Определение по дело №2371/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 170
Дата: 6 февруари 2020 г.
Съдия: Миглена Северинова Кавалова Шекирова
Дело: 20191510102371
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

    ГО, IV-ти

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

06.02.

 

            2020

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Миглена Кавалова

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

2371

 

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „Кредитреформ България“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к. 1606, с управител Радослав Велчев съдебен адрес:***  чрез юрисконсулт Г.К. срещу И.М.К., с адрес: ***, п.к. 2600, ул. „Антим I“  13, ет. 4, ап. 4.

           Съдът на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:

           1. Обстоятелства,  от които  произтичат претендираните права и направените възражения: 

           Ищецът твърди, че на 21.10.2016г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и И.М.К. е сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР, който договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. е чл. 2 от ЗЕДЕУУ и с подписването на който кредитополучателя потвърждава, че е прочел и приема условията на договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***, като сочи, че съгласно точка 2.2 от общите условия кредитодателят дава право на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантира получаването на отговор до 20 минути от изпращането й и в процесния случай, на 21.10.2016г. страните сключват договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № ********** и явяващ се втори по ред договор за кредит между тях. В заявката си И.К. заявява желание да й бъде отпусната сума в размер 300, 00 лева като заявява и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката - кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 20.11.2016г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата е отпусната от кредитодателя посредством системата epay.bg на името на кредитополучателя в „Изипей“ АД на същия ден - 21.10.2016г. Със сключването на договора, К. се задължава да върне на кредитодателя сума в общ размер 371, 61 лева, от които главница в размер 300,00 лева, договорна лихва в размер 10, 10 лева за периода на ползване на кредита и такса за експресно разглеждане в размер 61, 51 лева. Сочи, че кредитополучателят се възползвал от правото да удължи срока на връщане на кредита, съгласно т. 11 от Общите условия, приложими към договор за кредит № ********** няколко пъти и срокът за връщане на кредита е удължен до новата падежна дата - 12.01.2017г. Твърди, че с настъпване на падежа по договора - 12.01.2017г., кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава, при което съгласно клаузите на договора и т. 13.2. от Общите условия, от 13.01.2017г., „4финанс“ ЕООД (Вивус) започва да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10, 00% към договорния лихвен процент - в конкретния случай - 40, 96%, върху неизплатената сума за периода на просрочието, както и че „Вивус“ изпращат четири броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в договора за кредит,  в които се съдържа информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва, които писмата, съгласно т. 13.4. от Общите условия към Договор за кредит № ********** се таксуват спрямо тарифата на кредитодателя и са изцяло за сметка на кредитополучателя. Обосновава активната си процесуална легитимация чрез сключване на 23.11.2018г. на договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018- 033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по договор № ********** в общ размер 691, 83 лева, от които: главница - 300, 00 лева; 61, 51 лева - такса експресно разглеждане; 10, 10 лева - договорна лихва; наказателна лихва - 290, 22 лева за периода от 13.01.2017г. (денят, следващ падежа) до 22.11.2018г. (денят, предхождащ цесията); отписани такси за събиране - 30, 00 лева, които вземания са подробно описани в Приложение № 1, представляваща неразделна част от договора за прехвърляне на вземания. Сочи, че „Кредитреформ България“ ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която е получена на 14.12.2018г. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати посочените суми, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

           В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК е депозиран такъв от ответника чрез назначения му особен представител адв. К. ***, в който отговор се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове по изложените в отговора съображения.

           2. Правна квалификация на претендираните права и възражения:           

           Предявени са искове с правно основание чл. 240 вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

           3. Права и обстоятелства, които се признават: не са налице.

           4. Общоизвестни и служебно известни на съда факти,  свързани с предмета на доказване на делото, които не следва да се доказват: не са налице.

           5. Разпределение на доказателствената тежест:

           Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и размера на претенциите си. В случая следва да докаже и валидно цесионно правоотношение, по силата на чиито правни последици обосновава активната си процесуална легитимация.

           Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

           Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение на страните, съдът обявява на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на страните, че не са налице обстоятелства, за които да не сочат доказателства.          

           Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора по нея документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, както и на основание чл. 184, ал. 1, изр. 2 ГПК да се задължи ищеца да представи посочените от ответника в отговора на исковата молба документи на електронен носител най – късно в първото по делото открито съдебно заседание.

           На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

           НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.03.2020г. от 09, 50 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи препис от отговора на исковата молба и приложенията към него, депозирани от ответника.

           ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба и отговора по нея документи като доказателства по делото.

           ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 184, ал. 1, изр. 2 ГПК да представи посочените от ответника в отговора на исковата молба документи на електронен носител най – късно в първото по делото открито съдебно заседание.

           ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение  на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

          

           Определението не подлежи на обжалване.

                                                                                             

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: