Решение по дело №728/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на „И.-ИК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Пазарджик, представлявано от управителя К. И. Н., подадена чрез процесуални представители адвокат А. П. и младши адвокат И. К., срещу Решение № 22/10.05.2024 г. по АНД № 34/2024 г. на Районен съд-Пещера, с което е потвърдено Наказателно постановление № 13-2300705/23.01.2024 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“–Пазарджик, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски.

Ответникът – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“-Пазарджик в представен писмен отговор чрез процесуален представител юрисконсулт Н. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура–Пазарджик, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд–Пазарджик, Х-ти състав, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалбата на „И.-ИК“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 13-2300705/23.01.2024 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик, с което на посочено правно основание чл. 416, ал. 5 КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ, за това че дружеството, в качеството му на работодател не е изпълнил принудителна административна мярка, обективирана в т. 11 от Протокол № ПР 2306042/24.02.2023 г. на старши инспектор при ДИТ-Пазарджик, със срок на изпълнение 03.04.2023 г., а именно: „Да се обезопаси шмиргела, намиращ се в склада за подправките, като се постави липсващия предпазен екран – основание чл. 275, ал. 1 КТ във вр. чл. 173, ал. 1 и чл. 176 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд“. Посочено е, че нарушението е извършено на 04.04.2023 г. в обекта на контрол: „Цех за преработка на месо, находящ се в с. Капитан Димитриево“, на първия ден след срока за изпълнение на приложената ПАМ. Нарушението е констатирано на 21.09.2023 г. в обекта на контрол при извършена проверка от инспектори при ДИТ-Пазарджик за изпълнение на приложената ПАМ, по време на която е установено, че шмиргелът се намира в склада за подправки, използва се и не е обезопасен.

За изясняване на фактите по делото, районният съд е събрал административнонаказателната преписка и е изслушал показанията на актосъставителя и на свидетеля. За да потвърди наказателното постановление е приел, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, без при това да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, нито противоречие с материалния закон. Посочил е, че от представените по делото доказателства, включително и гласни такива се установява, че към момента на последващата проверка на 21.09.2023 г. на служителите на ДИТ-Пазарджик дружеството не е изпълнило даденото му предписание, за което правилно е било санкционирано за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ. Съдът е изложил мотиви и за неприложимостта на разпоредба на чл. 415в, ал. 1 КТ.

Постановеното решение е правилно.

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, Районен съд-Пещера е установил правилно спора от фактическа страна и е достигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. В решението си инстанцията по същество е изложила аргументи, които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл. 221 АПК, съдът препраща към тях.

Районният съд в оспореното решение правилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът не е извършил проверка за компетентността на органа съставил акта и на издателя на наказателното постановление, както и че липсва заповед на министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 54, ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, специализираната контролна дейност по изпълнението на този закон, както и на други нормативни актове се извършва от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ чрез нейните структури. По делото е представена Заповед № З-0693/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с която по т. 5 от нея са оправомощени директорите на дирекции „Инспекции по труда“ да издават и подписват наказателни постановления по АУАН, издадени от инспектори и от лицата от съответната дирекция „Инспекция по труда“, посочени в чл. 21, ал. 2 от Устройствения правилник на ИА ГИТ. Съгласно чл. 21, ал. 2 от Устройствения правилник на ИА ГИТ правомощия на инспектор имат всички служители, назначени на длъжностите инспектор и юрисконсулт, както и ръководителите на административни звена в специализираната администрация. Видно от представената по делото длъжностна характеристика, с която Г. С. се е запознала на 16.06.2020 г. едно от преките задължения на служителите на длъжност „главен инспектор“ е да съставят актове при констатиране на административни нарушения от работодатели, длъжностни лица, работници и служители и да предприема принудителни административни мерки за отстраняване на нарушенията. От представените писмени доказателства правилно съдът е установил, че АУАН и НП е съставен/издадено от компетентни органи.

По отношение твърдението за неспазване на срока по чл. 52, ал. 1 ЗАНН, настоящият състав счита, че дори да се приеме, че административнонаказващият орган да не се е произнесъл в предвидения едномесечен срок, тъй като липсват данни кога е постъпила преписката при него, в случая не е налице съществено нарушение на процесуални правила доколкото е категорична съдебната практика, че месечният срок по чл. 52, ал. 1 ЗАНН е инструктивен, тъй като с изтичането му не се преклудира правото и задължението на наказващият орган да се произнесе, и неспазването му не опорочава оспореното НП. Възможността за издаване на наказателно постановление се погасява с изтичането на давностния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, който е спазен.

Административнонаказателната отговорност на дружеството е била ангажирана за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ - неизпълнение на задължително предписание по чл. 404 КТ на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Съгласно чл. 415 КТ, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв.

В настоящия случай задължителното предписание е дадено от ДИТ-Пазарджик със срок на изпълнение 03.04.2023 г. При извършена проверка на 21.09.2023 г. е констатирано, че предписанието не е изпълнено, като шмиргелът се намира в склада за подправки, използва се и отново е необезопасен. Задължителното предписание, доколкото не е отменено, е валиден административен акт и поражда всички, произтичащи от закона последици. Приложената от контролния орган принудителна административна мярка, която не е обжалвана или редът за обжалването й е изчерпан, е задължителна за лицето, по отношение на което е наложена, и неизпълнението й е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, съгласно нормата на чл. 415, ал. 1 КТ. По делото не са налице данни търговското дружество да е обжалвало даденото задължително предписание, поради което е следвало да го изпълни в посочения в протокола срок. Административното нарушение е безспорно доказано и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Последното като адресат на задължителното предписание на контролния орган е субект на административното нарушение, доколкото в предписания срок не е изпълнило предписаното задължение. Налице са елементите от фактическия състав на нарушението по чл. 415, ал. 1 КТ, поради което правилно е прието от районния съд, че санкцията е наложена в съответствие с материалния закон.

Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че размерът на наложената санкция е прекомерен и че е следвало да бъде приложен привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1 КТ. Цитираната разпоредба предвижда, че за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Нормата се прилага при наличие на кумулативно изброените хипотези, а именно нарушението да е отстранено веднага и от него да не са произтекли вредни последици. В случая обаче се установява и че към момента на проверката за изпълнение на дадените предписания от 21.09.2023 г. нарушението не е било отстранено, поради което съставът на чл. 415в, ал. 1 КТ е неприложим. От друга страна, както бе посочено разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ предвижда наказание с имуществена санкция в размер от 1 500 лв. до 10 000 лв., а с издаденото НП е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., който е минималният законоустановен размер и не подлежи на намаляване.

По изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните, районният съд е издал правилно решение, съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ възнаграждение в размер на 80 лв., в определен от съда размер.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22/10.05.2024 г. по АНД № 34/2024 г. на Районен съд-Пещера.

ОСЪЖДА „И.-ИК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, [улица], представлявано от управителя К. И. Н., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в определен от съда размер.

Решението е окончателно.