Р Е Ш Е Н И Е
14.01.2013г. Дупница
Номер Година
Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
IX
Районен съд –
Дупница състав
09 октомври 2012
на Година
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Милена Богданова
Председател
Членове
Съдебни
заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи
за разглеждане докладваното от
гражданско 1543 2005
дело №
по описа за година.
Рилската Света Обител – Рилски манастир, представлявано от игумена Драговитийски
епископ Й. с гражданско име Й.П.Н. ЕГН ********** *** е предявила срещу ЕТ „Н.Д.”, представляван от Н.Д.Д. ЕГН **********
със седалище и адрес на управление гр.Рила община Рила обл.Кюстендил,
ул.”Манастирска” №11 иск с правно основание чл.108 ЗС вр. чл.431 ал.2 ГПК/отм./, с който желае съдът да признае за установено
по отношение на ответника, че РСО – Рилски манастир е собственик на следните недвижими
имоти /индивидуализирани с множество допълнителни молби-уточнения сред които от
10.03.2006г., от 09.11.2011г./: 1. УПИ, съставляващ парцел III, попадащ в кв.II по парцеларния план на ГС „Рилски манастир”
в землището на Рилски манастир, община Рила, обл.Кюстендил, с площ от 912кв.м.
при съседи: от север – път Рила-Рилски манастир, от изток – държавен горски
фонд, от запад – парцел I от
квартал II и държавен горски
фонд по същия план /по НА на ответника за покупко-продажба на недвижим имот
№113 т.1, рег.№2044 дело №112 от 30.04.2002г. на нотариус Евтим Китов; 2.
82/17740 кв.м. ид.ч. от УПИ, съставляващ парцел I в кв. II
по парцеларния план на ГС „Рилски манастир” в землището на
Рилски манастир, община Рила, обл.Кютендил, при съседи на парцела : от север –
държавен горски фонд и парцел I в
кв. II по парцеларния план
на ГС „Рилски манастир” в землището на Рилския манастир, община Рила
обл.Кюстендил, при съседи на парцела: от север – държавен горски фонд и парцел II в кв. II, от изток – път, т юг – държавен горски
фонд и от запад – държавен горски фонд и 3. 343/2895 кв.м. ид. ч. от УПИ
съставляващ парцел II в
кв. II по парцеларния план на ГС „Рилски манастир”
в землището на Рилски манастир, община Рила обл.Кюстендил, при съседи на
парцела: от девер – път, от изток – парцел III в кв.II от същия план, от юг – парцел – I в кв. II по същия план и от запад - парцел I в кв.II по същия план, като имотите по т.2 и т.3 са
по НА на ответника за покупко-продажба на недвижим имот №23 т.1 рег.№527 дело
№17 от 12.02.2003г. на нотариус Евтим Китов. Тези имоти са идентични с имот
№055009 по картата на възстановената собственост на м. Рилски манастир с площ
от 1.338дка, който е образуван чрез обединяване на имот №055003 с площ от
912кв.м. и имот №055008 с площ от 425кв.м., а имот №055008 от своя страна е
образуван чрез обединяване на имот №055005 с площ от 82кв.м. и имот №055007 с
площ от 343кв.м., при граници: имоти №000005 – път IV класа държавна собственост, №000006 –
дървопроизв.пл. на РСО – Рилски манастир, №055004 – двор – горско стопанство на
РСО – Рилски манастир и №055006 – двор-горско стопанство на РСО – Рилски
манастир и да го осъди да предаде
владението на същите, като на осн. чл.431 ал.2 ГПК/отм./ моли съдът да отмени
НА за покупко-продажба на недвижим имот №113 т.1 рег. №2044 дело №112 от
30.04.2002г. на нотариус Е.Китов и НА за покупко-продажба на недвижим имот №23
т.1 рег.№527 дело №17 от 12.02.2003г. на нот.Е.Китов.
В исковата
молба и молбите уточнения към нея в хода на производството, се твърди, че
процесните имоти са признати за безспорна и изключителна собственост на Рилската света обител - Рилски манастир (РСО)
с Дефинитивния стопански план на рило-манастирските земи и планински пасища от
1937 г. (обн. в ДВ, бр. 214/1937г.), утвърден с Указ №33 от 02.09.1937г. на Цар
Борис III (обн. в ДВ, бр.
198/1937 г.), т.е. собствеността на РСО върху всички имоти по този Дефинитивен
стопански план, включително и върху процесния имот, е призната със
законодателен акт на държавния глава. Собствеността на РСО върху процесния имот
е призната и с Постановление № 18349 от 24.08.1937 г. (обн. в ДВ бе. 214/37г./.
Наред с това
се въвежда твърдение, че както към 1937г., така и към 1961г., когато е приет
Указ №403/11.10.1961г., с който е одържавено цялото имущество на РСО, в полза
ва РСО е изтекла предвидената по съответните действащи закони придобивна
давност по отношение на процесните имоти и същите са били придобити от РСО и на
основание давностно владение.
Твърди се,
че със закона от 1991г. за отмяна на Указ №403/11.10.1961г. /обн. В ДВ бр.39 от 17.05.1991г.,
стр. 5/ ех lege е възстановена
собствеността на Рилската света обител - Рилски манастир върху цялото й
одържавено с Указа имущество, в което са включени и всички рило-манастирски
земи и планински пасища по Дефинитивния стопански план от 1937 г., част от
които са и процсените имоти. Сочи се, че възстановяването
на собствеността на РСО върху процесните имоти, както и върху някои от другите
й имоти, впоследствие с потвърдено и детайлизирано с влязлото в сила Решение №
Р-1 от 17.06.2003 г. на Общинската служба по земеделие и гори, гр. Кочериново,
издадено по преписка вх. №11 от 07.09.1998 г. със заявител РСО.
Твърди се също така, че е, че процесните имоти са част от целия масив
земи, собственост на РСО по Дефинитивния стопански план от 1937 г., че същите са
одържавени с Указа от 1961 г. (тьй като с този Указ Рилският манастир и цялото
му имущество са обявени за общонародна собственост, т.е. одържавено с цялото му
имущество) и че със Закона от 1991 г., с който е отменен Указа от 1961 г., ех lege е възстановена собствеността на РСО върху цялото му
одържавено имущество, вкл. върху процесните имоти, тъй като те са част от
одържавените през 1961 г. земи на РСО и като част от тези земи те съществуват
към 1991 г. реално до размерите, в които са отчуждени.
Сочи
се, че ищецът след 1937 г. той не се с разпореждал по никакъв начин с имотите,
представляващи част от земите му по Дефинитивния стопански план, които имоти
понастоящем са с площта и границите, индивидуализирани с исковата молба и с
молбите-уточнения.
Ищецът претендира собственост на имот
№055009 по картата на възстановената собственост в землището на м.”Рилски
манастир” в местността Горско стопанство с площ от 1.338дка при описани граници
на основание Закон за отмяна на Указ 403/11.10.1961г. за обявяване на Рилския
манастир за общодържавна собственост и превръщането му в национален музей, на
основание Решение №Р-1 от 17.06.2003г. на ОСЗГ гр.Кочериново и на основание
Протокол №1/05.11.2003г., както и на допълнително посоченото основание –
давностно владение.
Ищецът твърди, че ответника владее
имотите без правно основание, тъй като ги е придобил от несобственик чрез
процесните два нотариални акта. Според ищеца праводателя на ответника „Рилалес”
АД черпи правата си от държавата на основание Актове за държавна собственост №№206,
207 и 208 всички от 11.08.2000г. на МРРБ – област с административен център
Кюстендил, цитирани в двата нотариални акта.
В първото по делото съдебно заседание по искане на ответника на осн.
чл.175 ГПК/отм./ е било привлечено трето лице помагач на ответника „Рилалес” АД със седалище и адрес на управление
гр.Дупница, ул.”Джерман” №2, което е продало процесните имоти на ответника по
делото ЕТ „Н.Д.”.
Ответникът чрез процесуалните си представители оспорва изцяло предявения
иск по основание. Оспорва също така и всички представени от ищеца писмени
доказателства. Твърди, че владее имотите на правно основание – тъй като е ги е закупил
с договори за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани в НА №113 т.1, рег.№2044 дело №112 от
30.04.2002г. на нотариус Евтим Китов и НА №23
т.1 рег.№527 дело №17 от 12.02.2003г. на нотариус Евтим Китов.
Ответникът оспорва
валидността на Решение №Р-1 от 17.06.2003г. на ОСЗГ гр..Кочериново, респ. прави
възражение за нищожност на същото като постановено от незаконен състав и в нарушение на императивните норми. Излагат
се доводи за наличие на законови пречки
за възстановяване на собствеността върху процесния имот съгл. чл.6 т.4 от
ЗВСВГЗГФ.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, прие
за установено следното от фактическа страна:
Видно от
представеното Постановление №109 от 06.06.1961г. на Министерски съвет /стр.384
от делото/ Рилския манастир е бил обявен за Национален музей „Рилски манастир”,
ръководен от Министерството на просветата и културата като обхваща всички
движими и недвижими исторически, архитектурни и художествени паметници на
културата в комплекса на Р.манастир. С Указ №403/11.10.1961г. на Президиума на Народното събрание Рилския
манастир и цялото му имущество са обявени за общонародна собственост като е
постановено Министерството на просветата и културата да превърне Рилския
манастир в Национален музей „Рилски манастир”. В изпълнение на Указа със
Заповед №5012/11.10.1961г. на Министъра на просветата и културата са били
назначени комисии, които е следвало да опишат имотите на Рилския манастир. От
приложените протоколи – описи №8 на
сградите на Рилския манастир, намиращи се извън централната сграда на манастира
и №9 от 10.11.1961г. на земите, притежание на РСО и на Централно земеделско
стопанство „Рилски манастир”, не се откриват
описани процесните имоти.
С Постановление
№75 от 29 април 1991г. на Министерски съвет на РБ /л.368 от делото/ е
възстановен монашеския статут на Рилския манастир, като е постановено в шестмесечен
срок Министерството на културата да предостави на Българската православна
църква ползването на недвижимите
имоти в комплекса на Рилския манастир до възстановяване на собствеността върху
тях. Отменено е Постановление №109 от 1961г. за обявяване на Рилския манастир
за национален музей. Със Закон, приет от Великото народно събрание, обн. В ДВ
бл.39/17.05.1991г. е отменен Указ №403/1961г., с който Рилски манастир е бил
обявен за общонародна собственост и превърнат в Национален музей „Рилски
манастир”.
От представената преписка от Общинска служба
„Земеделие и гори” гр. Кочериново № ПО-06-337/24.06.2010г.вх.№8784/29.06.2010г.
по заявление за възстановяване на
собствеността на земи върху отнети
гори и земи от горския фонд в
землището на Рилски манастир,
Община Рила със собственост Рилска Света обител - Рилски манастир се
установява, че с решение № Р-
1/17.06.2003 г. на ищеца са възстановени заявените от същия недвижими имоти,
сред които и процесния на осн. чл.13 ал.5 от ЗВСГЗГФ. Според т.33 от решението
обект на възстановяване е и имот №055009 по КВС на землището с площ от
1.338дка, представляващ дворно място на горското стопанство, животновъдна
ферма, находящ се в м.”Горско стопанство”, при описани граници, съгласно скица
№К00049/18.06.2003г. Представен е Дефинитивен стопански план на
рило.манастирските гори и планински пасища, утвърден с Указ №33/02.09.1937г. на
държавния глава Цар Борис III,
обн. в ДВ чрез който ищеца се е легитимирал като собственик на заявените земи
за възстановяване на правото на собственост пред ОСЗГ Кочериново.
От представените НА №113
т.1, рег.№2044 дело №112 от 30.04.2002г. на нотариус Евтим Китов и НА №23 т.1 рег.№527 дело №17 от 12.02.2003г. на
нотариус Евтим Китов за покупко-продажба на недвижими имоти се установява, че ответникът
ЕТ „Н.Д.” е закупил от „Рилалес” АД гр.Дупница описаните в същите недвижими
имоти – УПИ III в
кв.II по парцеларния план
на ГС „Рилски манастир”, община Рила с площ от 912кв.м., ведно с паянтова
конструкция, застроена върху 250кв.м., представляваща Ресторант „Горски кът” на
един етаж, както и недвижим имот от 82/17740кв.м. ид. ч. от УПИ I в кв.II и 343/2895 кв.м. ид.ч. от УПИ II в кв. II по парцеларния план на Рилския манастир.
Продавачът – третото лице помагач „Рилалес” АД се е легитимирал като собственик
на имотите чрез актове за държавна частна собственост с №№206, 207 и 208 жт
11.08.2000г. Тези имоти са били включени в капитала на търговско дружество с
държавно участие „Рилалес” ЕАД, видно от представените в тази насока писмени доказателства
- Решение на КОС от
19.07.2000г. по ф.дело № 240/1999
г. за увеличаване капитала на „Рилалес” ЕАД от 103 00 на 155 900
лв.; Извлечение от сметка 101 -
основен капитал на „Рилалес” АД; Извлечение
от главна книга по сметка
по хронология на сметка 101 –
основен капитал с кореспонденция на
сметки: 201 – земи, гори и трайни насаждения и сметка 203 – сгради; Движение на дълготрайни активи на „Рилалес” АД за 2000г.; Заповед № РД – 42-371 /30.06.2000 г. на
Министъра на земеделието и горите
за увеличение на капитала, Справка за оценките на земи и имоти на „Рилалес” ЕАД; Извлечение от
главна книга по сметки по
хронология на сметка 101 -
основен капитал с кореспонденция на
сметки 201 -
земи, гори и трайни насаждения и
сметка 203 сгради, като
посоченото в кореспондентските
сметки 201 и
203 отговаря на
увлечението на основния капитал
по сметка 101; Движение
на дълготрайните активи на „Рилалес”АД за 2000г.
в позиция 1109 изрично е посочено - ресторант, землище „Рилски манастир”, кв.2, парцел 3 с
площ от 912 кв.м.; Заповед №РД 42 - 371 от 30.06.2000г. на министъра на Земеделието и горите за увеличаване на капитала и справка за оценките
на земи, имоти на „Рилалес”
ЕАД гр. Дупница чрез издаване на нови акции от 103 000 лева на
154 900 лева разделен в 1549 броя поименни акции
по 100 лева всяка една;
Приети са също така
като писмени доказателства - Нотариален акт за собственост, върху недвижим
имот акт
№ 36, т. 3, рег. № 40, нот. дело
№ 425/ 2004г. на нотариус Сийка Милева; определение на КОС
по Адм. Дело № 140/2003 г. на КОС, с което спиране изпълнението на Протоколно решение № № 1 / 27.05.2003 г. на Общинска служба по
земеделие –Кочериново, решение на
КОС по същото дело от 09. 04.
2004г., с което отменя като незаконосъобразно протоколно решение
№ 1 от 2003 г. на ОС „Земеделие
и гори” – Кочериново с което
променя регистрацията на
кадастрални единици на имоти, както и
решение по Адм. дело № 5042/2004 г. на
КОС, с което е оставя в
сила решение от 09.04.2004 г. по Адм. дело № 140 на КОС - административна колегия решението
на КОС;
скици към нотариални актове
за УПИ 1, 2 и
3, удостоверение за данъчни оценки; решение
№358- 00- 904 от 19.
Съдът
е допуснал и назначил по искане на страните няколко съдебно-технически
експертизи – единични и тройна, относно идентичността на описаните в двата
нотариални акта имоти и процесните, от които се установява следното. Съгласно
първото заключение, изготвено от вещото лице инж.Борислав Гонев се установява,
че възстановеният на ищеца имот №055009 по КВС на горите на Рилския манастир е
идентичен с имотите, описани в двата нотариални акта, с които ответника ЕТ” Н.Д.”
се легитимира като собственик. Вещото лице е посочило, че преди издаването на
двата нотариални акта подробен устройствен план – план за регулация не е бил
изготвен. Като такъв план е бил използван парцеларния план на ГС „Рилски
манастир”. В съдебно заседание в.л.Гонев обаче е заявило, че не може да посочи
по дефинитивния план къде точно се намират процесните имоти. Заключението е
било оспорено и съдът е допуснал тройна съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещите лица инж.Л.В., инж.Р.Г. и инж.И.А.. Вещите лица са
посочили, че за изясняване местоположението на процесния имот са приложили
копие от ЕТК М 1:5000 Приложение №1 към експертизата /л.346 от делото/, върху
което е нанесен имота, оцветен в жълто. При огледа на място констатирали, че имотът
фактически попада в сервитутите на пътя и реката и не засяга горска територия.
Сочат, че към момента на съставянето на двата нотариални акта на ответника,
описаните в тях имоти са представлявали
урегулирани поземлени имоти по смисъла на ЗУТ. Излагат съображения, че
не може да се направи извод, че претендираните имоти от ищеца са съществували
във вид, площ, граници и предназначение към 1937г., към 1961г., към 1991г. и
към 1997г.
Установяват,
че процесните имоти са включени в капитала и счетоводния баланс на „Рилалес”
ЕАД, в последствие АД гр.Дупница.
В
съдебно заседание вещите лица са допълнили, че не може да се каже, че процесния
имот е идентичен с някой от имотите по Дефинитивния план. Пояснили са, че имота
е урбанизирана територия и към 1965г. е имало сграда върху него, което
означава, че имота не е гора.
От
допълнителна единична съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. инж.Л.В.
се установява, че със Заповед №РД-18-84/10.12.2009г. на ИД на АГКК е одобрена
кадастралната карта и кадастралните регистри за землище Рилски манастир. В тази
карта попада и местността „Горско стопанство” в която се намира процесния имот.
Същият е нанесен в картата като поземлен имот с идентиф.номер 62685.55.9,
подробно описан. Като собственик в КР е записан ЕТ „Н.Д.” с документ за
собственост НА №100 том 12 рег.№3252 дело №2521 от 08.11.2004г., издаден от СВ.
В имота е заснета сграда с идентиф.62685.55.9.1, подробно описана, със
собственик ЕТ „Н.Д.”.
С представянето като писмено доказателство на копие от Стопанска карта на Рило-манастирските гори и пасища, Рило-манастирско лесничейство Дупнишка околия” от 1937г. по искане на ищеца е допусната допълнителна експертиза, изготвена от в.л.В.. От заключението на същото се установява, че тази карта е в мащаб 1:20 000, но не е в координатна система1930г., поради което не може да се използва за точни измервания за установяване точното местоположение на отделните имоти, какъвто е процесния. На картата са нанесени граничните знаци от 1 до 30, цитирани в Дефинитивния стопански план и са записани съседните гори и планински пасища – общински и държавни. Със съответните условни знаци са отразени съществуващите топографски елементи – река, дол, шосе, път и др., но не е нанесен съществуващия сега път от републиканската пътна мрежа, който е изграден по-късно. Вещото лице е приложило за онагледяване местоположението на процесния имот копие от Google, с нанесени червени линии – Приложение №1, като сочи, че може приблизително да се определи местоположението на имота в Стопанската карта, от където следва положителен отговор на въпроса дали попадат процесните имоти в границите на Дефинитивния стопански план. В съдебно заседание вещото лице е допълнило, че стопанската карта не може да се ползва за точни измервания на точно определено местоположение на даден обект. Твърди, че независимо, че е посочил в заключението си, че процесните имоти попадат в границите на Дефинитивния план, то не може да се каже дали има такива имоти с този вид ползване, не може да се идентифицират. Вещото лице е пояснило, че стопанската карта представлява карта на земеделските земи, вкарани в ЛУП – лесоустройствен проект, като са показани билата, но не и доловете. Стопанската карта и дефинитивния план не са топографски карти.
Съдът кредитира като обективни изготвените
заключения по съдебно-техническите експертизи като обективни и съобразени със
събрания доказателствен материал по делото, с изключение на първото заключение,
изготвено от инж.Б.Гонев, тъй като самото вещо лице с отговорите си в съдебно
заседание само опровергава направените изводи в експертизата.
Събрани са и гласни доказателства
чрез разпит на св.К. Т., но те не допринасят за изясняване фактическата страна
на спора, поради което не следва да бъдат обсъждани.
С
оглед на така установеното, съдът счита че предявения иск е неоснователен и
недоказан, поради следните съображения:
Спорното материално
субективно право, което се претендира от ищеца е предмет на образуваното
производство и въз основа на обстоятелствата, изложени в подадената искова
молба и отправеното искане, съдът го квалифицира по чл.108 ЗС, т.е. претенцията
е за защита на субективното вещно право на собственост, включващо в
съдържанието си правомощието да се иска предаване на вещта от лицето, което я
владее без основание. Собствеността е вещно право от категорията на
абсолютните. То е субективно вещно право, по силата на което носителят му има
право да владее, да се разпорежда и да ползва вещта. Съгласно чл.108 от ЗС
собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи,
без да има основание за това. Следователно този иск съдържа в своя предметен
обхват установителен иск за собственост, тъй като търсената петиторна защита
предполага разрешаване на повдигнат спор, при който всяка от страните може да
заяви своите права върху имота във връзка с определяне на носителя на правото.
Правният интерес от водене на иска се свързва с правото на невладеещия, считащ
себе си за собственик, който чрез намесата на съда цели да установи и реализира
напълно всички правомощия, които включва собствеността.
Ищецът претендира
да бъде признат за притежател на правото на собственост върху описания в
исковата молба недвижим имот като придобит от него на няколко основания - чрез Дефинитивния
стопански план на рило-манастирските земи и планински пасища от 1937 г. (обн. в
ДВ, бр. 214/1937г.), утвърден с Указ №33 от 02.09.1937г. на Цар Борис III (обн. в ДВ, бр. 198/1937 г.), т.е.
собствеността на РСО върху всички имоти по този Дефинитивен стопански план,
включително и върху процесния имот, е призната със законодателен акт на
държавния глава, наред с това се въвежда твърдение, че както към 1937г., така и
към 1961г., когато е приет Указ №403/11.10.1961г., с който е одържавено цялото
имущество на РСО, в полза на РСО е изтекла предвидената по съответните
действащи закони придобивна давност по отношение на процесните имоти и същите
са били придобити от РСО и на основание давностно владение и следващото
основание е влязлото в сила Решение № Р-1 от 17.06.2003 г. на Общинската служба
по земеделие и гори, гр. Кочериново, издадено по преписка вх. №11 от 07.09.1998
г. със заявител РСО, с което е възстановена собствеността в полза
на ищеца на процесния имот. Освен това ищецът твърди, че имотът се владее без основание от ответника,
поради което желае последния да му отстъпи собствеността и предаде владението
върху него, ведно със законовите последици от уважаване на предявения иск.
За да бъде уважен
искът по чл. 108 ЗС в производството е необходимо да се докаже наличието на
следните кумулативно дадени предпоставки: да се установи, че ищецът е
собственик на имота - предмет на иска, т.е. че е придобил собствеността чрез твърдяния
от него способ към момента на предявяване на иска; да се установи, че вещта се владее
или държи от ответника, т.е че ответникът упражнява фактическа власт върху
вещта; да се установи, че упражняването на фактическата власт от ответника
върху вещта е без правно основание. При
недоказване на която и да е от тези предпоставки, искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
При разрешаване на
спора по предявения иск по чл.108 от ЗС, съдът следва да се произнесе при
съпоставяне на придобивни основания след преценка на действието на материалния
закон и правните последици на представените официални документи от страните,
като принадлежността на правото на собственост ще бъде обвързана от предвидения
в текста определен негов носител.
С оглед проведеното
доказване в процеса се установи, че едно от основанията, на които ищецът
обуславя своята активна легитимация чрез възстановено право на собственост по
силата на Закон на ВНС за отмяна на Указ №403/1961г. за обявяване на Рилския
манастир за общонародна собственост обн. ДВ бр.39/1991г. В тази насока като
писмено доказателство се е позовал на представения Дефинитивен стопански план,
който макар и одобрен с Указ №33 на Цар Борис III, не установява право на собственост като
самостоятелно основание. В тази насока е категорична експертизата, изготвена от
в.л.Л.В., неоспорена от страните по делото, според която не може да бъде
посочено къде се намира процесния имот по този план, тъй като липсват
топографски елементи за неговата индивидуализация. Според тройната
съдебно-техническа експертиза също не може да се направи извод, че имота,
предмет на иска е съществувал във вид,
площ, граници и предназначение към 1937г., когато е бил публикуван Дефинитивния
стопански план, нито към 1961г., когато е публикуван Указ №403, нито през 1991г.
при отмяната на последния.
Относно второто
наведено твърдение на ищеца, че е придобил имота по давност, също не беше
проведено доказване. Не само, че основанието не е конкретизирано като период на
владение, но не се представиха никакви доказателства в тази насока.
От представената
преписка от Общинска служба „Земеделие и гори” гр. Кочериново №
ПО-06-337/24.06.2010г.вх.№8784/29.06.2010г. по заявление за възстановяване на собствеността на земи
върху отнети гори и земи от горския фонд в
землището на Рилски манастир,
Община Рила със собственик Рилска Света обител - Рилски манастир се установява,
че с решение № Р-
1/17.06.2003 г. на ищеца са възстановени заявените от същия недвижими имоти,
сред които и процесния на осн. чл.13 ал.5 от ЗВСВГЗГФ. Според т.33 от решението
обект на възстановяване е и имот №055009 по КВС на землището с площ от
1.338дка, представляващ дворно място на горското стопанство, животновъдна
ферма, находящ се в м.”Горско стопанство”, при описани граници, съгласно скица
№К00049/18.06.2003г. Представен е Дефинитивен стопански план на
рило.манастирските гори и планински пасища, утвърден с Указ №33/02.09.1937г. на
държавния глава Цар Борис III,
обн. в ДВ чрез който ищеца се е легитимирал като собственик на заявените земи
за възстановяване на правото на собственост пред ОСЗГ Кочериново. В исковото
производство при оспорване решението на ОСЗГ за възстановяване на собственост
страната, която се легитимира с него като собственик на процесния имот следва
да докаже наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността. Чрез
косвен съдебен контрол съдът следва да установи дали са били налице условията
за връщане на имота с решението на ОСЗГ Кочериново за възстановяване
собствеността на ищеца. Предпоставките са изброени в чл.2 от ЗВСВГЗГФ. Правото на собственост се възстановява на
лицата, от които са отнети имотите или на техните правоприемници съгл. чл.3, в
състоянието им към момента на възстановяването, но по място, площ и граници към
датата на отнемането. В случая ищецът не е ангажирал никакви доказателства,
установяващи изброените предпоставки за възстановяване на собствеността върху
описания в т.33 от Решението имот. Не сочи доказателства, че имота е бил отнет
от ищеца по силата на някои от визираните в чл.2 от ЗВСВГЗГФ закони и др.актове
и че като последица от отнемането е включен в държавния горски фонд. Ищецът се
позовава на Указ №403/61г., но не се доказва отнемането с този указ поради
наличните данни, че в полза на държавата са били отнети имоти на Рилския
манастир, изброени в представените протоколи – описи на имущество, сред които
процесния имот не е индивидуализиран чрез точно местонахождение и граници.
Съгласно чл.13 ал.3 от ЗВСВГЗГФ правото на собственост се доказва с нотариални
актове, крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани
протоколи за делба, съдебни актове, а при липса на такива – с емлячни и данъчни
регистри, протоколи от комисии по ТПС, удостоверения за дялово участие в кооперации, стопански карти и
всички допустими по ГПК писмени доказателства. Ищецът пред органа на реституция
не е представил нито един от посочените документи като писмено доказателство.
Позовал се е на Дефинитивния стопански план №11 от 01.01.1937г., който по
естеството си не е доказателство за собственост. Както е посочило и вещото лице
В. той не може и да се третира като стопанска карта, тъй като последната и
списъкът към нея е годно доказателство за собственост само, когато имотът е
заснет и отразен в нея.
От представените
писмени доказателства от ответника – и от заключението на тройната
съдебно-техническа експертиза, прието от съда като обективно и компетентно
изготвено и не оспорено от страните, се установява, че процесния имот е бил
включен в капитала на търговско дружество „Рилалес” АД, образувано чрез
преобразуване на държавно предприятие и в акта за преобразуване този недвижим
имот е посочен изрично, от където следва, че е съществувала пречка за
възстановяване на имота съгл. чл.6 т.4 от ЗВСВГЗГФ, а именно че гори и земи от
горски фонд, предоставени на търговски дружества с държавно участие не се
възстановяват в стари реални граници и собствениците се обезщетяват. С оглед на това съдът приема, че ищецът не се
легитимира като собственик на претендирания от него имот. Постановеното Решение
на ОСЗГ Кочериново, на осн. чл.13 ал.5 от ЗВСВГЗГФ представлява административен акт,
издаден в противоречие със законовите изисквания за възстановяване на
собствеността в реални граници и съдът не следва да се съобрази със същия. Основанието
за ревандикационната претенция ищецът извежда от действието на решението на
ОСЗГ Кочериново. Само валидно решение за възстановяване на собствеността по
реда на ЗВСВГЗГФ е акт годен да произведе правни последици. В случая това
решение на комисията не е такъв. Ответникът и третото лице помагач са направили
възражения за нищожност на Решение № Р-
1/17.06.2003г. като постановено от
незаконен състав в нарушение на чл.11 ал.3 от ЗВСВГЗГФ, който изисква в
комисията да участват упълномощени представители на горските стопанства,
определени със заповед на министър на земеделието и храните. За опровергаване
на тези твърдения не бяха представени доказателства в обратен смисъл от
ищеца. Видно от атакуваното решение №Р-1
от 17.06.2003г. е постановено от състав Началник ОСЗГ Кочериново Богдан Колев,
зам.началник Божидар Йосифов и член Детелина Чушева – служител в Общинската
служба. Следователно постановеното решение е нищожно на соченото основание и
като такова не е могло да произведе никакво действие по възстановяване на
собствеността. За пълнота следва да се отбележи също така, че то е постановено
въз основа на Решение №1/27.05.2003г. на ОСЗГ Кочериново, с което последната е
предприела промяна на собствеността на 19 броя кадастрални единици, от които и
№242 в землището на Община Рила, като тези кадастрални единици се отнемат от
„Рилалес” АД и се предоставят на РСО, изпълнението на което е било спряно с
Определение от 03.06.2003г. на Окръжен съд Кюстендил, а в последствие е било
обявено за незаконосъобразно.
С оглед
установеното съдът намира за неуспешно проведено доказване от страна на ищеца
на претенцията му по чл.108 ЗС и ще отхвърли предявения иск като неоснователен.
Ответникът доказа, че е собственик на процесния имот и владее същия на правно
основание.
При отхвърляне на
ревандикационния иск не следва да се уважава и искането за отмяна на процесните
нотариални актове, легитимиращи ответника като собственик. На отмяна по чл. 431, ал.2 от ГПК/отм./ подлежат само констативните
нотариални актове, издадени чрез обстоятелствена проверка. Нотариалните актове, чрез които се извършват правни сделки
не могат да бъдат отменявани на това основание, тъй като с тях не се
удовлетворява молба за признаване на право.
В този смисъл е съдебната практика- Решение №1134/12.12.2008г. ,
постановено по гр. д. № 3437/2007г., г.к. , ІІІ г.о. на ВКС; Решение № 1138 от
11.11.2008г. на ВКС по гр. д. № 4872/2007г.,
ІІ г.о. на ВКС. Съдът ще остави без уважение и акцесорната претенция по чл.431
ал.2 ГПК/отм./.
На основание чл.64,ал.2 ГПК
/отм./ ищецът следва да заплати на
ответника, сторените от последния разноски в производството в размер на 1380лв.,
представляващи възнаграждение за вещи лица в размер на 180лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 1200лв.
Мотивиран
от горното и на осн. чл.108 от ЗС съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Рилската
Света Обител – Рилски манастир, представлявано от игумена Драговитийски епископ
Й. с гражданско име Й.П.Н. ЕГН ********** *** Д.”, представляван от Н.Д.Д. ЕГН ********** със седалище и адрес
на управление гр.Рила община Рила обл.Кюстендил, ул.”Манастирска” №11 иск с
правно основание чл.108 ЗС вр. чл.431 ал.2 ГПК/отм./, за признаване за
установено по отношение на ответника, че РСО – Рилски манастир е собственик на
следните недвижими имоти /индивидуализирани с множество допълнителни
молби-уточнения сред които от 10.03.2006г., от 09.11.2011г./: 1. УПИ,
съставляващ парцел III, попадащ в кв.II по парцеларния план на ГС „Рилски
манастир” в землището на Рилски манастир, община Рила, обл.Кюстендил, с площ от
912кв.м. при съседи: от север – път Рила-Рилски манастир, от изток – държавен
горски фонд, от запад – парцел I от квартал II и държавен горски фонд по същия
план /по НА на ответника за покупко-продажба на недвижим имот №113 т.1,
рег.№2044 дело №112 от 30.04.2002г. на нотариус Евтим Китов; 2. 82/17740 кв.м.
ид.ч. от УПИ, съставляващ парцел I в кв. II по парцеларния план на ГС „Рилски
манастир” в землището на Рилски манастир, община Рила, обл.Кютендил, при съседи
на парцела : от север – държавен горски фонд и парцел I в кв. II по парцеларния
план на ГС „Рилски манастир” в землището на Рилския манастир, община Рила
обл.Кюстендил, при съседи на парцела: от север – държавен горски фонд и парцел
II в кв. II, от изток – път, т юг – държавен горски фонд и от запад – държавен
горски фонд и 3. 343/2895 кв.м. ид. ч. от УПИ съставляващ парцел II в кв. II по
парцеларния план на ГС „Рилски манастир” в землището на Рилски манастир, община
Рила обл.Кюстендил, при съседи на парцела: от девер – път, от изток – парцел
III в кв.II от същия план, от юг – парцел – I в кв. II по същия план и от запад
- парцел I в кв.II по същия план, като имотите по т.2 и т.3 са по НА на
ответника за покупко-продажба на недвижим имот №23 т.1 рег.№527 дело №17 от
12.02.2003г. на нотариус Евтим Китов, идентични с имот №055009 по картата на
възстановената собственост на м. Рилски манастир с площ от 1.338дка, който е
образуван чрез обединяване на имот №055003 с площ от 912кв.м. и имот №055008 с
площ от 425кв.м., а имот №055008 от своя страна е образуван чрез обединяване на
имот №055005 с площ от 82кв.м. и имот №055007 с площ от 343кв.м., при граници:
имоти №000005 – път IV класа държавна собственост, №000006 – дървопроизв.пл. на
РСО – Рилски манастир, №055004 – двор – горско стопанство на РСО – Рилски
манастир и №055006 – двор-горско стопанство на РСО – Рилски манастир и за осъждане
на ответника да предаде владението на същите, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането, на основание чл.431, ал.2 от ГПК/отм./ за отмяна на НА за покупко-продажба на
недвижим имот №113 т.1 рег. №2044 дело №112 от 30.04.2002г. на нотариус Е.Китов
и НА за покупко-продажба на недвижим имот №23 т.1 рег.№527 дело №17 от
12.02.2003г. на нот.Е.Китов.
ОСЪЖДА Рилската Света Обител – Рилски манастир, представлявано от
игумена Драговитийски епископ Й. с гражданско име Й.П.Н. ЕГН ********** *** да
заплати на ЕТ „Н.Д.”, представляван от Н.Д.Д. ЕГН ********** със седалище и
адрес на управление гр.Рила община Рила обл.Кюстендил, ул.”Манастирска” №11 сума
в размер на 1380лв., представляващи възнаграждение за вещи лица в размер на
180лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв.
Решението е
постановено с участието на трето лице помагач на ответника „Рилалес” АД.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба в 14 дневен срок пред Кюстендилски окръжен съд по реда на чл.196 и сл ГПК
/отм./, считано от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: