Р
Е Ш Е
Н И Е №
260206
Град Несебър, 03.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври, през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПЕТРОВ
с
участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 889/2019г. по описа на Несебърския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени при условията на евентуално обективно съединяване искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр. чл.430 от ТЗ, във връзка с чл.99, чл.79 и чл.86 от ЗЗД – установителен иск, и по чл.430-432 от ТЗ, във връзка с чл.99, чл.79 и
чл.86, във връзка с чл.128 и чл.138 от ЗЗД – осъдителен иск.
Ищецът “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***-р **********, представлявано от
изпълнителния директор Д.Б.Б., твърди в исковата молба, че по силата и в
изпълнение на Договор за потребителски паричен кредит № 2002548, одобрен на
05.10.2015г. и сключен на 12.10.2015г., “У.К.Ф.” ЕАД, в качеството му на
кредитор, е предоставил на кредитополучатeля – първия ответник – Е.Д.Д. с
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, сумата в размер на 10
000 лева, който от своя страна се е задължил да върне кредита като заплати общо
сумата в размер на 18 934,25 лева, платима на 120 месечни анюитетни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 157,79 лева, през периода от
14.11.2015г. до 14.10.2025г. според погасителния план. Вноските включват сумата
по отпуснатия кредит, такса за разглеждане на кредита в размер на 300 лева,
месечна застрахователна премия в размер на 8,96 лева, като общият размер на
премията е 1 075,20 лева, и възнаградителна лихва в размер на
7 559,05 лева. В чл.12, ал.1 от Общите условия към договора е предвидено
при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, последният
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден забава,
изчислена върху просрочената главница. По силата на договор за поръчителство
другият ответник Е.Г.Д. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, е обезпечила
изпълнението на задължението по договора от страна на кредитополучателя и по
отношение на него на това основание е възникнала солидарната й отговорност.
Твърди се, че на 20.03.2018г. е подписан Индивидуален договор за продажба е
прехвърляне на вземания, ведно с Приложение 1 от същата дата, сключен на
основание Рамков договор за продажба на прехвърляне на вземания (цесия) от
20.12.2016г., които договори са сключени между “У.К.Ф.” ЕАД и “А.з.с.н.в.” ЕАД,
по силата на които вземането на “У.К.Ф.” ЕАД срещу солидарните длъжници Е.Д.Д.
и Е.Г.Д., произтичащо от договора за потребителски паричен кредит, е
прехвърлено в собственост н. “А.з.с.н.в.” ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски на дружеството-кредитор. Съгласно чл.4.3. от рамковия договор за
цесия, цесионерът “А.з.с.н.в.” ЕАД се е задължил от името на цедента за своя
сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което цесионерът има
изрично пълномощно от цедента. Наред с това, предвид обстоятелството, че
кредитополучателят не е изпълнил задълженията си за заплащане в срок на
погасителните вноски – поради неплащане на две последователни погасителни
вноски, целият размер на кредита е обявен за предсрочно изискуем на основание
чл.12, ал.2, б.”а” от Общите условия към договора за кредит. “А.з.с.н.в.” ЕАД е
изпратил до ответниците уведомление за цесия по реда на чл.99 от ЗЗД, с което
им е съобщено и че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски
по договора, неплатеният остатък от кредита е обявен за предсрочно изискуем и
ги е поканил да изплатят или разсрочат задължението си, и че ако не сторят
това, ще бъдат предприети действия по принудителното събиране на вземанията по
кредита, които уведомления са връчени на ответниците от ЧСИ Т. Маджарова с
рег.№ 803 в КЧСИ чрез залепването им на 22.10.2018г. по реда на чл.47 от ГПК.
За вземането си ищецът, в качеството му на заявител, е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било
образувано ч.гр.д.№ 135/2019г. по описа на Несебърския районен съд, който е
уважил искането и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, по силата на която Е.Д.Д. и Е.Г.Д. следва да заплатят солидарно н. “А.з.с.н.в.”
ЕАД сумата в размер на 9 255,04 лева – неизплатената главница от
неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 14.06.2017г. до
14.10.2025г., по отношение на които на основание чл.12, ал.2, б.”а” от ОУ към
договора е обявена предсрочна изискуемост, преди подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда; сумата в размер на 727,36 лева – договорна
(възнаградителна) лихва, дължима за периода от 14.06.2017г. до 20.03.2018г.
(датата на прехвърляне на задължението); сумата в размер на 547,08 лева – лихва
(обезщетение) за забава, дължима за периода от 14.06.2017г. до датата на
подаване на заявлението в съда, или сума в общ размер на 10 577,48 лева,
както и законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда
до окончателното изплащане на задължението. Ищецът моли да бъде признато за
установено, че Е.Д.Д., като кредитополучател, и Е.Г.Д., като поръчител, дължат
солидарно н. “А.з.с.н.в.” ЕАД следните суми, произтичащи от задължения по
Договор за поръчителски паричен кредит № 2002548, одобрен на 05.10.2015г. и
подписан на 12.10.2015г., и за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№ 135/2019г. по описа на Несебърския районен съд:
сумата в размер на 9 255,04 лева, представляваща неизплатена главница,
включваща неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 14.06.2017г.
до 14.10.2025г., по отношение на които на основание чл.12, ал.2, б.”а” от ОУ
към договора, е обявена предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК до съда, сумата в размер на 727,36 лева, представляваща договорна
(възнаградителна) лихва, дължима за периода от 14.06.2017г. до 20.03.2018г.
(датата на прехвърляне на задължението), сумата в размер на 547,08 лева,
представляваща обезщетение за забава, дължима за периода от 14.06.2017г. до
датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, до окончателното погасяване на дълга. Претендира разноски в
заповедното производство. При условията на евентуалност моли ответниците да
бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата по главницата, ведно със
законната лихва, договорната лихва и обезщетението за забава до датата на
подаване на заявлението до съда. Във връзка с иска, предявен при условията на
евентуалност, заявява, че с исковата молба уведомява ответниците за
предсрочната изискуемост към 16.09.2019г. на погасителни вноски по кредита с
падежни дати от 14.10.2019г. до 14.10.2025г., равняващи се на сумата в размер
на 7 650,48 лева, която е част от претендираната с осъдителния иск
главница от 9 255,04 лева. Претендират се разноски и в настоящото
производство.
В отговора на исковата молба,
подаден от особения представител на двамата ответници, се оспорват предявените
искове по основание и размер. Счита, че уведомленията за извършената цесия и с
които кредиторът известява ответниците за обявената предсрочна изискуемост на
кредита, не са надлежно връчени съобразно изискванията на процесуалния закон,
поради което не могат да породят целените от ищеца правни последици. Връчването
на исковата молба на особения представител на ответниците – длъжниците по
договора за кредит, от съда също не представлява надлежно уведомяване нито за
предсрочната изискуемост на кредита, нито за извършената цесия, с които доводи,
касаещи твърдения, че ищецът не е страна по спорното материално правоотношение,
които са свързани с основателността на иска, особеният представител обосновава
извода си за неговата недопустимост. Моли, ако съдът приеме, че исковете са
допустими, същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В съдебно заседание ищецът не се
представлява нито от законен нито от процесуален представител. С отделни писмени становища заявява,
че поддържа предявените искове и счита същите за доказани по основание и размер
въз основа на събраните по делото доказателства, като счита за доказана и
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. При условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатените от ответниците
адвокатски възнаграждения.
Ответниците не се явяват в
съдебно заседание, представляват се от назначения им особен представител, който
заявява, че поддържа подадения от него отговор на исковата молба, като счита,
че предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила, тъй като кредиторът не е
направил всичко възможно за да уведоми кредитополучателя и поръчителя за този
факт.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 12.10.2015г. между “У.К.Ф.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, чрез търговски
пълномощник Елена Петева, от една страна
като кредитодател, и Е.Д.Д., от друга страна като кредитополучател, е сключен
Договор за потребителски паричен кредит № 2002548, по силата на който кредитодателят
се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 10 000
лева. От своя страна кредитополучателят се е задължил да го върне чрез
заплащането на 120 месечни погасителни вноски всяка от които в размер на 157,79
лева през периода от 14.11.2015г. до 14.10.2025г. съгласно погасителен план, и
които месечни погасителни вноски включват главницата, таксата за разглеждане на
кредита в размер на 1 500 лева, месечна застрахователна премия в размер на
8,96 лева, при фиксирана надбавка 11,47% и годишен процент на разходите 15,16%,
или общо сума за погасяване на кредита 18 934,25 лева. За обезпечаване на
кредита е бил сключен Договор за поръчителство между “У.К.Ф.” ЕАД и поръчителят
Е.Г.Д., инкорпориран в договора за потребителски кредит, като по силата на
чл.13 от Общите условия към договора за потребителски кредит поръчителят поема
задължение към “У.К.Ф.” ЕАД да бъде солидарно отговорен за изпълнението на
всички настоящи и бъдещи, условни и безусловни задължения на потребителя, които
възникват по силата на Общите условия; поръчителят декларира, че е запознат и
приема Общите условия, и поема задължение, в качеството си на поръчител, да
осигури пълно и точно изпълнение на всички задължения на потребителя по Общите
условия. Договорът за поръчителство, както и Общите условия към договора за
потребителския кредит, са подписани от представителя на кредитора,
кредитополучателя и поръчителя, като последните двама са декларирали, че са
запознати с тяхното съдържание. Съгласно чл.13, ал.1 от Общите условия към договора
за потребителски кредит, в случай на забава в плащанията на дължимите от
потребителя и поръчителя суми, освен договорените лихви, кредиторът има право
да получи от тях освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и
обезщетение в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки
ден забава, изчислена върху просрочената дължима главница. Съгласно чл.12,
ал.2, б.“а“ от Общите условия кредиторът има право да прекрати едностранно
кредитното правоотношение с потребителя и да обяви всичките си вземания по
предоставения кредит, в това число изтекли и непогасени вноски, остатъчна
главница, остатъчни лихви, лихвите за забава, такси и комисионни за предсрочно
изискуеми в пълен размер, ако потребителят и/или поръчителят са нарушили всички
или някоя от разпоредбите по договора и Общите условия, както и при допуснато
просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита
(главница и лихви), при условие, че допуснатите нарушения и/или неизпълнения не бъдат отстранени, просрочените вноски не бъдат
погасени в двуседмичен срок, считано от датата на осъществяване на нарушението/падежа
на погасителната вноска. Съгласно чл.12, ал.3 и ал.4 от Общите условия, в срок
от 15-дневен срок от получаване на известието за предсрочна изискуемост на
кредита, потребителят и поръчителят трябва да изплатят на “У.К.Ф.” ЕАД
дължимите суми, в т.ч. по главницата, лихвите и всички допълнителни разходи, а
в случая на неплащане в срока, потребителят следва да заплати обезщетение в
размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден забава,
изчислена върху цялата дължима главница. При неизпълнение на тези задължения на
потребителя в посочения срок, кредиторът може да пристъпи към принудително
събиране на всички свои вземания в пълен размер, ведно с лихвите, таксите,
комисионните, разноските, неустойките, по реда, установен в ГПК.
С чл.12, ал.6 и ал.7 от Общите
условия страните са уговорили, че “У.К.Ф.” ЕАД може по всяко време да прехвърли
правата си по договора за кредит на трети лица или на част от него, заедно с
дължими лихви, такси, комисионни и други разноски, като уведоми потребителя
писмено за това, в съответствие със закона, а с подписване на договора за
кредит потребителят и поръчителят дават изричното си съгласие кредиторът да
прехвърли правата си по договора за кредит на трети лица.
На 13.10.2015г., т.е. в деня след
сключването на договора за кредит, уговорената сума по заема в размер на 10 000
лева е преведена по банковата сметка на кредитополучателя Е.Д.Д., по който
начин кредиторът е изпълнил основното си задължение по договора.
От заключението по извършената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, което вещото лице в съдебно заседание
заявява, че поддържа, се установява, че кредитополучателят Е.Д.Д. е извършвал
плащания по кредита до 18.07.2017г., когато е преустановил плащането. Размерът
на задължението по кредита, включващ анюитетните вноски през периода от
14.08.2017г. до 14.10.2025г. по договора за кредит е общо в размер на 15 605,09
лева, от която непогасена главница – 9 255,04 лева, и непогасена лихва –
5 463,01 лева; непогасените застрахователни премии за същия период са в
общ размер на 887,04 лева. Вещото лице уточнява, че: 1) размерът на
непогасената договорна (възнаградителна) лихва по договора за кредит до
20.03.2018г. е в размер на 734,86 лева, 2) размерът на лихвата за забава
вследствие на забавено плащане по договора за кредит до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение в съда (04.02.2019г.) е
850,58 лева, и 3) размерът на лихвата за забава вследствие на забавено пращане
по договора за кредит до датата на подаване на исковата молба до съда
(17.09.2019г.) е 1 429,02 лева. Размерът на непогасената главница по
кредита, включваща тази част от погасителните вноски, дължими за периода от
14.06.2017г. до 17.09.2019г., е в размер на 1 604,56 лева, а размерът на
законната лихва върху тази част от главницата за същия период е 161,94 лева.
На
20.12.2016г. между “У.К.Ф.” ЕАД, като продавач,
и “А.з.с.н.в.” ЕАД, като купувач, е сключен Рамков договор за прехвърляне на
вземания (цесия), с който цедентът – “У.К.Ф.” ЕАД се е задължил ежемесечно,
чрез отделни договори за цесия, да прехвърля възмездно срещу възнаграждение
портфейл от свои просрочени и изискуеми вземания, произхождащи от договори за
потребителски парични и стокови кредити, сключени с цедента с физически лица,
които не се погасяват редовно, заедно със съпътстващите гаранции, привилегии,
обезпечения и другите принадлежности на Цесионера, определени и
индивидуализирани съгласно Приложение 1, към всеки отделен месечен договор за
цесия. Цедентът се е задължил да прехвърля ежемесечно вземания за изплащане на
парични суми, които са станали изискуеми и са необслужвани от длъжниците за
период от над 180 дни просрочие.
“У.К.Ф.” ЕАД е упълномощил “А.з.с.н.в.”
ЕАД да уведомява съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД от името на “У.К.Ф.” ЕАД всички
длъжници (кредитополучатели, поръчители, съдлъжници, наследници), по всички
вземания, които дружеството е цедирало (прехвърлило) н. “А.з.с.н.в.” ЕАД с Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г.
С Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.03.2018г. цедентът “У.К.Ф.”
ЕАД е прехвърлил и продал съгласно Рамковия договор от 20.12.2016г. заедно със
съпътстващите гаранции на цесионера портфолио от необслужвани от длъжниците
вземания за период от над 180 дни просрочие съгласно чл.2.2 от Рамковия договор
от 20.12.2016г., произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени от
цедента с физически лица, като вземанията са индивидуализирани в Приложение № 1
към индивидуалния договор, според което предмет на прехвърлянето са били
дължимите от Е.Д.Д. суми по договора за кредит, с поръчител Е.Г.Д., а именно 9 996,21
лева, включваща 9 255,044 лева главница и 741,17 лева лихви.
В потвърждение на сключената
цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД “У.К.Ф.” ЕАД е потвърдил извършената
цесия на всички вземания, цедирани от „У.К.Ф.“ ЕАД н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД,
съгласно договора за прехвърляне на вземания от 20.03.2018г. с подробно
индивидуализирани парични вземания, описани в Приложение № 1, представляващо
неразделна част от Договора за цесия.
С уведомителни писма, адресирани
до Е.Д.Д. и до Е.Г.Д., ищецът, действайки като пълномощник на „У.К.Ф.“ ЕАД, е
направил изявления, че въз основа на Рамков Договор за прехвърляне на вземания
от 20.03.2018г., Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.03.2018г. към него и Приложение 1 от 20.03.2018г., сключен между цедента „У.К.Ф.“
ЕАД и цесионера „А.з.с.н.в.“ ЕАД, е прехвърлено изцяло вземането, произтичащо
от Договор за потребителски кредит № 2002548. Уведомителното писмо,
предназначено за Е.Г.Д., и изпратено за връчване на адреса, който е посочен в
договора, а именно: град Несебър, улица Хан Крум, блок 4, вход А, етаж 3, ап.2,
от ЧСИ Т. Маджарова с рег.№ 803 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд –
Бургас, като по данни на връчителя от 22.10.2018г. апартаментът е продаден
преди около три години, а адресатът е в Германия, поради което е залепил
уведомление. По делото не се съдържат данни уведомителното писмо да е изпратено
на кредитополучателя по договора Е.Д.Д..
На 31.01.2019г. ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е било образувано ч.гр.д.№ 135/2019г. по описа на Несебърския районен
съд, който е уважил искането и е издал Заповед № 55 от 07.02.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която
длъжниците Е.Д.Д. с ЕГН **********,***, и Е.Г.Д. с ЕГН **********,***, да
заплатят солидарно н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***-р П. **********, представлявано от Н.Т..С. и М.Д.Д., пълномощник
юрк А.Б., сумата от 9255,04 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № 2002548/05.10.2015г.; сумата от 727,36 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 14.06.2017г. до
20.03.2018г.; сумата от 547,08 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 14.06.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 04.02.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на
заявлението – 04.02.2019г., до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 261,55 лева, представляваща разноски.
Тъй като заповедта за изпълнение
е връчена на двамата длъжници при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът в
заповедното производство е указал на основание чл.415 от ГПК на заявителя, че
следва в едномесечен срок от съобщаването да предяви установителен иск за
вземането си по заповедта за изпълнение. Съобщението за това е връчено на
заявителя на 16.08.2019г.
Установителният иск и
съединеният с него при условията на евентуалност осъдителен иск, въз основа на
който е образувано настоящото производство, са предявени на 16.09.2019г.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Приложените Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. и последващия индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.03.2018г., са
валидно сключени между кредитодателя по процесния договор за потребителски
кредит – „У.К.Ф.“ ЕАД, в качеството му на продавач (цедент), и „А.з.с.н.в.“
ЕАД, в качеството му на купувач (цесионер). По делото са ангажирани
доказателства, които по несъмнен начин установяват, че процесното вземане е
било предмет на цесионния договор и ищецът като титуляр на вземането се явява
материалноправно легитимиран да претендира заплащането му. Към исковата молба е
представено извлечение от Приложение № 1 към Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания между „У.К.Ф.“ ЕАД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД от 20.03.2018г.,
в което вземането е индивидуализирано в достатъчно степен чрез посочване на
номера на договора, датата на сключването му, имената на длъжника и поръчителя
по него, ЕГН, размера на вземането, включваща дължимата главница и договорната
лихва.
Съгласно разпоредбата на чл.99,
ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и
да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да потвърди писмено станалото прехвърляне. Следващата алинея
4 на същата разпоредба предвижда, че прехвърлянето има действие спрямо третите
лица и спрямо длъжника, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор.
Настоящата инстанция приема, че
цесионерът не е уведомил надлежно, от името на цедента съгласно предоставената
му от последния представителна власт, при подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, както кредитополучателя така и поръчителя за
извършената цесия, тъй като уведомителното писмо до поръчителя Е.Г.Д.,
изпратено до нея чрез съдебен изпълнител, не е получено от нея поради това, че
не е била намерена на адреса, посочен в договора за кредит, а по делото липсват
въобще данни изготвеното уведомително писмо до кредитополучателя Е.Д.Д. да му е
било изпращано.
Нито в договора за потребителски
кредит от 12.10.2015г., нито в Общите условия към него е предвидено, че
изявленията на едната от страните ще се счита за достигнало до другата страна
без фактически същото да е получено, а и такава клауза, която да фингира
недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие
с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно
разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на
които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и според договора
опитът за предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на
фактическото му получаване. В настоящия случай не е налице уговорка между страните по договора,
нито разписани критерии в смисъла на предходното изречение.
Няма пречка обаче длъжникът да
бъде уведомен за цесията с връчването като приложение на исковата молба на
уведомително писмо за извършена цесия. Съгласно Решение № 78/09.07.2014г. по
търг. Дело № 2352/2013г. на ВКС, II т.о., цесията следва да се счете
за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като
факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, респективно от упълномощения
цесионер, макар и като приложение на исковата молба на цесионера, следва да
бъде съобразено от съда при решаването на делото с оглед императивното правило на
чл.235, ал.3 от ГПК (Решение № 123 от 24.06.2009г. по търг. Дело № 12/2009г. на
ВКС, IIт.о.; Решение № 78/09.07.2014г. по търг. Дело
№ 2352/2013г. на ВКС, II т.о.). В случая обаче длъжникът
и поръчителят по договора за кредит не участват в делото, не им е връчвана искова молба и
приложения, а те са връчени на особения им представител. Следва да се
приеме, че изходящите от цесионера, упълномощен от цедента, уведомления,
приложени към исковата молба на цесионера и достигнали с нея до особения
представител на длъжниците – кредитополучателя и поръчителя, съставлява
надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжниците на основание чл.99,
ал.4 от ЗЗД.
Ищецът доказа материалноправната
си легитимация като кредитор по договора за потребителски кредит по силата на
договора за цесия, за който солидарните длъжници са надлежно уведомени.
От страна на ищеца са наведени
твърдения, че поради забава в плащанията при условията на чл.13, ал.2, б.“а“ от
ОУ към договора за кредит, цялото задължение по договора е станало предсрочно
изискуемо, а именно поради допуснато просрочие и/или неплащане на две
последователни погасителни вноски по кредита (главница и лихви). Ищецът не твърди
изрично кога е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, но посочва, че
уведомленията за това са получени от ответниците чрез ЧСИ на 22.10.2018г.
Правото да се обяви кредита
за предсрочно изискуем е субективно право, установено в полза на кредитора.
Приема се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, като
за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление
само на една от страните и при наличие на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на
падеж и представлява различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на
предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем. За да може
договорното изменение да прояви своето действие, е необходимо длъжникът да е
уведомен, т.е. изявлението на кредитора да е достигнало до длъжника. Според
приетото разрешение в т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. на ВКС по
тълк. ело № 4/2013г., постигнатата в договора предварителна уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере
вземането си, не поражда действие, ако волеизявлението на кредитора не е
достигнало до длъжника – кредитополучател. Дадените с тълкувателното решение
задължителни указания намират приложение и в хипотезата на предявен иск за
установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
В този смисъл е Решение № 123/09.11.2015г. по търг дело № 2561/2014г. на ВКС,
което разглежда въпроса относно необходимостта за уведомяване на длъжника за
настъпване на предсрочната изискуемост и по отношение на небанковите
институции. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното
си вземане, но дори и в заявлението да се съдържа изявление, че кредиторът
счита кредита за предсрочно изискуем, то това не обуславя извод, че
волеизявлението е надлежно съобщено, доколкото препис от заявлението не се
връчва на длъжника.
Ето защо предвид гореизложените
съображения клаузата от чл.12, ал.2 от Общите условия на договора за кредит, че
при неплащане на определен брой вноски кредитът става предсрочно изискуем, т.е.
автоматично без задължението кредитодателят да уведомява длъжника, не може да
породи действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжниците – кредитополучателя и поръчителя, и от преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение.
По делото няма данни кредиторът
„У.К.Ф.“ ЕАД да е уведомявал длъжниците за настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита. Такива данни по делото липсват и от страна на ищеца –
цесионера, а именно да е изпращал изобщо такива уведомления до длъжниците преди
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Съответно и в двете изготвени до
длъжниците уведомителни писма, да които е подчертано, че са за извършеното
прехвърляне на вземания (цесия), не се съдържат данни, че с тях се цели
длъжниците освен цесията да бъдат уведомявани за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита – съдържат се само предупреждения, че при неплащане на
кредита, чийто размер към 09.10.2018г. е 10 529,48 лева, ще бъдат
предприети действия по принудително събиране на сумите, но няма изрично
волеизявление, че кредитът се обявява или вече е обявен за предсрочно изискуем.
Редовното уведомяване на
длъжниците за предсрочната изискуемост е налице по настоящото дело, тъй като
такова изявление е обективирано в самата искова молба (страница 6-а от нея),
връчена на особения представител на двамата ответници – кредитополучателя и
поръчителя. В т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013г.
изрично се предвижда, че в хипотезата на предявен по реда на чл.422 от ГПК
установителен иск, предсрочната изискуемост следва да е настъпила преди
подаване на заявлението и във всички случаи кредиторът трябва да е уведомил за
това длъжника. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е
възникнало предявеното основание. Моментът, в който настъпва предсрочната
изискуемост на кредита е датата, на която волеизявлението на банката/цесионера,
че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнала до длъжника –
кредитополучател, и то само ако към този момент са били налице обективните
предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В тази връзка следва да
се посочи и т.1 от ТР № 8/02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. на ОСГТК на
ВКС, в което е прието, че е допустимо предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
присъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК. От посоченото Тълкувателно решение следва
и извода, че по отношение на вноските с ненастъпил падеж при наличие на
уведомление с исковата молба за настъпилата предсрочна изискуемост, те могат да
бъдат основание за предявяване на осъдителен иск, какъвто е предявен в
настоящото производство в условията на евентуалност.
В случая са били налице
условията за обявяване на предсрочната изискуемост на неплатения остатък от
кредита към датата на подаване на исковата молба, по който начин тази
предсрочна изискуемост е обявена, тъй като тези условия са настъпили, а именно
последните извършване плащания по кредита са били на 18.07.2017г., след което
плащанията са преустановени, съответно неплащане след това на две
последователни месечни погасителни вноски (чл.12, ал.2, б.“а“ от ОУ).
В тази връзка следва да се отбележи, че
спрямо поръчителя е спазен 6-месечния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД, защото
изискуемостта на вземането на вноските
с ненастъпил падеж е обявена с връчването на преписа от исковата молба,
а искът за заплащането на тази част от вземането е предявен с подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, т.е. искът е предявен преди настъпването на
изискуемостта на вноските.
Уведомленията за предсрочната
изискуемост не са били връчвани надлежно на кредитополучателя и поръчителя до
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Те са връчени на назначеният им в настоящото производство особен представител
заедно с исковата молба, а именно на 10.06.2020г. Предсрочната изискуемост е
настъпила на 25.06.2020г., когато е изтекъл 15-дневния срок, предоставен
от кредитора за заплащане непогасените просрочени задължения, и когато поради
неизпълнение на тези задължения кредиторът е обявил предсрочната изискуемост на
целия непогасен остатък от кредита.
В тази връзка неоснователен се
явява един от основните доводи, въведен в отговора на исковата молба, че
предсрочната изискуемост връчването на исковата молба на особения представител
на ответниците не е произвела ефекта за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, напротив, безпротиворечиво се приема, че този начин на връчване има
материалноправен ефект на настъпване на предсрочната изискуемост, защото
представлява надлежно уведомяване (Решение № 86 от 27.10.2020г. по т.д. №
2118/2019г. на ВКС, I т.о.).
Установява се, че с извършените
плащания са погасени 21 броя погасителни вноски, а именно тези, дължими през
периода от 14.11.2015г. до 14.07.2017г. включително. Установителният иск по
чл.422, ал.1 от ГПК се явява основателен за вноските с настъпил падеж през
периода от 14.08.2017г. до 14.10.2020г. (до приключване на съдебното дирене на
15.10.2020г. – Решение № 115/02.02.2021г. по дело № 2323/2019г. на ВКС, I т.о.), които формират сумата в размер на
6 214,24 лева. До този размер установителният иск следва да бъде уважен
като за разликата до пълния претендиран размер от 9 982,40 лева искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Лихвата за забава за периода след
преустановяване на плащанията по кредита до подаването на заявлението по чл.410
от ГПК, а именно за периода от 14.08.2017г. до 17.09.2019г. според заключението
на вещото лице е в размер на 161,94 лева, до който размер претенцията за
обезщетение за забава следва да бъде уважен, като за разликата до пълния
претендиран размер от 547,08 лева, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Осъдителният иск, предявен в
условията на евентуалност, следва да бъде разгледан единствено в частта, с
която е отхвърлен главният иск по чл.422 от ГПК, т.е. за вноските за периода от
14.11.2020г. до 14.10.2025г. включително до пълния предявен размер от
9 255,04 лева. В тази част на предявения осъдителен иск важат в пълна
степен всички фактически и правни изводи, направени от съда във връзка с иска
по чл.422 от ГПК, включително и относно предсрочната изискуемост, настъпила на
25.06.2020г. Поради това и тези вноски за посочения период се дължат от
кредитополучателя и поръчителя на основание настъпила предсрочна изискуемост в
хода на настоящия процес, който факт следва да бъде отчетен от съда на
основание чл.235, ал.3 от ГПК. Въз основа на заключението на вещото лице
дължимата сума по кредита за периода от 14.11.2020г. до 14.10.2025г.,
представляваща сбора от погасителните вноски за този период, които са 20 на
брой, е в размер на 9 467,14 лева. С оглед обаче, че ищецът претендира да
му се заплати сумата по договора за кредит в размер на 9 982,40 лева общо
за периода от 14.07.2017г. до 14.10.2025г., и предвид, че за част от
претендираната сума, а именно 6 214,24 лева, е уважен искът по чл.422 от ГПК и за част от въведения период (14.08.2017г. – 14.10.2020.), означава, че
осъдителният иск следва да бъде уважен за остатъка от претендираната сума,
която е в размер на 3 252,90 лева. Лихвата върху тази сума се дължи от
настъпването на предсрочната изискумост – 25.06.2020г.
С оглед правилата на процеса в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направени в настоящото производство, а именно сумата в размер на 1 508,65
лева, включваща платена държавна такса 258,65 лева, разноски за особен
представител на ответниците 850 лева и депозит за вещо лице 400 лева, която
сума ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца.
Предвид разясненията, дадени в ТР
№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12, съдът следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив и по направените в заповедното производство разноски, които съдът
намира за основателни и доказани до сумата в размер на 261,55 лева, която сума
ответниците също следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца.
Ответниците не са направили
разноски по делото, не са поискали присъждането на такива, а и такива не се
дължат с оглед изхода на делото, поради което и съдът не следва да се произнася
по присъждане на такива разноски съобразно чл.78, ал.3 от ГПК.
Предвид гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Е.Д.Д. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***,
и Е.Г.Д. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, че дължат солидарно н.
“А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***-р **********,
представлявано от Ю.Х.Ю., сумата в размер на 6 214,24 лв. (шест хиляди двеста и четиринадесет лева и 24
ст.), представляваща вноски с настъпил падеж през периода от 14.08.2017г. до
14.10.2020г. по Договор за потребителски паричен кредит № 2002548 от
12.10.2015г., сключен между кредитора “У.К.Ф.” ЕАД и кредитополучателя Е.Д.Д.,
с поръчител Е.Г.Д., вземанията по който са прехвърлени н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД по
силата на Рамков договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016г. и Индивидуален
договор към него от 20.03.2018г., ведно със законната лихва, считано от 25.06.2020г. до окончателното изплащане
на главницата, ведно с обезщетение за забава в размер на 161,94 лв. (сто шестдесет и един лева и 94 ст.), начислено за 14.08.2017г. до 17.09.2019г., за
които суми е издадена Заповед № 55 от 07.02.2019г. за изпълнение на парично
задължение в заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№ 135/2019г. по описа
на Несебърския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за главницата над
уважения размер от 6 214,24 лева до пълния претендиран такъв от
9 982,40 лв. (девет хиляди деветстотин осемдесет и два лева и 40 ст.) лева,
както и за мораторна лихва над уважения от 161,94 лева до пълния претендиран от
547,08 лв. (петстотин четиридесет и седем лена и 08 ст.), като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Е.Д.Д. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, и Е.Г.Д. с ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***-р **********, представлявано от Ю.Х.Ю.,
сумата в размер на 3 252,90 лв.
(три хиляди двеста петдесет и два лева и 90 ст.), представляваща непогасена част
от главница по Договор за потребителски паричен кредит № 2002548 от
12.10.2015г., сключен между кредитора “У.К.Ф.” ЕАД и кредитополучателя Е.Д.Д.,
с поръчител Е.Г.Д., вземанията по който са прехвърлени н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД по
силата на Рамков договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016г. и Индивидуален
договор към него от 20.03.2018г., включваща погасителни вноски с падежи от
14.11.2020г. до 14.10.2025г., дължими поради настъпила предсрочна изискуемост,
ведно със законната лихва, считано от 25.06.2020г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Е.Д.Д. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
настоящ адрес:***, и Е.Г.Д. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***-р **********, представлявано от Ю.Х.Ю., сумата в размер на 1 508,65 лв. (хиляда петстотин и
осем лева и 65 ст.), представляваща направени разноски в настоящото исково
производство.
ОСЪЖДА Е.Д.Д. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
настоящ адрес:***, и Е.Г.Д. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***-р **********, представлявано от Ю.Х.Ю., сумата в размер на 261,55 лв. (двеста шестдесет и един
лева и 55 ст.), представляваща разноски, направени в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: