Решение по дело №30137/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5507
Дата: 30 май 2022 г.
Съдия: Деница Николаева Урумова
Дело: 20211110130137
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 5507
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110130137 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от С. Ч. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: АДРЕС,
против фирма ЕАД, ЕИК: НОМЕР, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6000,00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на сключено между страните
Споразумение към договор за електронни съобщителни услуги №1559848620102016-
38608062/20.10.2016 г., изразяващи се в постоянен стрес, депресия, тревожност,
безпокойство, безсъние и други негативни емоционални състояния, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.05.2021 г., до
окончателното плащане на дължимото, както и сумата от 1368,44 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 27.02.2019 г – 27.05.2021 г.
Ищецът твърди, че на 20.10.2016 г. сключил с ответника допълнително споразумение
към договор за електронни съобщителни услуги за срок от 24 месеца, по силата на което му
се предоставило за ползване и съхранение на цифрово съдържание „облачно пространство“
в обем от 128 GB. Поддържа, че след изтичането на 24-месечния срок договорът се е
трансформирал в безсрочен такъв при същите условия до сключването на нов между
страните на 19.03.2019 г. Посочва, че на 26.02.2019 г. предоставеният обем „облачно
пространство“ бил редуциран от 128 GB на 15 GB, вследствие от което от профила му били
изтрити безвъзвратно около 68 750 снимки от различни събития, като празнични дни,
пътешествия, семейни и приятелски събирания и др., правени в периода 2004 г.-2012 г.
Твърди, че бил емоционално привързан към тези снимки, като безвъзвратната им загуба му
причинила значителни негативни емоции, като гняв, стрес, депресия, тревожност и пр.
Счита, че с изтриването на описаното съдържание от файлове, ответникът е нарушил
договорното си задължение да предоставя за ползване „облачно пространство“ в обем от 128
GB. Оценява претърпените неимуществени вреди на 6000, 00 лв., като наред с тях
претендира присъждане на лихва за забава в размер на 1368, 44 лв. за периода от датата на
изтриване на файловете -27.02.2019 г.- до 27.05.2021 г.
1
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирала такъв, с който оспорва иска.
Признава, че в периода 20.10.2016 г.-17.04.2019 г. е предоставял на ищеца електронни
съобщителни услуги чрез тел. номер НОМЕР. Твърди обаче, че не той, а третото лице
ФИРМА ЕООД е доставяло услугата „облачно пространство“, като ответната страна била
посредник между абонатите и доставчика. Сочи, че в това си качество ответникът се
договарял с потребителите за дължимия обем пространство, разпространявал приложението
за достъп до облчаната услуга и събирал дължимите суми от името на ФИРМА ЕООД. В
изпълнение на тези задължения се договорил с ищеца процесното облачно пространство да е
в обем от 128 GB, но достъпът до това пространство бил осигурен от ФИРМА ЕООД, въз
основа на договор, сключен с ищцовата страна, чрез регистриране на профил в платформата
пространство“. Ответникът поддържа, че през 2018 г. ФИРМА ЕООД започнало
технологична миграция към ново приложение, но правото на достъп на ищеца до облачната
услуга в обем от 128 GB не било променено. Ищецът следвало единствено да поднови
достъпа си чрез новото приложение в срок до 15.12.2018 г., за да продължи да ползва
услугата в обем от 128 GB и за да запази съхраняваните файлове. За тези обстоятелства бил
няколкократно информиран, както от ответната страна, така и от трето лице, но тъй като не
се пререгистрирал в новото приложение, загубил правото си на достъп до 128 GB „облачно
пространство“.
Ответникът поддържа, че ищецът не е претърпял твърдените вреди, тъй като
потребителят на облачната услуга бил друг. В тази връзка посочва, че профилът,
регистриран в приложението pCloud, принадлежал на трето лице. Поддържа, че дори обаче
да са налице неимуществени вреди, нямало доказателства за причинната им връзка с
конкретни изтрити файлове. Ответникът релевира възражение за съпричиняване при
твърдения, че ищцовата страна не е положила дължимата грижа, като не е създала резервни
копия на файловете си и е игнорирала предупрежденията на ответника „ФИРМА и третото
лице ФИРМА за предстоящите промени. Оспорва и претенцията за мораторна лихва като
твърди, че такава не се дължи за обезщетения за неимуществени вреди, тъй като според
ответника тези обезщетения представляват непарични задължения, макар да имат парично
изражение.
Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
заплатен от ищеца.
С Определение №4719/23.02.2022 г. е конституирано като трето лице помагач на
страната на ответника „ФИРМА ЕООД.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Г., която поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи иска. По делото е постъпила писмена защита.
Ответникът, редово призован, се представлява от юрк. Томова, която поддържа
писмения отговор и моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач, редовно призовано, се представлява от адв. М., която предствя
писмено становище. По делото е постъпила писмена защита.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
На 20.10.2016 г. ищецът сключил с ответника Допълнително споразумение към
Договор за електронни съобщителни услуги № 1559848620102016-38608062, в което е
договорено „Включено облачно пространство 128 GB, предоставено от pCloud“.
Допълнителното споразумение е за тел. номер НОМЕР и е за срок от 24 месеца, след
изтичането на който продължава действието си за неопределен срок.
Съгласно Договор № 34467/15.01.2014 г., сключен между ответника и ФИРМА
ЕООД, последното следвало да разработи брандирана версия на собственото си
приложението пространство“, предназначена за потребителите на фирма ЕАД /ФИРМА“/, а
2
„ФИРМА следвало да промотира новото приложение и да събира цената от потребителите,
които са изявили желание да го ползват, след което да превежда събраните суми на ФИРМА
ЕООД. Съгласно Приложение № 1 към договора потребителите на „ФИРМА могат да
регистрират три вида акаунти в брандираната версия на приложението пространство“, чрез
които да получават пакет от специални услуги.
На 15.12.2015 г. между ответника и третото лице помагач е сключено Допълнително
споразумение към Договора от 15.01.2014 г., съгласно което считано от 30.06.2016 г. ще
бъде преустановено предлагането на описаните в Приложение № 1/15.01.2014 г. услуги,
като абонатите на „ФИРМА ще имат възможност в едномесечен срок да заявят новата
услуга, включваща 128 GB „облачно пространство“. За определени тарифни планове цената
за предоставяне на услутага „облачно пространство“ следва да се включи в цената на
съответната мобилна услуга, предоставена от „ФИРМА.
Съгласно Допълнително споразумение от 03.01.2018 г., срокът на Договора от
15.01.2014 г. е удължен с 1 месец, като е уговорено приложението пространство“ да се
предлага от „ФИРМА само с определени тарифни планове на мобилния оператор.
На 02.08.2018 г. между ответника и третото лице помагач е сключен Договор №
45603, съгласно който „ФИРМА следва да рекламира и разпространява на своите абонати
услугата пространство“ в три версии, представляващи „облачно пространство“ в определен
обем Договорено е тази услуга да се предоставя, като част от тарифните планове на
клиентите на „ФИРМА, като при активиране на приложението потребителят следва да се
съгласи с условията на ФИРМА ЕООД. Договорено е още, че „ФИРМА следва да събира
плащанията за заявената от клиентите му облачна услуга и да ги превежда на ФИРМА
ЕООД.
По делото се установява, че до телефонен номер НОМЕР, са били изпратени от
ответника съобщения на 15.11.2018 г. и 14.12.2018 г., с които абонатът се уведомява, че до
15.12.2018 г. следва да поднови достъпа в акаунта си, чрез новосъздаденото приложение
пространство za Vivacom“, за да продължи да ползва 128 GB облачно пространство и да
запази файловете си от старото приложение. Наред с това, до имейл адрес, третото лице
помагач изпратило следните уведомителни съобщения: съобщение от 13.11.2018 г.,
написано на български език, с което ФИРМА уведомява потребителя, че следва да поднови
достъпа си до новото приложение, за да продължи да ползва 128 GB облачно пространство
и да запази файолвете си от страрото приложение – това съобщение не е отворено от
адресата; съобщение от 18.12.2018 г., написано на български език, с което потребителят се
уведомява, че за да продължи да ползва предоставеното му облачно пространство, следва да
поднови достъпа си, като влезе с акаунта си в новото приложение – това съобщение е
отворено от адресата на 03.06.2019 г.; съобщения от 29.12.2018 г., 26.01.2019 г. и 28.01.2019
г., написани на английски език /с представен по делото официален превод на български
език/, с които потребителят се уведомява, че файловете, които надвишават безплатната му
квота, ще бъдат преместени в кошчето, след което ще бъдат изтрити безвъзвратно – само
първото от трите съобщения е отворено на 03.01.2019 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Боряна
Цветанова Бранков, съпруга на ищеца, която посочва, че акауната имейл адрес е
регистриран на нейно име, но и двамата с ищеца го ползвали за достъп до ФИРМА профила.
Съхранявали множество семейни снимки, медицински документи, обучения и книги, като
повечето снимки били качени от ищеца. Загубата на данни му се отразила негативно,
чувствал се безсилен, бил гневен и не можел да повярва, че някой може да изтрие цялата им
семейна история.
Съдът не обсъжда представените от ищеца разпечатки с имена на файлове, находящи
се на л. 25-28 от делото, тъй като те нямат белезите на документ или на друго допустимо по
правилата на ГПК доказателствено средство.
3
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Предявените искове са допустими, като възраженията на ответника в тази насока са
неоснователни, доколкото въпросът с кого ищецът е бил в договорни отношения за
получаване на процесната „облачна услуга“ е такъв по основателността, а не по
допустимостта на иска.
По същество, съдът намира предявените искове за неоснователни, поради следните
съображения.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД при
твърдените факти, ищецът следва да докаже, че е сключил с ответника договор, по силата на
който последният е имал задължение да му предостави достъп до 128 GB „облачно
пространство“, чрез приложението пространство“, неизпълнението на това задължение и
настъпилите от него неимуществени вреди.
Съдът намира, че по делото не се установи, че ответникът е имал задължение да
предоставя на ищеца услугата „облачно пространство“, чрез приложението пространство“,
по силата на сключеното с между страните Допълнително споразумение към Договор за
електронни съобщителни услуги № 1559848620102016-38608062 от 20.10.2016 г. Събраните
по делото доказателства водят до извода, че такова задължение е възникнало за третото лице
помагач ФИРМА ЕООД, когато съответният абонат на „ФИРМА реши да се възползва от
предоставения му обем „облачно пространство“, като създаде акаунт в приложението
ФИРМА и приеме съответните условия за ползване, с което по същество сключва договор с
доставчика на облачната услуга. По делото не е спорно и се установява, че ищецът е качвал
снимки и други файлове в приложението ФИРМА, чрез акаунта на съпругата си, създаден с
нейния имейл адрес **********@***.**. Това води до извод, че именно тя е била страна по
договора за предоставяне на „облачната услуга“. Ирелевантно е дали според условията за
ползване на услугата, потребителят е имал право да предоставя акаунта си на трети лица
или не. В случай че ищецът, като трето за договора лице, е претърпял вреди, то е следвало да
търси обезщетение на извъндоговорно основание от делинквента, каквото в процесния
случай не се претендира. Дори да се приеме, че съпругата на ищеца е действала от негово
име, като негов представител, създавайки профил в приложението, това не променя извода,
че правоотношението е възникнало с ФИРМА ЕООД, а не с ответника „ФИРМА АД, поради
което не е налице неизпълнение на задължение по Допълнителното споразумение от
20.10.2016 г. В споразумението изрично е посочено, че в тарифния план се включва облачно
пространство от 128 GB, предоставено от пространство“, като не са предвидени
допълнителни условия между страните за ползването на тази услуга. По делото се
установява, че такива условия са предвидени при регистрация на акаунт в приложението
пространство“, с приемането на които се сключва договор между съответния потребител и
доставчика на „облачната услуга“ -ФИРМА ЕООД.
Твърдението на ищеца, че услугата за предоставяне на „облачно пространство“ е
включена в параметрите на договора му с ищеца, противоречи както на граматическото
тълкуване на процесното споразумение, така и на факта, че тази услуга се е ползвала чрез
акаунт, регистриран в приложението пространство“, след приемане на съответните условия
за ползване. Ищцовата страна по същество прави недопустимо изменение на основанието на
иска, с последващите си уточнителни молби и писмени бележки, като се позовава на чл. 49
ЗЗД с твърдения, че ответникът е възложил на третото лице работа, за вредите от която
следвало да отговаря. В настоящия случай ищецът основава вземането си на твърденията, че
е претърпял вреди от договорно неизпълнение на ответника, а не от поведението на трето
лице, на което ответникът е възложил работа. Независимо от това обаче, такова възлагане не
се установи по делото. От представените по делото доказателства се установи, че ФИРМА
ЕООД е възложило на ищеца да разпространява и рекламира собственото му приложение за
4
„облачни услуги“, както и да събира съответната цена. По делото не се установява
ответникът да е имал задължение да осигурява непрекъснат достъп на потребителите до
„облачното пространство“. Ответникът е имал задължение да осигури възможност на
потребителите си да сключат договор с третото лице, при определени преференциални
условия, като в случая това задължение е изпълнено, след като не се спори, че е създаден
акаунт в приложението пространство“, чрез който е получен достъп до 128 GB
пространство. Фактът, че цената е заплащана на ответника, не променя този извод, още
повече, че ищеца не оспорва обстоятелството, че услугата е доставяна от ФИРМА ЕООД,
след регистриране на акаунт в приложението и приемане на общите условия. Предвид това,
следва да бъде направен извод, че въз основа на Допълнително споразумение от 20.10.2016
г, ищецът е придобил право да получи достъп до „облачно пространство“ чрез
приложението пространство“, при по-изгодни условия /т.е., да сключи договор с третото
лице помагач/, без това да е породило задължение за ответника да предоставя „облачната
услуга“. Конкретните права и задължения по предоставяне на „облачната услуга“ са уредени
в условията на ползване на приложението, но същите не са предмет на изследване в
настоящото производство.
За пълнота следва да бъде посочено, че по делото не се установи какви и колко на
брой снимки или файлове са били изтрити от „облачното пространство“ и дали
действително същите са били с такова съдържание, посочено от ищеца в исковата молба. В
тази насока не са ангажирани никакви доказателства, освен показанията на св. Бранкова.
Същата посочва, че била изтрита „цялата семейна история“, без да конкретизира какви и
колко точно на брой снимки и файлове са били изтрити, за какъв период от време, както и
какво е било съдържанието им.
Предвид гореизложено, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и като
такъв, следва да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността на главния иск, такъв се явява и акцесорният такъв за
присъждане на обезщетение за забава.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само отвтеникът има право на разноски. С оглед на това и
съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на С. Ч. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: адрес, за
осъждане на ответника ФИРМА ЕИК: НОМЕР, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, да заплати на ищеца сумата от 6000,00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от неизпълнение на сключено между страните Допълнително
споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги № 1559848620102016-
38608062/20.10.2016 г., изразяващи се в постоянен стрес, депресия, тревожност,
безпокойство, безсъние и други негативни емоционални състояния, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.05.2021 г., до
окончателното плащане на дължимото, както и сумата от 1368,44 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 27.02.2019 г – 27.05.2021 г.
ОСЪЖДА С. Ч. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: адрес, да заплати на
ФИРМА ЕИК: НОМЕР, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, сумата от 150,00 лв.
/сто и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Ч. С., да бъде осъден ответника ФИРМА
да му заплати направените по делото разноски.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач ФИРМА ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6