Определение по дело №291/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 34 от 23.03.2011 г., постановено по гр.д.№ 344/2010 год., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от М. М. Х. от с. О., О., обл.К. против Е. Ю. И. с адрес за призоваване С., О., обл.К., иск да бъде признато, че недвижим имот, находящ се в С., О., представляващ едноетажна масивна жилищна сграда с висок призем, построена през 1987 г., представляваща имот с пл.№ 197, със застроена площ от 120 кв.м., състояща се от приземен етаж – гараж, стая и коридор, първи етаж – три стаи, кухня, баня и коридор, построена на основание отстъпено право на строеж върху държавен недвижим имот, представляващ УПИ V, пл.№ 196, кв.21 по ПУП на С., одобрен със заповед № 242/14.03.1968 г. на Председателя на ИК на ОНС – Кърджали, който е идентичен с ПИ с пл.№ 196, с площ 647 кв.м., при граници на УПИ V: изток – УПИ VІ, кв.21, запад – УПИ ІІІ и УПИ ІV, кв.21, север – улица с осови точки 59-61 и юг – УПИ ХІІІ и УПИ ХІV, кв.21, е негова лична собственост, като придобит изцяло с лично имущество, с правно основание чл.23, ал.1 от СК. С решението съдът е отхвърлил предявения от М. М. Х. против Е. Ю. И. иск да бъде признато, че 9/10 идеални части от недвижим имот, находящ се в С., общ. К., представляващ едноетажна масивна жилищна сграда с висок призем, построена през 1987 г., представляваща имот с пл.№ 197, със застроена площ от 120 кв.м., състояща се от приземен етаж – гараж, стая и коридор, първи етаж – три стаи, кухня, баня и коридор, построена на основание отстъпено право на строеж върху държавен недвижим имот, представляващ УПИ V, пл.№ 196, кв.21 по ПУП на С., одобрен със заповед № 242/14.03.1968 г. на Председателя на ИК на ОНС – Кърджали, който е идентичен с ПИ с пл.№ 196, с площ 647 кв.м., при граници на УПИ V: изток – УПИ VІ, кв.21, запад – УПИ ІІІ и УПИ ІV, кв.21, север – улица с осови точки 59-61 и юг – УПИ ХІІІ и УПИ ХІV, кв.21, са негова лична собственост, като придобити с лично имущество, с правно основание чл.23, ал.2 от СК. Съдът е отхвърлил и предявения от М. М. Х. против Е. Ю. И. иск да бъде признато, че движимите вещи: една спалня, една холова гарнитура, един хладилник марка „Индезит”, една секция, една готварска печка – обикновена, един телевизор марка „Супер генерал” и едно легло – тек и половина, му принадлежат, като придобити преди брака, с правно основание чл.22, ал.1, предл.І от СК.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът М. М. Х., който чрез своите процесуални представители, го обжалва в срок. Счита решението за неправилно – необосновано и незаконосъобразно. Счита, че неправилно първоинстанционният съд в мотивите си не кредитирал показанията на разпитаните свидетели, посочени от въззивника, като приел, че техните показанияу били противоречиви. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установявало, че макар и закупен по време на брака на името и на двамата съпрузи, процесният недвижим имот бил закупен изцяло със средствата на въззивника – ищец по делото. Счита, че от събраните по делото писмени доказателста по безспорен начин се доказвало, че жалбоподателят изпращал спечелените в Г. пари на майка си, като същите постъпвали в „Д. З. Б.”, а от там по личната сметка на майка му Б. И. И.. Сочи се в жалбата, че през януари 2003 г. от сметката на майката на въззивника – Б. И. И., в „О” , клон К., била изтеглена сума от 5 000 евро, с която бил платен процесния имот. Счита, че изтеглянето на тази сума, която била равна на цената на процесиня имот, било достатъчно убедителен факт, сочещ на влагането на тези средства в покупката на недвижимия имот. В жалбата се излагат също така съображения, че от разпитаните по делото трима свидетели, посочени от ищеца, се установявал факта на влагането на тези средства в придобиването на процесния имот. Доказало се също по делото, че ищецът бил този, който направил основен ремонт на къщата и я обзавел, като обзавеждането, състоящо се от един брой спалня, един брой холова гарнитура, един брой хладилник марка „И.”, един брой секция, един брой готварска печка – обикновена, един брой телевизор марка „С. г.” и един брой легло – тек и половина, било закупено от него още преди брака му с ответницата. Установило се също, че ответницата не била вложила средства при заплащане на цената на процесния недвижим имот, тъй като никога не била работила и не разполагала с лични средства. Моли съда да отмени обжалваното решение на районния съд и да уважи предявените искове. В представена в съдебно заседание писмена защита се претендират направените разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на жалбата от въззиваемата Е. Ю. И.. В представено впоследствие становище, въззиваемата, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен установителен иск от М. М. Х. /въззивник в тази инстанция/ против Е. Ю. И., с правно основание чл.23, ал.1 от СК, за признаване за установено, че придобития по време на брака им недвижим имот, представляващ едноетажна жилищна сграда с висок призем, находяща се в с. О., о. К., е негова лична собственост, като придобит изцяло с лично имущество. При условията на евентуалност е предявен и иск, с правно основание чл.23, ал.2 от СК, за признаване за установено, че 9/10 идеална част от процесния недвижим имот в С., о. К., е негова лична собственост, като придобит с лично имущество в посочената част. Предявен е също и установителен иск, с правно основание чл.22, ал.1, предложение първо от СК, за признаване за установено по отношение на Е. Ю. И., че движимите вещи – един брой спалня, един брой холова гарнитура, един брой хладилник марка „И.”, един брой секция, един брой готварска печка – обикновена, един брой телевизор марка „С. г.” и един брой легло – тек и половина, са собственост на М. М. Х., като придобити от него преди брака.

Във връзка с така предявените, при условията на евентуалност, установителни искове с правно основание чл.23, ал.1 от СК и чл.23, ал.2 от СК, за признаване за установено, че процесния недвижим имот в С., придобит по време на брака на страните, е изцяло лична собственост на ищеца, а евентуално – 9/10 идеални части от имота са негова лична собственост, като придобит с лично имущество, ищецът твърди, че недвижимия имот е придобит със средства, придобити от него в резултат на повече от 10 години работа в Г., като: 1. в деня на изповядване на сделката – 26.02.2008 г. /съгласно исковата молба/, е платил на продавача сумата от 10 000 лева, която била цена на сделката, а не сумата 5 212.50 лева, посочена в нотариалния акт; 2. през януари 2002 г. платил сумата от 4 000 евро, а няколко месеца по – късно 1 000 евро, но преди да е имал сключен граждански брак с ответницата /съгласно твърденията в представено по делото допълнително становище вх.№ 2473/20.12.2010 г./ и 3. през януари 2003 г., а не през януари 2002 г., платил на продавачите сумата от 4 000 евро /съгласно становището на процесуалния му представител в съдебно заседание на 23.02.2011 г.

Не е спорно по делото, че страните са сключили граждански брак на 25.06.2002 г., който е бил прекратен с влязло в сила решение на 26.07.2010 г. Не се спори също, че по време на брака им са придобили недвижим имот – къща в С., о. К.. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото като доказателства заверени копия от: удостоверение за сключен граждански брак серия ВГ-0 № 0020607 от 25.06.2002 г. на кметство С., решение № 58 от 29.04.2010 г. по гр.д. № 38/2010 г. на Момчилградския районен съд и нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 169, том І, рег.№ 1041, нот.дело № 169 от 26.02.2008 г. на нотариус № 459, действащ в съдебен район – Районен съд Момчилград.

Видно от цитирания нотариален акт, на 26.02.2008 г. Х. А. /Ю. Д. Х./, Н. А. /Н. Ю. Д./, Д. А. /Д. Ю. Д./ и С. С. /С. М. Ю./, чрез пълномощника си М. М. Х. са продали на М. М. Х. и съпругата му Е. Ю. Х., следния свой собствен недвижим имот, находящ се в С., О., обл.К., а именно: едноетажна масивна жилищна сграда с висок призем, построена през 1987 г., представляваща имот с пл. № 197, със застроена площ от 120 кв.м., състояща се от приземен етаж – гараж, стая и коридор, първи етаж – три стаи, кухня, баня и коридор, построена на основание отстъпено право на строеж върху държавен недвижим имот, представляващ УПИ V, с пл.№ 196, кв.21 по ПУП на С., одобрен със заповед № 242/14.03.1968 г. на Председателя на ИК на ОНС – Кърджали, който е идентичен с ПИ с пл.№ 196, с площ от 647 кв.м., при граници на УПИ V: изток – УПИ VІ, кв.21, запад – УПИ ІІІ и УПИ ІV, кв.21, север – улица с осови точки 59-61 и юг – УПИ ХІІІ и УПИ ХІV, кв.21, за сумата в размер на 5 212.50 лева.

По делото е представено удостоверение за задължително социално осигуряване при работа в Г. от 21.09.2010 г. /на немски език и в превод на български език/, издадено от Пътно строителство „Г.”, с което е удостоверено, че Х. М. М., роден на **.**.**** г. в с.Ч., Б., има задължително социално осигуряване в Г. и работи във фирмата от около 8 години и получава заплата в размер от 1 500 евро до 2 000 евро.

По делото като доказателства са представени справки за валутни депозити, заверени от „О” клон К., удостоверяващи наличието на валутни депозити в евро и щатски долари в „О” клон К. на името на лицето Б. И. И., с посочено салдо на различните сметки в евро към 27.12. 2002 г. Представен е и договор за срочен депозит в чуждестранна валута, сключен на 13.06.2000 г. между лицето Б. И. И. и „О” С., клон К., удостоверяващ депозиране в банката от лицето Б. И. И. на сума от 6 236.05 германски марки. Представени са и 2 броя вносни бележи - от 20.06.2000 г. и 29.03.2005 г., както и два броя нареждане разписка – от 31.01.2003 г. и 29.03.2005 г., удостоверяващи теглене и внасяне на суми във валута в и от „О” С., клон К., от лицето Б. И. И..

По делото са представени доказателства, удостоверяващи, че лицето Б. И. И. е имала разкрити сметки и в „Т. Д. З. Б.” клон С., по които са внасяни и теглени различни суми във валута – кредитно авизо от 02.12.1999 г., кредитно авизо от 09.08.2000 г., бордеро от 11.10.2000 г., кредитно авизо от 11.01.2000 г., кредитно авизо от 18.02.2000 г., кредитно авизо от 07.07.2000 г., нареждане от 17.10.2000 г., четири броя извлечения от сметка, издадени от „Т. Д. З. Б.” клон С..

Във връзка с горното и с оглед доводите на въззивника във въззивната жалба, следва да се посочи, че така представените по делото писмени доказателства по никакъв начин не установяват твърденията на ищеца за закупуването на придобития по време на брака му с ответницата недвижим имот изцяло, респективно – отчасти, с негови лични средства, придобити от него в резултат на повече от 10 години работа в Г. Това е така, тъй като цитираните по – горе писмени доказателства установяват единствено наличието на сметки във валута и средства по тях, в „О.” С., клон К. и „Т. Д. З. Б.” клон С., на лице на име Б. И. И.. Тук следва да се посочи, че по делото липсват каквито и да са доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, че Б. И. И. е негова майка. Независимо от това обаче, дори и това да е така, то обсъдените по – горе писмени доказателства установяват собственост на наличните средства във валута в посочените банки на Б. И. И., но не и на М. М. Х.. Впрочем, посочените по – горе няколко броя кредитни авиза удостоверяват, че различни суми по сметката на Б. И. И. в „Т. Д. З. Б.” клон С. са постъпвали от лица, различни от ищеца.

От друга страна, по делото не се установява по какъвто и да е начин, че именно част от тези средства, в какъвто и да е размер, са били заплатени за закупуването на процесния недвижим имот в С.. Що се касае до довода, че изтеглянето от страна на Б. И. И. на 31.01.2003 г. на сума от 5 000 евро, равна на цената на процесния недвижим имот, сочи влагането на тези средства в покупката на недвижимия имот, то същият е несъстоятелен. На първо място, видно от нотариалния акт, сумата платена за имота е 5 212.50 лева, а не 10 000 лева или 5 000 евро, както твърди ищеца. На следващо място, както се посочи по – горе, по делото не се установява Б. И. И. да е майка на М. М. Х., но дори и това да е така, то изтеглените от нея средства са нейна лична собственост, а не на ищеца. В тази връзка, липсват каквито и да са доказателства, че пари в посочения размер са били дадени на ищеца от Б. И. И., като следва да се посочи, че и самият ищец не твърди това.

Що се касае до представените по делото – бордеро серия 825013/16.07.2001 г., бордеро серия 825014/16.07.2001 г., издадени от „СЖ Е.” клон З., офис Б., както и 2 броя нареждане разписка от 08.03.2001 г. на „Т. Д. З. Б.” клон С., то същите касаят лице с имена и ЕГН, различни от ищеца, поради което и същите са неотносими и не следва да се обсъждат.

По делото като свидетели, посочени от ищеца, са разпитани Л. И. Х., М. А. А. и В. Ф. Т.. Свидетелят Л. Х. в своите показания сочи, че през 2000 година ищецът се пазарил за къщата, като през пролетта на 2003 г., или през февруари или март 2003 г., когато страните са имали сключен граждански брак, ищецът платил първо 4 000 евро, а след около един месец платил още 1 000 евро. Твърди, че присъствал на срещата, когато ищецът дал първия път сумата от 4 000 евро, както и че М. платил парите, защото работил в Г.

Свидетелят М. А. сочи в своите показания, че ищецът се пазарил за къщата през 2001 г., а през 2003 г. платил парите – 10 000 лева. Счита, че парите идвали от М., който от 10-12 години работил в Г., а ответницата Е. не работила. Установява също, че не е присъствал на пазарлъка за къщата, нито на плащането на парите, като всичко това чул от ищеца. Не знае с какви пари ищецът е плащал. Твърди, че ищецът купил обзавеждане още през 2001 г., когато не бил женен за ответницата, като взел хладилник, пералня и други вещи.

Свидетелят В. Т. сочи, че ищецът се договорил да закупи къщата през 2000 г. за 10 000 лева, което обстоятелство разбрал от самия ищец. Свидетелят в своите показания сочи също така следното: „М. даде 10 000 лева през 2000 г. ...спомням си, че през 2001 г. М. плати сумата за къщата – 10 000 лева...през 2003 г. М. плати къщата, защото на собственика почина жена му и той не можа да дойде поради семейни причини. М. плати парите за къщата от 10 000 лева през 2003 г.”. Установява, че не е присъствал на плащането на парите. По отношение на движимите вещи твърди, че през 2001 г. ищецът с лични пари купил печки – готварски, телевизор, холова гарнитура, спалня, хладилник, като лично той е участвал в пренасянето на същите.

Във връзка с горното и с оглед доводите на въззивника във въззивната жалба, съдът намира, че показанията на посочените от ищеца свидетели не установяват твърденията на последния за закупуването на придобития по време на брака му с ответницата недвижим имот изцяло, респективно – отчасти, с негови лични средства, придобити в резултат на повече от 10 години работа в Г.. По отношение на показанията на разпитаните свидетели, в частта им относно платената за недвижимия имот цена – 5 000 евро /св.Х./ и 10 000 лева /св.А. и св.Т./, следва да се посочи, че същите са недопустими в тази им част, на основание чл.164, ал.1, т.5 от ГПК и предвид обстоятелството, че е налице нотариален акт, в който страните по сделката, в това число и самият ищец, са удостоверили договорената и платена цена за процесния недвижим имот, а именно- 5 212.50 лева.

Независимо от изложеното, показанията на цитираните по – горе свидетели са косвени – не са присъствали на плащането на парите /с изключение на св.Х./, нито на договарянето на условията за покупката на къщата – т.н. от свидетелите „пазарлък”, т.е. същите не възпроизвеждат техни лични възприятия, а възпроизвеждат чутото от самия ищец. Впрочем, по отношение на соченото от свидетелите обстоятелство – че ищецът се пазарил за къщата през 2000 г. /св.Х. и св.Т./ или през 2001 г. /св.А./, то следва да се посочи, че самият ищец нито в исковата молба, нито в допълнителното становище, твърди това. Напротив, в допълнителното становище ищецът уточнява, че през януари 2002 г. се е срещнал с продавачите и се е договорил с тях, като им заплатил сумата от 4 000 евро. В съдебно заседание на 23.02.2011 г. процесуалният представител на ищеца уточнява, че се касае за техническа грешка и че през януари 2003 г. ищецът се е срещнал с продавачите и е заплатил сумата от 4 000 евро.

Освен косвени – възпроизвеждащи чутото от ищеца, показанията на свидетеля Т. в частта им, установяващи времето на плащане на парите за къщата от страна на ищеца, са и изключително противоречиви. Така свидетелят сочи веднъж, че ищецът дал 10 000 лева през 2000 г., после – че платил сумата за къщата от 10 000 през 2001 г. и накрая – че сумата била платена през 2003 г.

Що се касае до показанията на свидетеля Х. в частта им, с която твърди, че е присъствал на първата среща, проведена през пролетта на 2003 г., или през февруари или март 2003 г., на която М. платил 4 000 евро /ищецът твърди, че това е станало през януари 2003 г./, то същите не установяват по никакъв начин, че се касае за лични средства на ищеца. Така свидетелят сочи: „М. плати парите, защото работеше в Г.”. В тази връзка, обстоятелството, че ищецът е работил в Г. само по себе си не установява по никакъв начин, че сумата платена за процесния недвижим имот представлява изцяло лични средства на ищеца, т.е. с несемеен произход. Това обстоятелство не се установява и от показанията са свидетелите Т. и А., обсъдени по – горе. Впрочем, св.А. изрично заявява, че не знае ищецът с какви пари е плащал.

При така събраните по делото доказателства, съдът намира, че презумпцията за съвместен принос на съпрузите, въведена с чл.21, ал.1 от СК, относно придобитият по време на брака недвижим имот, не е оßорена, доколкото същият е придобит по възмезден начин и доколкото по делото не се установява както пълна трансформация на лично имущество на ищеца, така и частична такава.

Що се касае до решението на районния съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от ищеца установителен иск за собственост на претендираните движими вещи, то във въззивната жалба не се излагат никакви доводи за неговата неправилност в тази му част. Съгласно чл.269, изр.2 от ГПК, при преценка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка, в жалбата не се твърдят конкретни пороци на решението в тази му част, респективно – не се сочи в какво се изразява неправилността на решението в тази част. Настоящата инстанция споделя приетото от районния съд в тази част, а именно, че по делото липсват писмени доказателства, установяващи основателността на претенцията на ищеца, както и че не установяват това и събраните по делото гласни доказателства, поради което и препраща към мотивите на първоинстанционния съд. По отношение на показанията на св.Т., в частта им относно движимите вещи, то с оглед констатираната им по – горе изключителна противоречивост, съдът намира, че същите не следва да се кредитират. Не установяват лична собственост на претендираните движими вещи и показанията на св.А., сочещ, че през 2001 г. ищецът е купил хладилник, пералня и други вещи, доколкото същите не установяват по безспорен начин, че се касае именно до претендирания с исковата молба хладилник марка „И.”.

Предвид изложеното, жалбата на М. М. Х. е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд – правилно, поради което следва същото да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл.272 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 34 от 23.03.2011 г., постановено по гр.д.№ 344/ 2010 г. по описа на Момчилградския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1. 2.