Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………../………………2020 година,
гр. Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, І-ви
касационен състав, в публично
съдебно заседание на трети декември през 2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Ангелина Георгиева и
прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Чолакова КНАХД № 2439/2020
година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл.208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, подадена чрез главен юрисконсулт О.против Решение
№ 260159/24.09.2020 г. постановено по НАХД № 2995/2020 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е отменено Наказателно
постановление № 03-011168/02.05.2019 г. издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ –Варна, с което на „Ч.м. “ АД, ЕИК **е наложена
имуществена санкция в размер на 1500,00 лева на основание чл.416,ал.5 във
връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда за нарушение на чл.128,т.2 във вр. с
чл.270,ал.3 от Кодекса на труда. Навеждат се доводи за допуснати от Районен
съд-Варна нарушения на материалния
закон, представляващо касационно основание , съгласно чл.348 ал.1 т.1 от НПК.
Сочи се, че обективната и субективната съставомерност на санкционираното
нарушение, която е установена със
събраните доказателства. Сочи се, че дружеството в качеството си на работодател,
е забавило изплащането на трудовото възнаграждение на наетите по трудово
правоотношение работници и служители до 25-то число на следващия месец, за
което е дължимо. Сочи се, че в АУАН и наказателното постановление са описани
относимите към съставомерността на нарушението факти, като е посочен точния
брой на работниците и служителите , по отношение на които е забавено плащането
на трудово възнаграждение. Сочи се, че санкционираното деяние нарушава правата
на гражданите на труд и възнаграждение. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване
на наказателното постановление. В
съдебно заседание не изпраща представител. Поддържа касационната жалба в
представено писмено становище.
Ответникът – „Ч.м. “ АД не изпраща
представител и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ
на касационен контрол съдебен акт.
По
основателността на касационната жалба съдът намира следното:
С обжалваното решение районният съд е отменил
наказателно постановление № 03-011168/02.05.2019 г. издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ –Варна, с което на „Ч.м. “ АД, ЕИК **е наложена
имуществена санкция в размер на 1500,00 лева на основание чл.416,ал.5 във
връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда за нарушение на чл.128,т.2 във вр. с
чл.270,ал.3 от Кодекса на труда.
Районен съд-Варна е приел от фактическа
страна, че дружеството е санкционирано заради това, че в качеството си на
работодател не е изплатил дължимите трудови възнаграждения за месец декември
2018 г. , в срок до 28.01.2019 г., на 197 работници и служители ,в размер на
105 790,87 лв., установено чрез представена справка за неизплатени трудови
възнаграждения към 19.04.2019 г., в т.ч. за месец декември 2018 г. Нарушението
е установено в резултат на извършена за периода от 10.04.2019 г.- 24.04.2019 г.
проверка на „Ч.м. “ АД за спазване на трудовото законодателство. Констатациите
от проверката били отразени в Протокол № ПР1911796/24.04.2019 г., съдържащ и
задължително предписание за заплащане на трудовите възнаграждения за месец
декември 2018 г. в срок до 17.06.2019 г. Срещу дружеството бил съставен АУАН №
03-011168/24.04.2019 г. за допуснатото нарушение по чл. 128, т.2 , във вр. с
чл.270,ал.3 от КТ , извършено на 28.01.2018 г. Въз основа на АУАН било издадено
и наказателното постановление, предмет на проверка от въззивния съд. Посочената
фактическа обстановка е установена въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства и същата е приета за безспорна от Районен съд-Варна.
От правна страна, Районен съд-Варна е
приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, досежно спазването на давностните срокове по
чл.34 от ЗАНН и пълнотата на описанието на нарушението. Приел е за доказано
обстоятелството, че дружеството не е платило трудовите възнаграждения на 197
работници и служители за месец декември 2018 г. към изискуемата от закона
дата – 28.01.2019 г. За да отмени
наказателното постановление е приел, че неплащането в срок на трудово
възнаграждение спрямо всеки един работник, осъществява състав на отделно
нарушение. Поради това за всяко нарушение е следвало да бъде наложено отделно
наказание на основание чл.414,ал.1 от Кодекса на труда. Приел е, че наложеното
само едно наказание , дори и съответстващо на предвиденото за съответния вид
нарушение, е в нарушение на закона, тъй като не може да се прецени, за кое
измежду всички отделни 197 нарушения и спрямо кои конкретни работници и
служители се отнася.
Решението
на Районен съд-Варна е правилно.
В атакуваното НП наказващият орган е
допуснал съществено нарушение на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, което не може да бъде преодоляно в хода на съдебното
производство. Съгласно текста на посочената разпоредба на ЗАНН, когато с едно
деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е
извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко едно от тях. В конкретния случай, неплащането на трудовото
възнаграждение за месец декември 2018 г.
на всеки един от 197 работници и служители, осъществява отделен състав
на административно нарушение на чл. 128, т. 2
от КТ.
Неизплащането на трудовото възнаграждение
на всеки един работник или служител представлява самостоятелно административно
нарушение: дължимата сума на всеки един от работниците е различна, правното
основание въз основа на което възниква това задължение е отделно за всеки един
от работниците и служителите -неговия конкретен трудов договор съобразно
клаузите в него. От посоченото се налага изводът, че в случая са налице
197 отделни административни нарушения и
не е ясна волята на АНО-за кое от всички нарушения се санкционира дружеството,
с което е нарушена императивната норма на чл. 18 от ЗАНН, изискваща за всяко отделно нарушение да се налага отделно
наказание. В случая е без значение, че се касае за идентични по вид
изпълнителни деяния за един и същи период. По-важното е, че по отношение на 197
отделни работници и служители са допуснати самостоятелни административни
нарушения, които е следвало да бъдат индивидуализирани и санкционирани
поотделно. Разбира се, няма пречка нарушенията да се констатират с един акт и
да се издаде едно наказателно постановление, но при отделно определени
наказания за всяко едно от нарушенията, което в случая не е сторено.
Районен съд-Варна е установил правилно
фактическата обстановка и е приложил правилно материалния закон, при спазване
на процесуалните изисквания. При извършената служебна проверка за валидността,
допустимостта, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.218
ал.2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са
основания за обезсилване или обявяване на нищожност на решението.
Водим от горното, както и на основание
чл.221 ал.1, предл.1 от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Административният съд,
І-ви касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
260159/24.09.2020 г. постановено по НАХД № 2995/2020 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е отменено
наказателно постановление № 03-011168/02.05.2019 г. издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ –Варна, с което на „Ч.м. “ АД, ЕИК **е наложена
имуществена санкция в размер на 1500,00 лева на основание чл.416,ал.5 във
връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда за нарушение на чл.128,т.2 във вр. с
чл.270,ал.3 от Кодекса на труда.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: Членове: 1. 2.