№ 3814
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110123928 по описа за 2022 година
Депозирана е искова молба от К. Е. Я.,ЕГН 7 ********** ,с която против „Боро Бъкс
1“ООД,ЕИК : ********* е предявен осъдителен иск ,с правно основание чл.128,т.2 от КТ
за заплащане на сумата в общ размер от 2 600 лева,представляваща незаплатено нетно
трудово възнаграждение , за периода месец 13.02.2018год. до 01.03.2019год. ,от които : 200
лв. - частично от нетното трудово възнаграждение от 1152,89 лв. дължимо за периода
13.02.2018 г. - 28.02.2018 г.; 200 лв. - частично от нетното трудово възнаграждение от 2
017,55 лв. дължимо за месец 03.2018 г.; 200 лв. - частично от нетното трудово
възнаграждение от 2 017,55 лв. дължимо за месец 04.2018 г.; 200 лв. - частично от нетното
трудово възнаграждение от 2 017,55 лв. дължимо за месец 05.2018 г.; 200 лв. - частично от
нетното трудово възнаграждение от 2 017,55 лв. дължимо за месец 06.2018 г.; 200 лв. -
частично от нетното трудово възнаграждение от 2 017,55 лв. дължимо за месец 07.2018 г.;
200 лв. - частично от нетното трудово възнаграждение от 2 017,55 лв. дължимо за месец
08.2018 г.; 200 лв. - частично от нетното трудово възнаграждение от 2 017,55 лв. дължимо за
месец 09.2018 г.; 200 лв. - частично от нетното трудово възнаграждение от 2 017,55 лв.
дължимо за месец 10.2018 г.; 200лв. - частично от нетното трудово възнаграждение от 2
017,55 лв. дължимо за месец 11.2018 г.; 200лв. - частично от нетното трудово
възнаграждение от 2 017,55 лв. ., дължимо за месец 12.2018 г.; 200 лв. - частично от нетното
трудово възнаграждение от 2 017,55 лв. ., дължимо за месец 01.2019 г.; 200 лв. - частично от
нетното трудово възнаграждение от 2 017,55 лв. ., дължимо за месец 02.2019 г.
В исковата молба ищецът твърди, че в периода 13.02.2018год. до 01.03.2019 год. бил
в трудово правоотношение с ответника, по силата на което е изпълнявал при ответника
длъжността „търговски директор“,при пълно работно време ,40 часа седмично,при подневно
1
отчитане на работното време – 8 часа дневно ,при петдневна работна седмица, срещу
месечно основно трудово възнаграждение от 2 600лева.Изискуемостта на трудовото му
възнаграждение била на 25 то число на месеца,следващ месеца ,през който е положен
труд.Нетната му заплата възлизала на 2017,55лв. като твърди ,че може сумата да е била
реално и по-висока ,предвид дължимо заплащане за трудов стаж от 0,6% на година.Твърди
,че в периода 13.02.2018год. до 01.03.2019год.,когато било прекратено трудовото му
правоотношение ,на основание чл.325,ал.1,т.1 от КТ,полагал труд ,изпълнявал
добросъвестно трудовите си задължения като ежемесечно не му били заплащани по 200лв.
от дължимата заплата.Общо не му била заплатена сумата от 2 600лв.Ето защо претендира
същите.
Ответникът „Боро Бъкс 1“ООД,ЕИК : ********* в срок не е депозирал писмен
отговор.В с.з. ,редовно призован не изпраща представител.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност
и поотделно,приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
Релевантните факти по предявения иск по чл. 128, т. 2 КТ са: наличието на валидно
трудово правоотношение през процесния период, полагането на труд от ищеца през същия,
размер на трудовото възнаграждение.
Доказателствената тежест е на ищеца.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга,в случая своевременното плащане на трудовото
възнаграждение по посочените в чл.270 от КТ начини.
От представения по делото трудов договор № 001/13.02.2018г., неоспорен от
ответника, сключен на 13.02.2018год. ,се установява ,че между ищеца К. Е. Я. и ответника
„Боро Бъкс 1” ООД, е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът бил
назначен на длъжност „търговски директор” в предприятието на ответното дружество. От
трудовия договор се установява, че било уговорено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 2600 лева и допълнително възнаграждение в размер на 0,60 %
за всяка година трудов стаж с периодичност на плащане – до 25-то число на месеца, следващ
този, за който се отнася.
Съдът кредитира както трудовия договор, така и длъжностната характеристика,
които не се оспорват от ответника. Фактът на налично трудово правоотношение не се
оспорва и от страните.
Следва да се приеме и че това трудово правоотношение е прекратено ,считано от
01.03.2019год.,предвид Заповед № 02-02/28.02.2019год.,на посоченото в нея основание – по
взаимно съгласие.
Ответникът не оспорва изпълнението на трудовите задължения от страна на ищцата
през времето на трудовото правоотношение, поради което съдът прие за установен и този
2
факт. Последното обстоятелство се установява и от приетото по делото заключение на
ССчЕ.
Съгласно заключението на вещото лице Е. Вл.Ж. ,съгласно данните ,подадени в
декларации ,обр.№ 1 ,отработените дни от ищеца ,в периода февруари 2018год. – февруари
2019год. са : 12 р.дни за м.02.2018год. ; 21р.дни – м.03.2018год. ; 19р.дн. –м.04.2018год. ;
20р.дни – м.05.2018год. ; 21р.дни – м.06.2018год. ; 22р.дни – м.07.2018год. ; 23р.дни –
м.08.2018год. ; 18р.дни – м.09.2018год. ; 23р.дни – м.10.2018год. ; 14р.дни – м.11.2018год. ;
18р.дни – м.12.2018год. ; 22р.дни – м.01.2019год. ; 20р.дни – м.02.2019год.
Съответно дължимите нетни възнаграждения са ,както следва : 2110,53лв. за
м.02.2018год. ; 2017,55лв. – м.03.2018год. ; 2017,55лв. –м.04.2018год. ; 2017,55лв.–
м.05.2018год. ; 2017,55лв.– м.06.2018год. ; 2017,55лв.– м.07.2018год. ; 2017,55лв.–
м.08.2018год. ; 2017,55лв.– м.09.2018год. ; 2017,55лв.– м.10.2018год. ; 1317,88лв. –
м.11.2018год. ; 2017,55лв.– м.12.2018год. ; 2017,55лв.– м.01.2019год. ; 2017,55лв.–
м.02.2019год.
Вещото лице е отговорило в пълнота на поставените въпроси с оглед
предоставените данни от ТД на НАП, справка за които е приложена към заключението,
която съдът също кредитира изцяло като неоспорена от страните. В тази насока съдът
съобрази, че за изготвяне на експертизата не е предоставено съответното съдействие от
страна на ответника, именно и поради което вещото лице е дало заключение на база
информацията от НАП.
Фактът на изплащане на дължимото трудово възнаграждение е в тежест на
ответника, който не представя доказателства в тази насока.
Въз основа на заключението съдът прие, че неплатените суми за трудово
възнаграждение на ищеца за периода м.02.2018год. – м.02.2019год. в размер на 2 600лв.
Наред с това, при липсата на други данни и съобразно установената в трудовото
законодателство, в частност нормата на чл. 8, ал. 2 КТ, презумпция за добросъвестност при
изпълнение на трудовите задължения следва да се приеме, че през исковия период
служителят е предоставил работната си сила в полза на работодателя, поради което и при
липсата на доказателства, а и на твърдения за извършени в негова полза плащания на
сочените като неплатени части от следващите му се за периода м. февруари 2018г.- м.
февруари 2019г. трудови възнаграждения следва да се приеме, че ответникът е останал
задължен за заплащането на тези части.
По изложените съображения, с оглед липсата на оспорване от ответника и на
размерите на претендираните като неплатени части от процесните месечни възнаграждения
следва да се приеме за установено, че в правната сфера на ищеца съществуват вземания от
ответника- работодател именно за търсените суми, поради което искът с правно основание
чл. 128, т. 2 КТ следва да бъде изцяло уважен.
По разноските :
3
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция по правило разноски се
следват единствено на ищеца.
В случая такива не следва да бъдат присъждани, доколкото не е заявявана
претенция да са реално извършвани.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на СРС сумата от 104лева, представляваща държавна такса, дължима за разглеждане на
иска, както и 250лв. – депозит за вещото лице,платен от бюджетните средства на съда.
Водим от изложеното ,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БОРО БЪКС 1“ООД,ЕИК : ********* , със седалище и адрес: гр.
София, ул. „Войводина могила” № 42, партер, ап. 1 да заплати на К. Е. Я.,ЕГН :
**********,с адрес в гр.София,ж.к.“Илинден“ ,бл.127Б,вх.А,ет.3,ап.8 , на основание чл. 128,
т. 2 КТ сумата от 2 600 лева , представляваща незаплатено нетно трудово възнаграждение
,дължимо за периода месец 13.02.2018год. до 01.03.2019год.
ОСЪЖДА „БОРО БЪКС 1“ООД,ЕИК : ********* , със седалище и адрес: гр.
София, ул. „Войводина могила” № 42, партер, ап. 1 да заплати по сметка на Софийския
районен съд сумата от 104 лева - съдебни разноски за държавна такса и сумата от 250лв.
,съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4