Решение по дело №2888/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройството на територията /ЗУТ/ и е образувано по обективно съединени жалби на Н.В.Л. *** срещу заповед № Г-91/26.02.2015 г. на заместник-кмета на Община Варна и срещу проект за ободряване на ПУП-ПРЗ за УПИ ХХІ-761, кв. 45 по плана на „Вилна зона „ на гр. Варна. Исканията , отправени към съда, са за отмяна на цитираната заповед на заместник-кмета и за прекратяване процедурата по посочения проект на ПУП-ПРЗ.

Съдът изпрати по подведомственост на главния архитект на Община Варна жалбата на Н.Л. срещу атакувания проект за ободряване на ПУП-ПРЗ за УПИ ХХІ-761, кв. 45 по плана на „Вилна зона „ на гр. Варна / / л.32-33 от делото/.

Оспорващо лице твърди допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповед № Г-91/26.02.2015 г., понеже в нарушение на чл.128 и сл. от ЗУТ не й е бил съобщен проекта за изменение на ПУП-ПРЗ. Към изработения проект не са приложени резултати от хидро-геоложки и геолого-инженерни проучвания . Проектът предвижда намаляване с около 70 кв.м. на нейната недвижима собственост - ПИ с ид. 10135.2564.762 по КККР на гр. Варна, но не е искано нейно съгласие , което е нарушение на чл. 15, ал.3 от ЗУТ /л. 71 /.

В открито съд. заседание жалбоподателката се представлява от адв. П.Г. и от И.О.. Последната поддържа жалбата на изложените в нея доводи , които допълнително развива и в депозирани писмени бележки . Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно представен техен списък.

Ответникът по жалбата- заместник-кметът на Община Варна, редовно призован , не се явява, но се представлява от гл. юриск. Р.С., която изразява становище за законосъобразност на оспорения индивидуален адм. акт , тъй като събраните доказателства сочат за съществуване на предпоставките по чл. 134, ал.2, т.2 от ЗУТ . Релевира се отсъствие на допуснати съществени нарушения на разписаната адм. процедура. Прави се възражение за прекомерност / л. 243/.

Заинтересованата страна И.Н.И. , редовно призован , не се явява, не се представлява и не изразява писмено становище по правния спор.

Заинтересованите лица Ц.Н.С. и Д.З.С. , редовно призовани , не се явяват , но се представляват от адв. В.Й. , който депозира писмен отговор на жалбата с позиция за нейната недопустимост и неоснователност / л. 123-124/

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните , прецени жалбата на Н.Л. за допустима , обективирано в съдебни определения по делото / л. 76 и 115/, а при проверка за нейната основателност беше съобразено следното :

На 05.11.2014 г. И.Р.Г. , вписан като собственик на ПИ с ид. 10135.2564.761 по действащата кад. карта на гр. Варна / л. 69 от преписката/ е подал заявление до кмета на Община Варна за допускане , проучване и проектиране на изменение на ПУП – ПРЗ за неговия поземлен имот , придружено от актуална скица от СГКК-Варна, титул за собственост / л. 47 /. Към заявлението са били приложени скица- предложение / л. 73/ и нотариално заверена декларация на И.И. / собственик на ПИ с ид. 10135.2564.763 по КККР на гр. Варна/ с дадено съгласие за свързано застрояване / л. 71/ .

Заявлението е било разгледано от ЕСУТ при Община Варна на 11-12.11.2014 г., като е било взето решение да се предложи на компетентния орган да издаде заповед по чл. 135, ал.3 ЗУТ / л. 35-38/.

На 17.12.2014 г. гл. архитект на Община Варна е издал заповед , с което е разрешил изработване на изменение на проект на ПУП-ПРЗ за УПИ ІV-1263, кв. 45 по плана на “Вилна зона“ на гр. Варна , одобрен със заповед № 1035/19.09.1961 г. на ДКАБ при условията на чл. 135, ал. 3 във вр. с чл. 134, ал.2, т.2 от ЗУТ . Изрично е било разпоредено проектът да се обяви по реда на чл. 128, ал.3 от ЗУТ, след което да се представи на ЕСУТ за приемане / л. 34/.

На 05.01.2015 г. И.Г. е подал заявление за процедиране на градоустройствената разработка ПУП- ПРЗ / л. 13/

От обяснителната записка на изработения проект на ПУП-ПРЗ за УПИ ХХІ-761 , кв. 45 по плана „Вилна зона“ – Варна е видно, че по отношение на регулацията с проекта се изменя югоизточна регулационна граница на имота, така че да съвпадне с имотната му граница. По отношение на застрояването се предвижда „ актуализиране на нормите на застрояване в съответствие с ОУП“, има посочени показатели на застрояване / л. 18/.

На заявителя и на заин. лице И.Н.И. е било изпратено съобщение за изработването на проекта на ПУП-ПРЗ, връчено им на 05.01.2015г. / л. 11-12/.

Директорът на РИОСВ-Варна е изразил становище за отсъствие на необходимост от изготвяне на оценка за въздействие върху околната среда или екологична оценка / л. 26-27/ .

Към преписката е приложено и становище от инженер геолог- хидро геолог, че територията е пригодна за проектираното застрояване , като при следващата фаза на проектиране следва да се извършат подробни инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания / л. 26-32/.

На проведено заседание на ЕСУТ при Община Варна на 20-21.01.2015 г. е бил приет изработения проект /л. 7-10/ . Последвало е издаване на обжалваната по делото заповед на 26.02.2015 г. от заместник-кмета на Община Варна , с която на основание чл. 135, ал.3 във вр. с чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ е бил одобрен „ ПУП за изменение на план за регулация и застрояване за УПИ ХХІ-761, кв. 45, по плана на „Вилна зона“ , гр. Варна „ / л. 2-3/. В оспорената негова регулационна съставка е отразена промяна на страничната регулационна граница между имота на жалбоподателка и на заин. лица Д.С. и Ц.С. , така че да съвпада с тяхната граница по кадастрална карта /л.3/ .

Съобщения за издаване на заповедта са били изпратени на заявителя и на заин. лице И.И. / л. 5-6 /. Ответникът изрично заяви, че собственикът на ПИ с ид. 10135.2574.762 по КККР на гр. Варна не е бил уведомен за издаване на оспорената заповед / л. 42 от делото/.

Представена от адм. орган заповед № 3713/14.10.2013г. на кмета на Община Варна сочи за овластяване на неговия заместник на основание §1 , ал.3 от ЗУТ да издава заповеди по одобряване на подробни устройствени планове и техни изменения / л. 29/.

Към адм. преписка има приложена писмена молба на жалбоподателката Н.Л. ***.2014 г., с която го информира ,че ще отсъства дълго от страната и че ако има образувани преписки в общината или в района , касаещи нейния поземлен имот - ПИ с ид. 10135.2564.762 , всички съобщения да бъдат изпращани до адв. С Н Ж / л. 11/ . Към молбата няма приложено пълномощно .

Н.Л. е придобила собствеността върху цитирания поземлен имот на 11.10.2013г. чрез дарение / л. 17 от делото/ и е била вписана като негов собственик в кад. регистър на недвижимите имоти към действащата кад. карта на гр. Варна / л. 68 от делото/.

На 21.12.2021г. заинтересованите лица по делото Д.З.С. и Ц. Н С. са закупили от заявителя И.Р.Г. ПИ с ид. 10135.2564.761 по КККР на гр. Варна / л. 108-110 от делото/.

С оглед изявление от пълномощника на жалбоподателя в открито съдебно заседание на 15.09.2023г. и писменото становище на ответника от 26.09.2023г. /л. 229 от делото/ съдът приема за безспорно, че към 26.02.2015 г. за процесния УПИ ХХІ- 761, кв. 45 на „Вилна зона“ – Варна няма изработен и приет план за застрояване .

В проведеното открито съд. заседание на 17.10.2023г. пълномощникът на жалбоподателя не оспори твърдението на ответника, че за процесния имот- УПИ ХХІ-761 , кв. 45 по плана „Вилна зона“ – Варна, към 26.02.2015 г. има действащ план за регулация , приет през 1961 г. / л. 247 гръб/ .

Според неоспореното от страните и прието от съда като обективно заключение на допусната СТЕ / л. 207-218 / последният действащ към 26.02.2015 г. ПУП-ПР за имота на жалбоподателката и имота- предмет на атакуваната заповед, е планът за регулация на „Вилна зона“ гр. Варна, одобрен със заповед № 1035/19.09.1961 г. на КАБ – София. С този план се определя регулационната граница между два новосъздадени урегулирани имота - УПИ ІV-1283 и ХVІ-1263 от неурегулирания имот № 1263 / графично отразено в приложение №1 към заключението / . За процесната територия има одобрена кадастрална карта през 2008 г., която не била променяна от нейното приемане до датата на издаване на обжалваната заповед /26.02.2015 г. / в частта на поземлените имоти на жалбоподателката и на заинтересованите лица. Границата на имотите на Н.Л. и на заин. лица Ц.С. и Д.С. по действаща кадастрална карта , съвпадаща с тяхната граница по предходния кадастрален план от 1987г., не съвпадат с регулационната им граница по плана за регулация , одобрен със заповед 1035/19.09.1961 г. на КАБ-София / графично онагледено в приложения 2 и 4 към заключението/. Със зелен цвят в регулационната съставка на обжалваната по делото заповед са онагледени промените за УПИ ІV-1263 и ХVІ-1263 по действащия план за регулация от 1961 г. , а именно промяна на регулационната граница между тези имоти, която да съвпада и имотната граница помежду им .

Съотнасяйки установените факти към критериите за законосъобразност по чл. 146 от АПК , съдът прецени следното:

В разпоредителната част на заповедта е обективирано волеизявление по одобряване на изменение на ПУП-ПРЗ . Съгласно разпоредбата на чл. 135а от ЗУТ измененията на подробни устройствени планове се съгласуват, обявяват, одобряват по реда на раздел ІІІ от глава VІІ, т.е. налице е препращане към производствата по създаване, обявяване и одобряване на устройствени планове . Според чл. 129, ал.2 от ЗУТ със заповед на кмета на общината се одобрява подробен устройствен план с обхват до един квартал .

В настоящия случай атакуваната заповед изхожда от заместник- кмета на Община -Варна, овластен с правомощие по одобряване на подробни устройствени планове с кметска заповед № 3713/14.10.2013г. Законодателят е регламентирал възможност за делегиране от кмета на неговите заместници на правомощията му по ЗУТ / арг. §1, ал.3 ЗУТ/, поради което се налага извод , че атакуваната заповед е постановена от компетентен адм. орган.

При изследване на основанието по чл. 146, т.2 от ЗУТ съдът отчете, че в мотивите на оспорената заповед се съдържа кратка хронология на предприетите процесуални действия по подаденото заявление от И.Г. , което не замества изискването за посочване на фактическо основание за издаване на заповедта , но подобен подход не представлява порок на формата на акта предвид тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС , според което мотивите на адм. акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт в друг документ от преписката. В настоящия случай в обяснителната записка на проекта на изменение на плана е обективирана информация за несъответствие на югоизточната имотна граница и регулационната такава на процесния поземлен имот , като с проекта се цели съвпадение на същите.

В мотивите на атакувания адм. акт има посочено правно основание за издаване на заповедта - чл. 134 , ал.2 , т.2 от ЗУТ. Новелата на тази правна норма гласи, че влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план.

Неоспореното от страните заключение на назначената съдебно -техническа експертиза потвърждава съществуването на юридическите факти , посочени в хипотезата на чл. 134, ал.2, т.2 от ЗУТ . Към момента на одобряване на кадастралната карта на Варна през 2008 г. процесният имот е попадал в урегулирана територия предвид одобрен план за регулация на „Вилна зона“ гр. Варна със заповед № 1035/19.09.1961г. на КАБ-София и югоизточната регулационна линия на процесния имот по действащия план за регулация от 1961 г. не съвпада с югоизточната му граница по действащата кадастрална карта.

С процесната заповед се одобрява изменение на ПУП-ПРЗ за конкретен урегулиран поземлен имот , обективирано в текст и графика . Според нормативното предписание на чл.110, ал.1 от ЗУТ подробните устройствени планове могат да бъдат план за регулация, план за застрояване, план за регулация и застрояване. Според текстовата част на оспорената заповед заместник-кметът на Община Варна е одобрил изменение на действащ план за регулация и застрояване на УПИ ХХІ-761, докато графичната му част сочи на съществуването на предходен план за регулация от 1961 г. , но не и план за регулация и застрояване на имота и поради тази причина в графичната част на обжалваната заповед и по-специално в нейната застроителна съставка се обективират предвижданията за първоначално основно свързано застрояване на процесния имот . В този смисъл съдът констатира нарушение на формата на адм. акт, понеже липсва единство на текстова и графична част на обжалвания адм. акт. Тяхното несъответствие препятства установяване на действителната воля на издателя .

На следващо място, според обяснителната записка на одобреното изменение се променя югоизточната регулационна граница на УПИ ХХІ-761, кв. 45 по плана „Вилна зона“ – Варна, така че да съвпада с имотната му граница. Съседният му по тази граница имот е УПИ с нов номер ХХІІ 762 / стар УПИ ХVІ – 1263/ , съответстващ на ПИ с ид. 10135.2564.762 по КККР на гр. Варна , собственост на жалбоподателката Н.Л.. Вещото лице по назначената СТЕ потвърждава , че изменението на плана е именно промяна на югоизточната регулационна граница на УПИ ХХІ-761, като към този имот се придава площ от съседния му поземлен имот , собственост на Н.Л. , т.е. отнема се площ от имота на жалбоподателката .

Според нормативното правило на чл. 131 , ал.2 ЗУТ непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП са имотите – предмет на самия план. След като в регулационната си съставка одобреното изменение представлява промяна на граница между два съседни урегулирани поземлени имота, то тези два имота би следвало да бъдат индивидуализирани като обхват на одобрено изменение в обжалваната заповед на ответника. Заместник-кметът на Община Варна не само погрешно е определил вида на плана , който се изменя с обжалваната заповед , но погрешно е посочил и неговия териториален обхват само за един поземлен имот.

Този порок във формата на издадената заповед по чл. 134 от ЗУТ е резултат от допуснати съществени нарушения на разписаната административна процедура. Първо, още в заповедта , с която е разрешение изработване на проекта на изменението, неговият обхват е ограничен само за УПИ ХХІ-761. Второ , не е била спазена разпоредбата на чл. 135, ал. 6 от ЗУТ, понеже разрешението за изработване на проект не е било съобщено на Н.Л., като собственик на съседния УПИ. Трето, в нарушение на чл. 128, ал.1 във вр. с чл. 136 от ЗУТ изработеният проект на изменение на плана не е бил съобщен на Н.Л. , въпреки процесуалното й качество на заинтересовано лице в производството. Четвърто , последица от неспазване на чл. 128, ал.1 от ЗУТ е невъзможността Н.Л. да упражни процесуалното право по подаване на писмено възражение, предвидено в чл. 128, ал. 5 от ЗУТ. Пето, поредният процесуален пропуск на адм. орган е бездействие по съобщаване на Н.Л. за издаване на процесната заповед, което нарушение има касателство към упражняване потестативното право на съдебно обжалване.

Изброените процесуални нарушения, анализирани в тяхната съвкупност , навеждат на заключение за правната им характеристика на съществени такива , понеже ако не бяха допуснати , би могло да се стигне до различно по съдържание произнасяне . Ако беше осигурена възможност на Н.Л. да участва в производството по издаване на заповедта , финализиращият процеса акт би имал различно съдържание. Заповедта би била различна откъм териториален обхват на изменение на план . В разпоредителната си част би могла да обективира различно волеизявление - одобряване на изменение на подробен устройствен план-план за регулация и за приемане на план за застрояване на процесния имот.

В обобщение съдебната проверка констатира неспазена форма на акта и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при неговото постановяване , които обуславят извод за правна характеристика на оспорената заповед на унищожаем административен акт, който подлежи на отмяна .

При този изход на правния спор съдът следва да се произнесе по искането на жалбоподателката за възстановяване на направените разходи по водене на делото , които според представен техен списък са платена държ такса от 10 лв., платен депозит за СТЕ от 700 лв. , заплатено по банков път адв. възнаграждение на адв. Г. от 1500 лв. и на адв. О. от 2000 лв. Направеното възражение от административния орган за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът счита за основателно , тъй като делото не се отличава с фактическа или правна сложност , а според чл. 8, ал.2 , т.1 от Наредба № 1/2004г. минималното адв. възнаграждение за дела по ЗУТ е 1250 лв.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.172 от АПК, съдът

ОТМЕНЯ заповед № Г-91/26.02.2015 г. на заместник-кмета на Община Варна , с която се одобрява ПУП за изменение на план за регулация и застрояване за УПИ ХХІ-761, кв. 45, по плана на „Вилна зона“ , гр. Варна .

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Н.В.Л. *** сумата от 1960 / хиляда деветстотин и шестдесет / лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.

	Съдия: