Решение по дело №165/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 25
Дата: 4 април 2022 г. (в сила от 4 април 2022 г.)
Съдия: Анелия Маринова Игнатова
Дело: 20221800600165
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 22 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова

Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
в присъствието на прокурора Ст. Ив. П.
като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно частно
наказателно дело № 20221800600165 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 431 от НПК във вр. с чл. 89
от НК във вр. с глава ХХІ НПК. Образувано е по частна жалба на ЗДР. ИЛ. Г.,
с ЕГН **********, срещу определение № г., постановено в производство по
чл. 430 и следв. от НПК по ЧНД № г. по описа на РС Б..
Сочи се, че определението на съда е незаконосъобразно и е постановено
при неизяснена фактическа обстановка, тъй като не са събрани доказателства
за здравословното състояние на лицето по принудителното действие към
момента. Иска се отмяна на атакуваното определение и оставяне без
уважение на искането на прокурора за прилагане спрямо Г. на принудителни
медицински мерки.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – София изразява становище за
отмяна на атакуваното определение и постановяване на решение в
съответствие със заявеното от вещите лица по допуснатата от въззивния съд
съдебно-психиатрична и психологична експертиза.
1
Служебният защитник на лицето по принудителното действие а.З. се
присъединява към становището на прокурора.
Жалбоподателят Г. поддържа жалбата и заявява, че провежда в
амбулаторни условия лечение за установеното психиатрично заболяване.

Софийски окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
обсъди събраните в двете съдебни инстанции доказателства, в рамките на
правомощията си по чл. 431, ал. 2 и 3 от НПК, намери следното от фактическа
и правна страна:
Частната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в
законовия срок и поради това е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С определение № г., № г., в производство по чл. 430 и следв. от НПК по
ЧНД № г. по описа на РС Б. е постановено принудително лекуване на ЗДР.
ИЛ. Г. в обикновено психо-неврологично заведение – настаняване в ДПБ „С.
И. Р.“ – гр. Н.И., както и че в случай, че в шестмесечен срок по делото не
постъпи предложение по съответния ред за прекратяване или заменяване на
постановената принудителна медицински мярка то чл. 89, б.Б от НК, делото
следва да се докладва служебно на съдията-докладчик за разпореждане по чл.
432, ал. 3 от НПК с оглед служебно произнасяне от съда по прекратяването,
заменяването или продължаването на постановената принудителна
медицинска мярка по чл. 89, б. Б от НК.
Делото пред районния съд е образувано по предложение на районния
прокурор на РП Б. с искане за постановяване от съда на ПММ по чл. 89, б. б
от НК по отношение на жалбоподателя Г.. Прокурорът е пропуснал да
изпълни задължението си по чл. 427, ал. 2 от НПК - преди да направи
предложението, да назначи експертиза и да възложи на разследващ орган да
изясни поведението на лицето преди и след извършване на деянието и
представлява ли това лице опасност за обществото. Пропускът на прокурора
не е бил съзрян и не е бил отстранен от първоинстанционния съд – който
вероятно би достигнал до различен от настоящия си извод в случай, че беше
събрал доказателства за актуалното психично състояние на лицето.
Несъответствието на направеното от прокурора предложение до съда не
съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото не се налага
принудително лекуване на З.Г. в специализирано заведение - по съображения,
изложени по-долу в настоящия съдебен акт.
Материалите по досъдебното производство установяват, че
поведението на лицето по принудителното действие реализира състава на
престъплението на чл. 346, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
2
Установява се от проведените действия по разследването, че на г.
М.Д.бил в дома си в гр. Б., ул. „****“ № ***, като паркирал на улицата
автомобила си „Г. Ч.“ с per. № ***** и го оставил отключен и с ключовете
вътре. Около **** ч. по улицата минал ЗДР. ИЛ. Г., видял, че автомобилът е
отключен и ключовете са в него, качил се, привел в работен режим двигателя
на автомобила и потеглил. Отишъл до бензиностанция „И.“ на
автомагистрала „Х.“, където заредил гориво, след което се качил в
автомобила без да плати горивото и потеглил в неизвестна посока. Тогава
служителят на бензиностанцията - св. С.Ф.подал сигнал в полицията,
проведените от полицейските служители действия установили собственика на
автомобила Д., който едва тогава установил липсата на автомобила.
Посредством преглед на записите от охранителните камери на
бензиностанцията било установено лицето с автомобила на Д. – а именно З.Г.,
който междувременно продал на свидетелката Л.К. от с. П. налични в
автомобила машини и инструменти за сумата от 70 лева. Управляваният от
З.Г. автомобил бил установен в движение на АМ Х., последвало преследване
на автомобила от полицейски служители от ОДМВР С., като автомобилът
бил спрян в гр. Б., на ул. „О.“ пред № ***.
На ***** г. З.Г. бил в гр. Б. и се разхождал във вилна зона „З.“, където
на ул. „Р.“ пред № **** видял паркиран, отключен и с ключовете оставени
вътре в купето лек автомобил „П.“ с per. № *****. Г. се качил в автомобила,
привел в работен режим двигателя му и потеглил по автомагистрала „Х.“ в
посока към гр. Я.. Стигнал до бензиностанция „*****“ в района на км *** в
землището на с. О., където заредил резервоара догоре с гориво и не заплатил
горивото, а се качил в автомобила и потеглил. Служителите от
бензиностанцията подали сигнал в полицията, полицейските служители
установили собственика на автомобила – св. И.И.и му телефонирали, като
едва тогава той установил липсата на автомобила и сигнализирал на тел. 112.
В хода на проведените ОИМ полицейските служители на РУ Б. установили
движението на автомобила, св. И.И.от РУ Л.и неговият колета - св.
М.В.незабавно тръгнали в указаната посока и в района на с. Б.установили
автомобила. Подали светлинен и звуков сигнал, на който водачът спрял. При
проверката било установено, че автомобилът е именно издирваният
противозаконно лек автомобил „П.“ с per. № ******, а водач е З.Г., когото
полицейските служители на РУ Л.познавали във връзка със служебната си
дейност.
На ******* г. З.Г. бил в гр. Б.. Качил се в произволно избран
таксиметров автомобил и помолил да бъде откаран до с. В., където слязъл в
центъра, платил си за услугата и тръгнал из селото. Докато се разхождал по
улиците на селото, Г. видял на ул. „М.“ пред № ****** паркиран лек
автомобил „Ф.“ с per. № ******, като ключовете били в купето на автомобила
и същият бил отключен, тъй като неговият собственик - св. К.Й.му извършвал
ремонт, поради проблеми със спирачната система. Тъй като св. К.Й.очаквал
синът му да се прибере и заедно да довършат ремонта, оставил автомобила
3
отключен. Когато видял автомобила, З.Г. се качил в него, привел в работен
режим двигателя, излязъл извън село В.и потеглил по стария път за прохода
„В.“ в посока гр. С.. Някъде по пътя Г. спрял, видял, че в багажника има
бензинова резачка и я продал на случайно срещнати граждани за 20 лева. Г.
стигнал до гр. Н.И., където заредил гориво за 20 лева, след което поел към с.
П. по автомагистрала „Х.“, като пътьом се отбил за с. О.. Непосредствено
преди с. Осиковица движението му било възприето от автопатрул на РУ П.и
Г. бил спрян. Междувременно синът на св.К.Й.се прибрал около ***** ч. и
попитал баща си къде е автомобила, като последният едва тогава установил
липсата и подал сигнал в полицията.
Поради наличие на връзка между тях, доколкото деянията са
извършени при сходна фактическа обстановка, през непродължителен период
от време, при един и същ механизъм на деянието, от един и същ деец, делата
са обединени в едно производство.
От заключенията на назначените в досъдебните производства съдебно-
психиатрични и психологични експертизи е видно, че ЗДР. ИЛ. Г. страда от
параноидна шизофрения. Заболяването е с давност от **** г., като
психическото състояние на Г. е с характеристики на продължително
разстройство на съзнанието и не му позволява правилно да възприема
възпроизвежда факти от действителността, както и да дава достоверни
показания, които да отразяват правилно и вярно обективната действителност.
Към момента на извършване на всяко от деянията Г. не е могъл да осъзнава
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
действията му са импулсивни, несъответни на възрастта, при формално
разбиране на свойството и без осъзнаване на последствията и дългосрочно
планиране. Поради това експертите приемат, че З.Г. не може да участва
пълноценно в досъдебното и съдебното производство на наказателния процес.
Пред районния съд вещите лица Д.Й. и клиничен психолог Н. М. са
посочили, че към момента на извършване на деянията състоянието на З.Г. е
било обострено за период от време около три месеца и той се е нуждаел от
лечение. Експертите са заявили, че нямат данни за актуалното към момента
на заседанието психично състояние на лицето и дали то приема редовно
лекарствата по предписаната му медицинска терапия, както и че лицето се
представя пред съда в относително добра светлина и относително добре
организирано.
Районният съд не е положил каквито и да било усилия да събере други
доказателства за актуалното психично състояние на Г. и е подложил на
4
обсъждане единствено заключенията на посочените по-горе експертизи и
заявеното от вещите лица в съдебно заседание, като е достигнал до извод, че
лицето по принудителното действие се нуждае от принудително лекуване в
обикновено психо-неврологично заведение – настаняване в ДПБ „С. И. Р.“ –
гр. Н.И..
Въззивният съд при насрочване на делото за разглеждане е преценил, че
за изясняване на обстоятелствата по делото, предвид изтеклия период от
време от извършване на деянията, наличните по делото данни за проведено
след това лечение на Г. и заявеното от експертите пред районния съд (че не е
известно какво е актуалното психическо състояние на освидетелстваното от
тях в хода на досъдебните производства лице), че следва да бъде допусната
нова съдебно-психиатрична и психологична експертиза. В депозираното
заключение вещите лица д-р Й. и психолог Н. М. сочат, че след проведено
лечение, от месец ***** г. насам е постигнато степенно подобрение при
освидетелствания. Психотичното разстройство при него е придобило
хроничен ход, проведено е стационарно лечение за срок от три месеца и
понастоящем продължава лечение при подобрен контрол, като с оглед
постигнатото подобрение спрямо Г. би могла да се приложи принудителна
медицинска мярка по чл. 89, б. А от НК – предаване на родител с поемане на
задължение за лекуването му, под амбулаторно наблюдение за първична или
специализирана извънболнична помощ, осъществявана от психиатър. В
разпита си пред съда експертите сочат, че подкрепата между
освидетелствания и майка му е взаимна, налице е контрол върху емоциите и
поведението му, а самото поведение към момента не създава опасност за
неговото и на околните здраве и живот, но би могло да създаде риск при
прекратяване на лечението.
Майката на З.Г. – В. КР. Г., писмено декларира пред въззивния съд, че
поема отговорност той да получава редовно и под контрола на психиатър д-р
Е.П. от гр. В. предписаната медикаментозна терапия.
От така установеното от фактическа страна, въз основа на описаните в
хода на изложението факти въззивният съд приема, че са налице
материалноправните предпоставки за налагане на принудителна медицинска
мярка по чл. 89 от НК по отношение на Г.. Тази норма предвижда три вида
принудителни медицински мерки за лечение на лице, извършило
5
общественоопасно деяние в състояние на невменяемост или изпаднало в
такова състояние преди постановяване на присъдата или изтърпяване на
наказанието. В случая е налице първото предложение - извършване на
общественоопасно деяние в състояние на невменяемост поради
продължително разстройство на съзнанието и това са деянията, предмет на
досъдебното производство. Авторството на деянията според въззивнния съд
и тяхната обективна съставомерност са безспорно установени, от обсъдената
по-горе доказателствена съвкупност. В тази насока следва да се отбележи, че
районният съд не е положил усилия за обсъждане и анализ на
доказателствената съвкупност, по отношение авторството на деянията - което
е необходимо в производствата като настоящото, когато се иска прилагане на
принудителни медицински мерки именно за поведение, покриващо от
обективна страна състава на престъпление. Вместо това, районният съд се е
задоволил да направи лаконично заключение, че събраните по делото
доказателства обосновават извод за осъществяване на деяние, покриващо
обективните признаци на престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК. Поведението
на З.Г. е несъставомерно от субективна страна, поради наличието към
момента на извършване на деянията на състояние на продължително
разстройство на съзнанието му, вследствие психичното му заболяване с
диагноза: ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ. Предвид естеството на
заболяването, към момента на извършване на всяко от деянията Г. не е могъл
да осъзнава свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
При така изложеното и при съобразяване на становището на вещите
лица пред въззивния съд, контролираното определение на районния съд
следва да бъде отменено, като по отношение на З.Г. бъде постановено
предаване на близките, които поемат задължение за лекуването му под
наблюдение на психиатър – а именно на майка му В. КР. Г., която поема
задължение за амбулаторното му лекуване под наблюдение на психиатър д-р
Е.П. от гр. В..
Само за прецизност, по отношение крайния съдебен акт на РС Б. следва
изрично да се посочи, че чл. 89 и чл. 90 от НК не фиксират срок на лечение
при принудително настаняване. Същевременно разпоредбата на чл. 91, ал. 2
от НК предвижда, че във всички случаи след изтичане на 6-месечен срок от
настаняването в лечебно заведение съдът се произнася за прекратяване,
6
продължаване или заменяване на принудителното лечение. Неправилно
първоинстанционният съд е определил за последващото произнасяне като
компетентен съдията-докладчик от РС Б.. Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от
НПК в последната й редакция в ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.
предвижда, че след изтичане на шест месеца от настаняването на
принудително лечение съдът по местонахождението на лечебното заведение,
в което е настанено лицето, служебно се произнася за продължаване, замяна
или прекратяване на принудителното лечение. Доколкото в контролираното
определение съдът е определил за провеждане на лечението ДПБ „СИ.Р."–гр.
Н.И., то компетентен за последващото произнасяне би бил Софийски
районен съд, ако беше налице необходимост от потвърждаване
определението на районния съд, какъвто не е настоящият случай.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 431, ал. 3 от
НПК, Софийски окръжен съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло определение №**** на РС Б. от **** г., постановено
по ЧНД № **** г. по описа на съда, с което на ЗДР. ИЛ. Г. с ЕГН **********
е наложена принудителна медицинска мярка по чл. 89, б. Б от НК
принудително лекуване в обикновено психо-неврологично заведение –
настаняване в ДПБ „СИ.Р."–гр. Н.И.,
като вместо това
Налага принудителна медицинска мярка по чл. 89, б. А от НК, като
ПОСТАНОВЯВА предаване на ЗДР. ИЛ. Г., с ЕГН ********** на майка му В.
КР. Г., с ЕГН **********, която поема задължение за лекуването му под
амбулаторно наблюдение на психиатър д-р Е.П. от гр. В..

Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8