Р Е Ш Е Н И Е
№ 262459
гр. В., 11.08.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - В.,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в
открито съдебно заседание, проведено на петнадесети
юли две
хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П.Т. при участието на секретаря Гергана Найденова, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 15829 по описа за 2020 година на Районен съд - В., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявена искова молба от В.А.Н., ЕГН **********, с адрес ***,
срещу П.на Р.Б., с искане да бъде постановено решение, по силата на което
ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 12 950,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнато и поддържано
обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26 и
чл. 339, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, изразяващи се
тревожност, обремененост, напрегнатост, усещане за
несигурност и страх, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда – 11.12.2018г. до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба се излага следното:
През ***г. ВРП образувала преписка срещу ищеца, както и ДП с номер ***/***г. по
описа на Първо РУ ОД МВР – В.. На ищеца му били повдигнати няколко обвинения –
по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 26 и чл. 339, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Била взета МНО „парична гаранция“ от
1000,00 лв. На 18.07.***г. на ищеца били предявени материалите от
разследването. През есента на ***г. във ВРС бил внесен ОА и било образувано
НОХД ***/***г. Проведени били общо 9 заседания. С присъда от 23.11.2018г.
ищецът бил оправдан. Наказателното производство продължило повече от 15 години,
а обвинението било за извършено „тежко престъпление“. През цялото това време
ищецът живял в страх, че поради грешка можело да бъде несправедливо осъден и да
прекара години в затвор. Името му било разрушено. В очите на обществото авторитетът
на ищеца бил уронен, както и престижа му като човек и гражданин. Бил принуден
да търпи ограниченията поради повдигнатото му обвинение. Кошмарът за ищеца и
семейството му бил огромен. Страхувал се и за бъдещето на семейството си.
Чувствал се обременен, напрегнат, тревожен и не можел да се развива нормално.
В срока за отговор по реда на чл. 131 ответната страна е взела становище
в следния смисъл: Излага се, че искът е неоснователен. Ищецът е бил осъждан на
лишаване от свобода за срок от 12 години, като е бил предсрочно освободен. След
освобождаването му отново е бил осъден, като му било наложено наказание „пробация“. Следователно не може да се приеме, че ищецът е
лице, което се е ползвало с авторитет и престиж в общността. Размерът на претендираното обезщетение е силно завишен. Правят се опити
за изкуствено разширяване на периода, за който може да се претендира
обезщетение за претърпени вреди. Половината от процесуалното време по
производството е преминало в съдебна фаза. Многобройните съдебни заседания не
са свързани с процесуално поведение на представител на прокуратурата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложената по
делото справка за съдимост В.Н. е бил осъждан, както следва: С присъда от
23.04.1997г. на ОС – В. по НОХД 241/1996г., с която е признат за виновен за
това, че за периода от м.03.1995г. до 27.05.1995г., при условията на
продължавано престъпление, чрез употреба на сила и заплашване, като съизвършител се съвкупил с малолетна, като случаят е
особено тежък, поради което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от 12 години. Признат е за виновен, че за периода от м.03.1995г. до
27.05.1995г., при условията на продължавано престъпление, чрез употребата на
сила и заплашване, сам и в съучастие, като съизвършител,
извършил действия с цел възбуждане и удовлетворяване на положение желание без
съвкупление по отношение на малолетна, като случаят е особено тежък, за което
му е наложено наказание лишаване от свобода за 5 години. С определение от
27.08.***г. ВОС е освободил предсрочно от изтърпяване на останалата част от
наказанието ищеца, като му е установил изпитателен срок в размер на три години,
два месеца и девет дни. С Присъда 370/08.06.***г. по НОХД ***/***г. по описа на
ВРС ищецът е признат за виновен за това, че на 22.09.2008г. в с. С.О., в
съучастие, като съизвършител с К.П.Г., причинил на З.В.П.лека
телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания и
ожулвания на лицето, луксация на първи горен десен
зъб, контузия на лявата гръдна половината на дясна поясна
област, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деяниято е извършено по хулигански подбуди.
В открито съдебно заседание е разпитан
св. Цв.В.М., която живее на семейни начала с ищеца.
Сочи, че след обвинението през ***г. ищецът бил много притеснен, защото преди
това бил осъждан и пуснат предсрочно. До 2018г. непрекъснато бил викан на разпит.
В. не се чувствал добре, ставал нервен, когато го викали на разпит. Имало
отдръпвания на колеги и съседи, като разбрали, че е обвинен. Имало много
разходи по адвокати. Два пъти била викана „Бърза помощ“, поради високо кръвно.
Имал притеснения, че ако бъде осъден, апартаментът, в който живеел можело да
бъде конфискуван. Не можел да спи спокойно.
В съдебно заседание е разпитан и св. С.Н.Ф.,
който изложи следното: „Познавам В. от 2004г. Известно ми е, че беше обвинен по
някакво дело. Не му се отрази добре. Беше постоянно под стрес. Беше много
нервен, уплашен, беше го страх. Имаше дни, когато въобще не можеше да си върши
работата. Споделял ми е, че това нещо много го тревожи и че ще го вкарат
невинен в затвора. Комшиите и колегите му започнаха да странят от него. Мисля,
че неговото преместване къде да живее беше свързано с делото.“
По делото бе приложено и НОХД ***/***г.,
от което се установява следното:
1) На 28.02.***г.
Р.П.-В.е внесла обвинителен акт срещу ищеца В.Н. по обвинение за това, че през
периода от 24.10.***г. до 07.12.***г. в гр. В., в условията на продължавано
престъпление и опасен рецидив, като се сговорил предварително с Н.С.и К.Г.,
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез
използване на МПС, отнел чужди движими вещи на обща стойност 13 493,00 лв. от
владението и собственост на „Б.-И.“ ООД и ДЗЗД „В.“, с намерение противозаконно
да ги присвои, като случаят не е маловажен, както и че на 07.12.***г. в гр. В.,
като съизвършител, държал взривни вещества и
боеприпаси, без надлежно разрешение за това и в нарушение на разпоредбите на
ЗКВВООБ;
2) На 02.03.***г.
е издадено разпореждане за насрочване на НОХД в открито съдебно заседание;
3)
На 12.04.***г. е проведеното първо открито съдебно
заседание, което е отложено, поради
неявяване на защитника на подсъдимия по делото В.Н.;
4) Следващите
съдебно заседания са проведени, както следва:
- 12.05.***г.,
отложено поради нередовно уведомяване на страна;
- 23.06.***г.,
отложено поради желанието на подсъдимия делото да се гледа по общия ред;
- 03.11.***г., на което подсъдимият Н. не се е явил;
- 31.01.2012г.,отложено
поради неявяване на подсъдимия К.Г.;
- 05.04.2012г.,
отложено поради неявяване на подсъдимия Н.С.;
- 06.07.2012г.,
отложено поради направено доказателствено искане;
- 13.10.2012г., подсъдимият Н. не се е явил;
- 22.01.2013г., подсъдимият Н. не се е явил;
- 13.05.2013г.,
отложено поради допуснати писмени и гласни доказателства;
- 19.09.2013г.,
отложено поради неявяване на допуснатите свидетели;
- 03.12.2013г., подсъдимият Н. не се е явил;
- 11.02.2014г., подсъдимият Н. не се е явил;
- 15.04.2014г.,
отложено поради допускане на нови доказателства;
- 10.06.2014г.,
отложено поради допускане на гласни доказателства;
- 25.11.2014г.,
отложено поради неявяване на свидетел;
- 12.02.2015г.,
отложено поради неявяване подс. С.;
- 05.05.2015г., отложено поради призоваване на свидетели;
- 11.06.2015г.,
отложено поради призоваване на свидетел;
- 10.09.2015г.,
отложено поради призоваване на свидетел;
- 27.10.2015г.,
отложено поради неявяване на свидетел;
- 12.01.2016г.,
отложено поради неявяване на свидетел;
- 29.03.2016г., подсъдимият Н. не се е явил;
- 26.04.2016г., подсъдимият Н. не се е явил;
- 31.05.2016г., подсъдимият Н. не се е явил;
- 28.06.2016г.,
отложено поради неявяване на подсъдимия С.;
- 06.12.2016г.,
отложено поради допускане на доказателства и неявяване на защитника на
подсъдимия;
- 24.01.2017г., подсъдимият Н. не се е явил;
- 09.05.2017г., подсъдимият Н. не се е явил;
- 13.06.2017г., подсъдимият Н. не се е явил;
- 12.09.2017г., подсъдимият Н. не се е явил;
- 12.12.2017г., подсъдимият
Н. не се е явил;
- 20.02.2018г.,
отложено поради неявяване на подс. С.;
- 10.04.2018г.,
отложено поради неявяване на защитника на подсъдимия Н.;
- 05.06.2018г.,
отложено поради искане на подс. Г.;
- 10.07.2018г.,
отложено поради изискване на веществени доказателства;
5) На
23.11.2018г. е прочетена присъда, с която подсъдимият В.Н. е признат за
невиновен в това, че през периода от 24.10.***г. до 07.12.***г. в гр. В., в
условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, като се сговорил
предварително с Н.С.и К.Г., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот, и чрез използване на МПС, отнел чужди движими вещи на обща
стойност 13 493,00 лв. от владението и собственост на „Б.-И.“ ООД и ДЗЗД „В.“,
с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен, както и
че на 07.12.***г. в гр. В., като съизвършител, държал
взривни вещества и боеприпаси, без надлежно разрешение за това и в нарушение на
разпоредбите на ЗКВВООБ.
Видно
от приложеното по делото ДП с номер ***/***г. производството срещу настоящия
ищец е започнало още през ***г.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ урежда, че държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата
или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В настоящия случай се установи от
събраните по делото доказателства, че ищецът В.А.Н. е бил привлечен като
обвиняем за това, че през периода от
24.10.***г. до 07.12.***г. в гр. В., в условията на продължавано престъпление и
опасен рецидив, като се сговорил предварително с Н.С.и К.Г., чрез разрушаване
на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използване на МПС,
отнел чужди движими вещи на обща стойност 13 493,00 лв. от владението и
собственост на „Б.-И.“ ООД и ДЗЗД „В.“, с намерение противозаконно да ги
присвои, като случаят не е маловажен, както и че на 07.12.***г. в гр. В., като съизвършител, държал взривни вещества и боеприпаси, без
надлежно разрешение за това и в нарушение на разпоредбите на ЗКВВООБ.
С присъда от 23.11.2018г. подсъдимият В.Н.
е признат за невиновен в това, че
през периода от 24.10.***г. до 07.12.***г. в гр. В., в условията на
продължавано престъпление и опасен рецидив, като се сговорил предварително с Н.С.и
К.Г., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез
използване на МПС, отнел чужди движими вещи на обща стойност 13 493,00 лв. от
владението и собственост на „Б.-И.“ ООД и ДЗЗД „В.“, с намерение противозаконно
да ги присвои, като случаят не е маловажен, както и че на 07.12.***г. в гр. В.,
като съизвършител, държал взривни вещества и
боеприпаси, без надлежно разрешение за това и в нарушение на разпоредбите на
ЗКВВООБ.
Следователно лицето е било оправдано
по повдигнатото му обвинение и за него се прилага цитираната по – горе
разпоредба на ЗОДОВ.
Обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в
нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността,
накърнената чест, достойнство и добро име в обществото. Целта на обезщетението
е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и
психологическо равновесие на пострадалото лице. При това е посочено, че е
нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето,
обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано,
изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно,
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното
му общуване, като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика
разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се
изхожда само от формалните, външни доказателства. (Решение № 113 от 17.09.2018 г. по гр. д. №
1603 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение).
Критерии за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение,
дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по
непредпазливост, за които ищецът е оправдан, продължителността на наказателното
производство, видът на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца
ограничения в рамките на наказателното производство, както и по какъв начин
всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му
състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на
ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална
реализация, обществен отзвук и пр. (Решение № 62 от 07.03.2019 г. по гр. д. №
2321 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение).
В конкретния случай освен обичайните
неимуществени вреди, които са нормална последица от повдигане и поддържане на
обвинение, от свидетелските показания на св. Цв.В.М., която живее на
семейни начала с ищеца, се установи, че след обвинението през ***г. ищецът бил
много притеснен, защото преди това бил осъждан и пуснат предсрочно. До 2018г.
непрекъснато бил викан на разпит. В. не се чувствал добре, ставал нервен,
когато го викали на разпит. Имало отдръпвания на колеги и съседи, като
разбрали, че е обвинен. Имало много разходи за адвокатска защита. Два пъти била
викана „Бърза помощ“, поради високо кръвно. Имал притеснения, че ако бъде
осъден, апартаментът, в който живеел можело да бъде конфискуван. Не можел да
спи спокойно.
Изложеното се потвърди и от св. С.Н.Ф.,
който изложи следното: „Познавам В. от 2004г. Известно ми е, че беше обвинен по
някакво дело. Не му се отрази добре. Беше постоянно под стрес. Беше много
нервен, уплашен, беше го страх. Имаше дни, когато въобще не можеше да си върши
работата. Споделял ми е, че това нещо много го тревожи и че ще го вкарат
невинен в затвора. Комшиите и колегите му започнаха да странят от него. Мисля,
че неговото преместване къде да живее беше свързано с делото.“
Освен изложеното следва да се вземе
предвид и обстоятелството, че досъдебното производство е било образувано през ***г.,
обвинителният акт е внесен в съда на 28.02.***г., а оправдателната присъда е
постановена на 23.11.2018г. Т.е. от момента на образуване на досъдебно
производство срещу ищеца до момента на неговото оправдаване е изтекло време
повече от петнадесет години, през което време Н. е търпял всички последици от
това.
Предвид гореизложеното настоящият
съдебен състав намира, че В.Н. е претърпял изложените в исковата молба
неимуществени вреди. Обезщетението за вредите, причинени в резултата на
неоснователно повдигнатото обвинение, съобразно приложението на чл. 52 ЗЗД,
следва да бъде в размер на 3000,00 лв. До
този размер искът се явява основателен, а за разликата над 3000,00 лв. до
пълния претендиран размер от 12 950,00 лв. искът се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
До този извод съдът достига поради следното:
видно от свидетелството за съдимост на ищеца последният е бил осъждан, както следва: С присъда
от 23.04.1997г. на ОС – В. по НОХД 241/1996г., с която е признат за виновен за
това, че за периода от м.03.1995г. до 27.05.1995г., при условията на
продължавано престъпление, чрез употреба на сила и заплашване, като съизвършител се съвкупил с малолетна, като случаят е
особено тежък, поради което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от 12 години. Признат е за виновен, че за периода от м.03.1995г. до
27.05.1995г., при условията на продължавано престъпление, чрез употребата на
сила и заплашване, сам и в съучастие, като съизвършител,
извършил действия с цел възбуждане и удовлетворяване на положение желание без
съвкупление по отношение на малолетна, като случаят е особено тежък, за което
му е наложено наказание лишаване от свобода за 5 години. С определение от
27.08.***г. ВОС е освободил предсрочно от изтърпяване на останалата част от
наказанието ищеца, като му е установил изпитателен срок в размер на три години,
два месеца и девет дни. С Присъда 370/08.06.***г. по НОХД ***/***г. по описа на ВРС ищецът е признат за виновен за това,
че на 22.09.2008г. в с. С.О., в съучастие, като съизвършител
с К.П.Г., причинил на З.В.П.лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания и ожулвания на лицето, луксация
на първи горен десен зъб, контузия на лявата гръдна половината на дясна поясна област, обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като деяниято е
извършено по хулигански подбуди.
Предвид изложеното съдът не може да
приеме, че единствено воденото НОХД ***/***г.
по описа на ВРС и воденото досъдебно производство към него е причина ищецът да
изпита тревожност, обремененост, напрегнатост,
усещане за несигурност и страх, усещане за „несвобода“, накърняване на чест и
достойнство, загуба на авторитет и отдръпване на близки и познати. Установи се,
че по време на воденото ДП с номер ***/***г.,
явно е водено друго, по което след това е образувано НОХД ***/***г. по описа на ВРС, завършило
с осъдителна присъда. Нещо повече, към момента на образувано на ДП от ***г.
ищецът е бил осъждан за изключително тежко престъпление, поради което не може
да се приеме, че същият е бил с добро и положително име в обществото, за да
загуби до такава степен авторитет от повдигнатото му обвинение, причина за
настоящото дело. Освен това следва да се вземе предвид и процесуалното
поведение на ищеца, който с поведението е станал причина за многократното
отлагане на разглеждане на делото в съдебна фаза. От приетата фактическа
обстановка се установи, че ищецът не се е явил в открито съдебно заседание 13 пъти. Няма как да се допусне същият
да черпи определени дивиденти от своето недобросъвестно процесуално поведение,
като отговорността за времетраенето на производството се прехвърли изцяло върху
ответната страна, а именно ВРП, с мотив, че е поддържано повдиганото обвинение.
Предвид това съдът намира, че интензитетът на претърпените неимуществени вреди
не предполага уважаване на по – висок размер на обезщетение.
Чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ урежда, че ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. С оглед
изхода на спора, направеното своевременно искане и представените доказателства,
на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер от
475,68 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р.Б.,
Булстат ***, да заплати на В.А.Н., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 3000,00 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от повдигнато и поддържано обвинение за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26 и
чл. 339, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК по НОХД ***/***г.
по описа на Районен съд – В., както и по ДП ***/***г. по описа на ОД МВР - В. изразяващи
се тревожност, обремененост, напрегнатост, усещане за
несигурност и страх, усещане за „несвобода“, накърняване на чест и достойнство,
загуба на авторитет и отдръпване на близки и познати, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 11.12.2018г.
до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 3000,00 лв. до
пълния претендиран размер от 12 950,00 лв., поради
неоснователност.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.,
Булстат ***, да заплати на В.А.Н., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в общ размер от 475,68 лв., представляваща
сторени в производството разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд – В..
Районен съдия: