РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. Кърджали, 20.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Теди Чаръкчиева
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20255140100173 по описа за 2025 година
Предявен е иск на А. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. К., кв. "В.-Пр." №*,
представлява от адв. Е. И., против „Микро кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. "Ц. ш. " № *, ет.* за признаване за установено, че клаузата
на чл. 3 от сключения между страните договор за допълнителни услуги към договор
потребителски кредит №*******-******* от 19.03.2024 г. е неравноправна.
В исковата молба се твърди, че оспорената клауза е неравноправна. Иска се
присъждане на разноски.
Ответникът подава отговор на исковата молба, с който възразява за недопустимост и
неоснователност на иска.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
предявения иск за допустим и основателен, като съображенията за това са следните:
Неоснователни са възраженията на ответника за нередовност на исковата молба, с
оглед липсата на посочена банкова сметка на процесуалния представител на ответника, тъй
като подобно изискване на фигурира в процесуалния закон.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, и най-вече от приетата
по делото ССчЕ, която съдът кредитира изцяло, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит №************ от 19.03.2024 г., по силата на който в полза на
ищцата е предоставена сумата от 2 000 лева, платима по погасителен план на месечни
погасителни вноски. Към договора за потребителски кредит страните са сключили договор
за допълнителни услуги, по силата на чл. 3 от които ищцата е поела задължение за
заплащане на допълнителни услуги в размер на 2544,48 лева. Установява се от приетата по
делото ССчЕ, че вземанията за допълнителни услуги не са включения в ГПР по кредита,
като действителният размер на ГПР е 330,72 % на годишна база.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявa
общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
1
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В случая с оспорената клауза потребителят е поел задължение за заплащане на
допълнителни услуги, което съществено е оскъпило ползвания от него паричен ресурс.
Същото по своето естество представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до
неоправдано от гледище на закона обогатяване. Потребителят е поставен в неравностойно
положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора. Предвидените в него
допълнителни плащания заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния
размер на годишния процент на разходите. Преследваната от законодателя цел е
потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът се явява свръх
обременителен за него, като разпоредбата е императивна, в защита на обществен интерес.
Въведеното законодателно ограничение е базирано на това, че потребителят е икономически
по-слабата страна, която не може да влияе на съдържанието и клаузите от договора. Ето
защо и спрямо потребител не може да бъде договорена клауза, която предвижда, че
разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички останали разходи ще
надвишат 50 процента на годишна от база от стойността на кредита, както е в случая.
Ето защо и клаузата, с която е договорени допълнителни услуги е неравноправна.
Същата не поражда облигационни права и задължения.
С оглед уважаването на иска и предвид обстоятелството, че ищцата е освободена от
такси и разноски по делото, ответникът на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да бъде
осъден да заплати сумите от 101,77 лева – държавна такса и 250 лева – разноски за
допуснатата експертиза.
В пола за процесуалния представител на ищцата следва да се присъди сумата от 660
лева по реда на чл. 38 от ЗАдв., която сума е съответна на минимума по чл. 7 , ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, с включен ДДС.
Така мотивиран, РС-Кърджали
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск на А. Р. Р., ЕГН **********, с
адрес: гр. К., кв. „В. -П.“ №* против „Микро кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. "Ц. ш. " № *, ет.*, че клаузата на чл. 3 от сключения между
страните договор за допълнителни услуги към договор потребителски кредит №*********
от 19.03.2024 г. е неравноправна (нищожна).
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Микро кредит“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "Ц. ш. " № *, ет.* да заплати по сметка на РС-
Кърджали сумата от 351,77 ( триста и петдесет и един лева и 77 ст.) лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., „Микро
кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ №137, ет.3 да заплати на ЕАД „Е. И.“ ЕИК ********* сумата от 660 (
шестстотин и шестдесет) лева, с ДДС – възнаграждение за оказаната в полза на ищцата
правна защита и съдействие.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Кърджали.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
2
3