непрекъснат контрол върху МПС.
При индивидуализацията на наложеното на подс. К. наказание, съдът съобрази
принципите за неговата законоустановеност и индивидуализация и обуславящите вината и
отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Съдът отчете високата обществена опасност на извършеното от подсъдимия деяние,
предвид засегнатите важни обществени отношения, свързани с опазване на човешкия живот
при управление на МПС, респ. спазване на установените правила за управление на МПС.
Тази опасност принципно е взета предвид от законодателя при определяне санкционната
част в специалната разпоредба на материалния закон. В настоящия случай тя е завишена
предвид отнетия живот на човек в разцвета на силите си, както и предвид високата скорост
на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия. Разпоредбата на чл.343, ал.1,
„в” предл. първо от НК /изм. ДВ бр.67/04.08.2023 г./ предвижда наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три до осем години.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете младата възраст на
подсъдимия, съдействието, оказано на разследващите органи във фазата на досъдебното
производство, искреното съжаление за извършеното, чистото му съдебно минало.
Самопризнанието на подсъдимия не би могло да се отчита като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство, доколкото същото е условие за разглеждане на делото по реда
6
на гл.27 от НПК. За направеното самопризнание подсъдимия получава редукция на
наказанието с една трета, поради което съдът не може да го отчита отново при
индивидуализация размера на наказанието. Съдът отчете и добрите характеристични данни.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства следва да вземат
предвид допуснатите от подсъдимия като водач на МПС предходни нарушения на правилата
за движение по пътищата, които не са малко предвид краткия период от време, в който са
допуснати; както и несъставомерните, но настъпили в резултат на ПТП повреди на другите
два автомобила, участвали в произшествието.
Така посочените обстоятелства обосновават извода на съда, че наказанието за
извършеното престъпление следва да се определи при условията на чл. 54 от НК, отчитайки
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като се индивидуализира на три
години „лишаване от свобода”. На основание чл.58а, ал.1 от НК съдът редуцира така
определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия К. наказание в размер на две
години „лишаване от свобода”. Съдът счете, че така отмереното наказание „лишаване от
свобода“ е съответно на деянието и дееца, предвид наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства и отговаря на критерия за справедливост, като взе предвид и
факта, че загубата на близък обичан човек е най-тежкото житейски наказание за подсъдимия.
Съдът обсъди и възможността за определяне на наказанието на подсъдимия при
условията на чл.55 от НК и стигна до извод, че не са налице предпоставките за това. Вярно
е, че са налице смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, но предвид
наличието на отегчаващи такива, както и настъпилия тежък резултат, съдът прие, че
смекчаващите отговорността обстоятелства не са от съответния характер, за да формират
извод за несъразмерна тежест на предвиденото наказание. Приложението на този институт
би било проява на прекомерна и неоправдана с оглед целите на наказанието
снизходителност и би било в явно противоречие с преследваните цели на наказанието.
Съдът намери, че за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от
НК, не е налице необходимост подсъдимият да изтърпява ефективно наложеното му
наказание две години „лишаване от свобода”. В тази връзка съдът съобрази чистото съдебно
минало на подс. К., съжалението му за случилото се, добрите характеристични данни,
младата възраст. Съдът прецени подсъдимия като личност, която сама по себе си не разкрива
значима обществена опасност, доколкото извън това престъпление липсват данни за други
противообществени прояви. По тези съображения заключи, че не е необходимо подсъдимият
да изтърпява ефективно наложеното му наказание „лишаване от свобода”, а на същия следва
да бъде дадена възможност да се поправи с отлагане изпълнението на наказанието за
изпитателен срок от четири години, на основание чл.66 ал.1 от НК. Съдът определи по-висок
от минималния изпитателен срок, воден от съображения за завишената обществена опасност
на извършеното деяние.
В съответствие с разпоредбата на чл.343г от НК съдът лиши подсъдимия от правото
да управлява МПС за срок от две години. Съдът съобрази, че липсва претендираната от
защитата възможност на подсъдимия да бъде наложено това кумулативно наказание в
размер на една година и шест месеца. Съдът съобрази разпоредбата на чл. 49, ал.2 от НК,
съгласно която, когато лишаването от права се налага едновременно с наказание „лишаване
от свобода”, неговият срок може да надминава срока на лишаването от свобода най-много с
три години. В конкретния случай съдът наложи наказание лишаване от права в размер равен
на срока на наказанието „лишаване от свобода“ след редукцията, като съобрази, че за кратък
период от време подсъдимият е допуснал и е санкциониран по административен ред за
нарушения на правилата за движение. В този смисъл последиците от допуснатите
нарушения на правилата за движение са значителни, като се явяват в градация спрямо
предходните нарушения на правилата за движение, санкционирани по административен ред.
Тази конкретика мотивира съда да не уважава искането на защитата за по-малък размер на
кумулативното наказание. Така мотивиран съдът наложи наказанието по чл.343г вр. чл.37,
7
ал.1 т.7 от НК в размер на две години.
Определените размери на наложените наказания съдът намира за справедливи и
съответстващи на тежестта и обществената опасност на престъплението и подходящи да
повлияят поправително и превъзпитателно на подсъдимия към спазване на законите,
установените правила и добрите нрави. Съдът счита, че така определените наказания ще
въздействат предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други
подобни деяния, а освен това ще се въздейства възпитателно и предупредително и върху
другите членове на обществото.
По правилата на процеса, съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата
по бюджета на ОД на МВР – С. сумата от 3542,64 лв. за разноски, направени в досъдебната
фаза на процеса.
Съдът се произнесе и по веществените доказателства – иззетите три броя
автомобили, като разпореди връщането им на техните собственици или упълномощени
техни представители, след влизане на присъдата в сила.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
8
Съобщи за изтекли лични данни