РЕШЕНИЕ
№ 4839
гр. София, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20221110137381 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
143760/11.07.2023 г., уточнена с вх. № 344078/30.11.2023 г. от *********,
ЕИК **********, адрес: *************, представлявано от управителя В. М.
Тенев, чрез процесуални представители адв. Н. Б. Н. от САК и/или адв. В. М.
Д. от САК, преупълномощени от Адвокатско дружество "Н. и Д. със съдебен
адрес: ************3 срещу М. И. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. ***********, с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация, с които се иска ответникът да
заплати на ищеца следните суми, както следва,:
чл.79 вр. чл.286 ЗЗД за сумата от 1 571.01 евро (с левова равностойност
3 072.63 лева) - главница, представляваща сумарен размер на
възнаграждение за поддръжка, организационно, техническо и
административно управление на жилищен комплекс от затворен тип
********** от 08.8.2017 г., за периода от месец ноември 2020 г. до
месец юли 2022 г., включително, дължимо по Договор за управление и
поддръжка на жилищен комплекс от затворен тип ********** от
08.8.2017 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от
датата на депозиране на исковата молба до окончателно погасяване на
1
задължението;
чл.86 ЗЗД за сумата 198.51 евро (с левова равностойност 388.26 лева),
представляваща мораторна договорна лихва по смисъла на чл.10 от
Договор за управление и поддръжка на жилищен комплекс от затворен
тип ********** от 08.8.2017 г., начислена върху просрочената главница
за периода от 06.11.2020 г. до 10.7.2022 г.;
В исковата молба се твърди, че процесната сума е възникнала въз
основа на сключен между страните Договор за управление и поддръжка на
жилищен комплекс от затворен тип ********** от 08.8.2017 г., като в тази
връзка молим да бъде взета предвид фактическа обстановка.
Твърди, че по силата на Нотариален акт за покупко-продажба от
08.8.2017 г. М. И. Д. е придобила собствеността върху недвижими имоти,
находящи се в многофамилна жилищна сграда - група 1 („Сградата"),
построена в Жилищен комплекс от затворен тип ********, с
административен адрес: ************** („Комплекса"), а именно:
Самостоятелен обект, разположен на първи надпартерен етаж в Сградата,
представляващ Апартамент №********* с идентификатор 68134.1943.710.8.7
с площ от 87,13 кв. м., заедно с 12,81 кв. м. (3,03%) идеални части от общите
части на Сградата, както и Мазе №2.-2.м 6 и 29,50/590,07 ид. ч. от подземен
гараж (общо наричани по-долу „имот"). За удостоверяване на обстоятелството
представляваме справка от Имотен регистър към Агенция по вписванията по
партидата на ответницата.
Твърди се, че след придобиването на описаните по-горе недвижими
вещи между страните по делото е сключен процесният Договор за управление
и поддръжка на жилищен комплекс от затворен тип ********** от 08.8.2017
г., съгласно който М. Д., в качеството си на собственик на имота, е възложила
на *********, а ********* (наричано в договора Управител) се е съгласило
срещу уговореното възнаграждение да изпълнява функциите на управител на
Комплекса по смисъла на Закона за управление на етажната собственост,
както и:
поддръжката на асансьорите на обекта се осъществява от **********.
Видно от представените фактури № 12421/04.1.2021 г., №
13866/04.1.2022 г. и № 14012/01.2.2022 г. (с плащане по тях от 07.2.2022
г.), договорът е пораждал действие и страните по него са изпълнявали
задълженията си през процесния период;
електроснабдяването на общите части на обекта се осъществява от
************ и *********. Видно от представените фактури №
**********/31.12.2020 г. и платежно по нея 25.1.2021 г. и № **********
/ 12.01.2022 г. с плащане по нея от 19.1.2022 г.; е налице захранване с
електрическа енергия на обекта и стойността на същата се заплаща от
ищеца;
водоснабдяването на общите части на обекта се осъществява от
***********. Видно от представените фактури № **********/06.1.2021
2
г. (с плащане по нея от 01.2.2021 г.) и № **********/09.12.2021 г. и №
**********/05.1.2022 г. (с платежно по тях от 19.1.2022 г.), отношенията
с водоснабдителното дружество са действащи и към момента и ищецът
заплаща задълженията за обекта;
поддръжката на асансьорите на обекта се осъществява от **********.
Видно от представените фактури № 12421/04.1.2021 г. , №
13866/04.1.2022 г. и № 14012/01.2.2022 г. (с плащане по тях от 07.2.2022
г.), договорът е пораждал действие и страните по него са изпълнявали
задълженията си през процесния период;
Електроснабдяването на общите части на обекта се осъществява от
************ и *********. Видно от представените фактури №
**********/31.12.2020 г. и платежно по нея 25.1.2021 г. и № **********
/ 12.01.2022 г. с плащане по нея от 19.1.2022 г., е налице захранване с
електрическа енергия на обекта и стойността на същата се заплаща от
ищеца;
Водоснабдяването на общите части на обекта се осъществява от
***********. Видно от представените фактури № **********/06.1.2021
г. (с плащане по нея от 01.2.2021 г.) и № **********/09.12.2021 г. и №
**********/05.1.2022 г. (с платежно по тях от 19.1.2022 г.), отношенията
с водоснабдителното дружество са действащи и към момента и ищецът
заплаща задълженията за обекта.
Посочва, че размерът на възнаграждението за една година е 9 евро с
ДДС на един квадратен метър от площта на апартамента като самостоятелен
обект плюс прилежащите му общи части. Сочи, че М. И. Д. имала Апартамент
№********* е с площ от 87,13 кв. м., а прилежащите към него общи части са
12,81 кв. м. или сумарната им площ е 99,94 кв. м. На база така изчислената
обща площ полагащото се на ищеца годишно възнаграждение възлиза на
899,46 евро с ДДС. Съгласно чл.5.5.1. от договора, при липса на авансово
плащане от страна на собственика, годишното възнаграждение се плаща
разсрочено на 12 равни месечни вноски до 5-то число на месеца, за който се
дължи. Твърди, че М. Д. не е заявила желание и готовност за авансово
плащане, поради което същата следва да заплаща годишното възнаграждение
на 12 равни месечни вноски всяка в размер на 74,81 евро с ДДС по
посочената в договора банкова сметка на ищеца.
Твърди, че ищцовото дружество е осигурило предоставянето на
процесиите услуги, а именно - извършването на дейности по поддръжка и
управление на Комплекса, в който са разположени и притежаваните от
ответницата недвижими имоти.
Твърди, че от 13.12.2017 г., 04.8.2021 г. ответницата извършвала
плащания по договора, които плащания погасявали задължения за период,
преди процесния. Счита, че това е доказателства, че ответницата е признавала
договора, тъй като се включвали в процесния период.
Излага твърдения, че въпреки точното изпълнение на договорните
3
задължения на ищеца, М. Д. не е заплатила дължимите от нея
възнаграждения, независимо, че сроковете за плащане са изтекли, а ********
многократно й е отправяло покани за доброволно изпълнение, за което
представя доказателства
Посочва, че към момента на подаване на настоящата искова молба не е
заплатено възнаграждението за поддръжка, организационно, техническо и
административно управление на Комплекса, дължимо от ответника на
********* за период от 21 месеца - от месец ноември 2020 г. до месец юли
2022 г., включително, което общо възлиза на 1 571.01 евро.
Твърди, че на основание чл.10 от договора ответницата дължи на
******** и неустойка за забава с лимитиран размер до 15% годишно. Ищецът
претендира неустойка, начислена за периода от 06.11.2020 г. (най-ранен
момент на изпадане в забава по отношение на месечна вноска за ноември 2020
г.) до 10.7.2022 г. в общ размер на 198.51 евро.
Посочва таблица, в която представя как са сформирани претендираните
суми.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не подава отговор. Същият е
получил съдебните книжа по реда на чл.47 ГПК. С определение №
27988/10.08.2023 г. (л.93 от делото), на ответника е назначен особен
представител адв. Р. М..
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован, се
представлява от адв. Д.. Поддържа исковата молба. Моли съда да уважи иска.
Представя платежно нареждане, съгласно което ответникът е платил на
ищеца сумата от 2 779.89 лева. Твърди, че непогасена е сумата от 292.63 лева
– главница и 388.26 – договорна лихва за забава. Моли съда да осъди
ответника да заплати само непогасените суми. Изрично потвърждава, че не
прави отказ от иска или оттегляне на иска за платената сума. Претендира
разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът се представлява от особен представител Т. Т.. Моли съда до
отхвърли исковата претенция. Твърди, че сумата е платена преди завеждане
на исковата молба, а делото е образувано една година след плащане на
задължението. Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
4
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
За да бъде уважен иска по чл.79 вр. чл.286 ЗЗД следва да съществуват
(доказани) следните кумулативни предпоставки: 1) сключен договор между
страните; 2) за процесния период и имот; 3) с посочени в ИМ уговорени цени
за управление и поддръжка на имота и общите части на сградата и терена; 4)
направени разходи за консумативи, потребено количество вода,
електроенергия, асансьор и охрана; 5) посочената квадратура за управление и
поддръжка; 6) размер на вземането; 7) краен срок за плащане на вземането
За уважаване на иска по чл.86 ЗЗД, следва да са налице (доказани)
следните кумулативни предпоставки: 1) възникването на главен дълг; 2)
изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на
по договора; 3) датата на отправена и получена от ответника покана за
заплащане на таксата за дялово разпределение
И при двата иска, ответникът следва да установи плащането на сумите,
за да бъдат отхвърлени.
С определението по чл.146 ГПК, съдът е обявил, че не подлежат на
доказване и ги е отделил като безспорно, следните факти и обстоятелства:
Страните не спорят, че се намират в облигационни отношения, съгласно
които ищецът се е задължил да поддържа и управлява общи части на сграда и
терен, в който се намира апартамент на ответника. Срещу това действие,
ответникът се е задължил да заплаща възнаграждение на ищеца –
възнаграждение за труд, както и разходи по поддръжка и управление на общи
части на сграда и терен, включително и разходи консумативи за терена и
сградата - електроенергия, асансьор, вода, озеленяване и охрана. Не се спори
и за размера на възнаграждението за управление и поддръжка, както и
направените разходи по поддържка на общите част от ищеца за
електроенергия, вода, озеленяване, асансьор и охрана. Не се спори, че
страните са си уговорили дата и начин на плащане, който напълно
съответства на изложеното в исковата молба. Не се спори, че задълженията по
договора за управление и издръжка, са с настъпил падеж, т.е. същите са
изискуеми. Не се спори, че от 06.11.2020 г. ответникът е в забава. Не се
5
спори, че крайната дата, по която е следвало да бъдат погасени задълженията
по договора са на 05.11.2020 г. Налице е изискуемост на вземанията към
датата на приключване на съдебното дирене. Не се спори, че ответникът е
получил и покани за изпълнение, въпреки, че в договорът е уговорен падеж
на плащане.
Спорно остава дали ответникът е плащал по договора процесните суми
и в посочения размер.
В о.с.з. ищецът представя платежно нареждане от ответника, от което се
установи, че на 14.10.2022 г. ответникът е заплатил сумата от 2779.89 лева,
като в основанието на платежното е записано поддръжка на имот от
1.11.2020. до 01.06.2022 г. Посочено е името на наредителя и
идентификацията на апартамента – неговият адрес. Следователно по делото
се установи, че ответникът е заплатил сумата по иска по чл.79 вр. чл.286 ЗЗД
в размер на 2779.89 лева. Исковата претенцията е заведена на 11.07.2022 г.
Плащането е извършено след завеждане на исковата молба 14.10.2022 г.,
поради което е налице плащане от страна на ответника в хода на съдебния
процес. С това плащане ответникът извършва съдебно признаване на факти и
обстоятелства досежно основателността на иска. Ето защо съдът приема, че
исковата претенция е основателна, но частично.
Исковата претенцията е за 3 072.63 лева, а погасената част по време на
настоящия процес е в размер на 2 779.89 лева. Следователно непогасеата част
от главницата по поддръжка и управление на сградата е 292.74. Ищецът
потвърждава това плащане, като уточнява, че с оглед курса на евро – лев,
непогасената част е 149.62 евро, с левова равностойност 292.63 лева, а не
292.74 лева. С молба от о.с.з. ищецът уточнява, че непогасената част е за
периода юни 2022 до месец юли 2022, като ищецът е погасил задълженията
от месец ноември 2020 г. до месец май 2022 г.
В открито съдебно заседание ищецът прави изменение на иска по чл.214
ГПК. Съдът приема, че това изменение на иска е неоснователно. Първо,
защото искането е некоректно формулирано, то е неясно и в срока по чл.101
ГПК ищецът не можа да отстрани нередовности. На следващо място, ищецът
е предявил иск за сумата от 3 072.63 лева и намалява неговата цена на 292.63
лева. Разликата представлява оттегляне на иска или отказ от иска, а ищецът
изрично посочва, че не иска. Освен това с молбата от о.с.з. изрично иска да
му се присъдят всички разноски за иска- държавна такса, адвокатско
възнаграждение спрямо цената на първоначалния иск. Ето защо съдът
приема, че следва да се произнесе по първоначалния иск за сумата от 1 571.01
евро.
По отношение на иска по чл.86 ЗЗД, съдът установи, че видно от
представения договор за поръчка, страните са се уговорили да се дължат
договорна лихва за забава върху просрочените суми. Просрочената сума до
датата на завеждане на исковата молба е сумата по иска по чл.79 вр.чл.286
ЗЗД. При служебно използване на общодостъпни онлайн калкулатори за
6
мораторна лихва при уговорения процент, съдът установи, че мораторната
лихва върху забавената сума от 1 571.01 евро е 198.51 лева. Исковата
претенция е доказаната по размер и основание. Ответникът не можа да
установи плащане по това вземане.
С оглед изложеното, съдът приема, че исковата претенция по чл.79 вр.
чл.286 ЗЗД е частично основателна, поради плащане на вземането в хода на
процеса. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата, равняваща се на непогасената част от вземането за периода от месец
юни 2022 г. до месец юли 2022 г. По отношение на останалата част, разликата
от 146.62 лева до 1 571.01 лева, която представлява главница за периода от
месец ноември 2020 до месец май 2022 г., искът следва да се отхвърли,
поради погасяване на вземането в хода на процеса. Исковата молба е от
11.07.2022 г., а плащането на 14.10.2022.
Ето защо М. И. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***********
следва да бъде осъдена да заплати на *********, ЕИК **********, адрес:
************* сумата в размер на 149.62 евро (с левова равностойност
292.63 лева) - главница, представляваща сумарен размер на възнаграждение за
поддръжка, организационно, техническо и административно управление на
жилищен комплекс от затворен тип ********** от 08.8.2017 г., за периода от
месец юни 2022 г. до месец юли 2022 г., включително, дължимо по Договор
за управление и поддръжка на жилищен комплекс от затворен тип
********** от 08.8.2017 г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателно
погасяване на задължението, на основание чл.79 вр. чл. 286 ЗЗД.
Следва да се отхвърли иска, предявен от *********, ЕИК **********,
адрес: ************* срещу М. И. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. ***********, иск с правна квалификация чл.79 вр. чл.286 ЗЗД за
разликата от 149.62 евро (с левова равностойност 292.63 лева) до пълния
претендиран размер 1 571.01 евро (с левова равностойност 3 072.63 лева) -
главница, представляваща сумарен размер на възнаграждение за поддръжка,
организационно, техническо и административно управление на жилищен
комплекс от затворен тип ********** от 08.8.2017 г., за периода от месец
ноември 2020 г. до месец май 2022 г., включително, дължимо по Договор за
управление и поддръжка на жилищен комплекс от затворен тип **********
от 08.8.2017 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата
на депозиране на исковата молба до окончателно погасяване на
задължението, като неоснователен и недоказан, поради погасяване на
сумата по време на исковия процес с платежно нареждане от ответника с
референция № B22101418944550INBISERA от дата 14.10.2022 г.
Доколкото съществува главно вземане, с настъпил падеж, при условията
на чл. 84, ал.1 ЗЗД, наличие на договорна клауза за мораторна лихва и липса
на плащане на сумата, съдът приема, че искът по чл.86 ЗЗД е изцяло
основателен. Ето защо М. И. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
7
*********** следва да бъде осъдена да заплати на *********, ЕИК
**********, адрес: ************* сумата 198.51 евро (с левова
равностойност 388.26 лева), представляваща мораторна договорна лихва по
смисъла на чл.10 от Договор за управление и поддръжка на жилищен
комплекс от затворен тип ********** от 08.8.2017 г., начислена върху
просрочената главница за периода от 06.11.2020 г. до 10.7.2022 г., на
основание чл.86 ЗЗД.
По разноските
Съгласно константната практика на ВКС, когато ответникът е дал повод
за завеждане на делото, оттеглянето или отказът от иска са извършени поради
новонастъпили обстоятелства /след подаване на исковата молба/ ищецът има
право на направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване
на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с
причината за прекратяване на производството, и да изследва дали с
поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед
определяне на отговорността за разноските, извършени от страните. В този
смисъл определение № 201/19.08.2022 г. по ч. гр. д. № 2078/2022 г. на ВКС, I
г.о. и цитираните в него: определение № 238/27.05.2021 г. по ч. т. д. №
854/2021г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. №
6176/2014 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. №
245/2012 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. №
275/2010 г. на ВКС, ІV г. о. и определение № 277/14.05.2014 г. по ч. гр. д.
№ 2432/2014 г. на ВКС, I г. о.
В случая, в хода на процеса ответникът е извърши плащане на
вземането. Този факт е осъществен по време на исковото производство. Ето
защо, ответникът следва да понесе отговорността за разноските на
насрещната страна, която е била защитавана в производството по предявените
искове, независимо, че част от исковете са отхвърлени. Причината, за която
са отхвърлени е плащане по време на исковия процес, а не по причина, която
се дължи от страна на ищеца. Ето
Ето защо, ищецът има право на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
не пропорционално на уважената част, а на цялата сума. Ищецът представя
списък с разноски по чл.80 ГПК (л.135 от делото). Претендира 576 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение (л.56 от делото), държавна
такса в размер на 139 лева (л.57 от делото) и депозит за особен представител
в размер на 450.00 лева (л.92 от делото).
8
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. По делото се предявени две отделни иска, като
цената на единия е 3 072.63 лева, а на другия е 388.26 лева. Така
възнаграждението за по-големия иск е 607.26 лева, определено по реда на
НРАВ, а за другия иск е 400.00 лева. Претендира се възнаграждение в размер
на 576 лева. Независимо, че НМАР е отменена, то съдът приема, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, два отделни иска, формирани от
различни суми, на едно основание, то възнаграждение в размер на 576 лева е
допустимо, целесъобразно и съответства на положения труд на адвоката.
Исковата молба е подробно написана, без грешки, обоснована, точна и ясна.
Не се е налагало да се оставя без движение, поради липса на пълномощно,
заплатена държавна такса, което е индиция за стриктно, добросъвестно и
точно изпълнение на работата на адвоката, което рядко се среща в днешно
време. Исковата молба е оставяна само 1 път без движение, за уточнение на
сумите, но това не е грешка на адвоката на ищеца, а за уточнение на съда.
Процесуалното поведение на адвоката на ищеца в съдебна зала съответства
на законите и стандартите на етично поведение. Добро теоретична и
практична подготовка. При тези съображения, възражението за прекомерност
не е основателно. Освен това възнаграждение е договорна, а не по реда на
чл.38 ЗА.
Следователно, общият размер разходи, които следва да се признае на
ищеца са 1 165.00 лева.
Ето защо М. И. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***********
следва да бъде осъдена да заплати на *********, ЕИК **********, адрес:
************* сумата 1 165.00 лева (хиляда сто шестдесет и пет лева)
представляваща разноски по гр. д. № 37381/2022 г.., на основание чл.78, ал.1
ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. И. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
*********** да заплати на *********, ЕИК **********, адрес:
************* сумата в размер на 149.62 евро (с левова равностойност
292.63 лева) - главница, представляваща сумарен размер на възнаграждение за
поддръжка, организационно, техническо и административно управление на
жилищен комплекс от затворен тип ********** от 08.8.2017 г., за периода от
9
месец юни 2022 г. до месец юли 2022 г., включително, дължимо по Договор
за управление и поддръжка на жилищен комплекс от затворен тип
********** от 08.8.2017 г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателно
погасяване на задължението, на основание чл.79 вр. чл. 286 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от *********, ЕИК **********, адрес:
************* срещу М. И. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
***********, иск с правна квалификация чл.79 вр. чл.286 ЗЗД за
разликата от 149.62 евро (с левова равностойност 292.63 лева) до пълния
претендиран размер 1 571.01 евро (с левова равностойност 3 072.63 лева) -
главница, представляваща сумарен размер на възнаграждение за поддръжка,
организационно, техническо и административно управление на жилищен
комплекс от затворен тип ********** от 08.8.2017 г., за периода от месец
ноември 2020 г. до месец май 2022 г., включително, дължимо по Договор за
управление и поддръжка на жилищен комплекс от затворен тип **********
от 08.8.2017 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата
на депозиране на исковата молба до окончателно погасяване на
задължението, като неоснователен и недоказан, поради погасяване на
сумата по време на исковия процес с платежно нареждане от ответника с
референция № B22101418944550INBISERA от дата 14.10.2022 г.
ОСЪЖДА М. И. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
*********** да заплати на *********, ЕИК **********, адрес:
************* сумата 198.51 евро (с левова равностойност 388.26 лева),
представляваща мораторна договорна лихва по смисъла на чл.10 от Договор
за управление и поддръжка на жилищен комплекс от затворен тип
********** от 08.8.2017 г., начислена върху просрочената главница за
периода от 06.11.2020 г. до 10.7.2022 г., на основание чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА М. И. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
*********** да заплати на *********, ЕИК **********, адрес:
************* сумата 1 165.00 лева (хиляда сто шестдесет и пет лева)
представляваща разноски по гр. д. № 37381/2022 г.., на основание чл.78, ал.1
ГПК.
СУМИТЕ могат да се платят по следната банкова
сметка:*************, с титуляр ********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на
10
книжа и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11