Р Е
Ш Е Н И Е № 3520
гр. Пловдив, 22.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи
септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 17845 по
описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр.
с чл.54, ал.2 ЗКИР, от С.П.М. срещу „Лайпциг - 91” ЕАД – гр. Пловдив.
Ищцата
твърди, че е собственик по силата на земеделска реституция и наследствено
правоприемство, като единствен наследник на Т. В. А., починала на *******г., на
следния недвижим имот, а именно: изоставена нива с площ от 10 дка, IV
категория, местността „*******”, представляваща поземлен имот № ******по плана
за земеразделяне на село ******, при граници: поземлен имот № ******– нива на
насл. на ******, поземлен имот № ******– път I клас Държавна пътна мрежа,
поземлен имот № *****– вътрешна река на Водно стопанство, поземлен имот № *****–
широколистна гора на кметство село ******, който имот бил възстановен с решение
№ *****г. на ОСЗ *****. Посочва, че имотът бил неправилно заснет в КККР на село
******, одобрени със Заповед № ***** г. като Поземлен имот с идентификатор № *****с
площ от 4,099 дка, а останалата част от имота била заснета като част от
съседния имот с идентификатор № ***** с площ от 16,109 дка. Поради изложеното
предявява настоящия иск, с който се иска да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ищцата е собственик на част от ПИ с идентификатор
№ ***** с площ от 5,901 дка, при граници: ПИ с идентификатор № *****, шосе на
север и от две страни ПИ с идентификатор № *****, която е неправилно заснета
като част от ПИ *****, вместо към ПИ идентификатор № *****. Моли за уважаване
на предявения иск и присъждане на разноски.
С
молба-уточнение ищцата пояснява, че процесният имот представлява част от
поземлен имот с идентификатор №***** с площ от 5,901 дка, при граници: ПИ с
идентификатор № *****, шосе на север и от две страни ПИ с идентификатор № *****,
която неправилно била заснета като част от ПИ с идентификатор № ***** вместо
към ПИ с идентификатор № *****и която била отразена на скица № 5 от
заключението на вещото лице между точки № 1, 2, 7, 6, 1.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор
от ответното дружество „Лайпциг – 91” АД – гр. Пловдив, със становище за
недопустимост на предявения иск, евентуално за неговата неоснователност. Твърди,
че представеното от ищцата решение № *****г. на ПК, община *****, в частта,
засягаща имот № *****, както и нотариалният акт за собственост на недвижим
имот, възстановен по ЗСПЗЗ № ***** били обезсилени и нямали правно действие,
като се позовава на разпоредбата на чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ. Посочва, че планът за
земеразделяне на село ****** претърпял неколкократни преработки в частта,
засягаща масив **, като цитира заповедите за преработка: Заповед № ***** на *****,
обнародвана в ДВ бр. 69/22.08.2000 г., Заповед № РД-46-1296/06.10.2000 г. на *****,
обнародвана в ДВ бр.35/10.04.2001 г., както и Заповед № *****. Допълва, че
решението за възстановяване на собствеността му било непротивопоставимо, като
резултат от административно производство, в които не участвал. От своя страна,
заявява права на собственост върху процесната част от имота, считано от
29.11.1991 г., когато е била преобразувана държавната фирма „Лайпциг 91”, на
която бил предоставен за стопанисване и управление целият имот за ***** в
местността „*******”, която фирма от своя страна се явявала правоприемник на
държавната фирма „Пъдил тур”, последната правоприемник на „Балкантурист”. Заявява,
че процесният имот, заедно с редица други имоти, бил част от имуществото,
предоставено за стопанисване и оперативно управление на праводателите на
„Лайпциг – 91” АД. В тази връзка, навежда твърдения, че с Решение на Градски
народен съвет от 05.09.1961 г. и Решение на Министерски съвет от 23.07.1964 г.
процесната част от имота била отчуждена за нуждите на „Балкантурист”, като по
Генералния план от 1978 г., одобрен през 1980 г., било предвидено изграждането
на ***** на площ от 60 дка, което мероприятие било реализирано. Посочва, че за
построените в имота сгради били издадени актове за държавна собственост през
1966 г. Излага фактически твърдения относно настъпилите във времето
преобразувания на „Балкантурист”, като правоприемникът му – държавното
еднолично акционерно дружество „Лайпциг – 91” било приватизирано през 1998 г.,
с което правото на собственост върху процесния имот преминало в ответното
дружество, тъй като било част от баланса на приватизираното държавно дружество.
При условията на евентуалност, ответното дружество се позовава на изтекла в
негова полза придобивна давност, считано от 29.11.1991 г., от която дата твърди
непрекъснато да владее и ползва имотът, включващ земя и сгради. Оспорва по реда
на чл.193 ГПК истинността на представения Протокол № *****г. за въвод във
владение. На следващо място, изтъква, че процесният имот не е следвало да бъде
реституиран, поради факта, че бил включен в активите на предприятие с държавно
имущество, което от своя страна представлявало пречка за реституирането му.
Възразява срещу законосъобразността на решението на поземлената комисия, поради
това, че към датата на издаването му земята не е имала характер на земеделска.
Изтъква, че земята била застроена в изпълнение на комплекс от строителни
дейности и включена в активите на търговското дружество. С посочените
аргументи, настоява за отхвърляне на предявения иск и претендира присъждането
на разноски по делото.
С
протоколно определение от 26.03.2018 г. съдът е открил по реда на чл.193 ГПК
производство по оспорване на истинността, в частност верността на протокол № *****г.
за въвод във владение на недвижими имоти, по отношение на факта на
осъществяване на въвода в процесния имот.
Съдът, като съобрази доводите на страните
и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От
решение № А08В от 27.10.1994 г. за възстановяване на право на собственост върху
земеделски земи на основание чл.27 ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план за
земеразделяне и протокол № 08 от 25.09.1992 г. за определяне категориите на
земите по преписка № 17345 от 19.02.1992 г. се установява, че е възстановено
правото на собственост на наследниците на Т. В. А., бивш жител ***, върху
следния недвижим имот, а именно: изоставена нива с площ от 10 дка, четвърта
категория, местност *******, представляваща имот № ******по плана за
земеразделяне на село ******, община *****.
Видно
от протокол за въвод № *****г. С. М. е въведена във владение на имота, описан в
решение № А08В от 27.10.1994 г. за възстановяване на право на собственост върху
земеделски земи, а именно поземлен имот № ******по плана на село ******. Така
посоченият документ е оспорен от ответната страна по реда на чл.193 ГПК.
С
нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ №***** от
06.06.1997 г. е призната С.П.М. на основание влязло в сила решение на поземлена
комисия № А08В от 27.10.1994 г. за собственик по наследство от Т. В. А. на
описания по-горе недвижим имот № ******с площ от 10 дка.
От
удостоверение за наследници изх. №10-08-351/1 от 18.10.2017 г., издадено от
кметството на село ******, община *****, област Пловдив се установява, че Т. В.
А. е починала на *****г., като е оставила за свой единствен законен наследник
ищцата С.П.М..
От заповед № *****г. на *****, на
основание чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ се установява, че е наредено частичното
преработване на влезлия в сила план за земеразделяне на село ******, в частта
на масив № ** с площ от 72,90 дка.
Видно от заповед № *****г. на *****, на
основание чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ е наредено частичното преработване на влезлия в
сила план за земеразделяне на село ******, община *****, в масив № **, в частта
на парцели № *, * и * с площ от 52,70 дка, с която заповед е изменена заповед №
*****г.
Видно от заповед № *******г., издадена от
***** на основание чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ е наредено частичното преработване на
влязлата в сила карта на възстановената собственост на землището на село ******,
община *****, с обща площ от 72,152 дка. Посочената заповед е обнародвана в
неофициалния раздел на Държавен вестник, бр.55 от 2004 г.
С решение от 22.06.2011 г., постановено
по адм.дело № 367 по описа за 2005 г. на СГС, Административно отделение, по
повод жалба на М. Й. Б., Д. Й. Б. и С.П. М., посочената по-горе заповед № *******г.
на *******на земеделието е отменена в частта за имоти №* и №* по плана за
земеразделяне на село ******. Посоченото съдебно решение е било отменено с
решение № 9241 от 26.06.2012 г. по адм. дело № 13754/2011 г. на ВАС, IV о.,
като е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото
разглеждане на делото с решение от 08.07.2014 г., постановено по адм. дело № 14
по описа за 2012 г. на СГС, административно отделение, III-Г състав, е отменена
по жалба М. Й. Б. и Д. Й. Б. и по жалба на С.П.М. заповед № *******г. на ******
на земеделието, с която е наредено да се преработи частично влязлата в сила карта
на възстановената собственост за землището на село ******, община *****, област
Пловдив, в масив № **, в частта за имоти
№* и №* по плана за земеразделяне на село ******. Решението е влязло в
законна сила на 10.09.2015 г.
От справка по кадастрална карта (л.25 от
делото) се установява, че поземлен имот с идентификатор № *****, находящ се в
землището на село ******, община *****, е с площ от 15757 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за ***,
***, категория на земята при неполивни условия: 4.
По делото са представени актове за
държавна собственост № ******и № ******от 08.06.1966 г., видно от които като
собственик на *****„*******” сграда на два етажа и ресторант „*******” е
посочен ДСП „Балкантурист” Пловдив. И в двата акта е направено отбелязване, че
с решение № 9226 от 28.06.1991 г. на Пловдивски окръжен съд е образувана и
регистрирана ДФ „Лайпциг 91” Пловдив, която като правоприемник приема от ДФ
„Пълдинтур” (Балкантурист) имотите по актовете.
Видно от акт за държавна собственост № ****
от 17.03.1994 г. и от акт за държавна собственост № ***от 12.04.1996 г. като
собственик на терен с площ от 58705 кв.м. е посочен „Лайпциг – 91” ЕАД – гр.
Пловдив. В актовете изрично е посочено, че сградите в парцела са актувани с
описаните по-горе АДС.
С решение № 35 от 10.05.1990 г. на ******
на Комитета по туризма е образувана държавна фирма „Пълдин-тур” на основата на
съществуващото ТП „Балкантурист” гр. Пловдив, което прекратява дейността си, а
новообразуваното дружество поема съответната част от неговите активи и пасиви.
Посоченото решение е обнародвано в ДВ, бр. 54 от 06.07.1990 г.
От решение № 143 от 27.06.1991 г. на ******
на Комитета по туризма се установява, че ДФ „Пълдин тур” се прекратява, считано
от 27.06.1991 г., като активите и пасивите му се разпределят между общо осем
държавни фирми, една от които е ДФ „Лайпциг”.
Видно от решение № 9226 от 28.06.1991 г.
по фирмено дело № 8294 от 1991 г. на Пловдивски Окръжен съд е вписана в
регистъра на държавните и общински фирми ДФ „Лайпциг – 91” със седалище в гр.
Пловдив, която поема съответната част от активите и пасивите на „Пълдин тур”.
Съгласно разпореждане № 30 на МС от
30.10.1991 г, за образуване на еднолични търговски дружества с държавно
имущество в списъка на фирмите, които се преобразуват в еднолични акционерни
дружества е включена и ДФ „Лайпциг-91” – Пловдив.
С решение № 13055 от 29.11.1991 г. е
вписано в Търговски регистър еднолично акционерно дружество с държавно
имущество с наименование „Лайпциг – 91”, като дружеството поема всички активи
на ДФ „Лайпциг – 91” гр. Пловдив.
Видно от удостоверение от 05.06.1996 г.,
издадено от Община *****, отдел ТСУС, към обект комплекс „*******” няма реституционни
претенции от бивши собственици, както и претенции по чл.18 ЗППОбП.
Съгласно констативен протокол от
19.03.2004 г., изготвен от Комисия от председател и петима членове от Общинска
служба „Земеделие и гори” – ***** е констатирано, че в туристически комплекс „*******”
по КВС в масив № ** попадат имоти № 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9. Посочено е, че парцели № *, *, * и * са проектирани върху
изградено канализационно съоръжение и подземен водопровод. Части от парцелите
попадат извън оградата на комплекса. Направено е предложение за преработване на
плана за земеразделяне на землището на село ****** в частта му досежно масив
30.
Видно от протокол от 23.03.2004 г. в
изпълнение на заповед № 078/23.03.2004 г. на ****** на Областна дирекция
„Земеделие и гори” – гр. Пловдив, е взето решение, че са налице основанията на
чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ за преработване на плана, като площта на преработката е
72,152 дка, а на туристически комплекс „*******” се отделя имот с площ в
границите на заснемането. Останалата част от масива се възстановява на
собствениците на имоти № *, *, *, * и *, като им се въвежда ограничение код 98.
За разликата следва да се заплати обезщетение по чл.10б ЗСПЗЗ. Видно от
мотивите на протокола имот № 9 (процесният), с площ от 9,315 дка, е възстановен
по преписка вх. № 17345 на Т. В. А. с решение по чл.27 ППЗСПЗЗ № А08В от
27.10.1994 г.
От регистъра на земеделски земи, гори и
земи в ГФ (л.102 от делото), към дата 28.06.2004 г. се установява, че
процесният имот №******с площ от 4,100 дка, собственост на наследниците на Т.
В. А.. По същият начин е отразен имотът и в регистъра на земеделските земи,
гори и земи в ГФ към 14.03.2008 г.
В заключението на приетата по делото и
неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза е проследен кадастралният
статут на процесния имот от възстановяването му до настоящия момент. В
действащата кадастрална карта процесният поземлен имот е отразен с
идентификатор № *****и е с площ от 4,100 дка, собственост на наследниците на Т.
В. А. на основание решение № А08В от 27.10.2004 г. на ОСЗГ ***** и е само част
от първоначалния имот № ******с площ от 10 дка. „************” с площ около 60
дка съдържа сгради и терен, които съответстват на описаните в АДС № ****-V/17.03.1994
г. и АДС № 175/12.04.1996 г. Посоченият комплекс съответства на ПИ с
идентификатор № ******и ПИ с идентификатор № ***** по КККР на село ******.
Установява се, че почти всички сгради, които съществуват и сега са изградени и
попадат почти изцяло в ПИ с идентификатор № ******. В ПИ с идентификатор № ******са
изградени: по границите на имота почти изцяло е материализирана ограда от
бетонови колове с мрежа и от стоманени колове с мрежа; съществуват сгради – ******.
В ПИ с идентификатор № ***** няма изградени сгради. През имота преминава
канализационен клон. Имотът има частично стара ограда, която през годините е
разрушена и от нея сега има останали само бетонови колове без мрежа, като на
места липсват бетонови колове. В имот с идентификатор № ****** е изградена
пречиствателна станция, няма ограда по границата. Сравнение на графични данни
за границите на обекта от генералния план от 1978 г. с границите на имоти № ******
и № ***** от действащата кадастрална карта на село ****** показват
съответствие. При изслушването на вещо лице Г. в откритото съдебно заседание,
последният заяви, че в процесния имот № *, така както е отразен на скица № *
към заключението няма сгради и съоръжения, има само една шахта и канализационен
клон.
По делото са ангажирани и гласни
доказателствени средства. На ищеца е разпитан свидетелят В. Г. К. Установява се,
че последният е ищец по гр.д. № 4109 по описа за 2017 г. на Районен съд
Пловдив, XVII граждански състав, заведено срещу ответното дружество и имащо за
предмет иск за собственост на имот, който се твърди да попада в имота на ответника
в комплекс „*******”. Поради изложеното обстоятелство съдът намира, че
свидетелските показания, дадени от свидетеля следва да се ценят, като се
съобрази евентуалната му заинтересованост от изхода на спора предвид наличието
на идентичен спор за собственост между него и ответника. Свидетелят изяснява
начина на процедиране при възстановяването на земеделските земи в село ******
през 1994 г. Пояснява, че била съставена комисия, която да осъществи въвода във
владение във възстановените имоти на собствениците им. Посочва, че ищцата лично
присъствала на въвода на имота си, като той бил лично свидетел на това, в
качеството му на кмет на село ****** по онова време. По време на въвода е
нямало представители на дружеството „Лайпциг – 91” АД. Имало е грешка в плана
по отношение на земите около помпената и пречиствателната станция, вследствие
на което „Лайпциг-91” АД са нямали достъп до тях и затова се изменил планът и
се поставили пътища.
От показанията на разпитания на
ответника свидетел ****** се установява, че е работил като ******на „*******”.
Изяснява, че целият имот се ползва от ответното дружество, като бил ограден.
Посочва, че комплексът се състои от ******. Не е виждал никой друг освен
дружеството „Лайпциг-91” АД да го ползва.
По делото е разпитан и свидетелят Е.Д.К.,
който за периода от 1991 г. до 1993 г. е работил в ответното дружество на
длъжност ******, а от 1993 г. до 1998 г. е бил ******. Свидетелят изяснява, че
единият от имотите, които притежава дружеството се намира в местността „*******”
в гр. Пловдив. Посочва, че целият имот на ген.плана на лист 119 от делото е
обект „*******” и е собственост на „Лайпциг-91” АД, като бил ограден с ограда
от всички страни. По времето, когато е работил при ответника никой не е влизал
в имота, не е имал претенции, не е поставял колчета.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в
настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Съдът
е сезиран с иск за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищцата е собственик на процесния недвижим имот на основание земеделска
реституция и наследствено правоприемство, който имот е неправилно заснет в
имота на ответното дружество.
За
уважаване на предявения иск за собственост на наведеното придобивно основание
следва ищцата да докаже при условията на пълно и главно доказване съобразно
правилото на чл.154, ал.1 ГПК, че е наследник на Т. В. А., както и че с
процесното решение на Поземлената комисия (сега – Общинска служба Земеделие) е
възстановено правото на собственост върху процесния имот в твърдените
пространствени граници, който към момента на обобществяването е имал статут на
земеделска земя. Следва да се установи също така, че процесната реална част от
имота попада в имота на ответника.
Преди
разглеждане на спора по същество, съдът дължи произнасяне по наведеното от
ответното дружество възражение за неговата недопустимост поради липсата на
правен интерес. В тази връзка, ответникът поддържа, че Решение № А08Б от
27.10.1994 г. на ПК в частта му за процесния имот № ******не легитимирало ищцата
като собственик, тъй като било обезсилено по право, считано от 25.06.2004 г. Съдът
намира, че изложените твърдения касаят не активната процесуална легитимация на
ищцата, а материалната такава, която има значение не за допустимостта на
предявения иск, а за неговата основателност. Искът за собственост е допустим,
доколкото ищцата излага твърдения в исковата молба, които да я легитимират като
собственик на наведеното основание. Дали последното е годно такова, се
разрешава по същество, с оглед преценката на всички ангажирани доказателства и
доказателствени средства от страните в проведения състезателен процес.
Реституцията
по ЗСПЗЗ е придобивен способ, който не настъпва ex lege, а изисква активност на
бившия собственик на земеделската земя, респективно негов наследник по
провеждането на административно производство, което приключва с административен
акт – решение на поземлена комисия. Решението на поземлената комисия има силата
на констативен нотариален акт за собственост и в случай, че са спазени всички
изисквания по издаването му, легитимира като собственици лицата, в чиято полза
е издадено.
С
процесното решение № А08В от 27.10.1994 г. на Поземлена комисия – Община *****,
на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, по преписка № 17345 от 19.02.1992 г., е
възстановено правото на собственост на наследниците на Т. В. А. по отношение на
изоставена нива от 10,000 дка, четвърта категория, местността *******, имот № ******по
плана за земеразделяне на село ******. Видно от представеното удостоверение за
наследници на Т. В. А., ищцата е единственият неин законен наследник. По делото
не се спори, а и се установява от ангажираните писмени доказателства – цялата
преписка, образувана по заявление вх. №17345/19.02.1992 г. от С.П.М., наследник
на Т. В. А., че последната е внесла в ТКЗС съгласно опис-декларация от 1951 г.,
за кооперативно обработване на земя общо три поземлени имота с обща площ от
11,500 дка, находящи се в землището на село ******. Релевантно за
възстановяването по ЗСПЗЗ е имотите да са имали качеството на „земеделска земя”
към момента на колективизацията, а
те са имали такова качество, видно от писмените доказателства. Затова са неоснователни
възраженията на ответника, че процесният имот не е имал статута на земеделска
земя към момента на реституцията, доколкото не този момент е от значение за проявлението
на придобивното основание.
Наличието
на посочените две предпоставки не е достатъчно за реализирането на фактическия
състав на наведеното придобивно основание. Следва да не са били налице и някои
от предвидените в закона пречки за реституция, като провеждането на мероприятие
по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ, както и включването на имота в капитала на
преобразувано в търговско дружество или приватизирано държавно предприятие
преди възстановяването на собствеността. В този смисъл са и част от релевираните
от ответното дружество възражения в писмения отговор.
Съдебната
практика приема, че преобразуването и последващата приватизация на едно
предприятие с държавно имущество, в чиито активи е включен имот, за който по
реда на ЗСПЗЗ е заявена претенция за възстановяване на собствеността, по
естеството си е правно действие, което ако е извършено при спазване на
установените в закона правила, представлява самостоятелна пречка за
възстановяване правото на собственост на имота в реални граници (така – решение № 217/06.11.2013 г., постановено по
гр.д. № 627 по описа за 2012 г. на ВКС, I г.о., решение № 22/11.02.2011 г.,
постановено по гр.д. № 1339 по описа за 2009 г. на ВКС, II г.о.).
Включването
на един имот в активите на предприятие с държавно имущество изисква наличието
на описаните в т.2г от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставки, а именно:
държавата да е собственик на конкретното имущество, това държавно имущество да
е било предоставено за стопанисване и управление на държавното предприятие и с
акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско
дружество това имущество да не е изрично изключено от имуществото, което се
включва в капитала на търговското дружество. В случая не се спори, че земите,
които са били в целия комплекс „*******” в землището на село ****** са държавни
имоти. Последните са били предоставени на ДП „Балкантурист” за строеж на *****с
30 легла – вж. решение от 07.09.1961 г. (л.88 от делото), а и не са изключени
изрично от имуществото на дружеството. Както се прие в посоченото ТР
осчетоводяването или отразяването в баланса, инвентарната книга и/или друг
подобен регистър на дружеството е ирелевантно за проявлението на описания
придобивен способ. За пространствените граници на имота се съди от представените
от ответната страна два ген.плана – от 1978 г. и от 1980 г. Последните, макар и
да не са били регламентирани в действащото по онова време законодателство, са
доказателство за наличието на *****„*******”, който се е стопанисвал от ДП
„Балкантурист” (чийто правоприемник е ответното дружество) и е с площ от 60
дка.
По
делото се установи, че ответното дружество „Лайпциг-91” АД е вписано в
търговския регистър за държавните и общински предприятия с решение №
13055/29.11.1991 г. на Пловдивския окръжен съд, като е правоприемник на
държавна фирма „Лайпциг – 91”. От своя страна, държавна фирма „Лайпциг – 91” е
вписана в регистъра на държавните и общински фирми с решение № 9226/28.06.1991
г., като е правоприемник на държавна фирма „Пълдин Тур” и като такъв и е
предоставено държавно имущество, включващо *****„*******”. Държавна фирма
„Пълдин тур” е образувана въз основа на решение № 35 от 10.05.1990 г. на ******на
комитета на туризма, обнародвано в Държавен вестник, като поема активите и
пасивите на ТП „Балкантурист” Пловдив. Така описаните преобразувания на
предприятия обосновават извода, че ответното дружество, възникнало като субект
на правото през 1991 г., е
правоприемник на старото ДП „Балкантурист” Пловдив. Видно от актовете за
държавна собственост № ******от 08.09.1966 г. и № ******от 08.06.1966 г. *****„*******”
и ресторант „*******”, построени през **** г., са предоставени за стопанисване
на ДСП „Балкантурист” Пловдив. Впоследствие с акт за държавна собственост от
17.03.1994 г. теренът на комплекса с площ от 58705 кв.м. е актуван, като е
предоставен за стопанисване и управление на „Лайпциг – 91” АД. От заключението
на приетата по делото СТЕ, неоспорена от страните, което съдът кредитира на
основание чл.202 ГПК като обективно и компетентно дадена, целият ********
съответства на нанесените в КК и КР на село ****** поземлени имоти № ******и № *****.
Предвид така изложените фактически констатации, съдът приема, че процесната
част от недвижимия имот е била включена в капитала на преобразуваното търговско
дружество. Това обстоятелство представлява самостоятелна пречка за
реституирането му, която не е била съобразена от административния орган при
издаването на решението за възстановяване, което ищците твърдят да ги
легитимира като собственици.
На
следващо място, се поставя въпросът дали не е налице и някоя друга пречка за
реституция, а именно – мероприятие по смисъла на чл.10 б ЗСПЗЗ. Относно това
кои мероприятия не позволяват възстановяването на собствеността следва да се
има предвид тълкувателната норма на §1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Практиката е
безпротиворечива по въпроса, че в хипотезата на чл.10б ЗСПЗЗ не се изисква
законност на застрояването, нито пък отреждане на имота за конкретно
мероприятие на държавата. Релевантен е само обективният факт на застрояването.
В случая, от заключението на СТЕ
се установи, че процесната част от недвижимия имот попада пространствено в ПИ с
идентификатор № *****, в който няма изградени
сгради. През имота обаче преминава канализационен клон. Последният съдът
намира, че не е от характера на посочените в тълкувателната норма строителни
дейности и съоръжения, които биха имали характера на мероприятие и биха
осуетили възможността за реституция. В практика се приема, че в зависимост от
конкретиката на случая, би могло да е налице пречка за реституция и в
хипотезите, при които, макар върху конкретен имот да няма изградени постройки и
съоръжения, същият да попада в очертанията на терен, включващ и други имоти,
зает от проведено единно комплексно мероприятие (в този смисъл решение №
102/10.06.2015 г., постановено по гр.д. № 386 по описа за 2015 г. на ВКС, I
г.о.). От друга страна обаче, ако имотът или част от него не е зает от строежи
и съоръжения, не представлява прилежащ терен към строежи и съоръжения съобразно
изискванията на строителните правила и норми и на хигиенните и противопожарни
правила и не попада в очертанията на терена, зает от съответното проведено
единно мероприятие, не е налице пречка за реституция. Настоящият случай попада
именно във втората разгледана хипотеза. Фактическото разположение на процесната
част от поземления имот е такова, че не попада в застроена част, нито пък
такава, върху която са ситуирани съоръжения. Освен това, не попада и в прилежащ
терен, за да може да се приеме, че ще наруши ансамбъла на построеното или
поставените съоръжения. Затова и не е налице посочената пречка за реституция по
чл.10б ЗСПЗЗ.
На
следващо място, макар да се прие наличието на пречка за реституция, съдът
следва да разгледа за пълнота и възражението на ответното дружество, касателно
действието на заповед № *******г. на заместник-*****. Последната е отменена с
решение от 08.07.2014 г., постановено по адм.д. № 14 по описа за 2012 г. на
СГС, Административно отделение по отношение на имоти № * и № * по повод жалба
на М. Й. Б., Д. Й. Б. и С.П.М.. Затова и по отношение на ищцата и досежно
процесния недвижим имот посочената заповед не „съществува”. Въпреки това следва
да се проследи промяната в плана за земеразделяне от 1994 г. до посочената
заповед от 2004 г. От представените по делото доказателства се установява, че
със заповед № ******г. на ***** на основание чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ е преработен
частично влезлият в сила план за земеразделяне на село ****** в частта за масив
№ ** с площ от 72,900 дка. Впоследствие със заповед №*****г. на ***** на
основание чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ отново е преработен плана на село ******, община *****,
в масив № ** в частта за парцели № *, * и * с площ от 52,700 дка, като изрично
е посочено, че заповедта изменя заповед № *****г. Последната заповед е
обнародвана в ДВ, бр. 35 от 2001 г. С тази преработка обаче се връщат границите
по първия план за земеразделяне от 1994 г., които са отразени на скица
приложение № 3 от заключението на вещото лице – л.147 от делото. Затова и съдът
не споделя доводите на ответника, че с приемането на заповед за изменение на
плана на земеразделяне поради грешка на основание чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ, отпадат
правата по решението на ПК от 1994 г., доколкото с последната заповед, която
има правно действие по отношение на ищцата, се възстановява положението към
плана от 1994 г.
На
следващо място, ответникът оспорва по реда на чл.193 ГПК верността на протокол
за въвод № *****г. в частта му за осъществяване на въвода във владение на
процесния имот. Оспореният документ има характера на официален свидетелстващ
документ – издаден от държавен орган в кръга на компетенциите му, поради което
в оспорената част се ползва с материална доказателствена сила по смисъла на чл.
179, ал.1 ГПК. Поради това е допустимо и оспорването му по реда на чл.193 ГПК.
В производството по чл.193 ГПК в доказателствена тежест на оспорващия е да
установи неистинността на документа, като са допустими всички доказателствени
средства, в това число и свидетелски показания – чл.194, ал.1 ГПК. Не би могло
да се приеме в случая, че се заобикаля забраната за допустимост на свидетелски
показания по чл.164, ал.1, т. 2 ГПК, доколкото оспорването на верността на
официалния свидетелстващ документ е средство за защита срещу обвързващата
материална доказателствена сила на документа, че фактите, предмет на
удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така,
както се твърди в документа. Затова са допустими свидетелски показания при
оспорване на верността на официален свидетелстващ документ. В посочения смисъл
– решение №680 от 11.01.2011 г., постановено по гр.д. № 1164 по описа за 2009
г. на ВКС, IV г.о.
Ангажираните
от ответната страна доказателства не успяха да оборят материалната доказателствена
сила на оспорения документ. Разпитаният свидетел Е.К., който е бил ****** на
„Лайпциг-91” АД за периода от 1993 г. до 1998 г. заявява, че не знае през 1994
г. някой да е влизал в имота и да е поставял колчета за определяне на граници.
Работното място на свидетеля обаче не е било в комплекса „*******”, а в хотел
„Лайпциг”, който се намира в границите на града. Затова и не е могъл да има
преки и непосредствени впечатления дали някой е влизал имота през 1994 г. и е
поставял колчета. Доказателствената сила на оспорения документ не е оборена,
поради което и същият не следва да се изключва от доказателствената съвкупност
по делото.
По изложените съображения съдът стигна
до извода, че ищците не са придобили процесната част от имота на основание
земеделска реституция по ЗСПЗЗ, доколкото е било налице изтъкнатата по-горе
пречка за реституиране на имота. Затова и предявеният иск следва да бъде
отхвърлен на наведеното основание. Отхвърлянето на иска лишава от смисъл разглеждането
на въведеното от ответното дружество възражение за придобиване по давност на
имота вследствие на непрекъснато осъществявана фактическа власт върху същия от
1991 г. до сега.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК
право на разноски има ответното дружество. Видно от приложения списък по чл.80 ГПК страната претендира заплащането на следните разноски: 2400 лв. за
адвокатско възнаграждение, общо 152 лв. – депозити за вещо лице, 17,60 лв. -
копирни услуги, 7 лв. – държавна такса за служебна справка за адрес за
свидетел, 17 лв. – депозит за свидетел, общо 720 лв. – адвокатско
възнаграждение за представителство в 3 заседания. Съдът намира, че следва да се
присъдят разноски за внесените депозити за експертизи, свидетел, справка, както
и за адвокатско възнаграждение. Не се дължат разноски за копирни услуги,
доколкото от представените доказателства не става ясно дали посочената сума е
за копирни услуги единствено и само по настоящото дело. По отношение на
адвокатското възнаграждение, съдът намира за основателно релевираното от
процесуалния представител на ищците възражение за неговата прекомерност. Съдът
приема, че с оглед фактическата и правна сложност следва да се присъди сумата
от 1200 лв., която включва и процесуално представителство във всяко едно
заседание по делото. Затова ищците следва да бъдат задължени да заплатят сумата
от общо 1376 лв. разноски в полза на ответното дружество.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.П.М., ЕГН: **********, адрес: ***, против „Лайпциг – 91”, АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Руски” № 70
иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е
собственик на основание земеделска
реституция и наследствено правоприемство, като единствен наследник на Т. В.
А., починала на *******г., на следния недвижим имот, а именно: част от поземлен имот с идентификатор №*****
по кадастралната карта и кадастралните регистри на село ******, община *****,
област Пловдив, одобрени със Заповед № ******г. на ****** на АГКК, находящ се в
землището на село ******, местността „*******”, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: за ***, ***, с площ от 5,901 дка, при граници: ПИ с
идентификатор № *****, шосе на север и от две страни ПИ с идентификатор № *****,
неправилно заснета като част от ПИ с идентификатор № ***** вместо към ПИ с
идентификатор № *****и отразена на скица № 5 от заключението на вещото лице
между точки № 1, 2, 7, 6, 1.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.3 ГПК С.П.М., ЕГН: ********** да заплати на „Лайпциг – 91”, АД, ЕИК:
********* сумата от 1376 лв. (хиляда
триста седемдесет и шест лева) – съдебно деловодни разноски пред Районния съд.
Скица № 5 (л.149 от делото) да
се счита неразделна част от решението.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./ В.К.
Вярно с оригинала.
КК