Р Е Ш Е Н И Е

 

№.....

гр. София, 19.09.2022 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в публичното заседание на девети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:          ЛЮБКА ГОЛАКОВА

 

при секретаря Нели Първанова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13 649 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 50 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ във връзка с чл. 8, ал. 3 и ал. 5 във връзка с чл. 5, ал. 7 от Закона за пътищата.

Ищецът – А.Б.С. твърди, че на 05.11.2020г., около 20:00 часа, вървял по левия тротоар на ул. „*****“ в гр. София, в посока към бул. „Сливница“. Подминавайки блок 59, кракът му пропаднал в дупка на тротоара с размери около 60-70 см. дължина, около 30-40 см. ширина и около 5-10 см. дълбочина. Вследствие на падането, ищецът си ударил главата в остър метален ръб на пътен знак за пешеходна пътека, който бил монтиран ниско и е поставен по средата на тротоара. Посочва, че това се случва в тъмната част на денонощието, като в този участък е нямало улично осветление. Усетил много остра и силна болка в областта на дясното слепоочие. Получил силно главоболие, замаяност и силно кръвотечение. На 06.11.2020г. бил прегледан в Катедра по съдебна медицина, при който преглед били установени травматични увреждания. Възстановяването се оказало болезнено, бавно и продължително. Наложило се да бъдат предприети множество възстановителни процедури, вследствие на което станал по-сприхав. Посочва, че вследствие на инцидента му е останал загрозяващ белег от около 10 см. в областта на челото, над дясното слепоочието. Твърди, че когато общува с други хора, често се заглеждали в белега. Когато посещава фризьор, се притеснява да не наранят белега с машинката. Приятелката, с която имал връзка повече от две години, също го напуснала заради загрозяването. Ищецът твърди още, че при извършване на резки движения усеща болка в областта на главата. Страхува се да не се спъне или да падне и да не удари отново лицето и главата си. Сънува падането и изпитва страх, когато види пътен знак, тротоар или бордюр. Трудно заспива, често сънува загрозеното си лице.  Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да му заплати:

- 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 07.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата и

- 40 лева, представляваща имуществени вреди, които са конкретизирани по вид и размер в молба – уточнение от 11.02.2021г., заедно със законната лихва от 07.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и  направените по делото разноски. В определения от съда срок процесуалният представител на ищеца е депозирал писмено становище.  

          Ответникът – С.О.в депозирания писмен отговор оспорва исковете по основание и размер. Наведено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като се твърди, че е проявил груба небрежност, тъй като:

- непосредствено след инцидента не е потърсил спешна медицинска помощ и

- е преминавал многократно по този път  и е следвало да премине през него с повишено внимание. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. В определения от съда срок процесуалният представител на ответника е депозирал писмена защита. 

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На страница 8 от делото е представена квитанция за платена  такса от 40 лв. за издаване на съдебно – медицинско удостоверение № 483.11/06.11.2020г./л. 9/ от лекар от съдебно – медицински кабинет.

По искане на ищеца по делото е допусната съдебно- медицинска експертиза, чието заключение не е оспорено от страните по делото и съдът кредитира като изготвено обективно и компетентно. В заключението е посочено, че в резултат на процесния инцидент ищецът е получил следните увреждания: разкъсно – контузна рана с конквасация на тъканите /размачкване/ и кръвоизлив от съдовия сноп на артерия и вена темпоралис суперфициалис декстра на участък от 2.5х1.0 см. в дясна челна област; контузия на главата в темпороокципиталната област с кръвонасядания на участък 9.0х4.0 см. Вещото лице посочва, че ищецът е търпял болки и страдания за срок от 30 дни, като първите 7 дни болките са били по-интензивни. Приема, че трайни болки и увреждания не се очакват. Сочи, че травматичните увреждания могат да бъдат причинени по начин и механизъм, описан в исковата молба.

Пред настоящата съдебна инстанция по искане на ищеца са разпитани свидетелите Ц.К.Д.и В.А.С.– майка на ищеца. Първият свидетел посочва, че на 05.11.2020 около 20:00 ч ищецът и свидетелят се уговорили да го подстриже у тях и той дошъл да я посрещне на метро станция “Западен парк“. Вървели от ул. Сливница по ул. „*****” и в един много тъмен участък близо до блока, както си вървели, А. попаднал в нещо неравно на тротоара, загубил равновесие, залитайки напред си ударил главата в знака и паднал на земята. Свидетелят посочва, че улицата не е била осветена, било тъмно. Светнала с телефона и установила, че цялото му лице е в кръв. Извадила кърпички и започнала да го почиства, но кръвта била много. За известно време ищецът не бил в съзнание, но след това се свестил. Посочва още, че предложила да извикат линейка, но той отказал. След като станал, тръгнали към блока, качили се до апартамента, където ги посрещнала майката на ищеца. Свидетелят описва, че мястото, на което е попаднал кракът на А. *** осветление и вечер нищо не се вижда. Сочи, че през деня може да се види тази неравност на тротоара, преди самия знак, която е с големина около 60 см. на 70 см. и с дълбочина поне 5 см. до 10 см. Описва, че настилката на тротоара е с асфалт и знакът е по средата на този тротоар. Знаците били два поставени един под друг, а те вървели от към техния гръб. Знакът имал ръбове и според свидетелят височината на знака е около 150 см. А. е висок и директно се набил в ъгъла на знака.

Вторият разпитан свидетел е майката на ищеца. Свидетелят посочва, че онемяла, когато видяла сина си на вратата у дома. Лицето на А. било цялото в  кръв. Дрехите били изцапани също в кръв. Попитала го дали да извикат бърза помощ, но той категорично отказал. Опитала се да спре кръвта. На сутринта А. бил подут, имал синини по лицето. Помолила го  да отидат на лекар и да направят преглед, тъй като бил в несвяст за кратко. Посочва, че след този случай А. много се депресирал, заради белега, който му останал. Затворил се в себе си, започнал да се страхува да излиза в тъмното вечер. Травмиран е, не вярва в нищо, има някаква вътрешна нестабилност в него. Ходил на психолог. А. се променил, станал друг човек. Заявява, че относно раната и възстановяването направили всичко необходимо след това.   

         

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните изводи:

Относно предявените искове с правно основание чл. 50 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ във връзка с чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата

Съгласно направения от съда доклад на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи настъпването на следните факти:

1. мястото, на което е настъпило описаното,

2. механизъм на настъпване на инцидента,

3. причинени увреждания на ищеца в резултат на описаното в исковата молба,

4. предприети действия във връзка с възстановяване на уврежданията, период на възстановяване и дали е налице пълно възстановяване или има остатъчни трайни последици,

5. заплащане на описаните в молбата – уточнение суми и връзката им с уврежданията, претърпени от ищеца.

В доказателствена тежест на ответника е да установи направеното от него възражение за съпричиняване, а именно – необходимост от медицински действия непосредствено след инцидента, с което биха се намалили трайните последици за ищеца.

От събраните свидетелски показания по делото се установя мястото на настъпване на инцидента - в гр. София на тротоара на ул. „*****“, след блок № 59 и неговия механизъм.

В заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно – медицинската експертиза, вещото лице описва, че на посочената в исковата молба дата, ищецът се движел по неосветена част на ул. “*****”. Внезапно стъпва в опасна неравност на тротоара и пада на земята. Поради високия си ръст /190см/ при падането главата му среща уличен знак, поставен по средата на тротоара, като долния край на знака е на 170 см от земята. При падането върху ръба на знака, той се отпечатва върху лицето му в дясна слепоочна област, като получава разкъсно-контузна рана с размери 1.0х0.5 см в мястото на преминаване на съдов сноп /артерия и вени темпоралис суперфициалис декстра/. Долният ръб на знака е нанесъл основната травма, предизвикал е разкъсване и смачкване на тъканите с триъгълна форма и на площ 2.0х1.5см. Освен директният удар в ръба на знака, травмата е продължила тангенциално като вертикалния край на знака е причинил контузия на меките тъкани в темпоро-окципиталната област на площ 9.0х4.0см. Обилното кръвотечение е било напълно възможно поради локализацията на големия съдов сноп точно в травмирания участък. В момента на удара, болката, която е претърпял ищецът е с висока интензивност. Силата на болката, внезапността на събитието и обилното кръвотечение са травмирали психически пострадалия. C течение на времето, за около 30 дни, раните се възстановяват, болката изчезва и кръвоизливите се резорбират. Белегът от удара търпи подобрение в рамките на 6 месеца от травмата. Прието е още, че трайни болки и увреждания не се очакват.

От събраните свидетелски показания се установява и емоционалното отражение върху ищеца на настъпилия инцидент. Затворил се в себе си, започнал да се страхува да излиза в тъмното вечер. Депресирал се заради белега, който му останал. Травмиран е и не вярва в нищо.

От представената на страница 8 квитанция № 11, се установява, че ищецът е заплатил 40 лева за издаване на съдебно удостоверение № 483.11./2020г. във връзка с претърпяното уреждане от процесния инцидент.

Съгласно чл. 31 Закона за пътищата /ЗП/ изграждането, ремонтът и поддържането на общински пътища се извършва от общината. В случая става въпрос за тротоар, а съгласно пар.1, т.2 от ДР на ЗП той е част от земното платно и от пътя. Той е публична общинска собственост, поради което С.О.носи отговорност за поддържането му във вид, който да позволява да се ползва безопасно.

Уличната мрежа в населените места е публична общинска собственост на основание пар. 7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 8, ал. 3 и ал. 5 от Закона за по пътищата, а собствеността на пътя се разпростира върху всички основни негови елементи по условията на посочената по-горе разпоредба на чл. 8, ал. 5 от Закона за по пътищата. По силата на чл. 31 от Закона за по пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища е задължение на общината, в чл. 30, ал. 4 от Закона за по пътищата е указано, че поддържането на тротоарите като част от уличната пътна мрежа на съответното място се организира от съответната община. С разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП е вменено задължение на лицата, стопанисващи пътя, вкл. пътните принадлежности към него по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР на ЗП, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията и да вземат мерки за отстраняването им. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗП "земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя. Задължение за поддръжка на тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на съответната община и с нормата на чл. 48, т. 2, б. "б. " от Правилника за прилагане на закона за пътищата, съгласно който организирането на дейностите по поддържане на пътищата, в частта тротоари, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания е за общината. Цитираните нормативни текстове уреждат задължение за ответника да осъществява поддръжка на пътната инфраструктура. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП се касае за дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Поради което именно ответникът носи отговорност за вреди, които са настъпили в резултат на състоянието на пътя.

          С оглед на изложеното, съдът счита, че са доказани посочените по-горе факти, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника като собственик на вещта, в резултат на състоянието на която е настъпил инцидента, и лице, на което е възложено нейното поддържане.

При определяне на размера на претърпените неимуществени вреди от ищецът, съдът следва да съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа обстановка в страната. В конкретният случай, съдът съобрази възрастта на пострадалия към момента на произшествието – 25 г., характера на травмата - разкъсно – контузна рана с конквасация на тъканите /размачкване/ и кръвоизлив от съдовия сноп на артерия и вена темпоралис суперфициалис декстра на участък от 2.5х1.0 см. в дясна челна област; контузия на главата в темпороокципиталната област с кръвонасядания на участък 9.0х4.0 см.; лечението – което не е изисквало никакви специализирани медицински услуги /доколкото не са представени документи за осъществени такива/и възстановителния период от 30 дни, през който ищецът е търпяла болки и страдания, който първите 7 дни са били по-интензивни, както и обстоятелството, че при ищецът е останал загрозяващ белег, преживения стрес от инцидента, съдът приеме, че сумата от 5 000 лева представлява адекватно обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на тези вреди. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди доколкото е възможно неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане.

          Относно предявеният иск за имуществени вреди съдът приема, че от представените по делото доказателства се установява, че ищецът е извършил разход в размер на 40 лв., поради което за тази сума следва същият да се уважи.

          Началната дата, от която ответникът дължи заплащане на законна лихва върху определените суми за обезщетение за имуществени и съответно неимуществени вреди, съгласно чл. 114, ал. 3 от ЗЗД – датата на инцидента – 05.11.2020г., като за периода от 07.11.2019г. до 04.11.2020г. искането се отхвърли като неоснователно.

         

По възражението за съпричиняване:

          Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и недоказано възражението на ответника за наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.

В рамките на съдебното дирене пред настоящата инстанция ответникът, чиято е доказателствената тежест за това, не се ангажира с доказателства за установяване, че ищецът се е придвижвал невнимателно и без нужната житейска предпазливост. По делото не са ангажирани никакви доказателства, установяващи поведение от страна на ищеца, с което да е допринесъл за настъпване на вредите – същият, вървейки по тротоара, който е предназначен за безопасно и удобно придвижване на пешеходци, пропада в дупка и се удря в метален ръб на пътен знак, поради което съдът намира възражението за неоснователно.

Съдът намира за неоснователно и наведеното от ответника възражение, ищецът да е проявил груба небрежност, тъй като непосредствено след инцидента не е потърсил спешна медицинска помощ. Действително, от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че непосредствено след инцидента ищецът не е потърсил спешна медицинска помощ, а такава е потърсил на следващият ден по настояване на неговата майка. По делото обаче не се установи това забавяне от медицинска грижа да е повлияло на трайните последици за ищеца. 

Предвид изложеното, не се установи ищецът да се е движил неправомерно, респ. не се установи наличието на причинна връзка между соченото от ответника нарушение и настъпилото за ищеца увреждане.

 

Относно разноските по делото

       Ищецът в настоящото производство е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото с определение от 12.04.2021г. – л. 53.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата и във вр. с чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на упълномощения представител на ищеца адв. Х.Ч. адвокатско възнаграждение в размер на 580 лв.

Ответникът също е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК /страница 53 от делото/, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС 225, 30 лв. – представляващи сбора от държавна такса в размер на 200  лв., съразмерно уважената част от иска, както и съответната на уважената част от иска от 253 лв. – депозит за съдебно – медицинска експертиза.

С тези мотиви съдът

Р Е Ш И :

            ОСЪЖДА С.О.с адрес: гр. София, ул. „*****на основание чл. 50 ЗЗД във връзка с чл. 8, ал. 3 и ал. 5 във връзка с чл. 5, ал. 7 от Закона за пътищата да заплати на А.Б.С., ЕГН – ********** със съдебен адрес: ***, кантора 416 – чрез адвокат Х.Ч.:

- сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпил на 05.11.2020г. в 20:00 часа инцидент в гр. София, на ул. „*****“ при стъпване в дупка на тротоара, при което последва падане и удряне в метален ръб на пътен знак, заедно със законната лихва от 05.11.2020г. до окончателното й изплащане,

- сумата 40.00 лв. – представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от описания в предходния абзац инцидент, заедно със законната лихва върху сумата от 05.11.2020г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ първият иск за сумата над 5 000 лв. до предявения размер от 50 000 лв.

ОСЪЖДА С.О.с адрес: гр. София, ул. „*****да заплати на Х.Г.Ч., адвокат от САК със служебен адрес: гр. София, бул. *****кантора***на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 580 лв.

ОСЪЖДА А.Б.С., ЕГН – ********** със съдебен адрес: ***, кантора 416 – чрез адвокат Х.Ч. *** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 100 лв.

          ОСЪЖДА С.О.с адрес: гр. София, ул. „*****да заплати на Софийски градски съд с адрес: гр. София, бул. Витоша №2 на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 225, 30 лв.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

СЪДИЯ: