Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 21. 06.
2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в публичното съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Дора Михайлова
при секретаря Даниела Ангелова,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 562 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното.
Съдът е
сезиран с главен иск с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН,
както и предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 43,
ал. 1, б. „а“ ЗН.
Ищците И.А.А., Л.И.Д. и И.И.Д. твърдят, че през месец август на 2015 г.
получили препис от искова молба от К.В.Д. за делба на наследствен имот. От тази
искова молба разбрали, че съществувало завещание от наследодателя им И. И. У.,
бивша жителка на с. Г., починала на 05.12.2014 г., наследник на И. К.А., в
полза на К.В.Д.. Въз основа на това завещание ответникът К.В.Д. се снабдила с
нотариален акт за собственост на недвижим имот № 106, том I А, рег. № 1387, дело № 96/2015 г. на нотариус
С. Х., с който е призната за собственик на 1/3 идеална част от възстановените с
решение № Г-10/12.03.2014 г. в стари реални граници на наследниците на И. К. А.
гори и земи, както следва: иглолистна гора с площ 75, 203 дка в местността „А.“,
в землището на с. Г., обл. Софийска, с идентификатор 15285.1.45 по КККР,
одобрени със заповед на изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен
план 704001 при съседи: имоти 15285.1.48; 15285.1.66; 15285.1.67;
15285.1.120;15285.1.103; 15285.1.70; 15285.1.88; 15285.1.69; 15285.1.47;
15285.1.15 и 15285.1.33; иглолистна гора с площ 188, 295 дка в местността „А.“,
в землището на с. Г., обл. Софийска, с идентификатор 15285.1.191 по КККР,
одобрени със заповед на изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен
план 704017 при съседи: имоти 15285.1.196; 15285.1.243; 15285.1.201;
15285.1.202; 15285.1.205; 15285.1.204; 15285.1.200; 15285.1.207; 15285.1.215;
15285.1.210; 15285.1.190; 15285.1.153; 15285.1.176; 15285.1.103; 15285.1.177;
15285.1.186; 15285.1.192; 15285.1.189 и 15285.1.198; ливада с площ 648 кв.м. в
местността „А.“, в землището на с. Г., обл. Софийска, с идентификатор 15285.15.163
по КККР, одобрени със заповед на изпълнителния директор на АГКК, с номер по
предходен план 018446 при съседи: имоти 15285.15.60; 15285.15.59; 15285.15.64;
15285.15.533; 15285.15.65 и 15285.15.62; ливада с площ 379 кв. м. в местността
„А.“, в землището на с. Г., обл. Софийска, с идентификатор 15285.15.109 по
КККР, одобрени със заповед на изпълнителния директор на АГКК, с номер по
предходен план 018467 при съседи: имоти 15285.15.108; 15285.15.302;
15285.15.115; 15285.15.116; 15285.15.112 и 15285.15.11; ливада с площ 382 кв. м.
в местността „А.“, в землището на с. Г., обл. Софийска, с идентификатор 15285.15.108
по КККР, одобрени със заповед на изпълнителния директор на АГКК, с номер по
предходен план 018468 при съседи: имоти 15285.15.302; 15285.15.541;
15285.15.115 и 15285.15.109.
Ищците твърдят, че завещанието е нищожно, тъй като не било написано от И.И.
У. изцяло. Същата през 2010 г. получила два инсулта, вследствие на които били
засегнати дясната й ръка и крак, била трудно подвижна и не можела да пише. При
условията на евентуалност заявяват, че завещанието е унищожаемо, тъй като вследствие от
претърпените инсулти била увредена мозъчната дейност на завещателя.
По изложените съображения ищците молят съда да се прогласи нищожността на
саморъчното завещание на И.И. У. по нот. дело № 5/2013 г., акт 101, том IА, рег. № 1328/27.05.2015 г. на нотариус С.Х.,
на основание чл. 42б ЗН поради това, че не е изписано изцяло от самия
завещател. При условията на евентуалност претендират завещанието да бъде
унищожено на основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН поради това, че е направено от
лице, неспособно да завещава към момента на съставянето му. Претендират се и
разноските по производството.
Ответникът К.В.Д.
в срока по чл. 131 ГПК е депозирала писмен отговор, оспорвайки исковете с
твърдение, че завещанието е написано и подписано от И.У., която към момента на
съставянето му е била дееспособна. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира присъждане на разноските по делото, като при условията на
евентуалност навежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на пълномощника на ищците.
Съдът, като
прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна.
Ищците Л.И.Д.,
И.И.Д. и И.А.А., както и ответникът К.В.Д., са наследници по закон на И.И. У.,
починала на 05.12.2014 г., видно от
удостоверение за наследници № 135/20.08.2015 г., издадено от кметство с. Г.
Като доказателство по делото е прието
саморъчно завещание, с което И.И. У. е завещала
на К.В.Д. всички горски и зеведелски имоти. Това завещание било обявено на 16.03.2015
г. от нотариус С.Х., рег. № 239 на Нотариалната камара (видно от съставения протокол от
16.03.2015 г.).
Въз основа на
процесното завещание ответникът К.В.Д.
се снабдила с констативен нотариален акт за собственост № 196, том IА, рег. №
1387, д. № 96/2015 г. на нотариус С.Х.,
за 1/3 ид. ч. от правото на собственост върху иглолистна гора с площ 75, 203 дка в местността „А.“, в землището на с. Г.,
обл. Софийска, с идентификатор 15285.1.45 по КККР, одобрени със заповед на
изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен план 704001 при съседи:
имоти 15285.1.48; 15285.1.66; 15285.1.67; 15285.1.120;15285.1.103; 15285.1.70;
15285.1.88; 15285.1.69; 15285.1.47; 15285.1.15 и 15285.1.33; иглолистна гора с
площ 188, 295 дка в местността „А.“, в землището на с. Г., обл. Софийска, с
идентификатор 15285.1.191 по КККР, одобрени със заповед на изпълнителния
директор на АГКК, с номер по предходен план 704017 при съседи: имоти
15285.1.196; 15285.1.243; 15285.1.201; 15285.1.202; 15285.1.205; 15285.1.204;
15285.1.200; 15285.1.207; 15285.1.215; 15285.1.210; 15285.1.190; 15285.1.153;
15285.1.176; 15285.1.103; 15285.1.177; 15285.1.186; 15285.1.192; 15285.1.189 и
15285.1.198; ливада с площ 648 кв.м. в местността „А.“, в землището на с. Г.,
обл. Софийска, с идентификатор 15285.15.163 по КККР, одобрени със заповед на
изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен план 018446 при съседи:
имоти 15285.15.60; 15285.15.59; 15285.15.64; 15285.15.533; 15285.15.65 и
15285.15.62; ливада с площ 379 кв. м. в местността „А.“, в землището на с. Г.,
обл. Софийска, с идентификатор 15285.15.109 по КККР, одобрени със заповед на
изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен план 018467 при съседи:
имоти 15285.15.108; 15285.15.302; 15285.15.115; 15285.15.116; 15285.15.112 и
15285.15.11; ливада с площ 382 кв. м. в местността „А.“, в землището на с. Г.,
обл. Софийска, с идентификатор 15285.15.108 по КККР, одобрени със заповед на
изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен план 018468 при съседи:
имоти 15285.15.302; 15285.15.541; 15285.15.115 и 15285.15.109.
Съгласно
заключението на съдебно-почерковата експертиза, изготвено от вещото лице Д. Ц.,
неоспорено от страните, категоричен извод за авторството на лицето, изписало
ръкописния текст и положило подпис върху процесното завещание, не може да бъда
обоснован – вещото лице сочи, че ръкописният текст и подписът за „завещател“
вероятно са изпълнени от И.И. У..
От
заключението на съдебно-психиатричната експертиза на вещото лице Т. Р.,
неоспорено от страните, се установява, че при И.У. не е била налице деменция,
както и че към 17.12.2013 г. тя е била в състояние да разбира свойството и
значението на постъпките си и е можела да ги ръководи. Вещото лице дава
заключение, че наличните у нея заболявания не са били в тежка форма и не биха
могли да се отразят на базисните когнитивни способности на личността.
От показанията
на свидетелите Д. и Б., които като правдиви и логични съдът кредитира изцяло,
се установява, че преди да почине И.У. живеела сама и сама се грижела за себе
си, като помощ в ежедневието й оказвали нейните роднини. Непосредствено преди
да почине здравословното й състояние й се влошило.
Представените
по делото епикризи, както и пълномощно от И.У. за И.А., самостоятелно съдът не
обсъжда. Тези доказателства са от значение единствено за вещите лица, които са
работили с тях.
Други,
относими към спора, доказателства не са ангажирани.
При горните
факти съдът прие от правна страна следното.
Главният иск с
правно основание чл. 42б, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН е основателен.
При оспорване
истинността на частното завещателно разпореждане,
обективирано в саморъчното завещание на И.У.,
с което ответникът К.Д. се легитимира като собственик на 1/3 ид. ч. от
описаните по-горе имоти,
доказателствената тежест за установяване истинността (автентичността)
на този частен диспозитивен документ e именно върху ответника като лице,
което
се ползва от него (в този смисъл решение
№ 166/8.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 65/2012 г., II г. о., ГК, решение
№ 508/01.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2008 г., IV г. о., ГК).
При
оспорване автентичността на завещанието или спазването на формата му страната,
която се ползва от документа, следва да проведе главно
доказване, т. е. да установи по безспорен начин, че завещанието е написано и подписано
от лицето, посочено като негов автор. Експертно заключение, че завещанието
вероятно е написано и подписано от лицето, посочено като негов автор, не
позволява обосноваването на безспорен извод за
автентичността на документа или спазването на формата по чл. 25, ал. 1 ЗН и не
е достатъчно за установяване действителността на завещателното разпореждане.
В случая от
приетото като компетентно изготвено и неоспорено от страните заключение на
допуснатата съдебно-почеркова експертиза, извършила анализ на представените й
сравнителни образци с ръкописния текст и подписа, положен в процесното
завещателно разпореждане, се установява, че ръкописният текст и подписът,
обект на експертизата, вероятно са изпълнени от И.У., но категоричен
извод за това не може да бъде обоснован.
Тъй
като съдебно-почерковата експертиза не достига до
категоричния извод, че ръкописният текст, а и подписът,
е положен от завещателя, следва да се приеме, че относно
тези факти не е проведено пълно доказване и завещанието не е съставено (и
подписано)
от завещателя. За да бъде действително завещателното разпореждане,
то е следвало да бъде съставено собственоръчно от завещателя – аргумент от
чл. 42, б. "б" ЗН, вр. чл. 25, ал. 1, предл. 1 ЗН. Вероятността и в
най-голяма степен не е категорично установяване, пълно
доказване. Следователно съдът е длъжен да приеме,
че обективираната в завещанието едностранна правна сделка е
нищожна на основание чл. 42, б. "б", вр. чл.
25, ал. 1, предл. 1 ЗН и чл. 44 ЗЗД.
Поради
несбъдване на вътрешно-процесуалното условие, под което е
предявен евентуалният иск, съдът не следва да разглежда същия.
С оглед изхода
на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците на основание чл.
78, ал. 1 ГПК разноските по делото в общ размер от 1 215. 00 лева, от
които сумата от 415. 00 лева за държавна такса, 200. 00 лв. – възнаграждение за
вещо лице, 600. 00 лв. – за адвокатско възнаграждение при извод за неоснователност
на наведеното от ответника възражение за прекомерност на това възнаграждение,
което е дори под установения в разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум.
Така
мотивиран, Софийски окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 42, б.
"б", вр. чл. 25, ал. 1 ЗН нищожността на саморъчно
завещание, съставено от И.И. У., починала на 05.12.2014 г., в полза на К.В.Д., ЕГН: **********, с което й се завещават всички горски и земеделски имоти, обявено на 16.03.2015 г. по нот. дело № 5/2013 г. на нотариус С. Х., рег. № 239 на НК, с район на действие РС – гр. С., по иск на И.А.А., ЕГН: **********,***,
Л.И.Д., ЕГН: **********,***, и И.И.Д., ЕГН: **********,***, ж. к. „М.“ чл. 000,
вх. 0, ет.0, ап.00, срещу К.В.Д., ЕГН: **********,***.
ОСЪЖДА К.В.Д., ЕГН: **********,***, да заплати на И.А.А., ЕГН:
**********,***, Л.И.Д., ЕГН: **********,***, и И.И.Д., ЕГН: **********,***, ж.
к. „М.“ чл. 000, вх. 0, ет.0, ап. 00, сумата от 1 215. 00 лв. (хиляда двеста
и петнадесет лева) – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните с препис.
Съдия: