Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 04.08.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на шести юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 13551 по описа на ВРС за 2020 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба „С.С.К.И Е.Х.” АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление ***, к.к. „Св. Св.
Константин и Елена“, Административна сграда,
срещу Л.С., ЕГН **********, с адрес ***, с която са предявени искове по
чл.422, вр. чл.415 от ГПК за установяване на
вземанията, предмет на Заповед № 385 от 30.01.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 947/2020г. по описа на ВРС
за следните суми: сумата от 1797,33
лева, представляваща частично незаплатена такса за управление и поддръжка
на общите части на жилищна сграда „Есенсия 1“,
изградена в поземлен имот с идентификатор **********за апартамент № ** вх.**дължима
за 2017 г., обективирана във фактура №
55576/01.02.2017 г.; сумата от 642.45
лева, представляваща частично незаплатена такса за управление и поддръжка
на общите части на жилищна сграда „Есенсия 1“,
изградена в поземлен имот с идентификатор **********за апартамент № 13, вх. А, дължима
за 2018 г., обективирана във фактура № 57662/02.02.2018 г.; сумата от 1154,88 лева, представляваща
частично незаплатена такса за управление и поддръжка на общите части на жилищна
сграда „Есенсия 1“, изградена в поземлен имот с идентификатор
**********за апартамент № ** вх.**дължима за 2018 г., обективирана
във фактура № 57663/02.02.2018
г., ведно със законната лихва върху
всяка от главницата от датата на подаване на заявлението – 27.01.2020 г. до
окончателното изплащане. Претендират се и направените в настоящото производство
разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата
притежава недвижим имот в жилищна сграда
„Есенсия 1“, попадаща в жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на чл. 2
от ЗУЕС, изградена в поземлен имот с идентификатор **********а именно
апартамент № 13, вх. А с площ от 70,42 кв.м. и апартамент № 14, вх. А с площ от
126.71 кв.м. Твърди се, че ищцовото дружество има качеството на инвеститор за
изграждане на жилищната сграда, която е въведена в експлоатация. На заседание
на Общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в процесната жилищна сграда, проведено на 22.08.2016г. било
прието решение управлението на сградата да се извършва от инвеститора и е
потвърдена такса за поддръжка и управление на общите части на сградата в размер
на 8 евро на кв.м. разгъната застроена площ на обект в сградата, дължима от
всеки собственик. Ищцовото дружество извършвало
дейностите по управление и поддръжка на сградата и на комплекса от затворен
тип, като издавало и фактури за дължимите вноски от собствениците на обекти. На
ответника били издадени фактури, както следва:
фактура № 55576/01.02.2017 г. на стойност 2309,76 лева с ДДС,
представляваща такса за управление и поддръжка на общите части на сградата за
2017г. за апартамент № 14, по която било
направено частично плащане в размер на 512,43 лева с ДДС; фактура № 57662/02.02.2018 г. на стойност 1284,90 лева с ДДС, представляваща
такса за управление и поддръжка на общите части на сградата за 2018г. за апартамент № 13, по която било направено
частично плащане в размер на 642,45 лева с ДДС; фактура № 57663/02.02.2018 г.,
представляваща такса за управление и поддръжка на общите части на сградата за
2018г. за апартамент № 14, по която било
направено частично плащане в размер на 1154,88 лева с ДДС. Остатъкът от сумите
не бил заплатен.
В
законоустановения срок от назначения от съда особен представител на ответника е
депозиран писмен отговор, с който се оспорва предявените искове като
неоснователни. Сочи се, че изчисляването на дължимите такси за управление и
поддръжка е неправилно, като вместо за имоти с площ от 126,71 кв.м. за ап.**и с площ от 70,42 кв.м. за ап.**изчисляването е направено за имоти с площ
съответно 147,62 кв.м. за ап.**и 82,2
кв.м. за ап.**Ответникът счита, че
взетото решение на ОС на ЕС за определяне на размера на годишната такса от 8
кв.м. е неясно и не конкретизира начина на изчисляване на таксата, като тази
неяснота не е заместена от разпоредбите на ЗУЕС или ЗС. Сочи се, че сумата
вероятно е изчислена като сумарна площ между жилищна и общи части, но това не
следва нито от решението на ОС, нито от разпоредбите на ЗУЕС.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца поддържа иска.
Процесуалният представител на ответника не се явява и
не изразява становище.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 57, том 7, рег. № 13540, дело № 1061 от 2007г., между страните
по делото е сключен договор за покупко-продажба от 26.09.2007г., по силата на
който ответницата Л.С. е придобила собствеността върху недвижими имоти,
представляващ апартамент № **с площ от 70.42 кв.м. с прилежащия му склад № 21 с
площ от 3.84 кв.м., както и 1,7580 % от общите части на сградата, равняващи се
на 11,70 кв.м. и апартамент № 14 с прилежащия му склад № 21 с площ от 4.01 кв.м.,
както и 3,1428 % от общите части на сградата, равняващи се на 20,91 кв.м. находящи се на пети жилищен етаж във вх.А на жилищна
сграда, построена на груб строеж в имот, находящ се в гр. Варна. к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, квартал 18 по плана на „Св.
Св. Константин и Елена“, съставляващ УПИ IV-109. В нотариалния акт е записано, че общо площта на
апартамент № **е 82,12 кв.м., а на апартамент №
14 - 147,62 кв.м.
Представен от ищеца по делото е протокол от проведено на
22.08.2016г. Общо събрание на собствениците на сграда – етажна собственост,
находяща се в гр. Варна. к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, представляваща сграда „Есенсия 1“ в жилищен комплекс от затворен тип,
изградена в поземлен имот с
идентификатор 10135.2569.181. Съгласно обективираното
в протокола решение по т.4 не е избран управител на сградата, а е решено
управлението да се осъществява по действащия ред, а именно от инвеститора „Св.
Св. Константин и Елена Холдинг“ АД чрез неговия представител .Й.А.. С решението
по т.5 собствениците не са приели годишен бюджет за приходите и разходите за
управление и поддръжка на общите части на сградата, а са потвърдили действащата
до този момент такса от 8 евро с ДДС на кв.м. разгъната застроена площ на всеки
самостоятелен обект за управление и поддръжка на общите части. Решено е таксата
да бъде заплащана от всеки собственик ежегодно до 30 януари на съответната
година, за която се отнася таксата.
Представени по делото са три броя фактури, издадено от
ищеца с получател Л.С., както следва: фактура № ********** от 01.02.2017г. на
стойност 2309.76 лева с ДДС за такса УПОЧ ж.к. Есенсия,
бл.*, ап.**за 2017г.; фактура № ********** от 02.02.2018г.
на стойност 1284.90 лева с ДДС за такса УПОЧ ж.к. Есенсия,
бл.*, ап.**за 2018г. и фактура № ********** от 02.02.2018г.
на стойност 2309.76 лева с ДДС за такса УПОЧ ж.к. Есенсия,
бл.*, ап.**за 2018г. В допълнение е представена и фактура № ********** от 01.02.2017г.
на стойност 1284.90 лева с ДДС за такса УПОЧ ж.к. Есенсия,
бл.*, ап.**за 2017г.
Представени по делото са извлечения от банкова сметка ***,
видно от които на 15.05.2017г. Г.Х.Г.е превел по същата сметка сумата от
1797.33 лева с основание Такса УПОЧ 2017г., жк
Есенция ап.** и ап.**сем. С., а на 14.06.2018г. е превел сума също в размер на
1797.33 лева с основание Такса УПОЧ 2018г., жк
Есенция ап.** и ап.**сем. С..
Представена е и фактура № ********** от 09.05.2016г.
на стойност 1797.34 лева с ДДС за такса УПОЧ ж.к. Есенсия,
бл.*, ап.** за 2016г. – 50 % (535.38 лева без ДДС) и такса УПОЧ ж.к. Есенсия, бл.*, ап.** за 2016г. – 50 % (962.40 лева без ДДС),
както и извлечение от сметката на ищеца, видно от което на 09.05.2016г. Г.Х.Г.е
превел по същата сметка сумата от 1797.33 лева с основание аванс, жк Есенция ап.** и ап.**, проформа
фактура 570/04.05.16, сем. С..
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 във връзка
с чл.415 от ГПК.
Искът е предявен след провеждане на производство по
чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414,
ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК.
Искът е
предявен от легитимирано лице, доколкото съгласно взето решение на ОС на
етажната собственост от 22.06.2016г. именно ищцовото дружество в качеството му
на инвеститор е избрано да управлява етажната собственост.
В тежест на ищеца е да
установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за
което е издадена процесната заповед за изпълнение, а
именно: наличието на валидно решение на ОС на ЕС за събиране на такса за
управление и поддръжка на общите части от всеки собственик на самостоятелен
обект в сградата в определен размер и за определен период, обстоятелството, че ответницата е собственик
на посочените недвижими имоти в процесната сграда,
както и размера на дължимите такси за съответната година и за съответния имот.
Ответникът следва да докаже правопогасяващ факт
(плащане, давност и др.).
Установи се от представения
нотариален акт, че ответницата е собственик на процесните
обекти в жилищната сграда, представляваща етажна собственост.
Съгласно взетото решение по
т.5 на проведеното на 22.06.2016г. ОС на ЕС всеки собственик дължи по 8 евро с
ДДС на кв.м. разгъната застроена площ на всеки самостоятелен обект за
управление и поддръжка на общите части, платима ежегодно до 30 януари на
съответната година, за която се отнася таксата.
Ответникът не е оспорил принципната дължимостта на сумите,
а само техният размер, като е направил възражение, че същите са изчислени
неправилно съобразно площта на процесните
апартаменти.
Видно от представените
фактури равностойността в български лева, която е начислена за двата апартамент
се равнява на сумата в евро съответна на площ от 82,20 кв.м. за апартамент № **и
147,62 кв.м. за апартамент № **В нотариалния акт, с който ответницата е
придобила двата самостоятелни обекта в сградата изрично е посочено, че чистата
площ на ап. **е 70,42 кв.м., но към него се прибавят 11,70 кв.м., равняващи се
на припадащите се части от общите части на сградата, като общата му площ е 82,20
кв.м., а чистата площ на ап. 14 е 126,71 кв.м., но към него се прибавят 20,91
кв.м., равняващи се на припадащите се части от общите части на сградата, като
общата му площ е 147,62 кв.м. Като се вземе предвид това обстоятелство и
вписаното в решението на общото събрание, че таксата е на кв.м. разгъната
застроена площ, съдът намира, че същата е правилно определена.
Установи се по делото, че трето лице е платило от
името на ответницата суми за такса поддръжка и управление на общите части за
2017г. и 2018г. в полза на ищеца, както следва: на 15.05.2017г. сума в размер
на 1797,33 лева с вписано основание „Такса УПОЧ 2017г., жк
Есенция ап.**и ап.14“ и на 14.06.2018г.
сума също в размер на 1797.33 лева с основание „Такса УПОЧ 2018г., жк Есенция ап.**и
ап.14“. От изрично вписаното в текста основание следва, че с посочените суми се
плащат такси и за двата апартамента. Не може да бъде споделено виждането на
ищеца, че със сумата от 1797.33 лева е погасено изцяло плащането за апартамент
13 и частично плащането за ап.**за
2017г. Съгласно правилото на чл.76, ал.1 от ЗЗД този, който има към едно и също
лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси
всичките, може да заяви кое от тях погасява. В настоящия случай изрично е
заявено, че се погасяват и двете задължения. Дори и да нямаше такова изявление
в настоящия случай не би могло да се приеме, че е погасено изцяло задължението за ап.** дори по
следващото общо правило на чл.76, ал.1, изреч.2 от
ЗЗД, доколкото първо следва да се погаси най-обременителното задължение, а това
в случая се явява задължението за ап.**. В платежното основание не е посочено
каква част от общо заплатената сума е за ап.** и за ап.**. Съдът намира, че по
аргумент от постъпилото в цялост плащането за предходната 2016г. по фактура №
********** от 09.05.2016г. следва да се приеме, че сумата от 1797.33 лева покрива
половината от дължимите такси за годината за двата апартамента, а именно 535.38
лева без ДДС/642,45 лева с ДДС за ап.**и
962.40 лева без ДДС/ 1154,88 лева за ап.14. По идентичен начин ищецът е
възприел частичното плащане в размер на 1797.33 лева за двата апартамента за
2018г. Приемането на друго разпределение на постъпилата за 2017г. не е
обосновано по никакъв начин. Следователно съдът намира, че за 2017г. е
заплатена такса за поддръжка и управление на общите части за ап.**в размер на 1154,88 лева с ДДС, като е
останала дължима сума в размер на 1154,88 лева с ДДС.
По отношение на дължимата такса за 2018г. съдът
намира, че по същите аргументи, изложени за 2017г., следва да се приеме, че със
заплатената сума в размер на 1797,33 лева частично е погасено дължимото плащане
за ап.**в размер на 1154,88 лева и
дължимото плащане за ап.**в размер на
642,45 лева, като са останали дължими суми, както следва: 1154,88 лева за ап.**и 642,45 лева за ап.**По гореизложените съображения съдът
намира, че предявените искове за дължимата такса за поддръжка и управление за
2018г. са основателни, а за 2017г. е частично основателен и следва да бъде
уважен са да бъде уважен за сумата от 1154,88 лева и да бъде отхвърлен за
разликата до претендирания размер от 1797,33 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски съобразно с уважената част от иска. Ищецът е
направил разноски в размер на 71,90 лева за платена държавна такса, както и
481,63 лева за депозит за особен
представител, от които ответникът следва да заплати 454,60 лева. В заповедното
производство ищецът е направил разноски в размер на 71,90 лева, от които
ответникът следва да заплати 59,05 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че Л.С., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „С.С.К.И
Е.Х.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, Административна сграда
следните суми: сумата от 1154,88 лева, представляваща частично незаплатена
такса за управление и поддръжка на общите части на жилищна сграда „Есенсия 1“, изградена в поземлен имот с идентификатор
**********за апартамент № ** вх.**дължима за 2017 г., обективирана
във фактура № 55576/01.02.2017 г.; сумата
от 642,45 лева, представляваща частично незаплатена такса за управление и
поддръжка на общите части на жилищна сграда „Есенсия
1“, изградена в поземлен имот с идентификатор **********за апартамент №**, вх.*,
дължима за 2018 г., обективирана във фактура №
57662/02.02.2018 г.; сумата от 1154,88 лева, представляваща частично незаплатена такса за
управление и поддръжка на общите части на жилищна сграда „Есенсия
1“, изградена в поземлен имот с идентификатор **********за апартамент № **
вх.**дължима за 2018 г., обективирана във фактура №
57663/02.02.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите
от датата на подаване на заявлението – 27.01.2020 г. до окончателното изплащане,
за които суми е издадена Заповед № 385 от 30.01.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 947/2020г. по описа на ВРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за таксата за управление и поддръжка на общите части на
жилищна сграда „Есенсия 1“, изградена в поземлен имот
с идентификатор **********за апартамент № ** вх.**дължима за 2017 г., обективирана във фактура № 55576/01.02.2017 г., за
разликата над сумата от 1154,88 лева до предявения размер от 1797,33 лева.
ОСЪЖДА Л.С.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „С.С.К.И Е.Х.”
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, к.к.
„Св. Св. Константин и Елена“, Административна сграда сумата от 454,60 лева,
представляваща направени в настоящото производство разноски, както и сумата от 59,05 лева,
представляваща направени в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: