№ 181
гр. София, 20.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Капка Павлова
Михаил Малчев
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно търговско дело №
20251001000154 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК вр. с чл. 294 ГПК.
Софийски градски съд е бил сезиран от „Гарантстрой комплект“ АД с
осъдителни искове срещу „Г. инженеринг“ ООД с правно основание чл.79 ЗЗД
вр. чл.266 ЗЗД – за заплащане на неплатени възнаграждения по договор за
възлагане на строително-монтажни работи от 27.01.2017г. /договор за
аварии/ в общ размер 171 170,40 лв. по издадени фактури - №**********,
№********** и №********** съответно от 10.10.2018 г.,
№**********/14.11.2018 г. и №**********/11.12.2018 г., по договор за
водоноски от 27.01.2017 г. в общ размер 22 527,80 лв., осчетоводени със
същите фактури и по договор за възлагане на строително - монтажни
работи от 27.01.2017г. за възстановяване на пътни настилки за линейни
обекти и анекс от 26.01.2018 г. в общ размер 61 378,24 лв. по издадени
фактури №**********/ 02.05.2018г., №**********/01.06.2018 г. и
№**********/01.08.2018 г.; както и с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД – за
заплащане на неустойки, уговорени в трите договора, както следва : 2 019,22
лв. неустойка по чл. 6 ал. 2 и 102 909,27 лв. неустойка по чл. 21 от договора за
аварии от 27.01.2017 г.; 13 516,15 лв. неустойка по чл. 9 от договор водоноски
от 27.01.2017 г. и 6 137,82 лв. неустойка по чл. 21 от договор за възлагане на
строително-монтажни работи от 27.01.2017г. за възстановяване на пътни
настилки за линейни обекти и анекс от 26.01.2018 г.
С решение № 1053 от 21.09.2022 г., постановено по т. д. № 1073/2021 г.
по описа на Софийски градски съд, първата инстанция е приела исковете за
основателни и доказани в предявените размери, като е намерила за
неоснователни твърдението на ответника за извършено извънсъдебно
прихващане с негово насрещно вземане от ищеца, както и съдебно
направените възражения за прихващане,с изключение на това за вземането по
1
чл. 55 ал. 1 ЗЗД за надплатени суми, касаещи отчетена, но неизвършена от
ищеца работа (установена като разлика в отчетените по първия договор между
страните квадратури и тези, приети като изпълнени от ответника по договора
му със „Софийска вода“АД). Признавайки съществуването на това
задължение на ищеца към ответника в размер на сумата 21 532,82 лв., съдът е
прихванал тази сума от вземането му по едната от фактурите - фактура
№**********/19.09.2018 г., при което е уважил иска за възнаграждение по
Договора за аварии до размер на общата по фактурите сума 149 637,58 лв., а в
останалата му част го е отхвърлил като погасен чрез прихващане. Исковете за
възнаграждение по останалите два договора са уважени в предявените им
размери, а искът за неустойка по чл. 21 от договора за възлагане на
строително- монтажни работи от 27.01.2017г. (договор за аварии) е уважен до
размер на сумата 89 623,52 лв., изчислена върху останалата след
прихващането част от главното задължение по този договор.
Софийски апелативен съд е бил сезиран с въззивни жалби и от двете
страни в първоинстанционното производство, които са обжалвали решението
на СГС съответно в неизгодните за тях части.
С въззивната жалба на „Г. инженеринг“ ООД, се обжалва решение №
1053/21.09.2022 г. в частта, с която предявените искове са уважени до размера
общо на 344 409, 68 лв. Подържа се, че решението в обжалваната му част е
незаконосъобразно. Заявява се, че е установено по делото изпълнение на
задълженията на ответника за качествено уплътняване на основата (обратен
насип) по договора за линейни обекти, поради което ищецът носел
отговорност. По делото не било спорно, че е налице пропадане на настилката,
като от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, се
установява, че пропадането се дължи на недобра основа. Първата инстанция
не е взела предвид направените от вещото лице в откритото заседание на
26.05.2022 г. разяснения, с които била изяснена последователността на
извършваните от страните действия - жалбоподателят полага обратен насип до
ниво асфалтова настилка, за да не се създава опасност за движението, а
ищецът отнема от горния слой на основата, за да избегне полагане на асфалт
над нивото на пътя и полага асфалтовата настилка. По делото било
установено, че се касае за скрити недостатъци в качеството на изработеното от
ищеца по отношение на положените материали и дебелината на настилката
.Подържа се,че разпоредбата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД дава възможност на
възложителя по договора да направи последващо възражение за неправилно
изпълнение, в случай че недостатъкът не може да бъде открит при
обикновения начин на приемане или се прояви по-късно. В случая,
обикновеният начин на приемане е установеният в обичайната търговска
практика между страните, при който „Гарантстрой комплект“ АД отчита
работата си на Г. Инженеринг, последният уведомява основния възложител
„Софийска вода“ АД, който, от своя страна, приема работата или респективно
връща изработеното със забележки и възражения. Забележките, респ.
възраженията на „Софийска вода“ АД се определят като забележки към
2
„Гарантстрой комплект“ АД, който има задължението да ги коригира.
Неправилно първата инстанция е приела, че ако ответникът не се е възползвал
от възможността за рекламация, съответно не е направил възражения,
работата следва да се счита приета. Според жалбоподателя неправилни са и
изводите на съда, че извънсъдебното прихващане, извършено от ответника с
вземанията на ищеца по фактура № **********/01.06.2018 г. и фактура №
**********/01.08.2019 г., не е произвело действие. Необсоновано съдът е
приел, че не се установява вземане на ответника към ищеца за сумата по
неустойките по чл. 22 от договора за аварии, така както същите са били
фактурирани по издадените от ответника фактури, като е посочил, че ищецът
не е бил страна по основния договор, който, в частта за неустойките, е бил
относим единствено в отношенията между страните по делото в частта на
съвпадащите задължения на изпълнителя. Подържа се, че клаузата по чл. 22 от
договора за аварии дава възможност за такова прихващане. Оспорва се като
неправилен и извода на съда, че предявеното от ответника възражение за
съдебно прихващане със сумата от 95 600,12 лв., представляващо обезщетение
за неизпълнение на договора за аварии на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, е
неоснователно. Според жалбоподателя при неизпълнение на задължението за
полагане на настилка като елемент от възлагане от „Софийска вода“ АД, което
полагане на настилка е превъзложено на „Гарантстрой комплект“ АД, той
търпи вреди в размера на неустойките, които следва да заплати на „Софийска
вода“ АД. Тези неустойки са дължими от ответника именно поради
неизпълнението на „Гарантстрой комплект“ АД. Оспорва се като неправилно
и заключението на първата инстанция, че исковете за заплащане на неустойка
за забава в приемане на работата от страна на „Г. инженеринг“ ООД (по чл. 6,
ал. 2 от договора за аварии) и неустойка за забава на плащането на дължими
суми (по чл. 21 от договора за аварии и чл. 9 от договора за водоноски) са
основателни. Според жалбоподателя неустойка по чл. 6, ал. 2 от договора за
аварии би била дължима единствено в случай че работата е изпълнена точно,
качествено и в уговорените срокове. В този смисъл текстът на чл. 6, ал. 1 от
същия договор изрично установява правото на ответника да не приеме
работата при всички случаи на неточно, некачествено или забавено
изпълнение. Заявява се, че съдът не обсъдил и становището на жалбоподателя,
че съгласно чл. 6, ал. 3 от договора за аварии при всички положения
(независимо размера на разликите) „Г. инженеринг“ ООД дължи заплащане на
извършените СМР до размера на приетите и заплатени нему СМР от страна на
„Софийска вода“ АД. Моли се решението в обжалваната му част да бъде
отменено и вместо него бъде постановено решение, с което предявените
искове бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се направените по делото
разноски.
С насрещна възззиивна жалба от „Гарантстрой комплект“ АД се
обжалва решение № 1053/21.09.2022 г. в отхвърлителната частта, с която: е
прието за основателно заявеното от ответника възражение за прихващане с
твърдяно като съществуващо негово вземане по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за надплатени
3
суми по отношение на констатирани разлики в квадратурата на отчетената
работа спрямо приетата като изпълнена от „Софийска вода“ АД, с оглед на
което със сума в размер на 21 532,82 лв. е прихваната сумата от 29 833,12 лв.,
представляваща първото предявено от ищеца вземане, предмет на
фактуриране с фактура № **********/10.09.2018г.; искът за заплащане на
неустойка по чл. 6, ал. 2 от договора за аварии (за забава при приемането на
работите) е отхвърлен за разликата между уважената част от 1 588,57 лв. и
пълния предявен размер от 2 019,22 лв., с оглед на уваженото възражение за
прихващане; искът за заплащане на неустойка по чл. 21 от договора за аварии
(за забава в плащането) е отхвърлен за разликата между уважената част от 89
623,52 лв. и пълния предявен размер от 102 909,27 лв., с оглед на уваженото
възражение за прихващане. Подържа се, че решението в тази му обжалвана
част е незаконосъобразно. Заявява се, че съдът неправилно е приел, че
възражението за прихващане срещу вземането на „Гарантстрой комплект“ АД
по фактура № **********/10.09.2018 г. е основателно до размера на 21532,82
лв. Твърди се, че по делото не било установено да са релевирани към
съответния във времето момент някакви възражения на „Г. инженеринг“ ООД
спрямо него по отношение на евентуални количествени несъответствия.
Според този жалбоподател разликите между приетите от „Софийска вода“ АД
и реално изпълнените от „Гарантстрой комплект“ АД количества работи се
дължат единствено на неточности, допуснати от страна на ответника. Моли се
решението на СГС да бъде отменено в обжалваната му отхвърлителна част и
вместо него бъде постановено решение, с което предявените искове бъдат
уважени изцяло. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
В установения от закона срок, и от двете страни във въззивното
производство са подадени съответно отговори на въззивните жалби, с които
последните се оспорват като неоснователни по подробно изложени
съображения.
Настоящото въззивно производство е висящо, след като с решение
№45/10.02.2023 г. по т. д. №1764/2023 г. по описа на ВКС, II т. о., е отменено
решение №427/27.06.2023 г. по т. д.№16/23 г. по описа на Апелативен съд –
София в частта, с която, след отмяна на решение №1053/21.09.2022 г. по т.д.
№1073/2021 г. по описа на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените
от „Гарантстрой комплект“ АД срещу “Г. инженеринг” ООД осъдителни
искове , както следва: 171 170,40 лв. за останало неплатено възнаграждение с
ДДС по договор за възлагане на строително-монтажни работи от 27.01.2017г.
/договор за аварии/; 22 527,80 лв. за останало неплатено възнаграждение с
ДДС по договор за водоноски от 27.01.2017г.; 61 378,24 лв. за останало
неплатено възнаграждение с ДДС по договор за възлагане на строително -
монтажни работи от 27.01.2017г. за възстановяване на пътни настилки за
линейни обекти и анекс от 26.01.2018г. , за което са били издадени данъчна
фактура № **********/02.05.2018г. и 102 909,27 лв. за неустойка по чл. 21 от
договора за възлагане на строително-монтажни работи от 27.01.2017г.
4
/договор за аварии/, ведно със законната лихва за забава върху горепосочените
суми от 16.06.2021 г. до окончателното им изплащане. Съставът на ВКС по т.
д. №1764/2023 г. е заключил, че при съвкупната преценка на писмените
доказателства, заключение на вещо лице и извънсъдебно признание на
ответника, се налага правният извод за възникнали в тежест на ответника
задължения за плащане на уговореното възнаграждение за изработеното по
трите договора, сключени между страните. При този извод са дадени
задължителни указания на друг състав на САС да разгледа и да се произнесе
по направените от „Г. инженеринг“ ООД: възражение за намаляване на
възнаграждението по чл. 265 ЗЗД и правопогасяващи възражения за
прихващане, като бъде извършена преценка на ангажираните във връзка с
възраженията доказателства при съобразяване на дадените указания на ВКС
по приложението на материалния закон.
С разпореждане от 05.03.2025 г., постановено на основание чл. 267 ГПК,
съдията – докладчик е насрочил производството по въззивното дело в открито
съдебно заседание на 07.04.2025 г. от 14.00 часа.
На 10.03.2025 г. по делото е постъпила молба от „Гарантстрой
комплект“ АД, действащо чрез процесуалния си представител. Със същата се
прави искане за отвод на настоящия състав на Апелативен съд-София на
основание чл. 22, ал. 1,т. 6 ГПК. Искането е мотивирано с факта, че съдията –
докладчик е командирован съдия в САС. Това само по себе си нарушавало
изискванията на Закона за съдебната власт и на нормативните актове по
прилагането му. На следващо място се изтъква, че в състава влиза и
административният ръководител на АС-София, който е извършил
командироването и само от него зависело запазването на позицията на
командирования съдия. Страната счита, че това поражда основателно
съмнение в безпристрастността на командирования съдия - докладчик,
доколкото в конкретната ситуация у разумен наблюдател можело да се създаде
впечатление, че командированият съдия не е способен да реши спора
безпристрастно. Процесуалният представител на „Гарантстрой комплект“ АД
се позовава на данни, изнесени в сигнал на съдии от СГС до Председателя на
ВКС относно командироването на съдии в АС- София, а именно – че повече от
една трета от съдиите в този съд са командировани, някои от които за период
от повече от 5 години и това командироване било извършвано изцяло по
усмотрение на неговия административен ръководител. Посочва се, че
командироването като уж времена алтернатива практически било заместило
конкурсите, а само те гарантирали независимост и безпристрастност на съда.
Изтъква се, че по в. т. д. №808/2023 г. по описа на САС, което е било
разгледано от съдия съдебен състав, но с друг съдия – докладчик и което е
поставено по спор, произтичащ от същото правоотношение като настоящия,
също е бил поискан отвод на състава, като искането му е било оставено без
5
уважение. С оглед на тези съображения „Гарантстрой комплект“ АД, чрез
процесуалния си представител, прави искане съдебният състав да се отведе от
разглеждането на делото и същото да бъде разпределено на друг състав на
Апелативен съд-София, съставен само от съдии-титуляри.
Настоящият състав на САС, намира, че искането за отвод е
неоснователно по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК визира като основание за отвод
на съдия или съдебен състав съществуването на други обстоятелства, които
пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие. Съгласно
константната практика на ВКС ( решение № 103/16.01.2019 г. по гр. д. №
2875/2017 г. на I-во г.о.), която напълно се споделя и от настоящия съдебен
състав, това законово основание за отвод е условно по своя характер и
подлежи на установяване във всеки конкретен случай. То би било налице,
когато съществуват особени отношения между съдията и някоя от страните по
делото, които биха могли да повлияят на разглеждането и решаването му,
както и в случаите, когато съдията е изразил предварително становище по
съществото на спора не по предвидения в закона ред или преди постановяване
на крайния съдебен акт по делото.
Сам по себе си фактът, че в съдебния състав са включени
командировани съдии не съставлява обстоятелство, пораждащо основателно
съмнение в неговата обективност и безпристрастност, защото не обосновава
някаква лична заинтересованост от постановяване на решение в полза или във
вреда на някоя от страните. Съгласно чл.117, ал.2 от Конституцията на
Република България съдебната власт е независима като при осъществяване на
своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите
се подчиняват само на закона. Именно тази независимост е ключова при
осъществяване на правораздавателната дейност от съдилищата. Тя осигурява
на всеки съдия, прокурор или следовател възможността да осъществява
своите професионални задължения като се ръководи единствено от своето
вътрешно убеждение и закона. Доколкото членовете на съдебния състав са
професионални съдии, то тяхната лична безпристрастност се предполага. В
същото време не е посочен нито един конкретен факт, който да сочи на
опровергаване на тази презумпция. Възможността за командироване на съдии
от окръжен съд в апелативен съд или във Върховния касационен съд или
Върховния административен съд е предвидена в Закона за съдебната власт –
чл. 107,ал. 1, чл. 115, ал. 1 и чл. 123 ЗСВ. Законът не предвижда ограничение
на броя на съдиите, които могат да бъдат командировани в един съдебен
състав. По време на действието на командироването, командированият съдия
участва в разглеждането на делото на съответния съд, в който е командирован,
при съобразяване на правилата за случайно разпределение на делата. На
6
принципа на случайното разпределение се определя само съдията –
докладчик, докато съдебните състави са предварително формирани и когато
делото бъде разпределено на съответния докладчик, то разглеждането му се
осъществява в съдебния състав, на който е член този съдия. Правилата за
формирането на състава на съда, за назначаването, за срока на упражняването
на функциите и основанията за отвод, самоотвод и освобождаване от
длъжността на членовете на състава, включително и командироване на съдия
от един в друг съд са публично известни. Това гарантира информираността на
обществото за начина, по който се осъществяват тези действия и изключва
възможността за външна намеса, която би игнорирала установените правила.
На следващо място е необходимо да се посочи, че командироването се
извършва единствено и само в интерес на правосъдието и необходимостта да
има попълнени законни състави за разглеждане на подсъдните на съответния
съд дела и при спазване на изискванията на чл. 227, ал. 7 и ал. 8 ЗСВ, както и
на Правилата за командироване на съдии, прокурори и следователи, приети от
ВСС. При наличието на множество незаети съдийски бройки и на
командировани съдии, които са титуляри в САС във Върховния касационен
съд, дейността на съда би била значително затруднена ако не съществуваше
възможността за командироване на съдии от други съдилища, включително
такива от по - долна инстанция. Ако щатът на съда беше зает, то тогава
нямаше да има нужда, а и възможност поради липса на незаети съдийски
места да бъдат командировани съдии. Самото решение на Председателя на
САС да командирова конкретен съдия подлежи на контрол от страна
Съдийската колегия на ВСС, която е органът, отговарящ за кадровото
обезпечаване на работата на органа на съдебната власт, в който е необходимо
командироване, както и на органа, от който е командирован съдията. Нейното
решение пък от своя страна подлежи на съдебен контрол.
Настоящият съдебен състав констатира, че развилото се въззивно
производство по в. т. д. №808/2023 г. по описа на САС, макар и между същите
страни, е касаело правен спор с различен предмет от настоящия. Ето защо
произнасянето по в. т. д. №808/2023 г. по описа на САС няма връзка с
предмета на настоящото въззивно производство и следователно липсват
основания за отвод на настоящия съдебен състав. Още повече, че настоящият
съдия – докладчик не е участвал в произнасянето по в. т. д. №808/2023 г. по
описа на САС. Обстоятелството, че процесуалният представител на
„Гарантстрой комплект“ АД не е съгласен и е недоволен от постановеното
съдебно решение по в. т. д. №808/2023 г. по описа на САС, не е основание за
отвод на съдебния състав. За по-голяма ясно в случая следва да се посочи, че
постановеното определение №20/06.01.2025 г. по т. д. №1753/2024 г. по описа
на ВКС, I т. о., с което не е допуснато до касационното обжалване съдебното
7
решение по в. т. д. №808/2023 г. по описа на САС, е гаранция за
безпристрастното и законосъобразно разрешаване на правния спор от състава
на САС.
Всичко това води до извода, че състав на апелативен съд, в който е
включен един командирован съдия, който в случая е и докладчик, е законен и
не са налице основания да се счита, че същият е предубеден или зависим. В
допълнение следва да се посочи, че е недопустимо правната възможност да се
иска отвод на съдия да се използва за забавяне на дело, избор на съдия,
съдебен район или натиск върху съда. В тази насока се пораждат съмнения с
оглед на процесуалното поведение на представителя на „Гарантстрой
комплект“ АД по исканите отводи, което няма как да бъде толерирано от
настоящия съдебен състав. В случая ако се уважи искането на страната, това
ще й даде възможност да си избере кой състав да разгледа процесния спор.
По изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение направеното с молба от 10.03.2025 г., подадена
„Гарантстрой комплект“ АД чрез адвокат Р. В. П. от САК, искане за отвод на
настоящия съдебен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8