Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 447
26.07.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 288 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебноадминистративното
производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.76б, ал.1, т.2 от Закона за
убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на жалба на Б.Х. - гражданка на А., действаща със съгласието на законния си
представител Н.Ш., срещу Решение №
5Х/01.03.2021г. на Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците /Г.
М./, с което не е допусната последващата молба на Б.Х. с вх. №
239/10.02.2021г. до производство по предоставяне на международна закрила.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност
на оспореното решение поради съществено нарушение на материалния закон и на
административно производствените правила. Претендира се с депозираната
последваща молба да са представени от жалбоподателката писмени доказателства,
установяващи новонастъпили факти, необсъдени при предходните производства по
закрила. Претендират се като неоснователни
изводите на органа, че представените доказателства не доказват промяна в
обстоятелствата и не са релевантни по отношение критериите за предоставяне на
международна закрила, изложени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.
Жалбоподателката сочи, че доколкото същата е
непълнолетно лице, то бежанската й история и правно положение е неизменно
свързано с това на семейството й. Липсвали мотиви относно свързаността на правното
й положение с това на нейната майка. Претендира се, че административният орган
не се е съобразил с уязвимостта на жалбоподателката, като непълнолетно лице по
смисъла на §1, т. 17 ДР на ЗУБ, както и с принципа за висшия интерес на детето
установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. Административният орган не
бил извършил преценка на обстоятелствата посочени в §1, т.5, вр. т.11 от ДР на
Закона за закрила на детето. Неправилно органът отказал да кредитира
приложеното към последващата молба експертно становище на неправителствена
организация „Мисия криле“. В противоречие с принципа за най- добрият интерес на
детето бил и направеният от органа извод, че психологическото състояние на
жалбоподателката е неотносимо към бежанската й история.
На следващо място се претендира, че изложените от
органа мотиви относно ситуацията в А. и Иран са извън неговите правомощия и
извън компетенциите на производството по допустимост на молбата, доколкото тези
обстоятелства подлежат на разглеждане в общото производство от Председател на
ДАБ.
Претендира се, липса на правомощия на издателя на акта
да прави оценка по същество на мотивите, на които се основава последващата
молба. Претендира се, компетентността на органа да се изчерпа с преценката
относно спазване изискванията на чл. 13, ал.2 от ЗУБ за предоставяне на писмени
доказателства относно новонастъпили обстоятелства, без да се извършва оценка на
същите. Обратното излизало извън обхвата на законовата компетентност на органа.
По изложените съображения се претендира отмяна на
оспорения акт,
като преписката
се върне за продължаване производството по последващата молба за закрила.
Ответникът - Интервюиращ орган към ДАБ при МС (Г. М.),
не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не представя становище по
жалбата.
Съдът, като
обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на
оспорване пред настоящата съдебна инстанция е Решение №5Х/01.03.2021г.
постановено от интервюиращ орган при ДАБ към МС в производство по подадена от Б.Х. втора последваща молба за
предоставяне на международна защита с вх. № 239/10.02.2021г. С решението, на основание
чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ интервюиращ орган към ДАБ не е допуснал последващата
молба на Б.Х. до производство по предоставяне на международна закрила. В мотивите
на постановения акт, административният орган е обсъдил подадените до този
момент молби от жалбоподателката и нейната майка, като неин законен представител
във времето, в което жалбоподателката е била малолетна, както и предходно
постановените съдебни решения. Обсъдил е
представените с молбата писмени доказателства, като е посочил, че същите не
сочат наличието на новонастъпили обстоятелства и е изложил становище относно
тяхната относимост към предпоставките по
чл. 8 и чл.9 от ЗУБ за предоставяне на международна закрила. При така
обсъдените обстоятелства органът е посочил, че производство за предоставяне на
международна закрила не следва да се образува, по последващата молба с вх. №
239/10.02.2021г. на Б.Х., предвид липсата на представени доказателства за новонастъпили
обстоятелства от съществено значение за личното й положение й относно държавата
по произход.
На 10.03.2021г.,
срещу подпис, решението е връчено на жалбоподателката, а последната е запозната
с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подписа на
преводач. Жалбата срещу решението е подадена чрез административният орган на
15.03.2021г.
По делото са
представени доказателства и за административните и съдебни производства, водени
от жалбоподателката лично и чрез своята майка и законен представител към
периодите, в които е била малолетна, свързани с първоначалната и последващата
молба за предоставяне на закрила.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, като подадена срещу годен за
оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита и при спазване на 7-дневния срок за съдебно
обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ, както и за основателна но по съображения различни от изложените в нея.
Между
страните не съществува спор че процесното решение е постановено в производство
по реда на раздел III, глава VI от ЗУБ, регламентиращо „Процедура по
предварително разглеждане на последваща молба за международна закрила“.
Съгласно чл.76а
от ЗУБ, преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последващата
молба за международна закрила, се преценява
нейната допустимост съгласно чл.13, ал.2 от ЗУБ.
Нормата на чл.
76б, ал.1 ЗУБ, задължава административният орган в 14 дневен срок от подаването на последващата
молба за международна закрила, единствено въз основа на писмени доказателства,
представени от чужденеца, без да се провежда лично интервю, да вземе решение, с
което да допусне последващата молба до производство за предоставяне на
международна закрила; или да не допусне последващата молба до производство за
предоставяне на международна закрила. Неизпълнението на това негово задължение по
силата на ал.3 от същия нормативен текст, ще доведе до преклудиране възможността за постановяване на отказ от
допускане на последващата молба до последващо производство за международна
закрила, като същата ще се смята за допусната по силата на законовата фикция,
регламентирана с нормата на чл. 76б, ал.3 ЗУБ.
Анализът на последната разпоредба сочи,
че органът е ограничен времево до 14 дни от постъпване на последващата молба за
международна закрила да извърши преценка относно допустимостта на това
производство и ако в рамките на този срок не се произнесе, то същият не
разполага с компетентност да издаде акт със съдържанието на процесния.
Видно от приобщената административна
преписка втората последваща молба на жалбоподателката, по която е постановено
процесното решение е заведена с вх. №
239/10.02.2021г. на РПЦ Харманли, а решението
с която същата не се допуска до производство за предоставяне на международна защита
е издадено на 01.03.2021г., далеч след изтичане на законово регламентирания
срок за това.
Изложеното дава основание на настоящият съдебен състав
да направи извод, че към датата на постановяване на процесното Решение № 5Х/01.03.2021г. на
Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците /Г. М./, с което не е
допусната последващата молба на Б.Х. с вх. № 239/10.02.2021г. до производство
по предоставяне на международна закрила, административният орган не е разполагал
с правомощия да издаде акт със съдържанието на процесният, доколкото след
изтичане на определения в чл.
76б, ал.1 ЗУБ срок, молбата на Б.Х. следва да се счита за допусната до
производство по предоставяне на международна защита директно по силата на
законовата фикция от чл. 76б, ал. 3 от ЗУБ и от този момент нататък компетентен
да се произнесе в общо производство с решение по същество е председателя на
ДАБ.
Предвид изложеното издателят на процесният
акт- интервюиращият орган при ДАБ към МС е постановил същият при условията на
отпаднала компетентност и в нарушение на
въведената с нормата на чл. 76б, ал.3 от ЗУБ законова фикция, което
обстоятелство води до засягане на оспореният акт от най-тежкия порок –
нищожност, която следва да бъде обявена от Съда. Предвид естеството на поставения за
разглеждане пред административния орган въпрос, непозволяващо произнасяне по
същество от Съда, преписката следва да изпрати на съответния компетентен
административен орган - Председателя на Държавната агенция за бежанците, за
разглеждане по същество на допуснатата по силата на законовата фикция
последваща молба на жалбоподателката Б.Х. до производство за предоставяне на
международна закрила.
Така
мотивиран и на основание чл.
172, ал.2, пр.първо, във вр.с чл.
173, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
за нищожно
Решение № 5Х/01.03.2021г. на Интервюиращ орган при
Държавната агенция за бежанците /Г. М./, с което не е допусната последващата
молба на Б.Х. с вх. № 239/10.02.2021г.
до производство по предоставяне на международна закрила.
ИЗПРАЩА преписката на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски
съвет, за разглеждане и произнасяне по молба за международна закрила вх. №
239/10.02.2021г., подадена от Б.Х., гражданка на А., с ЛНЧ **********
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: