Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 13.01.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд– град
Шумен, в публичното заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при участието на секретаря Ив.Велчева, като разгледа
докладваното от съдията АД № 287 по описа за 2022г. на Административен съд–
гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Административното
производство е образувано по реда на чл.128а ал.1 и ал.2 от АПК, въз основа на
искова молба от А.Д.З. *** срещу Директор на ТП на НОИ-Търговище, с която се
иска обезсилване на постановено съдебно решение № 154/07.12.2021г. по адм.д.№
300/2021г. на АдмС Търговище по спор между страните, като бъде обявена неговата
нищожност и връщане на делото за разглеждане на друг състав на съда. Основанията,
на които се претендира нищожност на решението са, че при постановяването му
съдът не се е произнесъл по правния спор- предмет на делото, а по друг такъв,
съответно волята на съда е неясна и липсват мотиви, като в тази връзка се сочи,
че не са разгледани релевантни документи.
Поради
самоотвод на всички съдии от компетентния административен съд, с Определение
№8220/28.09.2022г., ВАС е изпратил делото за разглеждане на АдмС Шумен.
В съдебно заседание ищцата А.З. се
представлява от пълномощник и процесуален представител своята майка М./Удостоверение
за раждане №127976 от ***г. приложено по делото на АдмС Търговище/, която от
името дъщеря си заявява, че поддържа исковата молба. В писмени бележки добавя
още едно основание за нищожност- липса на форма на съдебния акт. Иска се
обявяване на нищожност на съдебното решение и връщане на делото за повторно
разглеждане.
Ответната страна– Директор на ТП на
НОИ-Търговище, в писмено отговор от 02.12.2022г. оспорва иска, като счита същия
за неоснователен. В открито съдебно заседание не изпраща процесуален
представител.
Административен
съд– Шумен, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите
на страните, прецени събраните по делото относими доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени
доказателства, съдържащи се в административно дело № 300/2021 г. по описа на
Административен съд– Търговище, се установява, че същото е образувано по жалба
от А.Д.З. *** срещу Решение № 2153-25-30/ 07.10.2021г. на
Директора на ТП на НОИ– Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №
251-00-2327-3/ 23.08.2021г., с което е постановен изричен отказ за отпускане на
парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. С постановено на 07.12.2021г.
Решение № 154 по делото, жалбата е била
отхвърлена. Съдът е приел в мотивите си, че Решение № 251-25-30/ 07.10.2021 г.
на Директора на ТП на НОИ– Търговище е законосъобразен административен акт,
като издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, мотивиран и
съответстващ на изискванията за форма на писмен административен акт, съгласно
чл.59 от АПК. Прието е още, че жалбоподателят неправилно е декларирал датата на
приключване на трудовото си правоотношение с нидерландския си работодател–
31.08.2020г. и ако е била налице грешка в преносим документ U1 (30.09.2020г.),
то е следвало да я съобщи на органите на НОИ. Съдът е
посочил, че липсва служебно задължение на административния орган да определи
датата на прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя. С оглед на
извода, че в качеството си на осигурено лице жалбоподателят З. към
декларираната от нея дата– 31.08.2020г. не е отговаряла на изискванията на
чл.54а ал.1 т.3 от КСО да не упражнява трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга
държава, съдът отхвърлил жалбата. Решението е влязло в законна сила на 07.12.2021г.,
като на основание
чл.119 във вр. с чл.117 ал.1 т.2 б. "б" от КСО не е подлежало на касационно
обжалване.
Съгласно чл.128а ал.1 от АПК е
допустимо без ограничение във времето, когато е налице правен интерес, да се
предяви иск за обявяване нищожността на постановените от административните
съдилища или от Върховния административен съд съдебни решения и определения,
които преграждат по-нататъшното развитие на производството. За допустимостта на
този установителен иск е необходимо решението или определението, чиято
нищожност се претендира, да не е било предмет на заявено в сроковете по чл.211
от АПК касационно оспорване, по основателността на което касационната инстанция
се е произнесла. В случая тази предпоставка е налице. Поради изложеното, настоящият
съд намира, че е сезиран с допустим иск за прогласяване нищожността на съдебно решение
от страна по дело, приключило с този съдебен акт.
При преценката на основателността
на иска по чл.128а от АПК, съдът следва да се ръководи единствено от критериите
за нищожност на съдебните актове, за да не излезе извън следващите се от
чл.128а от АПК параметри на дължимата проверка. При това, тъй като става въпрос
за исково съдебно производство, в което предвид диспозитивното начало предметът
на делото се определя изцяло от ищеца с очертаването на спорното право, чрез
основанието и петитума на иска му, при проверката съдът е обвързан изцяло от
заявените в исковата молба основания за нищожност на определението и преценява
наличието на този порок именно при тяхното изследване и съобразяване. Ищецът
мотивира искането си за обявяване на нищожност с твърдението, че е налице
изместване на предмета на спора от съда, който се е произнесъл по въпрос,
различен от заявения, при неясни мотиви и без доказателства, което обуславя и
претенцията му да се обяви за нищожно съдебното решение, с което поради
необжалваемостта му е сложен окончателно край на съдебния процес.
Настоящият състав намира, че произнасянето
на съда по оспорване, различно от заявеното с жалбата, не обуславя като краен
резултат нищожност на постановения съдебен акт, а неговата недопустимост.
Нищожността и недопустимостта са различни пороци на съдебния акт, което е видно
и от разграничаването им като касационни основания по чл.209 АПК. Според съдебната
теория нищожният акт, административен или съдебен, изначално не е в състояние
да породи онези правни последици, към които е насочен, но за да се внесе
сигурност и стабилност в обществените отношения, върху които рефлектира, на
засегнатите от акта лица е дадена неограничена процесуална възможност да
претендират от съда изрично да прогласи нищожността му. Чрез иск по чл.128а АПК
не би могло да се претендира обезсилване на влязло в сила недопустимо съдебно
решение, защото това би означавало недопустимо разширяване на приложното поле
на процесуално-правната норма и навлизане в пределите на една касационна
проверка.
За пълнота следва да се посочи,
че в случая няма основание да се приеме, че постановявайки решение № 154/07.12.2021г. по
адм.д.№ 300/2021г. на АдмС Търговище, съдът се е произнесъл извън предмета на
спора, тъй като пред него е било оспорено Решение № 2153-25-30/ 07.10.2021г. на Директора на ТП на
НОИ– Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-2327-3/ 23.08.2021г.
като с постановения съдебен акт той е формирал воля именно по отношение на неговата
законосъобразност. Доколко в мотивите му съдът е обсъдил конкретно посочените
от жалбоподателката основания за обжалването, събрани и обсъдени ли са всички
релевантни писмени доказателства и относими ли са изложените от съда съображения
към правния спор по делото е от значение единствено за правилността на
съдебното решение, а не относно порока нищожност, нито с порока недопустимост
на съдебния акт.
Що се отнася до посоченото от
ищеца основание, свързано с твърдението му за неяснота в изложените от съда
съображения в атакуваното по исков ред решение, водещо до степен на
неразбираемост, според него, съответно приравняващо се на липсата на мотиви,
освен че такава неяснота не се констатира в съдебния акт, но дори и тя да бе
налице, отново не би засегнала валидността на решението, след като не става
въпрос за неяснота в такава степен, че да не може да се отстрани чрез
тълкуване. В тази връзка следва да се посочи, че неяснотата или вътрешното
противоречие в мотивите на съдебния акт, не се отразява на неговата валидност,
а на правилността му от гледна точка на същественото нарушаване на
съдопроизводствените правила.
В целостта си изложените от настоящия
съд съда фактически и правни доводи сочат, че нито едно от заявените с исковата
молба основания за атакуване на постановеното от съдебно решение не е по
естеството си такова, че да обоснове нищожността му. Нищожен би бил онзи
съдебен акт, който е постановен от незаконен съдебен състав; при
постановяването на който не е спазена изискуемата от закона писмена форма;
който не е подписан от болшинството от членовете на съдебния състав;
съдържанието на който в диспозитивната му част е неразбираемо до степен, че да
не може този порок да се отстрани по пътя на тълкуването; който е постановен
извън пределите на правораздавателната власт на съда, тъй като е срещу лица,
неподчинени на юрисдикцията на българската държава. Тоест, става въпрос все за
пороци, които по естеството си са толкова сериозни и нетърпими, че е обективно
невъзможно при тяхното допускане съдебният акт да произведе правното действие,
към което е насочен. Тези пороци, като основания за нищожност на съдебните
актове са приети и от ВКС в Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 година по
тълкувателно дело № 1/2011 година на ВКС.
Решението, предмет на съдебна
проверка в настоящото съдебно производство е в нормативно установената писмена
форма, с необходимото съдържание за този вид съдебен акт и обективираната в
него воля на съда е напълно ясна и разбираема. Решението съдържа датата и
мястото на постановяването му, посочване на съда, имената на съдията, номера на
делото, по което се постановява, вида на производството, по което се
постановява, страната, подала жалбата и инициирала производството, насрещната
страна по това производство, както и това, че актът не подлежи на обжалване. В
обстоятелствената част на решението са изложени мотиви, в които са посочени
исканията и становищата на страните, фактите по делото във връзка с тях и с
конкретното производство и правните изводи на съда, като актът съдържа точен и
ясен диспозитив и подпис на съдията, постановил същия.
В целостта си изложеното води до
извод за неоснователност на предявения иск по чл.128а ал.1 АПК, поради което
той следва да се отхвърли.
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
искова молба от А.Д.З. с
ЕГН: ********** *** срещу Директор на ТП на НОИ-Търговище, с която се иска обявяване
на нищожност на съдебно решение № 154/07.12.2021г. постановено по адм.д.№
300/2021г. на АдмС Търговище, като неоснователна.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България-
гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на
чл.137 от АПК.
СЪДИЯ: